Публикувана: 14 март 2008, 10:52 ч.
Последно мнение: 17 март 2008, 22:20 ч.

Предстои ми раздяла, искам да се подготвя

4 584
59
1

Гост

# 45 16 март 2008, 10:38 ч.

Мнения: 671

Аз скоро акъл не съм давала ,затова почвам... Laughing

Значи,ако имахме същата ситуация,обаче ролите в нея бяха разменени,сиреч мъжа си е намерил любовница, а жената обидена и отблъсната му е казала естествено че не го обича,всички вкупом щяхме да гракнеме,какво говедо има за мъж,да го плюеме и скачаме срещу поредното ЕРД,да й викаме" мани го тоя,мани ,мани"
Да ама сега по-добре да си траеме щото ситуацията не е такава и не върви да скачаме-женска солидарност и т.н.
Ми не е хубаво така девойки,кажете си честно какво мислите,без определящото в случая да е кой е мъж,кой жена.
Аз няма да си смуча от пръстите доводи,за да се чудя как да оправдавам авторката,защото за мен главната вина в случая е нейна.
А сега ми кажете колко не съм права... Rolling Eyes

Последна редакция: нд, 16 мар 2008, 13:09 от omorfis

# 46 16 март 2008, 16:47 ч.

Мнения: 446

Цитат на: omorfis в нд, 16 мар 2008, 10:38

Аз скоро акъл не съм давала ,затова почвам... Laughing

Аз като знам колко стардах за проваления си брак и разбитите надежди и то години наред тогава и през ум не ми минаваше да търся заместители поради това че емоционално се чувствах развалина.Явно аз съм много емоционална и ми трябваше време да се съвзема.Та не мога да си представя как ще взема решение за развод, ще намеря заместител и даже ще го запозная с детето си преди да съм приключила окончателно с бащата на детето. Но това е моето виждане на нещата.... Та в този ред на мисли не знам за какво ще се подготвя авторката... Peace

# 47 16 март 2008, 17:39 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: omorfis в нд, 16 мар 2008, 10:38

Аз скоро акъл не съм давала ,затова почвам... Laughing

Напротив, аз, въпреки че не знам реално Истината къде е, така поднесена информацията ме асоциира с мъжа, т.е.-аз му съчувствам някак.Някак мога в неговата кожа да се облека и просто, за да не съм груба, заклеймяваща моралистка съм показала, че "заемам страната на мъжа" в тази история, сиреч-не одобрявам постъпката на жената. Peace

# 48 17 март 2008, 09:53 ч.

Благодаря на всички, които пишат и най-вече на малкото, които не ме съдят, а разсъждават по темата ми. Ако исках присъда, все си мисля, че бих формулирала заглавието по друг начин. Разбира се, наясно съм, че в този подфорум в огромен процент разделите са дошли, защото отсрещната страна е охладняла, държала се е неадекватно или пък си е намерил/а заместител. Знам, че съм в ситуация на малцинство, но не се притеснявам от това, защото както казах бих могла да изложа фактите и така, че съпругът ми да бъде оплют, но какво всъщност би ми донесло това?

Всъщност вълнува ме основно как да поднесем на детето информацията, че ние се разделяме. Възможни са няколко варианта:

1. Вариант, предложен от съпругът ми: Сядаме и казваме "Мама си намери друг и затова се разделяме и вече няма да живеем заедно". В този вариант мен ме смущава, че детето е на 3 годинки и би приело новината драматично, поднесена така.

2. Съпругът ми се изнася и изчакваме 3-4 дни аклиматизация на детето, че него го няма вкъщи и след това по малко и според конкретните реакции поднасяме, че схемата на живота е променена.

3. Нещо друго, не съм го измислила в детайли, а може би някой от вас ще го предложи. Казах по-нагоре, че съм склонна и да предложа той да остане в апартамента ми, с оглед да не се товари сега с мисли и разходи по квартира и обзавеждане, а да се концентрира върху работата и личния си живот.

Иначе, че е гадна и драматична раздялата, спор няма. Както всяка раздяла. Да кажа нещо и относно предложенията съпругът ми да вземе детето и аз да го виждам според както се споразумеем. Той самият каза, че аз играя по-важната роля в живота на детето и би било неразумно да се мести с него. Освен това не е без значение, че финансово той доста често закъсва преди средата на месеца и не мога да си позволя лукса да мисля дали детето ни ще е нахранено, изпрано, облечено.

