Моля ви, ако имате информация, помогнете!!!

Скоро чух за един хоспис в гр. Брезник - цени поносими и условията чудесни. Не мога обаче нищо друго да ти кажа за самия дом. Брезник е близо и не е лошо да идете един ден и да видите за какво става въпрос. До колкото разбрах цената е около 300 - 350 лв.
Надявам се да съм помогнала и успех.

П.С. Без да бъда лош пророк, но състоянието което описваш е доста крайна фаза на деменция и за съжаление прогнозата никак не е добра - дано намерите дом, та жената да си изживее старините поне под грижите на специализиран персонал

На мен лично ми е много мъчно за бабата... само си представете , че всеки го очаква това...Желая Ви някой ден за Вас да не мислят така както за тази баба и да се говори по този абсолютно грозен и просташки начин...
Аз бих я отгледала до края на дните и... не ми би попречило и за минутка... Сърце няма да ми даде близък мой роднина да го изхвърля на улицата или така наречения дом за Възрастни , защото всички знаем , че в България тези домове са все едно си на улицата.....Просто ум не ми го побира как може да има хора, които да нямат капка жалост към някого...

Горката баба, направо ми се реве за нея !

Дано никога не изпаднеш в положението не само на бабата, а и на този, който я гледа. Обикновено при такива заболявания болните въобще не осъзнават какво става с тях и не страдат. Хората обаче, които ги гледат се поболяват в буквалния смисъл на думата. Имам близки в такова положение.  Не може да се опише с думи за какво става въпрос. Бабата е с Алцхаймер от години. Ще опиша само един пример:Излязла на двора чисто гола. Къщата е на едно оживено кръстовище. Непрекъснато минават хора включително и деца. А тя се опитва да заговори минаващите. Освен това и времето не беше топло, но тя не усещала студа. Добре поне, че дворът е заключен иначе сигурно е щяла да тръгне по улиците.  Децата и я гледат у дома, но не могат да осигурят 24 часа някой от тях да стои при нея. Все пак и те имат семейства. Никой не знае какво ще му дойде до главата един ден. Всеки си мисли: Дано да не е на мене. Но ако все пак се случи не се знае как ще реагираме, защото това са ситуации, които продължават с години понякога, а човешката психика и нервна система и не са с неограничени възможности.

Здравей!
Не знам дали визраш моето описание на ситуацията, което наистина е крайно натуралистично, но е чистата истина, или нечие друго изказване. Но ми се срува, че не разбираш за какво става въпрос. Бабата си я гледаме, не е останала необгрижена в нито едно отношение, вярвай ми! Но ще ти дам само един пример, макар, че мога да ти дам още много, много такива, защо дори само за нея ще е по-добре да бъде в дом. От известно време започна да прави дупки в дюшека на леглото си и упорито да вади ватата и да я дъвче. Понеже няма никаква възможност някой да я наглежда постоянно, обяснила съм подробно защо, не е ясно дали, освен, че плюе сдъвкана вата, и не гълта някои парчета. Ха дъвчи ти вата от дюшек, гълтай я, пък да видим какво ще стане...... Да оставим настрана, че лапа и всичко, което и попадне в полезрението, че се съблича, че се маже, че.......абе не е за разправяне! Разбираш ли, такъв човек има нужда от постоянно наблюдение, защото просто вреди на себе си. Остави че трябва да се чисти постоянно, това е най-малкия проблем. Тя няма нито усещане за вкус, нито за студ, нито за това, че е яла преди три секунди и иска пак да яде, а не трябва да се тъпче.... Няма чувства, няма емоции, няма памет, няма нищо. Просто една черупка. Може и грозно да ти звучи, но това е истината. Ако не ми вярваш, заповядай да я видиш. Постой един ден с нея, прави това, което се налага да се прави постоянно, умирай от ужас как ще я завариш всеки път като отвориш вратата, и тогава пак ще си говорим. Въобще, ама въобще не става въпрос за "изхвърляне"! Може би има и такива хора, на които възрастните и болни родители просто пречат и затова буквално биват захвърлени в някой дом-кочина и повече непогледнати от децата си. Случаят не е такъв. Търсим приличен дом, ще плащаме, и ще ходим постоянно. Затова и искаме да е наблизо. Съвестта и на сина и, и моята е чиста. Направили сме всичко по силите и възможностите си. И продължаваме да правим. По тази причина, съжалявам, но не мога да приема никаква критика. Не и от човек, който очевидно не разбира за какво точно иде реч. Нищо лично, просто казвам, че си далече от истината. Да си блъскаш главата над морални и етични проблеми отстрани е едно, но да си реално в целия този ад е съвсем друго. Моли се никага да не ти се случва да гледаш такъв човек! От сърце ти го желая! Бъди здрава!

