Кьм майките на две или повече дечица-кое ви е най-трудно?

Не е много по трудно от това да си с едно дете.Почти няма разлика.
Ежедневието си е същото както и преди.

За битовизмите/готвене,чистене и пр./ при добра организация нещата са лесни.

Трудно е само, докато по голямото свикне че, вече има още едно човече на което се обръща внимание.

Ежедневната борба с ревността.
Всяко физическо усилие също  е умножено по две.

Организация му е майката.
Аз бях с помощници първите 3 месеца, докато минат коликите и докато свикна. Сега съм сама, не мога да кажа, че ми е по-тежко, отколкото с едно дете само, спокойна съм и се справям чудесно. Съпругът ми много ми помага, а и те са кротки и двамата.

Ако се организираш ще успееш. При моите деца разликата е 7 години и в момента големия проявява голяма ревност към бебето. Иначе всичко друго е хубаво.

отговорностите,притесненията ,болестите са по две.никой не ми помага и понякога оставям бебето само и бягам да взема каката от градината.доста по трудно е с 2 деца,но и радостите са разбира се двойни.
не съжалявам,4е имам 2 деца,ако имах по голямо жилище и някой д а ми помага,бих родила и трето.все се надявам,4е третото,ще спи,след като първите 2 не го правят.

Май това е основното.
Иначе, на мен не ми е било трудно, но пък децата ми са кротки, а аз съм непукист, пък и не се занимавам с домакинска работа.
Честно казано, много искам поне още 1 или пак близнаци - само трябва да намеря сили да се откъсна за известно време от любимата си работа.

Трудно ми е когато и двамата са в гадно настроение 
Тийнейджърката ми е на 14 и половина, често я посещават "кисели" настроения, малкият е на 2, той пък е много своенравен, обича да му се угажда на момента, да е център на внимание и да командва, та тогава ми е трудно...
Чакам след седмица бебка - тогава ще ми е трудно да напасна режима й с "баткото", а пък и ако е ревлива като него - ще се крия в дрешника докато млъкнат и тримцата, когато не са на кеф 

Първо да ви поздравя за решението - чудесно е, че сте се решили. И не се отказвайте.
А трудностите са мноооооооооооооого! Поне за мен.

- Откакто родих, големия започна да кара детския пубертет и твърдо отказва да се храни, което ме вбесява. Малкият ВИНАГИ! иска да е на ръцете ми. Малкият е много апетитен, но все още не е захранен с всичко. Та ми е трудно като седна на масата и пищя по 10 пъти на всеки залък, който Александър едва-едва дъвчи, докато през това време Момчил е в ръцете ми и посяга да бърка по чиниите и пищи, защото иска да яде. Алекс разлива чашите с вода по невнимание, Момчил ги разлива, пресягайки се да ги вземе... И в двата случая аз, докато се карам, нося малкия с едната ръка, с другата чистя.

- Таткото ни често е в командировки. В такива дни ми е много трудно с вечерното къпане на Алекс, защото докато го къпя в банята, Момчил се дере в другата стая и ме панира. А Александър започва да се държи безобразно и абсолютно неадекватно и ей така си виси гол и чака на мене. Другия проблем с командировките е воденето на детска на големия. Сутрин будя и двамата, мия ги, обличам ги, мия се и аз, реша се и се обличам (иначе си ходя като чума из къщи) и вече съм се изпотила от бързане и напрежение, Момчил се дере, Алекс виси като сопол пред вратата, ако го обуя - обея, ако не - пак сме закъснели. Винаги будим блока.

- Излизането навън също ми е трудно, но то си е защото детето е такова ревливо и аз, докато го обличам се изпотявам (в къщи ходя само по гащи и сутиен ВИНАГИ!), та бързо тегля душ, обличам нещо набързо, стягам количката, а тя стои на стълбището, тичам пак у нас, че Момчил се дере, нося го в количката, пак се връщам да заключа... и тръгваме 

- За чистенето и готвенето отсега да знаеш, че ще е само вечер, когато се прибере другия възрастен чрен на семейството. При нас и тогава е много трудно, защото момчил се дере и не ще да седи при баща си и аз го държа на ръце и готвя и от време на време го взима баща му и аз бързо режа продуктите, докато малкия се дере до мене. После мъжа ми продължава да готви, аз стоя с бебето до него и му казвам как и кво. Ей, това мъжете щом се оженят всичко забравят - как се миеха чинии, как се готвеше, как се уважаваше жената ... 

