Много си емоционална....

  • 9 580
  • 202
  •   1
Отговори
10 март 2008, 21:59 ч.
  • Мнения: 2 152
ми казват повечето близки и познати Rolling Eyes

Намират го за слабост на характера.
Трябва да съм по-уравновесена, по-спокойна, по-зряла, та дори и по-лицемерна.
Да премислям много добре преди да кажа или направя нещо

Но, това съм аз....
Такава съм, харесвам се и най-вече харесвам хора като мен.
Страстни, силни, слаби, плачат без да се срамуват, смеят се с широко отворена уста, спорят, лудуват - въобще емоциите са водещи при тях

Кажете вие как се определяте - емоционални или по-скоро уравновесени?

Слабост ли е да изразяваш чувствата си, емоциите и насторенията си или напротив, намирате го за чаровно и привлекателно.
Предпочитате да сте с уравновесени и трезвомислещи хора или такива лутащи се между страстите и емоциите си Simple Smile

Слабост ли е или напротив, изисква смелост да говориш открито и показваш чувствата и емоциите си.
Полза или вреда е това

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 08:33 от kръци

# 1 10 март 2008, 22:02 ч.
  • Мнения: 183
Аз съм много емоционална,и за това съм пристрастна-ние сме по-смели,безрасъдни,искренни,агресивни,травмиращи,травмирани,обичащи,мразещи и всички чувства преплетени в кълбо,което се върти,върти и като снежна топка се превръща в цяла стихия... PeaceНо е и страшно изтощително!

# 2 10 март 2008, 22:07 ч.
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
Кръци, зодия Риби ли си?

# 3 10 март 2008, 22:07 ч.
  • Мнения: 606
  И жена ми е същият образ безподобен. Рипа моментално.
  Мен бая трябва да ме бъзнеш, за да разбереш какво мисля.

# 4 10 март 2008, 22:10 ч.
  • Мнения: 183
Цитат на: Грудка Калудкова в пн, 10 мар 2008, 22:07
Кръци, зодия Риби ли си?
Защо пък риби?!Аз примерно не съм...

# 5 10 март 2008, 22:14 ч.
  • Мнения: 1 081
Цитат на: Касандра в пн, 10 мар 2008, 22:02
Аз съм много емоционална,и за това съм пристрастна-ние сме по-смели,безрасъдни,искренни,агресивни,травмиращи,травмирани,обичащи,мразещи и всички чувства преплетени в кълбо,което се върти,върти и като снежна топка се превръща в цяла стихия... PeaceНо е и страшно изтощително!

Емоцията-това е живота ! Човек е такъв, какъвто е! Този, който не може да изживее емоцията не живее емоционално!
Аз съм майка на 2 съкровища, на 30 години съм, и бих дала този пример чисто емоционален :
Пролетта решжихме с колежки да скачаме с бънджи   #Crazy  Shocked ,
съответно мъжа ми беше категорично против!
Въпреки това аз отидох и скочих.............. Беше невероятно изживяване............ Това съм аз ... даже вече питомна  Joy
Е, аз си изживях неповторимото преживяване, което ще ми остане за цял живот, а близките ми ме приеха не по-различно от преди...
Така, че СЛЕДВАЙ ЦЕЛИТЕ СИ !!! ВЕДНЪЖ СЕ ЖИВЕЕ!!! КОЙТО ТЕ ОБИЧА И УВАЖАВА ЩЕ ТЕ ПРИЕМЕ КАКВАТО СИ !!   bouquet

# 6 10 март 2008, 22:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
"Емоционалност е понятие, буквално изразяващо качеството и способността на човека да изпитва психологическо отношение към определен обект. Психологическото отношение се нарича емоция или чувство. Понятието емоционалност има чуждичен характер и съответства на българското чувствителност. Двата синонима в съвременния български език обаче са носители на семантично различаващи се понятия. "Емоционалност" се използва предимно за характеризирането на човешката способност да изпитва емоции и чувства, докато "чувствителност" - за качество на човек, способен да изпитва същите"

Аз съм чувствителна в по- горния контекст Thinking...

# 7 10 март 2008, 23:09 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
И аз съм много емоционална, смела, слаба, силна, плачеща, смееща се, чувстваща, обичаща и мразеща....
Това не се приема като добро качество, може би защото повечето хора са уравновесени, оперирани от чувства и емоции, може би защото днешния ден ги кара да бъдат такива.
Не харесвам уравновесените, малко ме плашат, имам чувството, че контактувам със статуи, не харесвам безчувствените хора, защото зад тях се крие жестокост и безсърдечие.

# 8 10 март 2008, 23:17 ч.
  • Мнения: 17 546
Емоционална съм когато става въпрос за хора, които обичам и нещо свързано с тях. За да ги предпазя или убедя нещо, което е в тяхна полза направо мога да изляза от кожата си от емоции. Емоционална съм за музика, за танц и на купон, който ми харесва. Когато трябва да защитя нечие право, накърнени интереси, благородна кауза... За себе си - не. Научих се да пазя другите видове емоции вътре.

# 9 10 март 2008, 23:24 ч.
  • Мнения: 17 407
кръци май е скорпион, ако не бъркам. Ако да- ние сме по- прикрити. Аз поне съм доста сдържана, всичко си е в мен. МНого тъпо, честно казано, самоизяждам се доста често. Не споделям, за д ане товаря околните, а това ги дразни. ТЪпо Grinning

# 10 10 март 2008, 23:32 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
Ами аз съм като кръци,
уж трябва да съм прикрит скорпион, ама опашката все ми е в движение. Скачам, карам се, подвиквам, плача.
Но съм много добра по душа,
хем помня, хем прощавам. Понякога това ме обърква.

# 11 10 март 2008, 23:36 ч.
  • Мнения: 27 524
И аз така. Прекалено даже съм емоционална и май засега плюсове не виждам за себе си, освен за околните това, че не мога да съм лицемерна  Rolling Eyes
Не съжалявам и въпреки минусите, предпочитам това пред дебелокожието  Simple Smile

# 12 10 март 2008, 23:39 ч.
  • варна
  • Мнения: 1 830
Оф, и аз съм много емоционална.Считам го за недостатък Thinking

# 13 10 март 2008, 23:41 ч.
  • Мнения: 2 032
 
Трябва да съм по-уравновесена, по-спокойна, по-зряла..... Какво лошо има в това?

Да премислям много добре преди да кажа или направя нещо. Къде е проблемът?

Страстни, силни, слаби, плачат без да се срамуват, смеят се с широко отворена уста, спорят, лудуват - въобще емоциите са водещи при тях.    Ама, таковата, нали не лудувате в специализирано заведение под лекарски надзор? Party

Слабост ли е да изразяваш чувствата си, емоциите и насторенията си или напротив, намирате го за чаровно и привлекателно. В три-годишните е мнооого чаровно. На висок глас "Мамо, ака ми сееее"- без задръжки на обществени места. Рев, ако любимата играчка е отнета. Мусене, ако не стане на тяхното.

Предпочитате да сте с уравновесени и трезвомислещи хора или такива лутащи се между страстите и емоциите си. Ти как мислиш, лутащи се или уравновесени искат да са хората?

Много хубаво, че се харесваш, ама понякога "много си емоционална" е учтив начин да ти кажат други неща. Които аз не твърдя, разбира се, защото не те познавам. Просто "много си емоционална" не ми звучи като най-големият комплимент, който съм чувала, това е.

# 14 10 март 2008, 23:45 ч.
  • Мнения: 502
Бъди какъвто си!Аз го осъзнах едва когато намерих половинката си и така намерих и себе си!Емоциите са най-хубавото нещо в живота!

# 15 10 март 2008, 23:46 ч.
  • Мнения: 750
Не крия емоциите си!
Не крия това което  мисля!
Не крия това което съм!
Не ми пука кой ме харесва!
Важното на мен да ми е добре!

# 16 10 март 2008, 23:46 ч.
  • Мнения: 2 212
Като теб съм, не разбрах коя зодия си ти, но аз съм една ужасно емоционална коза  Crazy

# 17 10 март 2008, 23:47 ч.
  • Мнения: 2 161
Емоционалност,обаче каква?
Защото има едни такива инфантилки,дето като се разкачат,разбучат,ахкат,охкат,палят от четвърт оборот...Просто уморяват и отегчават.И са смешни,защото когато се държиш като 5 годишна госпожичка,а си на 30...Все пак трябва да знаеш кога да слезеш от въртележката.

# 18 10 март 2008, 23:49 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Chanel в пн, 10 мар 2008, 23:47
като се разкачат...

едва ли се разкачат буквално, Шанел  Joy

# 19 10 март 2008, 23:50 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
А, не, това по-скоро ми прилича на инфантилност и престорена емоционалност. От такива хора наистина се изморявам.
Аз искам да мога за контролирам емоционалността си, защото често душичката ми страда.

# 20 10 март 2008, 23:51 ч.
  • Мнения: 2 161
Да,да,извинете ме.Скачат,скачат.

# 21 10 март 2008, 23:51 ч.
  • Мнения: 2 212
Това по-скоро си е театър и пози. Истински емоционалните хора си им личи и често повече си страдат, ама лек няма...май...

# 22 10 март 2008, 23:52 ч.
  • Мнения: 2 161
Въпросът е тези емоции да остават в теб.Няма нужда от драми,излияния.Натоварват се околните.

# 23 10 март 2008, 23:53 ч.
  • Мнения: 2 161
За тези,които мълчат,аз вярвам,че страдат повече.

# 24 10 март 2008, 23:53 ч.
  • Мнения: 2 212
Мммм, Шанел, трупането на емоции вътре в себе си, ако имаш нужда да ги изразиш и покажеш, никак не е здравословно...

# 25 10 март 2008, 23:54 ч.
  • Мнения: 2 161
Въпросът не е да ги трупаш,а да не ги изливаш като кофа с вода пред всеки.

# 26 10 март 2008, 23:55 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
Да, почнах да се уча на това, имам известни успехи.

# 27 10 март 2008, 23:56 ч.
  • Мнения: 17 407
Коза и скорпион- винаги в противоречие. Grinning ПО темата мисля като Шанел.

# 28 10 март 2008, 23:56 ч.
  • Мнения: 2 212
Нещо се сплетохме, май. Едно е да си емоционален, което за мен е да преживяваш всичко дълбоко и навътре, да си слагаш всичко на сърцето, понякога може това да рефлектира в много говорене, друг път в мълчание. Въпросът е, че емоционалният човек не може да е перде и непукист. А такъв, който постоянно съпреживява всичко, и хубаво, и лошо прекарва през сърцето си. В този смисъл, емоциите понякога имат нужда от това да излезат и навън под някаква форма, ако ги трупаш и не  им позволяваш външна проява, тогава става по-лошо...

# 29 10 март 2008, 23:58 ч.
  • Мнения: 17 407
 ШАнел те разбра според мен, естерче....

# 30 10 март 2008, 23:58 ч.
  • Мнения: 2 212
Да, това с кофта се съгласявам. Аз освен емоционална съм и много открита и преди така с кофите  ги изливах, сега се уча да преценям малко или много хората преди да им споделя емоционалността си.

# 31 10 март 2008, 23:59 ч.
  • Мнения: 2 161
Естер,всички имаме сърца.Всеки преживява.Но някои не се владеят и прекомерно си показват чувствата.