# 49 17 март 2008, 10:21 ч.

София
Мнения: 1 352

Аз съм от тези, дето не одобряват начина по който /а не това което/ правиш, но ще си позволя да дам мнение:
Първия вариант за мен е неприемлив, защото той макар и най-честния е най-болезнения за детето. Освен това
вероятността детето утре да обвинява теб за разбитото семейство не е добър. Все пак ти трябва да бъдеш авторитет пред него, след като ще отговаряш за възпитанието му.
Ние процедирахме по втория начин. БНД се изнесе и след няколко дни обяснихме на децата,
че той вече няма да живее в нашия дом, но продължава да си е техния татко.

Цитат на: Славена в пн, 17 мар 2008, 09:53

Иначе, че е гадна и драматична раздялата, спор няма. Както всяка раздяла. Да кажа нещо и относно предложенията съпругът ми да вземе детето и аз да го виждам според както се споразумеем. Той самият каза, че аз играя по-важната роля в живота на детето и би било неразумно да се мести с него. Освен това не е без значение, че финансово той доста често закъсва преди средата на месеца и не мога да си позволя лукса да мисля дали детето ни ще е нахранено, изпрано, облечено.

Тази част то поста ти няма да коментирам. Но ми прозвуча така сякаш би си дала детето да го гледа баща му, и те спира само това
че той не може да му осигури необходимия според теб стандарт. Rolling Eyes

Аз обожавам децата си и не мога да си представя живота, ако те не са до мен.

# 50 17 март 2008, 10:34 ч.

София
Мнения: 6 999

Славена, от прочетеното в темата ти не смятам, че първият вариант е верен, освен това е изключително неправилен като подход към детето. Него не го интересува защо вие с бащата се разделяте с мръсните подробности. Това, което е важно към момента е, че го обичате и двамата, че се разделяте заради вас, а не защото то е направило нещо, че ще продължите да го обичате и да се грижите за него и двамата. Другото е просто, защото мъжът ти се чувства наранен и иска да ти го върне чрез детето.
Говорете двамата с детето си - заедно. Дали преди или след изнасянето на мъжа ти от вас - това не е толкова важно. Peace

А иначе и аз смятам за крайно неправилно, че вече си 'въвела' в живота на детето си новия човек. Детето ти е достатъчно голямо, то ще помни, че новият ти мъж се е появил още преди да си се разделила с баща му. Това води до това, че в неговото съзнание ти ще си виновната, както и може да му създаде емоционални проблеми.

# 51 17 март 2008, 10:35 ч.

Тази част то поста ти няма да коментирам. Но ми прозвуча така сякаш би си дала детето да го гледа баща му, и те спира само това че той не може да му осигури необходимия според теб стандарт. Rolling Eyes

Аз обожавам децата си и не мога да си представя живота, ако те не са до мен.
[/quote]

О, и аз съм "нормална" майка Grinning

Естествено, че не мога да си представя живота без детето си, и не искам да го правя. Но спокойствие ми дава факта, че съм уверена и аз, и хората около мен, че аз съм най-доброто за детето и просто дилема не съществува по темата. Включително и съпругът ми го признава.

# 52 17 март 2008, 10:39 ч.

София
Мнения: 1 352

Цитат на: Славена в пн, 17 мар 2008, 10:35

О, и аз съм "нормална" майка Grinning

Естествено, че не мога да си представя живота без детето си, и не искам да го правя. Но спокойствие ми дава факта, че съм уверена и аз, и хората около мен, че аз съм най-доброто за детето и просто дилема не съществува по темата. Включително и съпругът ми го признава.

Това звучи малко по-различно от предишния ти пост. Peace

# 53 17 март 2008, 11:00 ч.

Мнения: 9 990

Как ще поднесете информацията на детето-ще обсъдите вие двамата.Да остава у вас, за да си подрежда живота мъжа ти-не е вариант-как той ще успее да поеме неговия си път, ако живее с вас, вижда те с новия ти мъж и прочее.Това ще го озлоби двойно.Иса е казала основното-без подробности обяснявате, че ще живеете отделно, но не то е причината и то ще си има мама и татко...има литература по въпроса, сега нямам особено време да дам...