- Доста е трудно отделянето на вниманието. Няма човек, който да не ми е направил забележка за Алекс. Всички, които го познаваха какъв беше до последния ден на бременноста ми, ми казват, че оттогава няма никакво развитие. А вървеше като вундеркинд, но сега е АБСОЛЮТНО друго дете.

Та, както ти казват мамите - организация му е майката. Ако можеш да го направиш - действай   
При мене не се получи, защото малкия само реве и това е. Ето го, в момента баща му ми го носи, защото не съм легнала до него и се дере. Трябва да лежа до него и да суче от мене и така спи.
Дано да не се отрази на голямото детенце, защото у нас определено Александър го отнася - нямам инкакво време за него.

И въпреки всичко, трябва да ти кажа, че моментите, в които си прегръщаш децата са безцении, незаменими, неповторими и не може да бъдат сравнени с нищо земно и описуемо. А пък ако ги прегръщаш и двете наведнъж - ще видиш колко безкрайно щастлива и богата ще се чувстваш. В тези мигове ще си мислиш за това колко много Бог те обича.

Бъдете много щастливи! 

При нас няма проблем с ревността. Трудно ми е, когато и двете искат да им помогна за нещо едновременно.

Някои мнения ми бяха полезни. Да се готвя се значи

Още нямам второ дете, но взех сериозно да се замислям! Най-много ме е страх, че няма да мога да обръщам достатъчно внимание на първото, което е най-вайното нещо в живота ми!

И на мен ми е доста трудно, разликата им е 2г. и 4 месеца, просто и Елена е малко дете със своите нужди, разбирания и терзания ...чисто по детски ....
Физически и психически съм уморена, но това е строго индивидуално. ...

Ревността и тове, че все не могат да си разделят играчките и точно в един и същи момент искат една и съща и играчка и става ад ("мое", "мое" и така до безкрай). Дори им купувам еднакви играчки и пак ще намерят за какво да се скарат, а играчките са колкото за два-три детски магазина (имат си стая само за тях). Това, за което ми е малко мъчно е, че на малката обръщам по-малко внимание. Просто вече вниманието се дели на две. С голямата повече се занимавах - книжки, пъзели, рисуване и т.н. Но пък малката гледа кака си и я копира и дори така се получи, че сега може повече нещо отколкото голямата на нейната възраст. Разликата им е 2 г. и 3 м.

Най- трудното за мен е балансът между двете деца, всяко си има специфични нужди, независимо от възрастта и същите се нуждаят от индивидуално задоволяване. Когато големият учи се нуждае от спокойствие, от обяснения и това е невъзможно, когато малкото крещи наоколо. Затова в такива моменти с него, мъникът, се занимава татко му.
Също така има един период, когато малкото всичко пипа и се катери на всякъде. В такива периоди голямото трябва да разбере, че на ниски и достъпни места не се оставя нищо, освен играчки.

Опасявах се от ревност, но у нас вече две години такава не се случи. Нарочно избрах и разлика от 6 години- голямото си има вече собствени интереси и среда и не желае да е по цял ден с родителите си. Не го карам да се занимава с обгрижването на малкото, никога. Само ако сам пожелае играе с него. Имат различни интереси, различни играчки, не се налага да разтървам за любимата кола.

Това го бях забравила, но все ми се ще да вярвам, че няма майка, която да слага децата си под общ знаменател.
Разбира се, че всяко дете е много различно, като характер, поведение, нужди и т.н. Лично за мен наистина е трудно постоянно да се "превключвам" от "честотата" на едната на тази на другата.

Най ми е трудно,когато едновременно и 2-та решат да реват,че искат да ядат или да им угодя на каприз.Баткото си пада малко егоист и не си дава играчките.Не смея да ги оставя сами,че се сборичкват или се скубят/с дьлги руси коси са/.Излизането на вьн:пресичане на улицата и тичането по площадките/всеки си трьгва в различна посока/ Това в общи линии,а аз често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н.