# 32 10 март 2008, 23:59 ч.
  • Мнения: 2 161
Мъжете не харесват прекалено емоционалните жени.Тежат им.

# 33 11 март 2008, 00:01 ч.
  • Мнения: 2 212
Разбрах те. Понеже докато напиша, ти си писала. И все нещо не остава изяснено. Сега поне аз лично си изясних. И тук като с всичко друго - крайностите са вредни.

И за мъжете е така. По-скоро се плашат от силната женска емоционалност. За тях такава силна емоция е неуправляемо с мозъка състояние, а това ги ужасява.

# 34 11 март 2008, 00:02 ч.
  • Мнения: 803
Много съм емоционална, да. Особено опре ли въпроса до любов, справедливост, толерантност (съответно липса на такава). Бързо паля и човек не може да вземе думата от мен. Мога да се разплача, а на следващата минута вече да се смея от сърце. В известна степен отчитам тази моя емоционалност като недостатък, защото плаши хората, които не ме познават добре. И при връзките много не ми помага, защото не се знае какво ще ми хрумне в следващия момент, в какво настроение ще изпадна. Честно казано съм ходещ хаос от емоции. За съжаление много рядко взимам решения, подтикната от разума си. Хвърлям се през глава, повлияна от някое моментно желание или импулс, а после съжалявам. Но пък бързо ми минава, казвам си "Станалото станало" и се впускам към нещо следващо. Crazy

Съгласна съм с Шанел, че мъжете не харесват прекалено емоционалните жени.

# 35 11 март 2008, 00:04 ч.
  • Мнения: 2 212
Ако щещ вярвай, KissTheRain, по сменения ник не те познах, изобщо по профила не те познах, но като прочетох написаното си казах, това е някой друг мой форумски двойник и си помислих, че няма как да не си ти Crazy

# 36 11 март 2008, 00:04 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: ester в вт, 11 мар 2008, 00:01
Разбрах те. Понеже докато напиша, ти си писала. И все нещо не остава изяснено. Сега поне аз лично си изясних. И тук като с всичко друго - крайностите са вредни.

И за мъжете е така. По-скоро се плашат от силната женска емоционалност. За тях такава силна емоция е неуправляемо с мозъка състояние, а това ги ужасява.
Те не се плашат,мила естер,те се отегчават и изобщо им става безинтересно.

# 37 11 март 2008, 00:05 ч.
  • Мнения: 2 212
Възможно е. Моите наблюдения до момента по-скоро съм усещала страх и парализиране като се развихря емоционално, отколкото досада  Thinking

# 38 11 март 2008, 00:09 ч.
  • Мнения: 17 407
Аз пък, понякога, искам дасъм като естер. Ама трябва да играя роля, не ми се отдава, бее.

# 39 11 март 2008, 00:10 ч.
  • Мнения: 2 212
Аз пък понякога (даже доста често) не искам да съм като Естер. Ама и на мен не ми се отдава.

# 40 11 март 2008, 00:11 ч.
  • Мнения: 803
Цитат на: ester в вт, 11 мар 2008, 00:05
Възможно е. Моите наблюдения до момента по-скоро съм усещала страх и парализиране като се развихря емоционално, отколкото досада  Thinking

Да, и аз съм усещала същото. Някакси...Отдръпват се малко, започват да ме гледат странно, озъртат се, за да намерят изхода и при първа възможност да запалят с двеста, защото не са сигурни какво ми става. Laughing В такива моменти се усещам бързо, прибирам си емоциите обратно, обръщам всичко на шега. Аз съм забелязала обаче и друга тенденция (специално за мъжете). Докато един мъж ми е само приятел, намира цялата тази буря в мен за очарователна. Колко съм била различна от другите жени, бла-бла...Но ако в един момент с този мъж, станем повече от приятели, проимаме интимна връзка, рано или късно тази моя емоционалност се превръща в проблем. Може би защото вече не са само наблюдатели, а "потърпевши".  Simple Smile

# 41 11 март 2008, 00:13 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат
Аз пък, понякога, искам дасъм като естер. Ама трябва да играя роля, не ми се удава, бее.

Аз не искам.Много съм трудна.И на 18 бях такава и сега на 33 също.Единствено мъжът ми ме е виждал така разголена и направо се радва.Казват,че съм студена.Никога не се опитвам да споря,аз знам та какво съм способва.Въпросът е,че просто не се хабя за всеки.

# 42 11 март 2008, 00:14 ч.
  • Мнения: 2 032
Надявам се да сте се допитали до Борис, преди да гадаете какво харесват мъжете.  

# 43 11 март 2008, 00:15 ч.
  • Мнения: 2 161
Ама Борис мъж ли е?Много приказва,мислех,че е жена.

# 44 11 март 2008, 00:17 ч.
  • Мнения: 2 212
Цитат на: Sehnsucht в вт, 11 мар 2008, 00:11
Аз съм забелязала обаче и друга тенденция (специално за мъжете). Докато един мъж ми е само приятел, намира цялата тази буря в мен за очарователна. Колко съм била различна от другите жени, бла-бла...Но ако в един момент с този мъж, станем повече от приятели, проимаме интимна връзка, рано или късно тази моя емоционалност се превръща в проблем. Може би защото вече не са само наблюдатели, а "потърпевши".  Simple Smile

пак все едно ми взе думите от клавиатурата. Имам един приятел, който много ми се радва и сме най-големи дружки, защото харесва именно колко съм била луда и т.н....луда в този смисъл.
Гаджетата му обаче са ми пълната противоположност. Защото той е принципен и сериозен и такива не може да има. Ха!

# 45 11 март 2008, 00:20 ч.
  • Мнения: 803
естер Simple Smile
Аз лично съм си говорила с приятели мъже за този парадокс. И те са ми отговаряли по следния начин: "Трудно е да контролираме ситуацията, връзката, ако жената до нас е толкова емоционална. Предпочитаме да знаем какво можем да очакваме, а не постоянно да сме на тръни".

# 46 11 март 2008, 00:21 ч.
  • Мнения: 1 813
А на мен редовно ми казват,че съм много студена.
Последният случай беше : "Студена си като англичанка!!!"
Ако смяташ,че е по-приятно.

# 47 11 март 2008, 00:23 ч.
  • Мнения: 803
Предполагам никой не може да избяга от същността си. И според мен не трябва и да се опитваме. Все някъде намираме "своите си хора". Simple Smile

# 48 11 март 2008, 00:24 ч.
  • Мнения: 2 161
 
Цитат
А на мен редовно ми казват,че съм много студена.


Аха.За първи път ми го каза мъж,когато бях на 18,а той на 30.Толкова неудобно се почувствах от неговата неуравновесеност,че още ми е неприятно,когато се сетя.

# 49 11 март 2008, 00:25 ч.
  • Мнения: 17 407
Аз знам какво харесва БОрис. Затуй и си позволявам да се съглася с Шанел Grinning

# 50 11 март 2008, 00:31 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
Емоционалността и контрола над нейния израз са две различни неща. На второто можеш да се научиш при добро желание и упоритост, докато за да промениш първото, трябва да пречупиш нещо в себе си.
Мъжът ми също е емоционален, но доста добре закопава. Така, че понякога се изумявам, като прозра нещо.

# 51 11 март 2008, 00:34 ч.
  • Мнения: 2 161
Точно.Не,че нямам емоции,но няма да си разкопчея блузата,да си разпоря гърдите и да каже:хайде,грабете мили хора от моята емоционалност.Правя го избирателно,много избирателно.Не ми е проблем да се разкрия само пред един човек.Напълно.И винаги си оставам нещо за себе си.

# 52 11 март 2008, 00:36 ч.
  • Мнения: 2 196
Умея да си контролирам емоциите.
Научих се. Но никога не съм била прекалено емоционална.

# 53 11 март 2008, 00:37 ч.
  • Мнения: 2 161
Естер не ме разбира.Защо не ме разбираш,Естер?Сигурно зщото се налага да пишем,а не да говорим.

# 54 11 март 2008, 00:40 ч.
  • Мнения: 2 309
Контролирам се...бих казала,сдържам се!
Не е редно човек да изпада в крайности.

# 55 11 март 2008, 00:41 ч.
  • Мнения: 2 212
Да. Тъкмо това написах в другата тема. Чак ми стана смешно как се преследваме в темите. Ако говорим ще се разберем. Аз лично обиквам точно както ти си описала любовта към съпруга ти. И точно както казваш, той става специален и пред него се раздавам докрай. Но ако искаш...понеже сега стана късно и мисълта съвсем ми бяга, утре ще ти напиша едно емоционално ЛС и ще се разберем  Grinning

# 56 11 март 2008, 00:42 ч.
  • Мнения: 17 546
Хората се плашат от прекалената емоционалност и тя е по присъща на неуравновесени персони. Затова се научих да се владея, когато излишната емоционалност ще е само една пречка. Разбирам те и те подкрепям Chanel. Но при мен това дойде с годините и осъзнаването на емоционалността. То не става веднага, хоп - и от утре вече няма да съм емоционална, когато по природа си такава. Научаваш се на това, ако можеш и ако искаш!

# 57 11 март 2008, 00:46 ч.
  • Мнения: 17 407
ОХ, как се учите, бре! На мен явно ми е вродено, сигурно е по- гадният вариант Mr. Green

# 58 11 март 2008, 00:49 ч.
  • Мнения: 3 423
Аз пък съм самата емоция, но
държа да си го знам само аз.

Емоционална интелигентност.

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 01:01 от Liska

# 59 11 март 2008, 00:58 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 667
Ами аз се уча от грешките си,
в повечето случаи следвайки принципа "Повторението е майка на знанието"  Mr. Green

# 60 11 март 2008, 01:02 ч.
  • Мнения: 2 386
Свръхемоционална съм, но умело го прикривам тук.
Само понякога се издавам, когато съм наистина преливаща от щастлие или напълно отчаяна..

Дори по аватарите си познавам сродните души, повечето от тях изобщо не подозират колко симпатични са ми. Grinning

# 61 11 март 2008, 06:03 ч.
  • Мнения: 5 940
Eмоционална съм дотолкова, че да не ме е страх да покажа пред близкия човек, когато обичам, когато ми е тъжно, когато харесвам нещо, когато ме отблъсква. Иначе и аз не харесвам кресливи хора, писукащи, мяукащи, лаещи, едни такива, дето детето ми реве като ги види.

# 62 11 март 2008, 07:06 ч.
  • Мнения: 1 052
Лиска го е казала-има т.н. емоционална интелигентност, която моля да не се бърка с емоционална експанзивност, към която са склонни някои жени, но това не е толкова проява на слабохарактерност, колкото до комбинация от характер и хормони. Всички ние сме биохимия.

Шанел-повечето мъже са с нисък коефициент на емоционална интелигентност-те не могат да споделят, да изразяват. Това от части се дължи и на възпитанието им-те са мъже и не трябва да показват емоциите си.
Когато един мъж се сблъска с прекалено емоционална жена той не знае как да реагира и какво му се случва, кара го да се чувства неуверен. От друга страна момичета са оставени безразборно да изсипват своите, не са учени да ги менажират, просто защото са момичета. За тях остава проблемът да се приучат сами да се контролират в някакви рамки, но вече на стари години, когато имат изградена ценностна система и характер. Това прави по-трудно и сложно, защото те трябва да превъзмогнат вече изградената представа за себе си и света.

