Трудно ли е да бъдеш...(не бог), а себе си?

Нека сега да не намесваме
онази мръсница, любовта.

Лудоста е обща .

   Дали е трудно? За мен не и не само в Интернет, а и по принцип. (Или, хайде, за да съм честна, почти! ) Обратното ми се струва ужасно изморително.Обаче пък..., като се замисля, необходимо ли е да си винаги себе си? Специално в Интернет? И защо да се впрягаш толкова, ако се убедиш, че се случва обратното? Не можеш ли просто да си изключиш компютъра и да си гледаш живота, вместо да се оставяш да те товарят разни "сапунени мехури"?
   Замисли се, Тео, че за ужасно много хора се губи част от чара на Интернет, ако не си поиграят на "някой". Не е ли той лесен начин да "сбъднеш мъничко" представите за себе си? За живота си? Не е ли лесен начин да изразходиш емоции, ако няма къде другаде? Не е ли лесен начин и за запълване на липси, за "компенсации" някакви? За това да се почувстваш "голяма работа", ако в живота си мижитурка, примерно? Ами, да. И още какво ли не...анонимността го позволява. Тук си напълно анонимен, ако искаш, и най-много, ако прекалиш в нещо, да те баннат-за по-кратко или пък за по-дълго, но форуми мнооого-все ще намериш къде да се регнеш. В този смисъл, изглежда е трудно да "си себе си" в Интернет, нали? При това за 90 % от потребителите. Но пък винаги можеш да се отпишеш, ако това те подразни и толкова! Обаче ти всичко това го знаеш. ("Боговете" , впрочем, и на мен ми идват множко в последно време, та си почивам повече )
  И има и нещо друго-ти сама го каза-никога не знаеш какво му е на човека "отсреща". Никога не можеш да си сигурен какво точно има предвид той, когато не го познаваш, не виждаш очите му, не чуваш интонацията и пр...Недоразуменията са напълно нормални. (Често и драмите, които си "фабрикуваме" тук са недоразумения, нали? . )
  
  

На мен ми е трудно ДА НЕ БЪДА СЕБЕ СИ 

Отначало ми беше трудно, вече не.

По -важно каква съм в реалността, с живите хора.
Това тук е без значение, то не е живота ми.

Мога да напиша тирада за това колко съм естествена 24/7 , но и аз си боядисвам косата.

Много станахме боговете...само да внимаваме дън вземем да си пречим... 

Аз смятам, че горе долу какъвто си в действителност, така се представяш и във форума. Имам предвид характер (не "марка дрехи, кола, парфюм и т.н." - толерантен си реално, такъв си и виртуално и обратно. Може и да греша. Не съм сигурна. Иначе авторката е много права, пусне се нещо в "Клюкарника" и като се почнат едни атаки, обиди, заподозрения. Комплексар си, завистлив си и т.н. Нали именно за това се казва Клюкарник, не е Академично четене или Философник. Нещо ми е направило впечатление, пускам го, да го обсъдим, поклюкарим. Аз не приемам всичко като тенденциозно, сериозно и присърце.

Ммммм, не, не е любовта! Де да беше само тя причината, щеше да е толкова романтично и дъждовно!

Причините са прозаични, както винаги, за съжаление, би ми се искало да е нещо по-сложно и свръхестествено, но не би.

Krisal, не, не е необходимо да си винаги себе си, но нужно ли е да си злобен, безцелно ироничен и егоцентрично самовлюбен? Какво удовлетворение носи това? Питам принципно, не че ме вълнува кой знае колко, за всеки влак си има пътници и сигурно причина да се качат точно на този вагон, в този момент.

А как се оправяш с останалите, на които все още им е трудно, или винаги ще им бъде? Ти, аз, той, да приемем, че не ни е трудно, примерно, но ако останалите не са себе си, какво правим, играем си на шикалки?

МИ не, ама наистина по- трудно е да си друг. ТРябва непрекъсаното да се пънеш да си оригинален. Не е лесно, ако не ти идва отФътрИ

Да. Така е.

Това си е въпрос за психоаналитик и вероятно е част от страничните "ефекти" на определена диагноза. И понеже въпроса ти е свързан най-вероятно с обществото тук, в частност - ако си себе си и си просто нормален човек, тук те взимат за тъпанар. Ако ръсиш умопомрачителни, често без грам логика, остроумия докато си "на всяка манджа мерудия"; ако зорлем се пънеш "сите да са наопаки, а ти на терсене" и ти ръкопляскат в хор, може и вече да ти е трудно да си себе си, защото си толкова опиянен от впечатлението, което правиш (н.з. добро или лошо), че отдавна си забравил какво точно е да си просто човек! Тогава е трудно. Иначе не е особено трудно.

Е, да , де

 

Това беше право в целта, добре, имаме начална точка, все пак е нещо, изходна позиция.