Не знам какво е това ревност между децата. Трудното беше в началото, докато малкото беше новородено, а голямото и то все още едно пораснало бебе. Трудното минава и се забравя. Сега идва по-лесното за родителите, защото децата си играят и се забавляват сами. Така че може би с две и повече деца е по-лесно, след като мине най-бебешкия период.

Галауса, искрено се посмях ! На теб не ти е до смях, но си го описала така образно  ...
По темата - наистина всичко е до организация и до разликата в годините. Нашия батко вече е на 7 и мога да кажа, че се оправя самичък - след градина вечер се занимава сам. Е, има и моменти, в които ме изкарват от релси /особено когато Калоян дреме по половин час на масата - злояд та дрънка , или пък дребния се дере без и той да знае защо .../, но с времето цялото семейство си изработва един ритъм, които е удобен за всички.
Например като знам, че малкия заспива към 21,30 големият в 21,15 е измит, по пижама и в леглото - не е казано да заспива, но да не ми се пречка.
Организация има и при воденето на градина, пазаруването.Готвя и чистя аз, успявам, въпрос на навик.
 И както вече всички са ти казали - щастието, радостта, гордоста са двойни - това е най-важното !

Да това все едно аз съм го писала,а също бих добавила и боледуванията.Тази зима за нас беше кошмар,постоянно някой беше болен.

Моите деца имат разлика от 9 години и половина. Не съм имала като проблем ревност /може би само малко в началните дни каката проявяваше нещо подобно...но бързо изчезна и се превърна в огромна привързаност към малкото човече/.При мен също има изградена организация и правила....само така всичко се подрежда гладко ,мирно и тихо. Но при нас е по лесно защото каката е голяма ,не само се оправя сама но и много иска да ми помага в свободното си време .А за мен е от огромно значение тя да занимава мъничето 10 минути например ,за да прибера някой неща ,да отскоча до магазина....ей такива нещо които са от полза. Таткото ни помага невероятно много,всички сме сплотени и организирани....

  Все едно описа мен и моите диванета.
често си оставам гладна,не гримирана,несресана и т.н ох, и аз така...

Уф,даже не ми се говори,че ако започнаааа...

Здравейте! Имам две момиченца на 9 и 6 год.В началото когато се роди малката беше меко казано АД.Голямата ревнуваше ужасно макар и да не и липсваше внимание и грижи .После нещата се наредиха от самосебеси.Когато се организираш , времето стига за всичко.Само трябва да имаш търпение и по здравички нерви , а ако има и кои да помага е супер.Сега вече са големички моите кукли и се замислям доста сериозна за трето , а ако вземе да излезе и момче ще е страхотно!

Уффф, и мен най ме притеснява ревността. Дано не е много тежка. 

Мен много ме притеснява още ! Значи и сега - макар и уж вече по големни и разумни деца , я има.Непрекъснато има състезание между тях и доказване. Но се мъча да не си го слагам на душата 

Моята кака е голяма и много обича бебчо, глези го и си играе с него и много ми помага, но усъмни ли се за момент, че той е предпочитан веднага реагира и аз много внимавам, гледам да си "изливам" любовта към малкия насаме. Обичам ги и двамата и не искам каката да се чувства и за секунда пренебрегната, та аз до вчера не си представях , че може да обичам още някой освен нея.

И напасването на режимите......единия иска навън, другия се дърпа....с прибирането, спането, яденето същата работа (когато малкия беше бебе нямаше проблем)
Почнаха вече и за играчки да се дърпат (но това си е нормално)

Една майка никога не може да ощети едно от децата си , независимо дали има материалната възможност.Аз сама отглеждам децата си - те са се научили когато мога да  купя само на едната обувки - значи нямам пари за другата - следващият път е тя наред.За всяко нещо си има оправия

 Разликата на децата ми е една година и 4 месеца. В началото ми беше трудно - първите 3 - 4 месеца. После бебето престана да се буди нощем, беше и кротичко - седеше и се занимаваше в креватчето само. Като стана на 1 година, и режимите им станаха еднакви, и храната - една и съща.  
 Трудно е като се скарат и не мога да разбера в момента кой е прав. Трябва да изяснявам и да говоря...  Или когато спорят...
 Да допълня още, че и разходите са умножени по две -  каквото за единото, това и за другото...
 Иначе е хубаво...
 
