Здравейте!
Става дума за мой много, много близък човек. Проблемът се състои в следното: той живее сам с майка си, която е на 83 години и е с абсолютна, пълна и генерална деменция. Приятелят ми, разбира се ходи на работа, работи на смени и смените му са по12 часа. Три пъти в седмицата работи нощтна смяна. Грижи се за майка си и прави всичко по силите си, повярвайте! Допреди година положението се търпеше, бабата си стоеше кротко, само искаше да яде постоянно, но не правеше бели, просто си стоеше в стаята и си четеше един и същи вестник по сто пъти. Слушаше си радио, гледаше през прозореца и всичко, което беше необходимо да се прави за нея беше да и се смени памперса, да се измие и да и се даде да яде. Тя цял живот е била тиха и кротка жена, малко отнесена, извънредно спокойна. От година насам нещата започнаха лека-полека да се влошават, а от няколко месеца положението вече става нетърпимо. Започна да се съблича постоянно, да си вдига всичко от леглото и да лежи направо на дюшека, хей така, гола и незавита. Като че ли не изпитва студ, не изпитва нищо. Сваля си памперсите, което можете да си представите до какво води, къса ги и си тъпче парчета от тях в устата заедо със съдържимото, пъха си в устата всичко, до което се докопа, маже навсякъде фекалии, чука по вратата, която по обясними причини вече се заключва. Пуска радиото на мах посреднощ и буди всички наоколо. Казвам ви, ужасно е! Отдавна вече не разпознава никого, не разбира въобще какво и се говори, не знае коя е, не си спомня нищо, не знае нищо, няма никакви емоции, нито усещания. Едно животно има повече съзнание от нея. Приятелят ми наистина прави всичко, което може, но нещата са безнадеждни. Това го съсипва. Нито може да се наспи като хората, няма миг спокойствие, а работи тежка и отговорна работа. Не може и да бъде постоянно до майка си, а тя категорично има нужда от постоянни грижи и наблюдение. Колкото и да се старае, тя винаги е съблечена, омазана и с невероятни неща в устата. Старая се да му помагам, но живея далече и не ми е възможно да го правя всеки ден. Няма кой друг да му помага, едно дете е, баща му почина преди няколко години. Въпросът ми към вас е: знае ли някой от вас някакъв дом, където бихме могли да я настаним, и който да не струва по хиляда - хиляда и нещо на месец, защото чак толкова пари няма. За държавните може да се чака с години. Жена няма как да се вземе, защото няма къде да се настани, а и дълбоко се съмнявам, че някоя изобщо ще се съгласи да я гледа при това състояние. Преди време бабата си чупи крака и тогава, след операцията, я настанихме в хоспис в кв. "Дървеница" за месец, докато се пооправи и стъпи на крака. Тогава приятеля ми плати повече от хиляда лева на хосписа и влезе в дългове, защото се наложи да плати и импланта, който и поставиха. Доколкото си спомням искаха по 36 лева на ден, без памперсите, лекарствата, чаршавчетата, ръкавици и всякакви подобни консумативи, които са извън тази цена. Невъзможно скъпо за моя приятел! Ако някой знае такъв - не толкова скъп - дом в София или около София, много ви моля, кажете, въпросът е спешен. Знам, че много от вас са имали такъв проблем и те ще разберат за какво става въпрос. Тази тема не е за дилемата "бихте ли изпратили ваши близки в старчески дом" и моля да не се коментира в този контекст. Много ми е мъчно за бабата, грижила съм се за нея и си я обичам, но вече, често си признавам, ми е по-мъчно за приятеля ми. Неговият живот и здраве се съсипват ден след ден, а тя просто вече е само една обвивка, в която няма нищо и нищо не може да се направи. Страшно е! Иначе е здрава, като изключим хернията, която има от години, и не е на легло. Може да изкара така още много време, което ще съсипе тотално сина и! Затова, помогнете, ако имате информация! Силно се надявам да намерим решение! Моля за извинение за ужасните неща, които така натуралистично описах, но това е истината и фактите. Такъв е живота и никой не е застрахован да не изпадне в такова положение. Благодаря на всеки от вас, който с добрина и съчувствие се отзове на молбата ми! Пожелавам на всички желязно здраве и......здрави роднини!