Много тъжно наистина, дано успееш да намериш подходящ дом
Да не дава господ да се случи на мен, но ако това стане не бих искала близките ми да си съсипват живота с грижи по мен, по - добре в подходящ дом, там и помощта ще бъде професионална.

Благодаря ти!
Никой не иска такова нещо, но за съжаление често се случва. На запад хората си отиват съвсем съзнателно и доброволно в такива домове, които там даже не ги наричат така. Условията са абсолютно несравними с нашенските, обслужването също. Не знам след колко века и тук ще достигнем техните стандарти и......... тяхното съзнание. В БГ, като стане въпрос за домове за възрастни, започват да се употребяват думи като "изхвърляне", "захвърляне", "отърваване" от възрастния човек. Хората изпитват срам да изпратят близките си на такова място и се мъчат понякога с години, като в повечето случаи не могат да осигурят необходимите грижи за възрастния и болен човек, но важното е, че си е вкъщи! Трябва и разбиранията да се попроменят, освен условията......

Прочетох всичко и напълно разбирам момчето и момичето.Аз в момента се грижа за баба ми която е с деменция и до болка ми е познато състоянието на болния и човекът който полага тези грижи.Изчела съм всякаква литература в връзка с деменцията и за съжаление няма такова лекарство което би помогнало.Единственото спасение е да настоявате пред невролога на бабата да изпише лекарство за нервите-успокоение което по вече действа за сън.За моята баба помогна това.Знам че не трябва да се залежава но нищо друго не помага в случая.В стаята където е баба ми съм махнала всичко което не трябва тя да вижда.Има гардероб които е заключен-оставила съм вода когато ме няма храна и всичко друго е под ключ.Поне аз така се справям друг изход няма.Миналата година обиколих всички домове в интерент вкл.и тел.разговори но никъде където чуеха че е с деменция отказваха.Първият им въпрос на всички бе/Болна ли е?//Прави ли бели и т.н./Последно бях на ръба да подам молба в частен дом в село до Варна но и там ми отговориха че могат да рискуват пробно 1 месец и ако прави много злини с уговорката да ми я върнат.Сумата беше 400лв.+памперси и лекарства.Но аз понеже си познавам баба ми и се отказах.Притеснението ми беше да не развива болеста Алцхаймер и я заведох на ЯМР/ядрено магнитен резонанс на мозъка/струва 200лв.и там невролога ми каза че това е последен стадий на деменция.Хора с такова заболяване се чустват най добре на тяхна територия.Затова аз взех баба ми да живее при мен.Съветвам Ви да изолирате всичко от нея в смисъл да няма никакъв достъп до хладилник печки тераси.Прибори за хранене да са лъжица чиния чаша.Аз лично спазвам тези неща и има подобрение.И с риск да се повтарям говорете с личиният лекар нека той също Ви бъде полезен и да Ви препише успокойтелно лекарство с цел по вече сън.Аз смених 4 невролога докато намерих подходящият да ми изпише може би точното лекарство.За сега съм доволна има подобрение и дано за напред е така.Е разбира се че не напълно но поне спря да блъска по вратите или го прави по рядко.Много дълго стана но АЗ Ви разбирам напълно и не знам от къде да почна и как да го завърша защото е много тежко.Пожелавам Ви по скоро да намерите разрешение.Приятен ден.

Здравей Мира!
Благодаря за разбирането! Както виждам и ти си на същия хал, за което искрено ти съчувствам. Нашата баба няма нужда от хапчета, защото си е много кротка, само от време на време чука по вратата, защото се чуди защо е заключена. Иначе си седи, чете си вестник, говори си с радиото, гледа през прозореца или се занимава да си маха чаршафите, памперса или някакви други такива неща. И ние се принудихме да махнем всичко от стаята, останаха само леглото, маса и два стола. Няма как иначе. В домовете, където се обаждахме не я искат, защото наистина прави бели и трябва някой само с нея за да занимава и да я наглежда, нещо, което на персонала в домовете изглежда не им се прави. По биха я взели ако беше на легло и не можеше да става, обаче тя си е физически активна жената, няма сега насила да я вържем в леглото, я! Не знам......много е трудно наистина. И мъчително, особено като си емоционално свързан с този човек, като знаеш какъв е бил и виждаш в какво се е превърнал........ Стискам ти палци да се справиш и ти мила!