Лично аз съм за златната среда. Не подкрепям мнението, че не трябва да споделяш, за да не натоварваш. Просто трябва да се подбират хората, начина и обема.

# 63 11 март 2008, 07:37 ч.
  • Мнения: 2 152
Скорпион съм
но го минах периода на Дренка с пазенето и таенето вътре в себе си

Не го умея вече, каквото ми е, всичко е изписано на лицето
Нищо не мога да крия и от километри ми личи.



Но пък не съм лигла за каквато Шанел говори
Те такива не мога да ги понасям Crazy

# 64 11 март 2008, 08:10 ч.
  • Мнения: 2 196
Цитат на: Дренка в вт, 11 мар 2008, 00:46
ОХ, как се учите, бре! На мен явно ми е вродено, сигурно е по- гадният вариант Mr. Green
Ми как...твърде разрушителни ми идваха прекалените емоции. Не само за мен, а и за околните. Та с времето се научих хем да не преживявам нещата толкова, хем да не давам външен израз на емоциите си.От чист егоизъм.

# 65 11 март 2008, 08:22 ч.
  • Мнения: 1 897
Да, емоционална съм.
Често на хората, които не ме познават добре им изглеждам разумна, уравновесена и дори студена.
Близките ми обаче знаят колко  дълбоко, болезнено и дълго изживявам и най-малките неща вътре в себе си и отчитат това като един от най-големите ми недостатъци.
Често не мога да сдържам емоциите и чувствата си и плача или  пък се заливам от смях докато вървя по улицата сред непознати... Embarassed

# 66 11 март 2008, 08:24 ч.
  • Мнения: 6 029
Емоционална съм ужасно много. Понякога трудно скривам сълзи. Независимо дали е за нещо хубаво или лошо.
И само минуси виждам в това.

# 67 11 март 2008, 08:33 ч.
  • Мнения: 39
Аз съм свръхемоционална-никак не мога да си трая,да се прикривам.Щом нещо ми вади очите,аз го нападам.

# 68 11 март 2008, 08:34 ч.
  • Мнения: 17 407
  То и на мен ми личи на лицето, но проговарям когато аз реша. Не е много хубаво знам, но и знам пък кво е да те товарят непрекъснато.
Фрида, и аз споделям, но с много малко хора. Това имах предвид.

# 69 11 март 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Фрида в вт, 11 мар 2008, 07:06
От друга страна момичета са оставени безразборно да изсипват своите, не са учени да ги менажират, просто защото са момичета.
Не само това - понякога дори са насърчавани да използват "женски хитрини" като плача, за да манипулират.
Сядам при Шанел, Алиса и Лиска. Човек рано или късно трябва да се научи да ака в тоалетната. Примерно.

# 70 11 март 2008, 08:42 ч.
  • Мнения: 2 161
Най-ужасното нещо за една жена е,да премине 20 годишната си възраст и да продължава да се държи все едно е на 15.Просто за такива няма прошка.

# 71 11 март 2008, 08:43 ч.
  • Мнения: 281
Цитат на: Dona в вт, 11 мар 2008, 08:35
Цитат на: Фрида в вт, 11 мар 2008, 07:06
От друга страна момичета са оставени безразборно да изсипват своите, не са учени да ги менажират, просто защото са момичета.
Не само това - понякога дори са насърчавани да използват "женски хитрини" като плача, за да манипулират.
Сядам при Шанел, Алиса и Лиска. Човек рано или късно трябва да се научи да ака в тоалетната. Примерно.

Подкрепям напълно.

# 72 11 март 2008, 08:43 ч.
  • Мнения: 17 407
ДОне, мен що ме пропусна. ДА стана, ако ти преча? Grinning

# 73 11 март 2008, 08:44 ч.
  • Мнения: 2 161
Да,Дренка също е пън.

# 74 11 март 2008, 08:50 ч.
  • Мнения: 2 401
От мен по-пън няма, вервайте ми.   Wink

# 75 11 март 2008, 08:54 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Дренка в вт, 11 мар 2008, 08:43
ДОне, мен що ме пропусна. ДА стана, ако ти преча? Grinning

Ама, много си емоционална пък...

Цитат на: минзухар в вт, 11 мар 2008, 08:50
От мен по-пън няма, вервайте ми.   Wink

Защо намигаш, лъжеш ли?

# 76 11 март 2008, 08:57 ч.
  • Мнения: 5 940
Цитат на: Chanel в вт, 11 мар 2008, 08:42
Най-ужасното нещо за една жена е,да премине 20 годишната си възраст и да продължава да се държи все едно е на 15.Просто за такива няма прошка.
Ти може и да не даваш, ама такива простени се разхождат навсякъде.

# 77 11 март 2008, 08:58 ч.
  • Мнения: 2 401
Намигането е в  смисъл "да ви светна", не лъжа.  Това, обаче не значи, че съм безчувствена.  

# 78 11 март 2008, 08:59 ч.
  • Мнения: 2 161
Искаш да кажеш,че 28-30 годишни инфантилки са любимата част на човечеството?

# 79 11 март 2008, 09:00 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: минзухар в вт, 11 мар 2008, 08:58
Намигането е в  смисъл "да ви светна", не лъжа.  Това, обаче не значи, че съм безчувствена.  
Минзухар,вярно е,че си пън.Аз съм останала с много добри впечатления от теб.Относително добри.

# 80 11 март 2008, 09:01 ч.
  • Мнения: 17 407
НЯма я Джейн, да видите вие едни пънове...Ако помните темата й за емоционалните бариери. Там се заяде с мен, щот не споделям, не смея да се разкрия.... НЕщо в този дух беше

# 81 11 март 2008, 09:02 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Chanel в вт, 11 мар 2008, 09:00
Цитат на: минзухар в вт, 11 мар 2008, 08:58
Намигането е в  смисъл "да ви светна", не лъжа.  Това, обаче не значи, че съм безчувствена.  
Минзухар,вярно е,че си пън.Аз съм останала с много добри впечатления от теб.Относително добри.

Хаха  newsm47, много ти благодаря. И ти не си лесна.  

# 82 11 март 2008, 09:06 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Дренка в вт, 11 мар 2008, 08:43
ДОне, мен що ме пропусна. ДА стана, ако ти преча? Grinning
Простете, госпожа Дренке, моя гьонсуратлък  Blush
Цитат на: Chanel в вт, 11 мар 2008, 08:42
Най-ужасното нещо за една жена е,да премине 20 годишната си възраст и да продължава да се държи все едно е на 15.Просто за такива няма прошка.
Най-ужасното е да премине 35-годишната си възраст и да продължава да се държи, все едно е на 15, мен ако питаш.

# 83 11 март 2008, 09:09 ч.
  • Мнения: 2 212
Аз не съм се държала никога като 15 годишна, нито на 15, нито сега след 20. Не знам към 30 как ще съм. Емоционалността ми е по-скоро провокирана от ранна съзрялост и мъдрост. Уф, абе не мога да го обясня.

# 84 11 март 2008, 09:09 ч.
  • Варна
  • Мнения: 428
Емоционалните хора са много натоварващи. Излишно натоварващи. Предпочитам улегнали екземпляри. Peace

# 85 11 март 2008, 09:11 ч.
  • Мнения: 3 423
Шанел, към какво отнасяш добрите
впечатления? Относително не ми пък
звучи съвсем баш точно дефинирано.

Ако плачът е емоционалност, то къде
тогава поставяме тропкането с краче?
И кое е по-секси? Пън или кютюк?
Или чукундур? Или ренде? Вол?
Предлагам да уточним една скала на
емоционалността и да боравим с нея.

# 86 11 март 2008, 09:12 ч.
  • Мнения: 2 196
Цитат на: Дренка в вт, 11 мар 2008, 09:01
НЯма я Джейн, да видите вие едни пънове...Ако помните темата й за емоционалните бариери. Там се заяде с мен, щот не споделям, не смея да се разкрия.... НЕщо в този дух беше
За какво ти е Джейн, я иди в ДиС. Там е пълно с емоции. Като заразмятат милите дами едни пищаци / #2gunfire/, като се загневят / #Cussing out/, ще се почувстваш удавена от емоции. Mr. Green
И споделят ли, споделят.Без задръжки. ooooh!

# 87 11 март 2008, 09:14 ч.
  • Мнения: 5 940
Според мен е ужасно и петнайсетгодишна да се държи като на 35-40г.
Инфантилките са простени от простите им половинки. Къткат тяхната чувствителност, че нямат розовата пола от новия каталог на ..... като се извиняват с палто в лила.. Трийсетгодишна ридае, че приятелката й има удобен парцал за миене на прозорци, подарен от грижовния й съпруг. И такива инфантилки има.

# 88 11 март 2008, 09:15 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Бианkа в вт, 11 мар 2008, 09:12
И споделят ли, споделят.Без задръжки. ooooh!
"Извинявайте, ама просто трябваше да си кажа, напъна ме отвътре."

# 89 11 март 2008, 09:15 ч.
  • Мнения: 3 423
Да, любимият ми хумористичен
подфорум е Дом и семейство!!!
Там прелива от емоционалност.
Там дори аз се разчувствам често.
И събирам някоя и друга сълза в шепа.
Която после изпивам, за да ми олекне.
На шепата.  Laughing

# 90 11 март 2008, 09:19 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Liska в вт, 11 мар 2008, 09:11
Шанел, към какво отнасяш добрите
впечатления? Относително не ми пък
звучи съвсем баш точно дефинирано.
Опитах се да бъда любезна,но все пак да не се оливам.

# 91 11 март 2008, 09:21 ч.
  • Мнения: 2 401
Малко не се сещам с какво точно толкова ви дразнят младите духом дами?

# 92 11 март 2008, 09:22 ч.
  • Мнения: 281
И аз съм много емоционална, и това много ми пречи в живота Thinking.

# 93 11 март 2008, 09:23 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: минзухар в вт, 11 мар 2008, 09:21
Малко не се сещам с какво точно толкова ви дразнят младите духом дами?
Не младите духом,а тези с вързаните на две опашки коси.

# 94 11 март 2008, 09:23 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Chanel в вт, 11 мар 2008, 09:19

Опитах се да бъда любезна,но все пак да не се оливам.
Любим момент от "Цар Плъх" - когато англичанинът Марлоу обяснява на американеца Царя как се прави комплимент, без да накараш човека да се почувства неудобно  Laughing

# 95 11 март 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 1 052
Да, наистина трябва да се направи скала: разграничете моля реването за парцал от реването заради самота, егоизъм, неувереност, липса на подкрепа.
И емоционалните прояви-пън, дърво, чукундур, 18 годишна, 15 годишна, свръх лигла.
Всички хора страдат от изредените по-горе причини, само че супер емоционалните се задълбочават и стигат до латино-американски сериали.
Аз съм много емоционална, думите ги помня, превъртам, рива като крокодил, тъжна съм и с обречен поглед.
Това сигурно е поведение на 15 годишна. Може би трябва да махна с ръка, да кажа прав ви път, да бъда с поглед издялан от стомана и глас режещ като скалпел, да изразя мислите си в римско каре, и да разбия всякаквата защита на противника, пардон събеседника.