Става дума за мой много, много близък човек. Проблемът се състои в следното: той живее сам с майка си, която е на 83 години и е с абсолютна, пълна и генерална деменция. Приятелят ми, разбира се ходи на работа, работи на смени и смените му са по12 часа. Три пъти в седмицата работи нощтна смяна. Грижи се за майка си и прави всичко по силите си, повярвайте! Допреди година положението се търпеше, бабата си стоеше кротко, само искаше да яде постоянно, но не правеше бели, просто си стоеше в стаята и си четеше един и същи вестник по сто пъти. Слушаше си радио, гледаше през прозореца и всичко, което беше необходимо да се прави за нея беше да и се смени памперса, да се измие и да и се даде да яде. Тя цял живот е била тиха и кротка жена, малко отнесена, извънредно спокойна. От година насам нещата започнаха лека-полека да се влошават, а от няколко месеца положението вече става нетърпимо. Започна да се съблича постоянно, да си вдига всичко от леглото и да лежи направо на дюшека, хей така, гола и незавита. Като че ли не изпитва студ, не изпитва нищо. Сваля си памперсите, което можете да си представите до какво води, къса ги и си тъпче парчета от тях в устата заедо със съдържимото, пъха си в устата всичко, до което се докопа, маже навсякъде фекалии, чука по вратата, която по обясними причини вече се заключва. Пуска радиото на мах посреднощ и буди всички наоколо. Казвам ви, ужасно е! Отдавна вече не разпознава никого, не разбира въобще какво и се говори, не знае коя е, не си спомня нищо, не знае нищо, няма никакви емоции, нито усещания. Едно животно има повече съзнание от нея. Приятелят ми наистина прави всичко, което може, но нещата са безнадеждни. Това го съсипва. Нито може да се наспи като хората, няма миг спокойствие, а работи тежка и отговорна работа. Не може и да бъде постоянно до майка си, а тя категорично има нужда от постоянни грижи и наблюдение. Колкото и да се старае, тя винаги е съблечена, омазана и с невероятни неща в устата. Старая се да му помагам, но живея далече и не ми е възможно да го правя всеки ден. Няма кой друг да му помага, едно дете е, баща му почина преди няколко години. Въпросът ми към вас е: знае ли някой от вас някакъв дом, където бихме могли да я настаним, и който да не струва по хиляда - хиляда и нещо на месец, защото чак толкова пари няма. За държавните може да се чака с години. Жена няма как да се вземе, защото няма къде да се настани, а и дълбоко се съмнявам, че някоя изобщо ще се съгласи да я гледа при това състояние. Преди време бабата си чупи крака и тогава, след операцията, я настанихме в хоспис в кв. "Дървеница" за месец, докато се пооправи и стъпи на крака. Тогава приятеля ми плати повече от хиляда лева на хосписа и влезе в дългове, защото се наложи да плати и импланта, който и поставиха. Доколкото си спомням искаха по 36 лева на ден, без памперсите, лекарствата, чаршавчетата, ръкавици и всякакви подобни консумативи, които са извън тази цена. Невъзможно скъпо за моя приятел! Ако някой знае такъв - не толкова скъп - дом в София или около София, много ви моля, кажете, въпросът е спешен. Знам, че много от вас са имали такъв проблем и те ще разберат за какво става въпрос. Тази тема не е за дилемата "бихте ли изпратили ваши близки в старчески дом" и моля да не се коментира в този контекст. Много ми е мъчно за бабата, грижила съм се за нея и си я обичам, но вече, често си признавам, ми е по-мъчно за приятеля ми. Неговият живот и здраве се съсипват ден след ден, а тя просто вече е само една обвивка, в която няма нищо и нищо не може да се направи. Страшно е! Иначе е здрава, като изключим хернията, която има от години, и не е на легло. Може да изкара така още много време, което ще съсипе тотално сина и! Затова, помогнете, ако имате информация! Силно се надявам да намерим решение! Моля за извинение за ужасните неща, които така натуралистично описах, но това е истината и фактите. Такъв е живота и никой не е застрахован да не изпадне в такова положение. Благодаря на всеки от вас, който с добрина и съчувствие се отзове на молбата ми! Пожелавам на всички желязно здраве и......здрави роднини!
Напълно разбирам приятеля ти, защото го преживях и с двете ми баби. 
, но с информация за хоспис не мога да помогна. За майка ми бях наела жена, която да я гледа. В конкретния случай жената спеше при майка ми, но фирмата, от която я наех, предлага и дневни грижи. Казва се "Лейла".
Баба ми беше в подобно състояние преди години и знам какво е... 
Що за човек би направил подобно нещо?!!! 
Никой не е застрахован и на всеки може да се случи да изпадне в такова състояние, не забравяй това! Пази Боже!....... 