  

[Относно ревността исках да попитам по-опитните мами - успявате ли еднакво да се отнасяте към децата си, имат ли според вас някакъв повод да ревнуват или просто си е някакъв инстинкт за самосъхранение... знам ли?  Става въпрос не само за време и внимание, ами и за материални неща (подаръци, дрешки). Бях чела някъде във форума, че въпреки голямото желание на родителите е невъзможно двете деца да се гледат еднакво и понякога  дори те не осъзнават, че ощетяват едното дете за сметка на другото. Аз лично не вярвам да е така, но ще видим един ден като станем и ние четирима...   
[/quote]Успяваме да се отнасяме аз,тати и родителите ни еднакво и кьм 2-те.Обаче:за дрехи са малки да се карат,но за играчките...Напоследьк купуваме по 2 еднакви играчки, и пак баткото прави "сечено "на малкото"загражда ги с рьчички и "Мои са!"

galaUSA  е описала много живописно и подробно какво е ежеднвието с две деца

Това, което е писала galaUSA в дългия пост ми е много познато и я разбирам напълно.

 И аз ви поздравявам за решението!  Мисля че радостта и удовлетворението да имаш две или повече деца си заслужава жертвата от страна на родителите. Но всеки си прави сметката дали може да издържи на напрежението.

 На мен ми е много трудно с двамата, защото:

-Разликата им е 2 г и 3 месеца. Смятам че ако бяхме изчакали поне още няколко месеца, щяхме да избехнем някои големи трудности по отглеждането им / ревност...,  двамата са бебета-едно голямо и едно малко, много домакински задължения, които не можеш да свършиш навреме, защото децата са най-важни/

- Малкият беше болен почти до преди няколко дена още от родилния дом.

- Зимно бебе наистина се гледа трудно, особено ако зимата е като тазгодишната /това не го вярвах, докато не го изпитах/ Ако се решим на 3то, ще го планираме дабъде в първата половина от годината т.е поне половита зима да е минала /ако се роди януари, февруари/

Често е имало моменти, в които съм се разплаквала от отчаяние. Мисля обаче че сълзите  от радост и  от благодарност към Бог че ме е дарил с две прекрасни момчета са повече 

Донякъде е така, защото децата имат различни нужди и в определен момент ту едното, ту другото имат повече нужда от внимание, помощ, нежност и т.н.
А самата ревност - въпрос на характер е. Едната ми дъщеря директно си казва: "Защо сега обръщаш повече на сестра ми, а не на мен?", а другата скоро ме попита: "Защо си родила 2 деца?"  
По-скоро е част от израстването - всяко дете иска мама само за себе си, но е важното е родителите да търсят баланса.
Но рядко има родител, който умишлено да пренебрегва някое от децата си, за сметка на друго...
Относно дрехи и играчки моите деца не се карат - сами определят коя вещ на кого принадлежи и са на принципа: "моето си е мое, твоето - твое". Не се сърдят, когато едната ходи да плува, а другата идва с мама "на кафе"; не се сърдят, когато едната идва с мен по магазините, а другата остава с татко си да гледат филмчета, но тогава изборът е техен.
По-скоро ревността е само по отношение на моето внимание и да не би случайно да гушкам едната повече от другата - гледам да редувам или едновременно  .

Ревността, опита едновременно да задоволиш нуждите и на двете деца, караниците за играчките и др.неща ... и най-вече болестите умножени по две ...

И мен ме е питала голямата - защо си ми родила сестра.Боли от такова въпросче .Но когато заспят и двечките и като ги погледна и....... нали знаете - целят ни живот е в тях

И аз не знам какво е това ревност  . От тази гледна точка съм явно една от малкото "облагодетелствани" мами . Също така са ми кротки каката и баткото и проблеми с тях нямам . Но това , което е написала  galaUSA (поздравления , много ми хареса  ) за излизането , важи с пълна сила сега и за нас . Миналата седмица баткото беше болен и точно така се развиваха нещата . Баткото седи и чака да му вържа връзките , миличкия , онова лошото се дере в количката  , а аз вече три пъти съм се препотила .