# 96 11 март 2008, 09:26 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: минзухар в вт, 11 мар 2008, 09:21
Малко не се сещам с какво точно толкова ви дразнят младите духом дами?
Нелепо ми изглеждат пияни лелки на осмомартенски банкет, които тресат меса около кола, демонстрират на бутилка как правят свирки и пъхат парички в дупето на стриптийзьора. Простете, млади духом (духам?) дами.

# 97 11 март 2008, 09:27 ч.
  • Мнения: 4 841
Смешно ми е, когато някой каже "Аз съм много емоционален". Звучи ми почти като да кажеш "Аз съм много умен", или "Аз съм много красив"... Те тия неща си личат, усещат се. Истински емоционалните хора не се афишират, не парадират с емоционалността си. Те просто са такива.

И си мисля, че твърде много хора бъркат емоционалността с инфантилност и лиготия...

# 98 11 март 2008, 09:28 ч.
  • Мнения: 2 152
Цитат на: valerie в вт, 11 мар 2008, 09:14
Според мен е ужасно и петнайсетгодишна да се държи като на 35-40г.
Инфантилките са простени от простите им половинки. Къткат тяхната чувствителност, че нямат розовата пола от новия каталог на ..... като се извиняват с палто в лила.. Трийсетгодишна ридае, че приятелката й има удобен парцал за миене на прозорци, подарен от грижовния й съпруг. И такива инфантилки има.


дааа, това ме накефи  Grinning

разграничавайте "нормалната" емоционалност от лигавенето и мрънкането на разглезена дИвойка, моля Naughty

# 99 11 март 2008, 09:32 ч.
  • Мнения: 2 152
Цитат на: BirdsFlu в вт, 11 мар 2008, 09:27
Смешно ми е, когато някой каже "Аз съм много емоционален". Звучи ми почти като да кажеш "Аз съм много умен", или "Аз съм много красив"... Те тия неща си личат, усещат се. Истински емоционалните хора не се афишират, не парадират с емоционалността си. Те просто са такива.

И си мисля, че твърде много хора бъркат емоционалността с инфантилност и лиготия...



дълго време се мислех за нормална да ти кажа 
Мислех, че всички си поплакват на тъжен филм, че им става мъчно за еди кое си...
после като ме изгледа някой ей така Shocked и ми каже "много си емоционална", как може това да те разтрои или такова дребно нещо да те впечатли, разбрах че има и дебили, чукундури, пънове, дървета

# 100 11 март 2008, 09:33 ч.
  • Мнения: 2 792
Всичките ми емоционални изблици, винаги са били оценявани от околните като истеричност, ще си умра неразбрана и това е.

# 101 11 март 2008, 09:35 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: BirdsFlu в вт, 11 мар 2008, 09:27
Смешно ми е, когато някой каже "Аз съм много емоционален". Звучи ми почти като да кажеш "Аз съм много умен", или "Аз съм много красив"... Те тия неща си личат, усещат се. Истински емоционалните хора не се афишират, не парадират с емоционалността си. Те просто са такива.

И си мисля, че твърде много хора бъркат емоционалността с инфантилност и лиготия...



На мен това "много си емоционален" ми звучи по-скоро с обратен знак.   По-точно в  моята среда така се възприема.

# 102 11 март 2008, 09:35 ч.
  • Мнения: 5 940
 кръци, разграничавам го. Но някои това го намират за проява на чувствителност и бързат да  укротят емоционалните си половинки. Ако сам се определяш като свръхемоционален, вероятно добре знаеш, че преиграваш. Емоцията е нещо лично, тя се вижда от тези, които са ти близки и винаги се разбира кога е истинска.

# 103 11 март 2008, 09:36 ч.
  • Мнения: 1 052
Дона,
това което си показала като пример не е това, за което става въпрос.
Аз поне така ги разбирам нещата-твърде емоционалните хора не могат да контролират добре силата, начина и времето за проява на емоциите си.
На твърде емоционалните хора им личи всичко от километри, изписано и ем по лицето. На нормалните и зрели хора-не. Те могат да поставят границата на външната демонстрация на своите вълнения.
Аз се опитвам да си наложа контрол, но не успявам. Може би съм спряла развитието си на 15 години?

# 104 11 март 2008, 09:37 ч.
  • Мнения: 24 467
Емоционалността или по- точно начина и интензивността  на изразяването на емоции е черта от темперамента, с която човек просто си се ражда и тя не е нито "хубава", нито "лоша", като всяка друга специфика на темперамента въобще.
Тя въобще нито пречи, нито подпомага на това да си "по-уравновесена, по-спокойна, по-зряла, та дори и по-лицемерна". Човек може да е емоционален и лицемерен спокойно, такива ги има в изобилие: "Колко ми е мъчно за..." /хич не ми пука, ама така ще изглеждам по- добре/, "Как съм притенена за..." /ами, чушки, притеснена, просто тъй трябва да изглеждам/ и т.н. Емоционалният човек може и да е уравносен, ако се е развил интелектуално повече и е разбрал слабостите на поведението си, като е съумял да се овладее в допустими граници. Човек може и да не изразява външно емоции, но вътрешно да е океан- да ври и кипи непрестанно.
"Твърде емоционална" ми звучи като "твърде чувствителна". Имам близка, която все твърди, как е чувствителна, разбирай- "Моля ви, съобразявайте се повече с мен. Иначе ще се разплача.". Край нея просто не смееш да афишираш, че и ти имаш чувства и че и те се нуждаят от по- особено отношение...

# 105 11 март 2008, 09:40 ч.
  • Мнения: 1 052
Всички имат емоции-тук май се обсъждаше външната проява на емоциите.
Иначе съм почти изцяло съгласна  с теб.

# 106 11 март 2008, 09:40 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 09:32
дълго време се мислех за нормална да ти кажа 
Мислех, че всички си поплакват на тъжен филм, че им става мъчно за еди кое си...
после като ме изгледа някой ей така Shocked и ми каже "много си емоционална", как може това да те разтрои или такова дребно нещо да те впечатли, разбрах че има и дебили, чукундури, пънове, дървета

Това е едно от нещата, които не мога да си представя, наистина  Hug А съм чувала, че има хора, които плачат и на книги  Thinking

Има хиляди неща, които ме трогват, образуват ми буца в гърлото или ми правят пеперудки в стомаха, но това са си мои ВЪТРЕШНИ усещания. Самата мисъл да роня сълзи над книга или филм ми изглежда... неприложима за мен.
Но това е, защото съм завършен интроверт, или, както ми викаше дядо ми - голЕм темерут.

И наистина в повечето случаи проявената емоционалност я определям като истерия Embarassed

# 107 11 март 2008, 09:40 ч.
  • Мнения: 526
Цитат на: Yee в вт, 11 мар 2008, 09:09
Емоционалните хора са много натоварващи. Излишно натоварващи. Предпочитам улегнали екземпляри. Peace

Не съм съгласна Grinning Аз съм силно емоционален човек, но мога да си контролирам емоциите спрямо ситуацията. Друг е въпроса дали една личност може да контролира емоциите си и дали натоварва околните.

# 108 11 март 2008, 09:42 ч.
  • Мнения: 3 447
Фрида, за мен разликата между твърде емоционалния и не твърде емоционалния човек е в силата, с която емоциите блъскат и подкопават вътрешните му брегове. В интензивността на усещането и преживяването. В единия случай се учиш да управляваш мотор, в другия - тротинетка.
И на мен ми личи в погледа.

# 109 11 март 2008, 09:42 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: играчка-плачка в вт, 11 мар 2008, 09:40
Цитат на: Yee в вт, 11 мар 2008, 09:09
...

... Аз съм силно емоционален човек, но мога да си контролирам емоциите спрямо ситуацията. Друг е въпроса дали една личност може да контролира емоциите си и дали натоварва околните.

Това имам предвид- всеки изпитва различни емоции, породени от различни неща и с различна сила. Реакциите ни са обаче различни, което не означава, че силно реагиращият е човек с по- силната емоция. Въобще не означава това. Реакциите могат да се овладеят от един възрастен човек. Стига да пожелае това.

# 110 11 март 2008, 09:43 ч.
  • Мнения: 5 940
Стана малко като ДиС, но да дам пример какво ме дразни: много близка роднина на семейството идва да види синът ми на три месеца веднъж, но когато се случи, а  и ако има по някаква причина други хора вкъщи с такова въодушевление разказва за бебока колко е сладък, умен, какво прави, докарва го и  до сълзи...Та от нея по-загрижена и по-влюбена в детето няма..

# 111 11 март 2008, 09:46 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Judy в вт, 11 мар 2008, 09:37

"Твърде емоционална" ми звучи като "твърде чувствителна". Имам близка, която все твърди, как е чувствителна, разбирай- "Моля ви, съобразявайте се повече с мен. Иначе ще се разплача.". Край нея просто не смееш да афишираш, че и ти имаш чувства и че и те се нуждаят от по- особено отношение...
Да, точно.

# 112 11 март 2008, 09:46 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Judy в вт, 11 мар 2008, 09:37
"Твърде емоционална" ми звучи като "твърде чувствителна".

На мен пък ми звучи като
"твърде зле с нервите",
ама нито на лекар ходи,
ни дава пари за лекарства.

# 113 11 март 2008, 09:50 ч.
  • Мнения: 1 052
 Mr. Green
Лиске аз пия хапчета. Не ми помагат. Ако някой знае препарат, който ще ме направи на стоун фейс да свирка.
И лексотана не ми помагаше и хапчетата от жаби, които Библиотекарят ми даваше не помогнаха.

# 114 11 март 2008, 09:50 ч.
  • Мнения: 24 467
"Liska"
"...ама нито на лекар ходи,
ни дава пари за лекарства."
Като с моя случай- само дето едната емоция остава, а хората са в ролята на лечителите- аман- заман да се въздържаме, че човекът е със слаби нерви.

# 115 11 март 2008, 09:52 ч.
  • Мнения: X
Емоционална съм,но докато това дори ми харесваше преди,сега вече съжалявам,че не съм малко по-малко такава Tired

# 116 11 март 2008, 09:53 ч.
  • Мнения: 17 407
Е, сега, нека да се въдържаме да си поставяме една на друга "диагнози", моля ви са! Grinning

# 117 11 март 2008, 09:53 ч.
  • Мнения: 2 196
Цитат на: Dona в вт, 11 мар 2008, 09:42
Фрида, за мен разликата между твърде емоционалния и не твърде емоционалния човек е в силата, с която емоциите блъскат и подкопават вътрешните му брегове.
Съвсем точно.

# 118 11 март 2008, 09:56 ч.
  • Мнения: 24 467
Ама ние не ги поставяме диагнозите, бе! Човекът сам си ги поставя и афишира и очаква ние насреща, не до там емоционалните, да го лъскаме по косъма, щото "лекарят" това му препоръчал за облекчаване на хроничните болки и страдания.

