здравейте момичета, чета ви постовете и се връщам назад. Колко ми е познато това с липсата на бащата. Моето дете е на почти 8, когато беше на 4 се разделихме с баща й, защото той я виждаше и тогава точно колкото и сега когато сме на 1700 км. разтояние един от друг, на 2-3 месеца за по 10 минути, защото не може да я изведе че бил затруднен сега с парите. И това е от както се е родило това дете. Липсва й баща й липсва и дядо й, демек моя баща. Който аз не виждам та камо ли тя. Липсва и другият дядо който не е виждала от 2 годишна. В живота й има само жени. Сега вече не съм сама, но човекът до мен ме може да стигне до нея, изградила си е някъква бариера и не допуска мъже до себе си.
Не мога да си обясня това безрзличие на мъжете към собствените си деца, аз един ден не мога без нея. Не си го обяснявам просто.