Прочитайки поста на galaUSA, от идеята да имам второ дете започна да ме втриса. Изглежда ми мission impossible. 

нееееееееееееееееееее 
имай си, моля те, наистина е трудно, така е, но пък 5-те минутки от деня, в които нещата ставата ПРЕКРАСНИ, си заслужават! Когато си глредаш двете деца заедно, просто няма такова щастие на земята.

Преди малко взехме с мъжа ми Алекс от детската, водихме го пак на преглед, че кашля. Докато седях с Момчил в колата - чакахме мъжа ми да излезе от детската с големия, всичко беше тихо и спокойно. Като влезе Алекс в колата, Момчил се съдра от пищене и крясъци. Нали е малък, не знае да говори, а мноооооооого се радваше на брат си - пищеше и го гледаше в очите и крещеше и се смееше от сърце - с глас и чак се давеше от смях. Трапчинките му грееха с него. А пък аз чак се просълзих от кеф.
После вкъщи Алекс се просълзи поради други причини, но пък петте минути кеф си заслружават.

Имайте си дечица. Сестра ми е със 7 години по-голяма от мен, момичетата й вече завършиха уч-ще (тя се ожени след средното уч-ще - беше малка) и сега съжалява, че не си е родила още едно дете. И всеки път ми казва - Имай си три!

На мъжа ми сестра му няма деца, не може да има, и все ни звъни на Скайпа да види децата и им се радва, но хал хабер си няма от деца. Веднъж ми се обади на телефона и ми се скара - Алекс беше при нея за 3 дни, а тя останала разочарована, че не може да рисува хубаво. И мъжа ми я набра по телефона. Чух, че й казва - Ти, кво, да не мислиш, че е лесно (ставаше въпрос за гледането на деца).

Та, да - не е лесно!
И да - имайте си по три! 

И при нас е  апсолютно същото.От както станах майка на 2 деца,понякога се разкъсвам,когато и двете имат нужда от мен.Но...щастието е двойно,не се отказвай,направи го най-вече и заради първото си дете,чудесно е да имаш брат или сестра!И не е вярно,че винаги имало ревност между двете деца,моите са с разлика от 5 години и от каката има само любов към малкия.Дано и ти да си от тези щастливки.

Най-трудно е когато са болни. Следващото по трудност за мен е понякога да се правя на арбитър при неразрешими за тях спорове (децата са породени). Получава се така, че каквото и решение да предложа, винаги ще има един доволен и един недоволен (или ощетен). Другото трудно нещо е спазването на някаква мярка и превключване в отношението към всяко дете според индивидуалните му особености - в един момент говоря с едното дете по един начин, а в следващия вече трябва да премина на друг режим на говорене с другото дете.

Здравей nhofmann ,майка съм на две дечица ,но при мен разликата м/у децата е голяма ,не мисля че грижите са по две все са си едни и същи даже големите помагат ,колкото и да са мънички.Добре си решила да са двете дечица едно след друго ,защото иначе тъкмо си мислиш че си на финалната права и в един момент хоп  някой те връща обратно.Децата са такива сладури ,така те подмладяват ,връщат те към много мили моменти и винаги си заслужава да се върнеш отначало.Ние наскоро бяхме решили да имаме трето детенце ,но уви този път бог не беше с нас,но следващия път наистина бих искала всичко да е ок и да стартирам отново ,всичко си заслужава.Успех ти желая и не се шашкай за грижите или ревността,всичко си заслужава заради още едно сладко човече.
 
 

Аз имам три дечица.Най-трудно ми е с породените,двете по-малки.Бебето си е доста ревливо и когато ревнат и двамата в тандем се чудя кое първо да направя и кого първо да нахраня. Да не говорим за чистенето и готвенето.Ама надявам се това да се промени,когато бебчето порасне. Децата си ги гледам сама.Трудно е и при разходките,докато обличам себе си и малкият батко бебето се дере и аз ставам цялата вир вода.Абе кофти е,че почти нямам време и за себе си.Докато ги сложа да спят вечер и съм труп.
Когато родих второто беше все едно гледам само едно дете,защото разликата е голяма и баткото големия ми е по-скоро помощник и приятел.
А иначе най-гадното си е ,когато децата са болни независимо дали е само едно детенце или са повече.
Но определено пълната къща си е пълна в положителният смисъл.