# 54 17 март 2008, 11:14 ч.

Когато казах, че съпругът ми може да остане в апартамента, не съм имала предвид и ние да живеем с него. Естествено, че в този вариант ние /аз и детето/ ще сменим жилището. Апартаментът /който е мой, ново строителство и на 100% супер обзаведен от преди брака ми/ бих могла да предложа като място за живеене на съпругът ми с оглед на това, че той няма 1 вилица и лъжица негови и би му дошло доста на нагорнище да се обзаведе тепърва за самостоятелен живот. Просто като временно решение докато си стъпи на краката. Аз мога да си го позволя. И не предвиждам естествено веднага да заживея с нов мъж. Известно време ще сме само аз и детето.

# 55 17 март 2008, 11:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Славена, избягвай излишното благородство /лично мнение/. Дори в Библията е казано: "Не прави непоискано добро."
Ако мъжът ти те помоли, ако няма да ти е трудно - ОК. Но да смениш ти и детето апартамента, защото той нямал вилица... ами да си купи като няма. Детето неминуемо ще е подложено на стрес от вашата раздяла, не му я увеличавай и с преместване, щото баща му не можел да си позволи... Той е пълнолетен човек и следва да може да се грижи за себе си.

# 56 17 март 2008, 11:28 ч.

Да, Isa, права си за стреса ако се преместя с детето. Определено това е задържащ фактор и бих се насочила към такъв вариант единствено ако плюсовете от него значително превъзхождат минусите. Точно затова все още не съм го предложила на таткото.
Всъщност познавайки го, по-вероятно е да дискутираме спонсориране на преместването му. Sad

# 57 17 март 2008, 11:31 ч.

София
Мнения: 433

100% съгласна с Иса! Излишното благородство само усложнява ситуацията. Относно спонсорирането, личното ми мнение е, че жената не бива да става спонсор на мъжа, независимо че тя, в случая ти, си инициатор на раздялата. В крайна сметка всеки човек трябва първо да може да се погрижи за себе си, чак след това става полезен за околните. Сега и двамата трябва да се погрижите детето да се чувства минимално ощетено от ситуацията.

# 58 17 март 2008, 15:07 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Panther в пт, 14 мар 2008, 20:07

Колкото и да се подготвяш, съдбата винаги ще намери с какво да те изненада. Така че си пази нервите, раздавай го споко. Разговаряй с мъжа си (ако има желание). Развода е често е тежко нещо ама и тежките неща понякога се налага да се свършат.

Късмет.

Прав е Партнер! Никога човек не може да бъде 100% подготвен за това, което ще се случи, колкото и ситуации да проиграе. Относно съветите във форума - всеки тук изказва позиция в зависимост от това, на кое място се поставя, на твое или на съпруга ти. В случая мисля, че наистина другия мъж е изиграл ролята на катализатор за вземане на това твое решение, което пък в никакъв случай не значи, че ще бъде бъдещият мъж в живота ти. Затова най-добре слушай своя собствен вътрешен глас, още повече, че проблема в брака ти е съществувал още преди да се появи третия. А мъжа ти нека играе ролята на "многострална Геновева", но и това ще е до време. По-скоро би следвало да си зададе въпроса защо се е стигнало до тук , а не да пълни главата на детето с глупости. Успех ти желая в каквото и да решиш! bouquet

# 59 17 март 2008, 22:20 ч.

Мнения: 1 023

славена, не съм сигурна, 4е си даваш сметка за това, което разиграваш на себе си, детето си и съпруга си - или, не създавай предпоставки за връзка на детето с извънстоящи на семейството хора, доакто ти не си наясно с компромисите, които ще се наложат. а те са пове4е отколкото можеш да си представиш.
дали си нормална или морална майка - извини ма не си спомням - мернах само нещо - няма зна4ение - ли4ния живот от тук насетне, докато не се стабилизира ситуацията с теб и съпруга ти - дале4 от детето.
щото вярвай ми, няма да можеш да балансираш.
и колкото и да си решима към момента - в последващия ще е страшно, ако не смениш позициите.
мдам.

Препоръчани теми

internet

Как постъпвате, когато............

Без диагноза

Демонстрации на козметична линия Де Шели (De Sheli)

Причина:

Причина: