Ето я и моята история
С приятелят ми сме заедно от няколко години,не сме женени(и по добре ).
Първата година всичко беше ОК.
Но от втората насам е истински ад за мен.
Вечно е нервен,вечно като се прибере от работа си изкарва натрупаното напрежение на мен,дори и да го отрича.
Когато се скараме,аз немога да си мълча,искам да се защитя в спора,но не става,то като се почне една плеяда от негова страна и няма спирка,надува ми главата до краен предел и на мен ми се отщява да се защитя в спора.
А аз когато сме скарани,немога цяла нощ да мигна ,а той си спи и не му пука,или поне се прави,че не му пука.
Никъде не излизаме,всяка вечер сме си вкъщи.
Случвало се е неведнъж да ми казва....събирай си багажа и отивай при майка си,когато нещо пак сме се скарали,той просто винаги е правият,а аз съм лошата
До вчера си говорехме за деца,за бъдещето,днес ми вдига скандал....защо не съм седнала да вечерям с него(масата му е сложена,всичко..само да седне и да вечеря ),а съм отишла в кухнята да готвя нещо .
Много нанагорно ми идва всичко вече,незнам какво да правя,искам да сме заедно и занапред,но пък неискам вечно да съм обляна в сълзи,защото човека решил ,че е господар на всички около него .
Много хора ме съветват да го оставя,нито излизаме някъде...,нито се събираме с приятели(мои,защото той няма такива ),не.
Все няма пари,все изморен от работа.
За трите години през които сме заедно сме излизали 4-5 пъти на ресторант.
Много,много са минусите,но въпреки всичко..пуста обич,обичам го и немога да го зарежа толкова лесно.все си викам...стига толкова,стига си търпяла нервните му изблици....и все си е същото
Имали сме и хубави моменти разбира се,толкова бях убедена,че той е мъжът за мен...,можеби съм била сляпа,не обръщах внимание на обидите му.
Много пъти сме разговаряли с него,стигаме до единогласие,и на следващият път...пак същото.
Иска да мисля,разсъждавам като него ,е няма как да стане,все пак всеки човек си е различен.
Компромиси....,ох колко много съм правила досега не е истина,той...за много малко неща
Вечно аз ли да се боря за добрите ни взаимоотношения
Искам да съм с него ,но и да искам немога току така да подминавам вечните му упреци спрямо мен.
Сигурно съвсем ви обърках,така се получава,когато искаш да напишеш всичко в един пост
Е,нормално ли е поведението му,Вие бихте ли търпяли в името на обичта си към този човек ?
Изключваме любовници и темподобни ,става въпрос за отношението му към неговата половинка ....
Все аз съм кривата в споровете,той..вечно правият,изключително дребнав е,вечната му приказва след спор е...или ще влизащ в час,или ще ловиш гората
Аз също работя,след работа готвя ,чистя...и всичко,както си му реда ,един път бях изморена,бях приготвила перялнята да пере,но дотам.....той на следвашият ден....ти жена ли си в тази къща ,една пералня да неможеш да пуснеш(ехеееееееее,колко съм пускала откакто сме заедно ),един път(в годината дет се вика..)реших да не готвя,ядохме нещо готово...,след няколко дни....тииии...не готвиш(все едно никога не съм го правила ),та така си обобщава човека....
Много пъти ми е идвало да отида при нашите за една,две вечери,е така...да се успокоя малко,но не смея..........страх ме е,че ще ми събере багажа,защото съм го оставила сам ,какво е това неуважение към "мъжа ти" (той така разсъждава)
Може да ви стори детинска историята ми,но не е,а и аз отдавна не съм дете
Искам разбирателство,мир и любов дет се вика ,писна ми все да ми е тъжно,все да плача......