# 119 11 март 2008, 09:57 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не ИЗГЛЕЖДАМ никак емоционална. Контролирам си "лудостта" толкова добре, че изглеждам наистина уравновесена. Не обичам да приказвам ако нямам какво да кажа, нито пък да си демонстрирам чувствата, те са ми ценни. Затова пък винаги съм се обграждала с емоционални, невъздържани и шумни хора. Интересни са ми и ги наблЮдавам Laughing

# 120 11 март 2008, 09:59 ч.
  • Мнения: 281
Предпочитам да съм чувствена жена, пред чувствителна.

# 121 11 март 2008, 10:03 ч.
  • Мнения: 1 052
Мария, това ми е идеалът. Но аз съм далече от него, все още...

# 122 11 март 2008, 10:03 ч.
  • Мнения: 2 448
Много различни мнения, признавам си не ги прочетох всички, но да кажа за себе си как разбирам емоционалността.
Такава съм и ми го казват хората около мен, дори често ми е кофти, че не съм се родила по-темерут, но кво да се прави съдба.
За жалост или за радост при всяка една ситуация или спомен  при мен изпъква начина по който съм се чувствала тогава, помня не толкова фактите, колкото как съм ги преживяла.Малко странно като съм го споделяла с други, дори не съм сигурна дали добре го обясних.
Силно се надявам да не ме съветвате да си вземам редовно лекарствата. Simple Smile

# 123 11 март 2008, 10:29 ч.
  • Мнения: 17 407
КВо ще рече чувствена? Сериозно питам. НЕщо като страстна ли...

# 124 11 март 2008, 10:31 ч.
  • Мнения: 6 029
http://www.propertyspain-golf.com/golf_properties_spain.html

Ето, Дренке.

# 125 11 март 2008, 10:32 ч.
  • Мнения: 3 423
Чувствена е, като някой ти говори,
да си поотвориш устетата, ама не
защото ти е запушен носът или пък
защото разговорът е интересен, ами
ей-така. Чувствителна е, да се изчервиш
от въпросния разговор, или да припаднеш.

# 126 11 март 2008, 10:39 ч.
  • Мнения: 212
За мен има разлика между емоционална жена и психически лабилна жена. Някои много често бъркат двете неща. Лабилните психически хора ги изкарват много емоционални.
Според мен човек трябва да се научи да владее чувствата и емоциите си. Можеш да си много емоционален но това не означава винаги и по всяко време да крещиш, да викаш, да се смееш, да плачеш, да избухваш, да говориш като водопад безспир и т.н...
Според мен ако един човек ги избухва в букет от емоции по всяко време без да се съобразява с мястото и хората около него, то тук може да се говори за лабилна нервна система и неспособност да се владеем, а не за богата емоционалност.

# 127 11 март 2008, 10:49 ч.
  • Мнения: X
Ами то не случайно има нещо като EQ, така наречената емоционална интелигентност. Peace

# 128 11 март 2008, 10:53 ч.
  • Мнения: 3 447
Този път, като никога, съм съгласна с другаря Борис.

# 129 11 март 2008, 10:55 ч.
  • Мнения: 2 196
Цитат на: Dona в вт, 11 мар 2008, 10:53
Този път, като никога, съм съгласна с другаря Борис.
И аз. Това започва да става обезпокоително.

# 130 11 март 2008, 10:59 ч.
  • Мнения: 212
Цитат на: Бианkа в вт, 11 мар 2008, 10:55
Цитат на: Dona в вт, 11 мар 2008, 10:53
Този път, като никога, съм съгласна с другаря Борис.
И аз. Това започва да става обезпокоително.

Не се притеснявайте, няма да е задълго  Peace

# 131 11 март 2008, 11:04 ч.
  • Мнения: 2 386
Изтрих си поста. Борис е казал почти всичко..

Само добавям, че същата разлика съществува и при не-толкова-чувствителните, но с обратен знак, та това невинаги е хубава черта (както излезе тук). Wink

# 132 11 март 2008, 11:11 ч.
  • Мнения: 2 152
Дааа, добре го е казал Борис и аз съм съгласна с него

А между другото сега се чух със съпруга ми и го попитах ей така, какво мисли по въпроса
Та каза ми, че много му харесва това, че плача на филми.
Приятелката му преди мен била голям темерут според него, защото никога не се разчуствала. Казвала "Е какво толкова, някакъв си филм"

Та или и двамата сме перковци, или не е чак толкова зле положението при мен Mr. Green Crazy

# 133 11 март 2008, 11:16 ч.
  • Мнения: 24 467
Не разбрах темата за какво е- 1.да се установи какво се има предвид под "емоционален", 2.да се успокои авторката или 3.да решим дали е добре да сме "емоционални", каквото и да означава това.
Аз първоначално заложих на № 1 и за това разграничавах истинската вътрешна емоционалност пред външното поведение на нейния приносител. На № 3 се спрях мимолетно, посочвайки, че нито една черта от темперамента на човек не може да се квалифицира като добра или лоша. На № 2 сега се чудя какво да отговоря и има ли смисъл.

# 134 11 март 2008, 11:27 ч.
  • Мнения: 2 152
Ми знаеш ли какво, най-добре нищо не отговаряй

Отиди в тема ,която разбираш за какво става дума и там пиши
тук не се хаби - ух, че емоционално от моя страна, но какво да се прави Crazy

# 135 11 март 2008, 11:31 ч.
  • Мнения: 24 467
 Laughing Верно, че емоцията идва в повечко при теб, човек пита- ти се цупиш. Ей че дебелокожи хора имало! Laughing

По- добре ли ще се почувстваш, ако ти кажа, че и аз най- харесвам този пит поведение?
Ами не е вярно, лично аз не го харесвам. Говоря за поведението, не за емоционалността като част от характера. Тя не ми пречи.

# 136 11 март 2008, 11:34 ч.
  • Мнения: 17 407
Оф, Judy, заяждаш се, и а зне знма що.
Добре вървеше темата иначе.

# 137 11 март 2008, 11:36 ч.
  • Мнения: 3 268
Аз съм много милозлива и ревлива.Мразя тези си качества,но нищо не мога да направя.На анимационни филми плача,на детски приказки...Ужас!

# 138 11 март 2008, 11:36 ч.
  • Мнения: 24 467
Що? Не се заяждам, никак. Питах кое е важно за темата- какво животно е емоционалният човек, дали е добре да сме емоционални и дали това ни харесва. За мен тези неща са различни.
Казвам, че не харесвам тези, дето не могат да се владеят. Това си е отговор на поставен въпрос, нали? Що пък да пея в хора, като не желая. Или да пиша само ако съм в тон с това "Как е добре да не въздържаш емоциите си.".

# 139 11 март 2008, 11:39 ч.
  • Мнения: 2 152
 LaughingНе се цупя бе - ей не ги разбирате емоционалните души и тва си е

Ако се разцупя Crazy крещя истерично и роня крокодилски сълзи, чупя чинии и всякакви подръчни, стрелям с емотикончетаа Laughing
сега съм кротка 4470

# 140 11 март 2008, 11:40 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат
Що пък да пея в хора, като не желая.

То пък защото много се открои.

# 141 11 март 2008, 11:45 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 11:39
LaughingНе се цупя бе - ей не ги разбирате емоционалните души и тва си е

Ако се разцупя Crazy крещя истерично и роня крокодилски сълзи, чупя чинии и всякакви подръчни, стрелям с емотикончетаа Laughing
сега съм кротка 4470

Ох, радвам се, че не ми се сърдиш, тъй се притесних, направо се изпотих от емоции... Laughing Даже залягам да ме целне някоя чиния.
Помислих си, че желаеш именно да те поощрим като една "емоционална жена" в идеята, че това повече допадало на... и аз не знам на кого, на мъжа ти, вероятно. Пък останалите, онези от първия ти постинг го намирали за лошо.
Те и на Chanel- ми явно имало различни становища по въпроса.

# 142 11 март 2008, 11:47 ч.
  • London, baby
  • Мнения: 800
Предпочитам да не съм толкова чувствена, чувствителна, емоционална и раздаваща се, ама нейсе.  Tired

# 143 11 март 2008, 11:57 ч.
  • Мнения: 2 152
Не Джуди, нямам нужда някой да ме поощрява
Достатъчно уверена в себе си съм,повярвай ми Simple Smile

Идеята ми беше, първо всеки да определи сам себе си кой точно тип е и да сподели, слабост ли е това или смелост да разкриваш чувствата си
...и тази част от характера вреда или полза е за съответния човек и околните.  Wink


Това беше ,не е чак толкова сложно Wink


П.С. това,което каза Шанел в една друга тема, че спи на възглавницата на мъжа си,когато той го няма, за да усеща аромата му,
накара ме да настръхна.
Харесвам хора,които могат да изпитват силни емоции
Дебилите не ги разбирам

# 144 11 март 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 24 467
Вероятно от значение е не просто дали реагираш веднага  и силно, а дали даваш израз истинските си чувства при тази реакция. Едното и другото също не винаги са задължително заедно.
Лично аз не мога да си представя възрастен човек, разкриващ винаги спонтанно вътрешния си свят, някак неествено ми звучи. Често хората и преиграват и са неискрени именно когато се изразяват прекалено емоционално. Тук не квалифицирам нито теб, нито някой друг, не ви познавам. Нямам представа как реагираш в действителност и какво те кара да го правиш. Мога да прочета само това, което се пише. Затова си говорим принципно.
Най- често чувам неща от типа на вече писаното по- горе: "Толкова съм емоционална, а не ми се иска..." или нещо от сорта. За това питах- кое е "емоционалност" в случая- това, което наистина изпитваме или начина, по който реагираме. Отново казвам- за мен има разлика. Ако е второто- нормален възрастен човек ще се справи ако желае. И това не е "чак толкова сложно". Именно за второто си помислих, когато стана въпрос за оценката от страна на хората. Понеже първото не може да се оцени.
Не виждам кому би било полезно да дава моментална снимка на това, което наистина мисли и чувства. Не виждам и какво общо има то със сила на характера. Не е смело, неразумно е. Затова и хората не го правят.

Дебилът също изпитва емоции, проявява се просто по- различно. Темата за възглавниците не съм я чела. Всеки си е романтичен по своемо, само дето едни споделят, а други- не.

# 145 11 март 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 11:57
П.С. това,което каза Шанел в една друга тема, че спи на възглавницата на мъжа си,когато той го няма, за да усеща аромата му,
накара ме да настръхна.
Харесвам хора,които могат да изпитват силни емоции
Дебилите не ги разбирам

Да де, ама Шанел едва ли носи обляната в сълзи възглавница със себе си по улиците, за да ВИЗУАЛИЗИРА колко голяма е мъката й.
И не знам как се охарактеризира кой е дебил и кой не само на база ВЪНШНИ прояви.
Вече нееднократно се каза в темата - това, че някой не показва емоциите си, не значи, че ги няма.

Преди време ми се случи да попадна в една доста критична ситуация. "Емоционалните" хора около мен изпаднаха в паника, нагълтаха се с хапчета и валерианови капки и се отдадоха на изживяванията си. На мен се падна "честта" да организирам хаоса, буквално да ги измъкна от кризата, за което хвърлих много време и усилия. На финала ме обвиниха, че "не съм се трогнала". Да, ама ако и аз се бях "трогнала" и припаднала живописно, всички щяхме да пострадаме. Сега разправят наляво и надясно спомените си от "ужасната ситуация", за която не са си мръднали пръста, защото са били "шокирани". Аз нищо не разказвам, но за сметка на това имам няколко бели косъма. Всичко си има цена.