Да, в Дания видях много домове за стари хора- ами красота! И голямо уважение и грижи към възрастните хора!
Ако вземете жена от социалния патронаж да я наглежда през деня? То е ясно, че няма да си говорят примерно, ама поне ще я пази да не си яде памперса и д ане избяга...

Здравей Grizanka! Има ли развитие с бабата?
Аз също съм с подобен проблем... баща ми е в напреднала (но не толкова) фаза на Алцхаймер, а е само на 57 години и направо се ужасих като прочетох какво го очаква.  В момента за него се грижи майка му, милата ми баба, аз съм с малко дете, брат ми пътува често, а майка ми почина преди 7 години. Засега баба държи фронта, но не знам докога ще издържи. Неврологът му изписа най-скъпото лекарство на пазара... Арицепт - 270лв... Вече направи 3 курса по 6 месеца ... една опаковка стигаше за 2 месеца, но напоследък нещата се влошават и може би ще се увеличи дозата двойно. Напоследък се замислих има ли изобщо смисъл да се дава това лекарство и да се удължават мъките му, но доколкото знам ако не взима лекарства състоянието само ще се влоши.
Това е ужасна болест и действително никой, който не се е сблъсквал директно с този проблем, не може да разбере за какво става въпрос  В една научна статия за болестта пишеше, че тя представлява опасност за физическото и психическо състояние на хората, които се грижат за болни от Алцхаймер! 
И най-ужасното е, че в България изобщо няма условия за гледане на хора с Алцхаймер и никаква помощ за близките им!
Но те дечицата с проблеми ги подлагат на "пасивна евтаназия", какво да говорим за възрастните хора?! 

Здравей Шушонка!
Искрено съжалявам и ти съчувствам за това, което се случва с баща ти! Не съм запозната в подробности с болестта на Алцхаймер, но знам горе-долу до какво води. Бабата, за която говоря е с деменция, но това си е от възрастта, на 82 е. Баща ти е много млад, но явно за съжаление, болестите не питат млад ли си, стар ли си. Бабата не я искат по домовете, защото е в движение и прави бели, ако остане без надзор, пък няма кой да ходи подир нея постоянно. Повече са склонни да я вземат ако е на легло. И какво, да вземем да и счупим краката, та да легне ли?! Или искат такса, която синът и не може да си позволи. Засега положението е каквото съм го описала, няма промяна. Хубавото е, че е кротка, само от време на време тропа по вратата, но не за дълго. Не знам как да ти помогна, ти дом ли търсиш за баща ти? А това, че човек може сам да се разболее грижейки се за толкова болни хора, е вярно. Много е тежко. Грижила съм се за болни и ми е болезнено ясно какво е...... Ако мога да ти бъда полезна с нещо, питай.

Тази седмица ходихме в дома за възрастни в Горна баня, той май е единственият държавен в София за хора с деменция. Социалната работничка ни каза, че сме точно случай за тях (ние сме с психиатричен ТЕЛК -  освидетелстван пожизнено 100% инвалид с чужда помощ  ) и ако наистина сме взели подобно решение, въобще да не се бавим, а да подаваме документи, защото обикновено се чака с месеци - за мъжете по-малко, за жените повече (не разбрах защо). В момента не приемат, защото ще правят основен ремонт на цялата база, поне 3 месеца. Насочиха ме към Социални грижи по местоживеене, оттам трябва да взема един набор документи, които хич не били малко...
Сърцето ми се къса, че се налага да прибегна до такова решение, но просто не виждам какво мога да направя... 

Забравих да напиша, че същата работничка ни предупреди, че едва ли биха го приели дори в частен дом... избягват да приемат хора с това заболяване!

Дано имате късмет, стискам палци! Наистина ще се наложи да почакате. Чака се някой от домуващите да почине, за да вземат на негово място нов човек. А за мъжете става по-бързо, защото мъжете живеят по-малко от жените, умират по-млади в повечето случаи. Не съм вадила документи от "Социални грижи", но имам приятелка, която вади за майка си, болна от деменция причинена от алкохол, и беше полудяла просто. Знам, че сърцето ти се къса и ти е трудно да вземеш това решение, но повярвай ми, за вас то е най-доброто! На баща ти скоро ще му е все едно къде е, няма да помни нищо, а да го гледате в домашни условия ще ви коства страшни усилия и нерви. В частните домове наистина избягват да приемат хора с такива диагнози, които са в движение, просто е ужасно трудно да се гледат и на никой не му се занимава. Болните могат да навредят и на останалите домуващи, наистина някой от персонала на дома трябва да ходи постоянно по тях, или ги връзват, което е жестоко, но се практикува. Надявам се поне вие да решите въпроса с твоя баща, явно не е невъзможно.