Непростима ли е грешката ми

нещтник извинявай но това е той за мене и мисля че ти се страхуваш от самотата не толкова че точно той щте те напусне може и да греша 

Здравейте, момичета. не съм много сигурна дали ми се пише, но ви обещах. Стана, каквото трябваше - той си тръгна с торбичката, в която вече му бях събрала нещата. Много боля и още боли, особено предвид факта, че предимно аз говорих и още ми липсва неготата гледна точка. А и междувремнно пиех за кураж. Тъжно се получи. Още като се обади да пита дали съм в къщи, каза "ако искаш да го отложим", защото станало късно . Аз обаче от всичко на света най-много неневиждам агонията и неизяснените неща и казах защо да го отлагаме. Дойде да ме вземе от една приятелка и почти в пълно мълчание или с някои тъпи забелжки за трафика стигнахме до вкъщи. Седнахме в кухнята и просто мълчахме сигурно половин час. Каза, че това с писането от негово име ми го е простил, че с тая наистина (а и други подобни примерно от чата) не е поддържал никаква връзка от месеци. Тогава го питах защо не е приключил с тях докрай, защото аз го чувствам като "пазене в резерв", което кара мен да се чувствам просто една от..... н-на брой. Не било така, повярвах му, че не е. Не мога да опиша всичко, още ми е пълна каша в главата. Само много ме боли, че каза, че като сме се видели, нещата били на кантар, но след разговора, "трябва да си тръгне". Той от самото начало си бил сложил спирачки и се зарекъл пред себе си,че това няма да е дългосрочна връзка. А аз му казах, че още на третата среща му е станало ясно, че аз връзки от типа "дай да се изчукваме отвреме навреме и да се веселим заедно, пък без ангажименти и после кой откъде е" не приемам. Не защото ги отричам за другите, а защото аз не мога така.... И той прекрасно го знаел, каза, но се увлякъл, повече от "необходимото". Призна, че факта, че след няколко месеца трябва да замина (сега си мисля, че ако се провалят и тия ми планове, направо трябва да взема да се гръмна), също му пречи да иска да продължим. Не, по-скоро каза, ние оттук не можем да продължим, трябва всичко наново. И аз, признавам си, поисках наново, но ми беше отказано........... Не съм ревала безутешно "моля те не ме изоставяй, моля те дай ми шанс", но си признавам, че ревах, а през това врме той ме прегръщаше, махаше ми косата от лицето и ме целуваше. Каза, че и на него не му е лесно, но така е по-добре и за двама ни..... сигурно е прав. единственото нещо, за което го помолих, бе да остане при мен през нощта, на другия край на леглото, без дори да си говорим, просто да има човешко присъствие до мен, каза не, защото ако го направи, намало да може никога да си тръгне............. знам, че ще ми кажете, че съм мекушава, че съм си просила продължение, че съм се унизила......... и това го знам, просто не мога да си представя живота си без него оттук насетне........ снощи му казах, че за първи път разбирам, че мелодрамите по тв всъщност ги създава живота и че човек е искрен (поне аз бях), дори да звучи като героиня от сапунка. Каз ми, че съзнава много ясно, че няма да му е по-добре без мен, отколкото с мен, че ме обича (аз го питах, два пъти, втория път използва минало време, че и на него му се реве). Знаете ли, вярвам му...... вярвам(или се самоубеждавам, че е така), че ме обича, просто не иска връзката, която аз искам. А аз си признах, че в дългосрочн план искам пълната картина - той с мен в Брюксел, деца, бъдеще заедно........ Вероятно това е наклонило везните в крайна сметка.......... и си тръгна......... и сега боли толкова, че незнам как да продължа. Мъча се да си спомня какво е било преди него и да стане пак така, в никакъв случай не бях нещастна и сива сама........ Но ми липсва допира, мириса, духа му, те сякаш станаха част от мен и сега е като рана.......