# 146 11 март 2008, 12:14 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Judy , за пети път препрочитам поста ти и не мога да го разбера - много рядко ми се случва. ooooh!
Може ли с сбито и с няколко думи, ако имаш желание разбира се?

# 147 11 март 2008, 12:16 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Аз също съм емоционална, но съм виждала направо лудо-истерично емоционални хора , които реагират меко казано ужасно лигаво на разни малки неща. Ако си от вторите ти препоръвам да се промениш

# 148 11 март 2008, 12:20 ч.
  • Мнения: 24 467
Кое не е ясно, Буболина, че има разлика между това, което човек наистина усеща и изпитва и това, което изразява ли? Може би просто не си съгласна- имаш право да не си.
Или че първото /реалното състояние- да го конкретизирам/ не се вижда и не подлежи на оценка, за разлика от второто /външната проява/? Не вярвам да не си съгласна, но имаш право и да не си. Хора всякакви.
Че често с външните прояви се спекулира- също имаш право да не си съгласна, обаче аз съм го виждала. И в личния и в професионалния си живот.
Или че считам прекалено "емоционалните реакции" за не особено "полезни", главно за околните? Това поне е ясно, надявам се.

# 149 11 март 2008, 12:24 ч.
  • Мнения: 2 152
Добре де
не смятате ли , че един близък човек до теб, майка, съпруг, приятелка, ще те разберат какво изпитваш и без да драматизираш
Не съм питала" Драматизирате ли", а емоционални ли сте

Също не си казвам майчиното мляко пред всички. Не ме разбирайте погрешно
Не си развявам носните кърпички и възглавниците по улиците, опази Боже

Имам чувството, че някой се правят на ударене, че уж не разбират за какво се говори и пишат пълни безмислици

Дебила си е дебил. Не се трогва от нищо, не му дреме, не му пука, през онова му е, няма живец в тия хора бе
Средно интелигентен човек винаги би разбрал, кога на един човек му е тъжно и мъчно, дори този човек да се прикрива
Те за туй говоря

# 150 11 март 2008, 12:24 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Може ли по - късно да ти обясня кое не е ясно? - нямам време.

# 151 11 март 2008, 12:27 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 11:57

П.С. това,което каза Шанел в една друга тема, че спи на възглавницата на мъжа си,когато той го няма, за да усеща аромата му,
накара ме да настръхна.

Това и просто тъга.Тъгувам си тихо в спалнята.Предпочитам да спя една вечер на мокра възглавница и на сутринта да се стегна,отколкото да проведа 30 минутен разговор с приятелка по телефона колко ми е тежко и как ще живея през следващите месеци.

# 152 11 март 2008, 12:28 ч.
  • Мнения: 231
Mного често усещам че трябва да съм по-дипломатична поне в работата си,защото много барзо паля фитила и скачам като герест петел и прас-истината в очите.....ама не мога по друг начин ако си сдържам емоциите вътре в себе си ще превъртя за нула бройки.Някой в началото на темата беше питал кръцидали е риба,като зодия-е аз съм риба,ама от ония акулите Laughingпо гръб не се обръщам.И такива прикрити да ми лицемерничат не обичам,харесвам емоционални като мене,душата на компанията Hug

# 153 11 март 2008, 12:30 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: Judy в вт, 11 мар 2008, 12:11

Най- често чувам неща от типа на вече писаното по- горе: "Толкова съм емоционална, а не ми се иска..." или нещо от сорта. За това питах- кое е "емоционалност" в случая- това, което наистина изпитваме или начина, по който реагираме.
"Не ми се иска", казвам го точно заради това, което изпитвам , а не заради това което показвам.Защото много често вътрешните ми чувства ме карат да вземам решения в мой ущърб, защото съм влязла в положението на някой друг.

# 154 11 март 2008, 12:30 ч.
  • Мнения: 2 152
Цитат на: Judy в вт, 11 мар 2008, 12:20
Кое не е ясно, Буболина, че има разлика между това, което човек наистина усеща и изпитва и това, което изразява ли? Може би просто не си съгласна- имаш право да не си.
Или че първото /реалното състояние- да го конкретизирам/ не се вижда и не подлежи на оценка, за разлика от второто /външната проява/? Не вярвам да не си съгласна, но имаш право и да не си. Хора всякакви.
Че често с външните прояви се спекулира- също имаш право да не си съгласна, обаче аз съм го виждала. И в личния и в професионалния си живот.
Или че считам прекалено "емоционалните реакции" за не особено "полезни", главно за околните? Това поне е ясно, надявам се.

Искам да те попитам нещо
Предполагам ти се е случила някаква драма в живота - раздяла, любовна мъка, някой глупак е пребил малко бездомно куче, пред очите ти, видяла си голо и босо цигане, детето ти се е разболяло - е винаги ли оставаш хладнокръвна
Ти естествено не плачеш, не се вайкаш, но смееш ли се, толкова ли фалшива може да си
Или всичко ти е изписано на лицето, дори и да се опитваш да се засмееш

Тогава пак си много емоционална, незнам защо всички бъркат емоционалността с драматизирването и лигавенето

Явно не мога да се обясня добре какво искам да кажа..

# 155 11 март 2008, 12:32 ч.
  • Мнения: 2 161
кръци,вкарвам те в списъка с фаворитите си.

# 156 11 март 2008, 12:33 ч.
  • Мнения: 2 152
Цитат на: Chanel в вт, 11 мар 2008, 12:27
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 11:57

П.С. това,което каза Шанел в една друга тема, че спи на възглавницата на мъжа си,когато той го няма, за да усеща аромата му,
накара ме да настръхна.

Това и просто тъга.Тъгувам си тихо в спалнята.Предпочитам да спя една вечер на мокра възглавница и на сутринта да се стегна,отколкото да проведа 30 минутен разговор с приятелка по телефона колко ми е тежко и как ще живея през следващите месеци.

Ето Шанел и ти не ме разбра Tired
И ти бъркаш емоционалност с драматизъм
Самия факт,че изживяваш така дълбоко всичко, тъгата и раздялата те прави емоционална, разбираш ли

Не е речено да го споделиш с приятелка
Аз лично бих го споделила след като си поплача с майка ми, за да ми олекне
Тя тогава ще ми каже - "Много си емоционална, не е добре за теб. Бъди малко по такава, такя нама ти да страдаш"

# 157 11 март 2008, 12:37 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз те разбрах.Още снощи ми стана ясно.

# 158 11 март 2008, 12:40 ч.
  • Мнения: 212
Кръци, ти си една "абсолютна щастливка"  Wink  кавичките са защото е цитат Simple Smile

# 159 11 март 2008, 12:41 ч.
  • Мнения: 24 467
Различни хора сме, нормално е да не се разбираме от няколко изречения. Но нека не твърдим, че някой е "дебил", че пише "безсмислици" или че неразбирането е само от негова страна. Ако не съм те разбрала- извинявай, поне опитвам.
Изчетох подробно питането ти, с което започваш темата. Лично аз продължавам да мисля, че смесваме нещата- това, което наистина изпитваме и начина, по който реагираме.
Как определяш кой е "дебил", например? Може пък да не е заплакал за "цигането" на място, нищо да не му е проличало, но да е направил това, което на практика действително би подобрило положението му. Друг може да е обсъдил положението в най- големи подробности, да е плакал и да се е вайкал, само дето на цигането това грам няма да помогне. Да плачеш не винаги е сила, не винаги е и "лигавене" или "драматизиране" /това не са мои твърдения/, не винаги е и съпричастност.
На истинските емоции не виждам как може да се повлияе, а и нужно ли е това. Връщам се на първия си ностинг по темата- те са заложени.

# 160 11 март 2008, 12:41 ч.
  • Мнения: 2 152
Борко , мамин сладък ти
не позна съвсем Wink

аз съм една "емоционална, абсолютна щастливка" - нямаше място да го събера цялото в подписа Laughing

# 161 11 март 2008, 12:44 ч.
  • Мнения: 139
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 07:37
Скорпион съм
но го минах периода на Дренка с пазенето и таенето вътре в себе си

Не го умея вече, каквото ми е, всичко е изписано на лицето
Нищо не мога да крия и от километри ми личи.



Но пък не съм лигла за каквато Шанел говори
Те такива не мога да ги понасям Crazy



Казала си го прекрасно!
И аз съм емоционална (скорпион), нищо не мога да скрия, на всичкото отгоре съм и доста откровена, което ми спечели доста врагове.
Имам пресен пример с колежка, на която само съм помагала, преди 2 седмици й казах нещо в очите, а обикновено никой не си позволява, защото порти на шефовете и ето вече бера плодовете...

Малко ни пречи,  да: плача от обида, смея се до сълзи, прегръщам всички които обичам и харесвам, не се срамувам от това което съм, не си заравям главата в пясъка за проблемите си били те здравословни, лични или професионални, в работата и семейството се раздавам, на мен може да се разчита, не стоя 2 часа да мъдрувам а действам, докато някой мъдрува аз вече съм решила проблема.

Радвайте се емоционални хора, ние сме лъчезарни, и по последни проучвания вече по важен e не IQ (Intelligence Quotient ), a ЕQ (Emotional Intelligence Quotient), по белия свят вече избират кадри по EQ, и се счита че хора с висок ЕQ са способни да работят по-добре, да решават по-бързо проблемите, да се сработват с хората и така!



Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 14:23 от ioli

# 162 11 март 2008, 12:48 ч.
  • Мнения: 620
Не съм лишена от емоции,но подбирам кои от тях да станат публично достояние и кои да заглъхнат кротко в мен.

# 163 11 март 2008, 13:27 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
И аз съм доста емоционална. Най-много се дразня майка ми като каже " еее,ама как може да се впечатляваш от всичко"  или "от най-малкото" . И мъжа ми се чуди как може да се смея със сълзи,защо като се впечатля от нещо започвам по-високо да говоря,паля се един вид. Е не мога като някои да скачам от радост и да пищя,но и не ми харесва. Много често емоцията надделява.Докато мъжа ми е 100%-това противоположност. Всичко държи в себе си, рядко го чувам да се смее с глас.Даже и като го ядосам си мълчи все едно няма нищо. Много са ми странни такива хора,ама като съм го взела ще си го гледам Heart Eyes

# 164 11 март 2008, 13:28 ч.
  • Мнения: 803
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 12:24
Добре де
не смятате ли , че един близък човек до теб, майка, съпруг, приятелка, ще те разберат какво изпитваш и без да драматизираш
Не съм питала" Драматизирате ли", а емоционални ли сте

Също не си казвам майчиното мляко пред всички. Не ме разбирайте погрешно
Не си развявам носните кърпички и възглавниците по улиците, опази Боже

Те за туй говоря

Тъкмо щях да напиша, че темата малко се поизкриви. Че се объркаха малко понятията "емоционалност" и "драматизъм".
Моята емоционалност се изразява в това, че виждам и изживявам всичко твърде ярко, усещам го по-силно. Но тези процеси протичат вътре в мен, рядко някой разбира за цялата гама от емоции. Хората разбират, че съм емоционална, когато се увлечем в някакъв разговор, когато разберат гледните ми точки за някои неща, реакциите ми и т.н. Не мога да скрия кога ми е весело, кога ми е тъжно, но не удавям човека отсреща в истерии. С две думи - емоционална съм, но не драматизирам.
Съгласна съм, че трябва да има контрол и че не трябва човек да си разголва душата пред всеки срещнат. Това е нещо, което всеки сам си го усеща и си поставя необходимите граници.

