Деликатният момент при проблемно забременяване

  • 4 549
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 716
Хехехе, супееееееер ще те чакаме  на бебешкия фронт. Hug Hug Hug

# 46
  • Мнения: 40
... чак до там не съм още за съжаление  Sad , но се моля вие да ни повлечете крак, момичета  Praynig Praynig Praynig
 Simple Smile

# 47
  • Мнения: 1 143
Ей, Дани,  Hug Hug Hug

Ще дойде и вашето време! Сам го каза, има надежда! Пожелавам ти го от цялото си сърце!

# 48
  • Мнения: 55
Радвам се че и мъж се включи в темата.
Йордан предполагам че като повечето мъже не обичате дофторите.Може ли да разкажете как го преодоляхте .После ще прочета тава на моя мъж

# 49
  • Мнения: 1 143
Радвам се че и мъж се включи в темата.
Йордан предполагам че като повечето мъже не обичате дофторите.Може ли да разкажете как го преодоляхте .После ще прочета тава на моя мъж

И моят мъж е така, от една порода са  Laughing Когато става въпрос за живота ти - ходиш, следиш се. Не става въпрос дали ги обичаш или не. Правиш каквото трябва. Лекарите спасиха живота му, а мен за малко да изпуснат, тъй като отидох доста късно и от тогава смятаме, че е въпрос на култура да потърсиш помощта на лекар или да си направиш изследване преди "да си обърнал очите".  Всъщност той е този, който веднага ме изритва да отида на лекар, ако не се чувствам добре, независимо за коя част от тялото става въпрос. Парен каша духа, по-добре напразно, отколкото късничко. Тук всички се оплакват от мъжете си, че не могат да ги накарат да отидат да направят спермограма. Аз нямам този проблем. Дори не се налага да казвам, че трябва.
 

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 15:24 от shoshkata

# 50
  • Мнения: 40
Боя се, че няма да бъда полезен със съвет, Jo_ana. При мен бе въпрос на живот и смърт, както при половинката на Shoshkata. Нямаше място за размишления ....

# 51
  • Мнения: 123
Не съм съгладна че психиката не е важен фактор при проблемното забременяване.Аз пет години не можех да забременея.Да,неточни диагнози,лоши специалисти,губене на време с ненужни изследвания ми костваха пет години.Когато накрая обаче ми поставиха вярната диагноза и ме оперираха/и то успешно/аз за изумление на екипа който се зае с мен отново не забременявах.Оказа се че имам много сериозна депресия,която подценявах.Пих един месец леки антидепресанти и забременях веднага.Десет месеца след раждането забременях отново.Една година след раждането на второто -отново.Е,имам само 2 деца просото защото съпруга ми смята че саму достатъчни/две момчета/.С две думи медицинския проблем трябва да се лекува,но психологическия момент е много важен и тогава когато медицинския е решен.Моят съвет е да потърсиш психолог-ДОБЪР!

# 52
След всичко,което изчетох(реших да спра,защото съвсем ще се отчая),съвсем се обърках и още повече не знам към кого да се обърна.А искам само да намеря доктор,който ще обърне адекватно внимание и ще направи това,което трябва,за да намери проблема,поради който не мога да забременея, а не само да се изписват хапчета просто ей така...Ако някой може да ме насочи към доктор във Варна,ще съм много благодарна...Simple Smile

# 53
  • Мнения: 721
. нямаше смисъл очевидно от поста, който бях написала

Последна редакция: ср, 02 апр 2008, 10:22 от DaniMax

# 54
  • Мнения: 1 950
Аз не вярвам в психологическия стерилитет.

Всички истории тип " успокоих се и стана",  "направих ремонт и се получи" и т.н., винаги имат друго логично обяснение. Просто хората, на които се е случило не са търсили причините, особено след като се е получило след дълги години на очакване.

# 55
  • Мнения: 3 376
Аз съм чувала дори за свекърви, които намират "подходящ" любовник за снаха си, благодарение на който се сдобиват с внуче... Ама това не значи, че стерилитетът им е бил "псхихологически". А и всеки си избира кой път да следва, нали така?

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 996
Здравейте, момичета. Аз преди около 6-7 месеца за първи път писах във форума и съм много благодарна на всички, които се опитаха да ме окуражат и помогнат.
Аз съм с полискистозни яйчници (преди 4 години ги открих) и последните 3 години пиех противозачатъчни. Естествено с тях нямах никаквъв проблем. Но октомври месец ги спрях и от тогава се опитвам да забременея. Cry  Cry  Cry
Пробвах всичко, което зависи от мен и на теория трябваше да съм бременна, но...не става. Правих си всичките месеци тестове за овулация.Намирах си овулацията. Следвах опътванията и на теория просто вече трябваше да съм забременяла.
Преди да предприема тази стъпка се консултирах с лекар.Но след вече 7 месеца ме е страх да отида пак при него.Все отлагам за следващия, защото си мисля ,че ще стане.
В момента пия вече успокоителни.Хомеопатични.Не мога да не плача, не мога да не мисля за това...Моито приетелки около мен раждат деца.....просто не мога да си избия манията от главата.Всички казват, че трябва спокойстви.Изчетох внимателно мнението на всеки, който е писал по тази тем тук и вече не съм убедена, че спокойствието ще помогне.
Моят мъж не иска дори да говорим за евентуален проблем, какво остава да го навивам за лекар!!!Абсурд!И не мога да си обясня, защо се държи така.Може би мъжете наистина ги е страх да ходят на такива доктори.
Не знам какво да випитам.исках просто да се оплача на хора, които мисля,че ще ме разберат.Ако все пак някой може да ми даде съвет или да ми разкаже нещо успокоително, с удоволсвие ще му благодаря.Просто аз не знам какво да правя,как да разсъждавам, да ходя ли вече на лекар и да търсим проблем или трябва да чакам повече време....
благодаря на всички предварително и не се параноясвайте като мен Simple Smile

# 57
  • Пирдоп
  • Мнения: 127
От опит знам / а моя опит е 10 годишен/, че не стане ли известно време има проблем, а щом има проблем трябва лекар. На мен ми трябваха 5 год. за да мога да забременея, после още 5год. за да успеем да задържим бремеността, това ми е 5 бременост, надявам се първата, която ще стигне до края. Аз също съм с поликистоза, но имам и още куп други сериозни причини, които искрено ти пожелавам ти да нямаш.
Така че моя съвет е не се бави, потърси лекар, довери му се и започвай действие. Най-добре е да поговориш с твоя мъж, с чакане нищо няма да промените. Успех ти желая.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 996
Благодаря ти, Mary Ch.
Аз просто още не искам да си мисля,че има проблем и затова чакам.А и моят мъж е един странен....притеснителен....не искам да го тормозя без приина.
Но най-вероятно ще послушам съвета ти и в най-скоро време ще отида на лекар.
Благодаря, че се отзова.
Най-искрено ти пожелавам много много много късмет в осъществяването на мечтата ти и само хубави моменти от сега нататък.Предполагам,че си много силна жена, след всичко,което си претърпяла и ти пожелавам да предадеш това и на децата си,защото е много ценно качество.

# 59
  • София
  • Мнения: 289
На всички е известо правилото че когато жената много иска бебе се получава едно "пренавиване" и понякога бебето не се получава

За мен няма такъв филм. 
Това с "успокой се и ще стане" са най-омразните ми думи, които може да каже само човек, който няма абсолютно никаква представа за нещата.

Общи условия

Активация на акаунт