Имам две прекрасни момчета на 11г. и на 4г. Винаги съм знаела ,че ще имам две деца.За мен най-трудно е когато са болни ,а недай си боже и двамата.Това временно ме изкарва от равновесие,въпреке,че съм мед.сестра,но след това се стягам и оправям нещата.Когато се роди малкия нямаше ревност от страна на баткото,както и сега въпреки ,че дребния много се закача и дразни брат си.Обичам децата си и всичко друго като трудности се забравя и смятам,не трябва да остава само едно дете в семейството.

Скъпи майки с голямо удоволствие ,чета фоумите и ще ме бъде приятно да се запозная с много от вас.Винаги има какво да си споделим. 

Най-трудно ми бе като бях с 1 дете......Сега не ми е трудно! Просто свикнах с всичко! Всичко е въпрос на нагласа!

Съвсем сериозно - да се преборя със себе си ми е най-трудно! Защото когато съм твърда и държа домочадието под око - ми е супер! Но когато стана хлабава... - от там ми идват всичките проблеми!

Не си мислете,че съм диктаторка, но съм на принципа - всеки да си знае гьола и мястото в гьола!

Трудно ми е само, когато някое от тях е болничко...

Иначе като цяло ми е по-лесно, защото двамата си играят и не съм основния клоун, което позволява да си свършва домакинстването 

Ние искаме и трето 

Само да са живи и здрави! Много си ги обичам 

Ей че хубава темичка,чак сега я виждам!Галауса,толкова хубаво си описала ежедневието си,разсмя ме,но сякаш виждам себе си и децата.При мен обаче има и една баба,която много помага-гледа каката,когато стане много напечено.Иначе,сега като се замисля,ако разликата между децата е по-голяма,може би биха се избегнали доста проблеми-ревността,липсата на време и внимание за по-голямото дете,тъй като бебето е с предимство в повечето случаи...Понякога изпитвам чувство на вина,че не отделям на дъщеря ми същото време,което съм и отделяла преди да родя братчето.И сякаш я пришпорвам с очакванията си да се държи като по-голяма,а тя си е също бебе още.Има и друго-в стремежа си по-голямото ни дете да не се почувства пренебрегнато,ние с баща и малко я разглезихме.Много може да се пише по темата,но задачките в къща с две малки деца са още повече!

Ще следя темата с интерес, чак сега я видях и аз. Засега сме само с едно детенце, но поне след време с намерение за още едничко.  Напрежението наистина е двойно с две предполагам, но както беше споменала една мама преди мен най-трудното е да се пребориш сьс себе си. Когато свикнеш с пьрвото после вече знаеш долу горе как ще е и с второто... и имаш някакьв опит. 

Здравейте и от мен ! За радостите - да , двойни са .Но и грижите ипроблемите стават двойни . Моите деца имат разлика 1година и 10 месецаи най - трудното е , когато и двете се разболеят едновременно . Освен това , другият проблем е ревността : " Мойта мама" , " Само мойта мама "-следва рев коя от двете да седне в мен и да изблъска другата . Абе въобще не може да разбере майка , която има само едно дете . Това е факт . МНОГО Е ХУБАВО , НО Е И МНОГО ТРУДНО ! Аз сама си ги гледам двете , защото таткото ни работи много и това е .

Разликата предполагам ще е голяма, също като от без дете - с дете... с удоволствие прочетох обаче по опитните 

И аз като теб когато имах едно дете много се чудех за второ.МНого се мислех каква разлика да докараме-много малка и голяма.Не съм го планувала ,но се получи така-с 8год разлика.Мислех си,дали ще се справя,дали нещата ще се променят към по-добро или ще настъпи пълен кошмар .Сега мога да кажа само едно-за второ дете се чудех много,но за трето съм напълно убедена.

Организация като има всичко се нарежда,но понякога когато съм неорганизирана
ми става доста тежичко.А и мъжът ми не е от тези които много помагат на съпругите си.
Но общо взето се справям

Разликата при децата ми е  12 години,така че трудността ми е еднаква както при първото дете.Дори баткото ми помага в много отношения.