# 165 11 март 2008, 14:50 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Цитат на: kръци в вт, 11 мар 2008, 12:24


Дебила си е дебил. Не се трогва от нищо, не му дреме, не му пука, през онова му е, няма живец в тия хора бе
Средно интелигентен човек винаги би разбрал, кога на един човек му е тъжно и мъчно, дори този човек да се прикрива
Те за туй говоря
Не мисля, че съществуват чак такива дебили, дето от нищо да не им дреме, освен ако не са в кататония ебаси!
Всеки си носи собствена емоционалност, дали я демонстрира или не, това е друг въпрос. Според мен, тия които не я показват, вредят повече на себе си, а другите, дето изкарват всичко навън на момента, са си по-добре.

# 166 11 март 2008, 15:18 ч.
  • Мнения: 2 212
Цитат на: Sehnsucht в вт, 11 мар 2008, 13:28
Тъкмо щях да напиша, че темата малко се поизкриви. Че се объркаха малко понятията "емоционалност" и "драматизъм".
Моята емоционалност се изразява в това, че виждам и изживявам всичко твърде ярко, усещам го по-силно. Но тези процеси протичат вътре в мен, рядко някой разбира за цялата гама от емоции. Хората разбират, че съм емоционална, когато се увлечем в някакъв разговор, когато разберат гледните ми точки за някои неща, реакциите ми и т.н. Не мога да скрия кога ми е весело, кога ми е тъжно, но не удавям човека отсреща в истерии. С две думи - емоционална съм, но не драматизирам.
Съгласна съм, че трябва да има контрол и че не трябва човек да си разголва душата пред всеки срещнат. Това е нещо, което всеки сам си го усеща и си поставя необходимите граници.

Да, точно така, напълно подкрепям казаното над мен.
Дори ако се запознаете с мен има голяма вероятност в началото да ме вземете за темерут или каквото там се нарича.

# 167 11 март 2008, 16:35 ч.
  • Мнения: 66
Цитат на: Алиса в пн, 10 мар 2008, 23:41

Трябва да съм по-уравновесена, по-спокойна, по-зряла..... Какво лошо има в това?

Да премислям много добре преди да кажа или направя нещо. Къде е проблемът?

Страстни, силни, слаби, плачат без да се срамуват, смеят се с широко отворена уста, спорят, лудуват - въобще емоциите са водещи при тях.    Ама, таковата, нали не лудувате в специализирано заведение под лекарски надзор? Party

Слабост ли е да изразяваш чувствата си, емоциите и насторенията си или напротив, намирате го за чаровно и привлекателно. В три-годишните е мнооого чаровно. На висок глас "Мамо, ака ми сееее"- без задръжки на обществени места. Рев, ако любимата играчка е отнета. Мусене, ако не стане на тяхното.

Предпочитате да сте с уравновесени и трезвомислещи хора или такива лутащи се между страстите и емоциите си. Ти как мислиш, лутащи се или уравновесени искат да са хората?

Много хубаво, че се харесваш, ама понякога "много си емоционална" е учтив начин да ти кажат други неща. Които аз не твърдя, разбира се, защото не те познавам. Просто "много си емоционална" не ми звучи като най-големият комплимент, който съм чувала, това е.



Моето наблюдение е, че "много емоционалните" хора често нараняват околните, защото не умеят да контролират емоциите си. Палят бързо и емоционално крещят  smile3514, гаснат бързо и емоционално се смеят  smile3532 и то за кратко време към едни и същи хора... Да, ама не си дават сметка, че казаните думи вече са наранили... И после се оправдават: "Ами много съм емоционална"  newsm03

# 168 11 март 2008, 16:50 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Цитат на: SEM в вт, 11 мар 2008, 16:35




Моето наблюдение е, че "много емоционалните" хора често нараняват околните, защото не умеят да контролират емоциите си. Палят бързо и емоционално крещят  smile3514, гаснат бързо и емоционално се смеят  smile3532 и то за кратко време към едни и същи хора... Да, ама не си дават сметка, че казаните думи вече са наранили... И после се оправдават: "Ами много съм емоционална"  newsm03
Именно. Те са изхвърлили помията навън и са свежи и готови за нови "емоционални" подвизи. А "дебили" като мен се чудят как да смелят драматичните изстъпления #Cussing out

# 169 11 март 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 139
Е, мацки (СЕМ и Любима), не съм съгласна.

Аз съм емоционална, в смисъл - преживявам всичко, впрягам се, вълнувам се и тн.
И обикновено щадя чувствата на другите (понеже като емоционален човек знам колко е кофти да те обидят, старая се да не го прилагам на другите), не избухвам в крясъци срещу хората просто ей така.

Тези, които описвате по-скоро са избухливи.

# 170 11 март 2008, 18:08 ч.
  • Мнения: 2 152
Мдаааа , бъркат се понятията яко
Драматизиращи, кряскащи, лигави,глезени, скандалджии и избухливи - все емоционално е... Rolling Eyes

# 171 11 март 2008, 18:43 ч.
  • Мнения: 6 029
Добре де. Сега се разревах кат гледах Мюзик Айдъл. Да ми се чуди човек  Rolling Eyes

Лигла ли съм?

# 172 11 март 2008, 18:45 ч.
  • Мнения: 2 386
И аз съм като теб, не си лигла, разбира се.

Някой намеси ли светоусета в цялата работа, защото си мисля, че е важен..

# 173 11 март 2008, 18:46 ч.
  • Мнения: 6 029
Цитат на: Еванесънт в вт, 11 мар 2008, 18:45
И аз съм като теб, не си лигла, разбира се.

Уф, слава Богу, не съм единствена  Simple Smile

# 174 11 март 2008, 19:21 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 289
Цитат на: SEM в вт, 11 мар 2008, 16:35
Моето наблюдение е, че "много емоционалните" хора често нараняват околните, защото не умеят да контролират емоциите си. Палят бързо и емоционално крещят  smile3514, гаснат бързо и емоционално се смеят  smile3532 и то за кратко време към едни и същи хора... Да, ама не си дават сметка, че казаните думи вече са наранили... И после се оправдават: "Ами много съм емоционална"  newsm03

Честно казано, познах себе си. Мога да крещя от яд и да се смея от сърце в рамките на 2 минути. Мога да ти кажа в очите, че нещо, което си направила, не ми харесва, пък ако ще и да те обидя. Но не се оправдавам  Naughty
Не знам дали съм емоционална, но умея и да плача, и да се смея, когато почувствам да ми идва отвътре. Без значение от публиката.
Близките и приятелите ми чудесно познават характера ми и вече са ми свикнали. Това е един от начините ми да отсявам подходящите за моето обкръжение хора. Да ми се ненадява човек- продължавам да намирам нови приятели  Crazy

# 175 11 март 2008, 20:38 ч.
  • Мнения: 982
Емоционална  съм, не прекалено.

Съгласна съм, че често избухливите, оправдават поведението си с прекалена емоционалност.

# 176 11 март 2008, 21:30 ч.
  • Мнения: 3 500
Емоционална съм и то изключително МНОГО. А дали е слабост или не НЕ МИ ПУКА. Това е нещо, което трудно можеш да промениш, така че го приемам.

# 177 11 март 2008, 21:51 ч.
  • Мнения: 2 577
Емоционална съм, много.
Вреди ми в повечето случаи.
Хората не харесват непредсказуемите, плашат се от тях.
Напоследък се опитвам да контролирам това - става. НО се чувствам потисната така. Явно не  е за мен ролята да съм имла и добра.

# 178 11 март 2008, 21:59 ч.
  • Мнения: 5 940
Сега пък излезе, че емоционални са тези, които бързат да покажат агресия и злоба. Другите са мили и добри.
Няма лошо да си поплачеш на хубав филм, да се появят сълзи на прекрасна музика, не трябва да се срамуваш, когато показваш нежност и обич, не е престъпление да се смееш, когато някой падне смешно. Не е и чак толкова осъдително да кажеш нещо преди да си преброил до десет.
Свръхемоционалността, обаче, често е повече преиграване, крясък да те забележат. 

# 179 11 март 2008, 22:17 ч.
  • Мнения: 1 701
А на мен ми харесва да съм емоционална...
Харесвам емоционални хора...
Иначе бих била камък сред скали!
Нали?!

# 180 11 март 2008, 22:18 ч.
  • Мнения: 2 254
Готови ли сте със скалата?Много се разтегна това понятие, емоционална е...
Като дъвките Love is...
Последно, лигли ли сте, или не сте?
 Аз не съм.
Не е като да не съм ревала на филм, обаче.

# 181 11 март 2008, 22:21 ч.
  • Мнения: 4 784
Хипер емоционална. Има моменти, когато положението излиза извън равновесие. Не съжалявам в повечето случаи. Изливам си, така да се каже гнева и това, което ме е разстроило и после ми минава....за няколко дни  Grinning Wink

# 182 11 март 2008, 23:59 ч.
  • Мнения: 22 865
Емоционална съм,това притеснява околните често.Намирам го за слабост в характера ми,защото не успявам да се контролирам успешно  в определени монети.

# 183 12 март 2008, 01:43 ч.
  • Мнения: 1 212
Много съм емоциална.
Не го намирам за слабост .... вече.
Научих се с годините да "притъпявам" емоциите си , в моменти когато биха ми навредили.
Радвам се на емоциите си ... те правят душата ми богата и с удоволствие ги отприщвам , във всеки удобен случай .

# 184 12 март 2008, 09:15 ч.
  • Мнения: 3 405
Свръхемоционална съм. Никой не се притеснява от това, ни околните, ни аз.
Характерът не се променя.

# 185 12 март 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 17 407
Много обичах дъвките Love is Grinning

# 186 18 март 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 66
Ех, момичета - нямах предвид, че да си емоционална е лошо нещо. Лошо е, когато не умееш да прецениш ситуацията и се държиш леко неадекватно и после се оправдаваш - "Ами , емоционална съм... Такава съм си и толкоз!" Аз също съм емоционален човек - разплаквам се на филми, бързо паля и бързо ми минава, обичам да изразявам чувствата си... Но съм се научила да бъда уравновесена, защото това вреди не само на мен и взаимоотношенията ми с хората, но и на самите околни.
Имам шефка, която е мноооого емоционална - за един ден може да си смени настроението поне 5 пъти.  #Crazy  Това е толкова уморително - постоянно се съобразявам - сега в настроение ли е или не... Ако научи добра новина - смее се, радва се и всички ни обича (понякога изглежда истерично)  newsm62  hug , но ако след 2 минути й кажат нещо, което на нея не й харесва - олеле, да не си й наоколо  Rage .
Еми, така не може, поне според мен  newsm78

# 187 18 март 2008, 14:07 ч.
Много, даже прекалено емоционална. Аз си го харесвам, но ми пречи . Хората се шашкат. а при мен наистина за всеки провал все едно свършва света. направо умряла се чувствам , споделям и се терзая поне два дена. след което всичко ми е минало Simple Smile  Като по малка никога не ми е правило впечатление, защото в моето семейство всички сме така - изключително драматични и истерични . радостта е радост, страданието-страдание. Спокойните и рационални хора понякога ме плашат ,защото ми се виждат пресметливи, а не идеалисти. Но напоследък откривам , че добре ми действат. дават конструктивни съвети и ме охлаждат. някак си се допълваме . Дават ми стабилност. Мисля, че колкото и романтично да е да си лабилен и емоционален , в работа като моята по скоро вреди. Старая се поне малко да го прикривам и да премислям и броя до 100, даже да давам няколко дни да преминат преди да направя нещо, защото доста съм си патила.  Не харесвам много емоционални мъже, женствено ми стои. Но пък ме дразни приятеля ми като вместо да ме изслуша и разбере колко е проблематично всичко и как ще се мре , обикновено казва "е голямата работа, нищо не е станало" .  #2gunfire #2gunfire #2gunfire Laughing абе хубаво е хората да са с горе долу сходен темперамент, защото дебелокож и кибритлия си е трудна комбинация 0 единият ще гълчи, а другият ще мЪлчи, докато трупа в себе си обида.

# 188 18 март 2008, 14:11 ч.
Цитат на: SEM в вт, 18 мар 2008, 13:52
Ех, момичета - нямах предвид, че да си емоционална е лошо нещо. Лошо е, когато не умееш да прецениш ситуацията и се държиш леко неадекватно и после се оправдаваш - "Ами , емоционална съм... Такава съм си и толкоз!" Аз също съм емоционален човек - разплаквам се на филми, бързо паля и бързо ми минава, обичам да изразявам чувствата си... Но съм се научила да бъда уравновесена, защото това вреди не само на мен и взаимоотношенията ми с хората, но и на самите околни.

Добре и как си се преборила с емоционалността си? според мен максималното, което може да се направи  , е да не поприкрива и да не си личи чак толкова много, поне на работа. да си замълчиш и да не реагираш и да не се разплакваш. Как се става уравновесен???

# 189 18 март 2008, 16:08 ч.
  • Мнения: 370
Кълбо от емоция съм,супер чувствителна,паля от малко,вилнея,изкарвам енергията и ми минава.после забравям какво ме е накарало да се развилнея и ненатяквам.все едно никога нищо не е било.сигурно не е лесно да се живее с такъв човек като мен!?много пъти си се ядосвам ,че съм такава и немога да си владея емоциите. newsm61и понеже в началото стана въпрос за зодии,аз съм риби. newsm68  Animal Tropical Fish

# 190 18 март 2008, 16:12 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: ivafara в вт, 18 мар 2008, 16:08
Кълбо от емоция съм,супер чувствителна,паля от малко,вилнея,изкарвам енергията и ми минава.после забравям какво ме е накарало да се развилнея и ненатяквам.все едно никога нищо не е било.сигурно не е лесно да се живее с такъв човек като мен!?много пъти си се ядосвам ,че съм такава и немога да си владея емоциите. newsm61и понеже в началото стана въпрос за зодии,аз съм риби. newsm68  Animal Tropical Fish
Мда... направиш човека на нищо, наговориш му гадости, и после "О, на мене ми мина". А на отсрещния дали му е минало?
За една близка риба говоря  Simple Smile

# 191 18 март 2008, 16:22 ч.
  • Мнения: 370
Д а ти кажа Dona,аз го отчитам като минус това в характера си.така че мисля,че не е правилно да направиш човека отсреща на нищо особено ако не го заслужава.мисля също,че човек се учи докато е жив,и е хубаво да си самокритичен към себе си и да се усъвършенстваш.да съумееш да изгладиш неравностите в характера си.искрено се надявам да постигна всичко това един ден ,и да кажа-да,емоционална съмрно умея да контролирам тази емоция. smile3521 newsm10.просто доизказах мнението си Donaзнам ,че неговориш за мен.а и аз приемам критики и мнения. newsm47

# 192 18 март 2008, 16:26 ч.
  • Мнения: 4 733
 Емоционална съм много. Понякога ми се иска да съм тапир.

# 193 18 март 2008, 16:37 ч.
  • Мнения: 3 447
Всъщност, за мен "емоционален" и "чувствителен" са различни понятия. Даже противоположни. Чувствителният човек е раним, впечатлителен, но е интроверт, той крие нещата в себе си. Докато емоционалният е екстраверт, той изхвърля всичко навън, сега, веднага... "drama queen", с две думи.
Пак казвам, че това си е лично моя класификация, без претенции за обективност.

# 194 18 март 2008, 16:37 ч.
  • Мнения: 1 052
и аз съм такава риба.
явно съм зодиакално прецакана.
Не, Дона, другият продължава да преживява нещата. Но, не мисля, че да гълташ всичко също е вариант.

# 195 18 март 2008, 16:44 ч.
  • Paris
  • Мнения: 1 727
Оня ден една приятелка каза, че не била плакала от 10 години. Ето  това е ненормално за мен. Предпочитам да съм ревла или озъбена, нахилена коза. Да усещам, че съм жива!

# 196 18 март 2008, 16:50 ч.
  • Мнения: 2 152
Ето вчера пак ми го казаха

Ходихме на лекар, малкия беше много болен, гори целия.
Отиваме пред лекарката и аз не се стърпявам, говоря й какви неразположения има и плача.

Не ридая, не плача истерично (някой сега да не си помисли, че съм се тръшкала чак)ами очите ми се насълзяват, насълзяват...

Тя милата ме успокоява " Ти си много емоционална, спокойно всичко ще се оправи".
Супер се мразя, че в такива моменти съм адски слаба
Ако се касае за  мен или за когото и да е друг, имам егати силата.... но за детето си съм много слаба
А не трябва да е така
Мама казва, че така е винаги в началото.После след толкова много болести се попретръпва и умееш да владееш тревогата си

Та трябва да си има някаква мярка, хубаво е да не си дебил, да си чувствителен, да можеш да показваш чувствата и емоциите си, но пък и да не ставаш истеричен...

# 197 18 март 2008, 16:55 ч.
  • Мнения: 11 747
тази тема не я разбрах

# 198 18 март 2008, 17:05 ч.
  • Мнения: 17 407
И моята класификация е кат на Дона.
Сега се сещам педиатърката какво ми беше казала за голямата ми щерка- "тя явно е свръхемоционално дете, невропатно..." tooth И е права, на моменти се стига до истерии даже.

# 199 18 март 2008, 17:36 ч.
  • Мнения: 127
Цитат на: Dona в вт, 18 мар 2008, 16:37
Всъщност, за мен "емоционален" и "чувствителен" са различни понятия. Даже противоположни. Чувствителният човек е раним, впечатлителен, но е интроверт, той крие нещата в себе си. Докато емоционалният е екстраверт, той изхвърля всичко навън, сега, веднага... "drama queen", с две думи.
Пак казвам, че това си е лично моя класификация, без претенции за обективност.

Много ми харесва това разделение, чисто езиково Simple Smile Да, има такова нещо...
За емоционалността не знам доколко мога да говоря, тъй като ми се струва, че не познавам себе си особено много.
Зодия Скорпион съм, ако това може да ми послужи като оправдание, диагноза или интересен (не чак толкова) фрагмент от недомисленото изложение, дето представлява постът ми.
Зодия, та зодия. Знам ли и аз каква съм? Парадирането с емоцията ме дразни, струва ми се едновременно осквернително и жалко, но с това изречение, вижда се, нищо ново не казвам. Имам чувството, че се меня постоянно, не като път на поведение - предпочитам хумора и лекия сарказъм, вместо екзалтираността и унищожителното "мразя те, зер не ми почерни ТИ живота". Отвътре обаче съм или болезнено студена, до патологичност, или някакво кълбо от сили, дразнения и субективни впечатления, което усещам до степен физическа. И то пред лицето на едни и същи неща. В смисъл такъв, че не взимам всичко прекалено навътре и в такъв аспект съм дебил до съвършенство, но взема ли нещо навътре, то е катастрофално (не в булевардния контекст на съдбовните събития и т.н. в този тон). Няма управление, вътрешно. Отвън съм напълно изравнена откъм емоция, всичко е точно и премерено. И с хората съм така...малко могат да ме трогнат наистина, което сигурно е грешка, но като се случи, почвам да ги чувствам като част от себе си и става едно такова частично сливане, че от думи минаваме на действия, от действия на общо съществуване, а оттам...или на "мамка й мръсна, заби ми нож в гърба", или - на нещо, за което нямам точни думи. Хем съм темерут, хем такъв тип общуване с другите ме подтиква към живот най-бързо и спонтанно. А това е добре дошло, защото понякога забравям да живея и се отплесвам в странични занимания.
Е, по принцип съм леко инфантилен индивид, който гледа да възприема нещата с насмешка.
И си нося косата на опашки. Или поне ми се случва.
Хубаво е, когато възрастта е оправдание за непригодността на притежателя й, за неспособността му да постига нещо...де да знам, реално.

# 200 18 март 2008, 17:43 ч.
  • Мнения: 528
Да емоционална съм .Плача когато съм нервна или нещо друго.Когато някой каже нещо и аз веднага казвам какво мисля-)Каквото ми е на акъла това ми и на езика.Не правя пауза за да го премисля.Съжелявам по някога ще не съм премислила.Ако детенце не е добре се разплаквам,но пред лекарите се държа.
Винаги успявам да излеза от кофти ситуаци.Радвам се че съм толкова пряма с който и да  че не го премислям,защото  така според мен показвам че съм силна а не слаба.макарче вътлешно е обратното- но както и да е

# 201 18 март 2008, 23:06 ч.
  • Мнения: 66
Цитат на: amanWe4e в вт, 18 мар 2008, 14:11
Цитат на: SEM в вт, 18 мар 2008, 13:52
Ех, момичета - нямах предвид, че да си емоционална е лошо нещо. Лошо е, когато не умееш да прецениш ситуацията и се държиш леко неадекватно и после се оправдаваш - "Ами , емоционална съм... Такава съм си и толкоз!" Аз също съм емоционален човек - разплаквам се на филми, бързо паля и бързо ми минава, обичам да изразявам чувствата си... Но съм се научила да бъда уравновесена, защото това вреди не само на мен и взаимоотношенията ми с хората, но и на самите околни.

Добре и как си се преборила с емоционалността си? според мен максималното, което може да се направи  , е да не поприкрива и да не си личи чак толкова много, поне на работа. да си замълчиш и да не реагираш и да не се разплакваш. Как се става уравновесен???


Ами да, ти си го казала и в предния си пост - обмисляш, броиш до 100 и така... Хич не става за един ден, но не е невъзможно. Не е задължително да станеш дебил или камък, който не знае да се весели или да се ядоса, когато е необходимо... Аз много съм наранявала хората около мен с моите емоционални изблици. След като преживях няколко по-тежки наранявания и аз от така наречените "емоционални хора" си обещах да се взема в ръце да не постъпвам и аз по този начин.

# 202 19 март 2008, 13:27 ч.
  • Мнения: 1 322
Аз също съм много емоционална, а това по някога ми играе лоша шега.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата