Няма различни деца , има "пораснали" с болни мозъци.Моята дъщеря се роди с подобен проблем , ако бях я изоставила щеше да е по - зле и от дечицата в могилино. Сега е една прекрасна млада дама.
- Публикувана: 19 март 2008, 13:05 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2008, 14:59 ч.
Страх ли ни е от различните?
Децата се раждат толерантни. За тях различието е като да речем различието между играчките в детски магазин. Като доказателство бих посочил отношението между децата в детските градини, в които приемат деца с увреждания и хронични заболявания.
Но не приемат такива деца във всяка детска градина.
За филмите в това отношение за мен Улица Сезам е върхът.
Под различните май всеки разбира различно, разминаваме се.
Но не приемат такива деца във всяка детска градина.
За филмите в това отношение за мен Улица Сезам е върхът.
Под различните май всеки разбира различно, разминаваме се.
Ако говорим за хора с увреждания, не ме е страх. По-скоро изпитвам притеснение, когато контактувам с тях. И ще обясня защо. Защото в стремежа си да контактувам с тях както с всички други хора, имам чувството, че се държа изкуствено. А не искам да е така. Повечето хора не го умеят това, забелязала съм. Става някак си пресилено.
Вълчо, не съм много съгласна с толерантността у децата. Може би в малките деца - да, но всички сме свидетели на най-различни форми на тормоз в училищата... От деца върху деца.
Страх го е народа от различните. Поне в по-голямата му част го е страх. Без значение с какво точно някой е различен. Нещо, което не може да разбере- поражда страх у човека...
Страх го е народа от различните. Поне в по-голямата му част го е страх. Без значение с какво точно някой е различен. Нещо, което не може да разбере- поражда страх у човека...
Да мен ме е страх! То зависи до каква степен са различни. Бях писала как едно дете живее в моя блок, даже не мога да кажа дете той е на 22 години. и посяга на родителите си. Удря главата на майка си в стената, разбива врати, че поискало да си играе с някое дете и тежи около 130 кг. Ами мен като ме хване не ме пуска и немога да се отскубна от него и всеки път като го видя настръхвам и го изчаквам той да се прибере и аз след него. Има и пострадали деца от него. Ами честно на никой от блока не му е приятно, но се примиряват.
Да мен ме е страх! То зависи до каква степен са различни. Бях писала как едно дете живее в моя блок, даже не мога да кажа дете той е на 22 години. и посяга на родителите си. Удря главата на майка си в стената, разбива врати, че поискало да си играе с някое дете и тежи около 130 кг. Ами мен като ме хване не ме пуска и немога да се отскубна от него и всеки път като го видя настръхвам и го изчаквам той да се прибере и аз след него. Има и пострадали деца от него. Ами честно на никой от блока не му е приятно, но се примиряват.
за протокола. да, страх ме е от различните. по тази причина и се върнах да живея в германия. тук ще отгледам и детето си.
живеем до една фондация за хора със специални нужди. наоколо бъка от инвалидни столове, механични и електрически. по късни доби лятото е разумно човек да се оглежда, защото може някой подпийнал юнак с фризиран стол да те отнесе
мой приятел също кара подобна машина, вчера се видяхме, мирише на диорче, кара си, когато не е в стола, последен модел мерцедес с ръчно управление и макар че е на 60 има 30 годишна жена бразилка. разказва вицове за инвалиди. преди десетина години си присади специално устройство, което помага пениса му да е в ерекция по колкото време му се ще. здравната каса плати, защото той им обясни, че му трябва заради определени манипулации.
естествено, че е различен. борбен и положителен човек. работи на три места, всичките ми застраховки той ги е правил. влага си парите в акции и е милионер. хич не ме е страх от него.
любимият му виц е как един спастик спечелил първо място по брейк данс. талнти имал човека.
и затвор си имат, че по едно време се изхитряваха да пътуват до амстердам и да купуват трева и хаш в големички количества. да, ама ръц. сега си имат отделение в затвора. с болногледачи и всякаква медицинска апаратура. който сгази лука, съд и там.
сутрин в училището на фондацията, към което има ясла и градина карат децата със специални бусове. някои са на носилки и на командно дишане. живота си тече нормално. лично аз никъде не виждам различни хора.
виж в българия положението беше друго. цял един народ ми се стори различен. само споменаването на някакво увреждане докарва зениците до разширяване и дишането се променя. родителите на деца със специални нужди или са безумно благодарни, когато се държиш дружелюбно с тях, или се шашкат и се дърпат. при споменаването или присъствието на подобно дете се чука на дърво и се подръпва ухото. и се шушне - пази боже........
интересно защо толкова се споменава даун и аутизъм. даунчетата са най слънчевите деца, които съм виждала, а процента на генийчетата сред аутистите е главозамайващ. незрящите деца са с изключително добре развит слух........
не считам подобни хора за различни от едно общо цяло.
виж нашата нация я считам за различна и определено с висока степен на душевна ограбеност. много си пада да дели хората, децата. по етнос, цвят на кожата, секусална ориентация и какво ли не още. който излиза от общия калъп е различен. сива, скучна и
тъжна история.
не искам да живея сред подобни хора, страх ме е от тях.
Децата се раждат толерантни. За тях различието е като да речем различието между играчките в детски магазин. Като доказателство бих посочил отношението между децата в детските градини, в които приемат деца с увреждания и хронични заболявания.
Съгласна съм с това, но за съжаление децата много бързо попиват предразсъдъците на средата. Те копират най-вече отношението на родителите- ако родителите са толерантни, те ще останат толерантни; иначе копират негативното отношение, доловено в разговори,коментари или личен пример.
Мата, не се страхувам от сънародниците си. Това сме аз и всичките ми познати, близки и приятели, включително и от този форум. Искам настоящето да се промени, но това няма да стане с черногледство, самоцелно самооплюване, самосъжаление и хленчене що за черен балкански събект сме. Това е дереджето Минке, гащи на точки, ни са мой, ни са твой, допълвам вица, наши са си. 
Нито се страхувам, нито се срамувам от националността си, от държавата, да.
Българите притежаваме уникална черта, почти съм убедена, че тя се предава по наследство и си е само и единствено наша. Няма друг народ, който да е толкова добър в плюенето по всички, всичко и най-вече по себе си. Където и да живеем, в която и да е част на света, винаги ще я носим със себе си като клеймо. Това най-вероятно се дължи на патологично ниското ни самочувствие и самооценка. На което пък се дължи овчедушието ни и пословичното ни търпение, на което пък от своя страна се дължи цялото ни дередже.
Вместо да търсим решенията на проблемите анализирайки причините за настоящето положение, да гледаме напред и най-вече да си вярваме, ние се самооплюваме, ама където и както ни падне, че и дивиденти даже вадим от това, къде съзнателно, къде подсъзнателно.
Хубаво е да сме критични към себе си, стига да не се ограничаваме само до самоцелната критика, неводеща нищо след себе си.
Ще се променим, няма начин, особено ако спрем да се подценяваме.
Нито се страхувам, нито се срамувам от националността си, от държавата, да.
Българите притежаваме уникална черта, почти съм убедена, че тя се предава по наследство и си е само и единствено наша. Няма друг народ, който да е толкова добър в плюенето по всички, всичко и най-вече по себе си. Където и да живеем, в която и да е част на света, винаги ще я носим със себе си като клеймо. Това най-вероятно се дължи на патологично ниското ни самочувствие и самооценка. На което пък се дължи овчедушието ни и пословичното ни търпение, на което пък от своя страна се дължи цялото ни дередже.
Вместо да търсим решенията на проблемите анализирайки причините за настоящето положение, да гледаме напред и най-вече да си вярваме, ние се самооплюваме, ама където и както ни падне, че и дивиденти даже вадим от това, къде съзнателно, къде подсъзнателно.
Хубаво е да сме критични към себе си, стига да не се ограничаваме само до самоцелната критика, неводеща нищо след себе си.
Ще се променим, няма начин, особено ако спрем да се подценяваме.
не критикувам и не оплювам никого. казвам какво усещам и как се чувствам.
родена съм и съм живяла в българия, но по-дълго съм живяла в германия. не се чувтсвам принадлежаща към един определен народ. българка съм по произход, по усещане съм гражданин на света.
не обичам празни родолюбски фрази и излишен национализъм. света е едно голямо село, границите падат, бъдещето е мултикултурно.
както критикувам немците, така критикувам българите. с тази разлика, че нещата, случващи се в българия действат на субстанцията ми.
страх ме е от народ, който тепърва иска да създава чиста нация, арийска. който счита болни, недъгави и цигани за втора ръка хора. по презумпция. това е факт, а не оплюване.
анализирането на причините е хубаво нещо, борбата също, само за да тръгнеш на борба е нужна бяла, неопетнена риза и мозък чист от предубеждения.
на мен критиката ми носи полза. решавам как искам да живея аз, взимам своите решения, за да съм в хармония най-вече със себе си.
отказвам да се боря за една изгубена кауза и да глобализирам. отказвам да се боря за превъзпитаването на мисленето на цял един народ. мисля различно и това е мое право, както е мое право да го изказвам гласно. елементарни правила на демокрацията.......
в килера ми не седи знамето с надпис горда съм, че съм българка, не го вадя и не го развявам при удобен случай.
не споменавам с гордост най-младата история на родната си страна, включваща възродителни процеси и геноцид спрямо деца.
не желая да се бия в гърдите, че съм българка и съм мълчала през времето, когато това се е случвало.
не понасям да ми правят разбори и да ме критикуват.
темата не е с партиотична, а с човешка тематика. факт е, че децата със специални нужди са низвергнати в българия, факт е, че нацията ни е расистки настроена. да анализирам причините за това мога, но кел файда. процеса на превъзпитание е дълъг и сложен и за него се искат десетилетия. и човек трябва да почне от себе си.
аз съм се заела с много по-дребна кауза, която ше доведа докрай. да възпитам себе си, децата си и близките си в човеколюбие, толерантност и войнстващ антирасизъм.
егоист съм и избирам да живея сред хора, които правят тази ми борба по-лесна.
така че, тео7777, ако обичаш не се обръщай лично към мен. това е МОЕТО мнение. аз съм свободен човек и го изказвам свободно. времената, в които различното мнение беше забранено, минаха.
приятелите ми са българи, немци, холандци, американци, цигани и какви ли не още. виждам по-далеч от носа си и съм мислещ човек. и когато нещо не ми пасва, го казвам, както аз намеря за добре.
обичам си родната страна, но не харесвам много от хората, които живеят в нея. и това отново е МОЕ право. преборила съм се да живея където искам и ползвам това си право. живея там, където е най-добре за мен и моето семейство.
СТРАХ ме е от хора, които са нетолератни и расисти, които делят децата на циганета и българчета, на здрави и болни, които са с убеждението, че са по-добри и по интелегентни, само защото са родени в средностатистически условия и ще продължава да ме е страх.
родена съм и съм живяла в българия, но по-дълго съм живяла в германия. не се чувтсвам принадлежаща към един определен народ. българка съм по произход, по усещане съм гражданин на света.
не обичам празни родолюбски фрази и излишен национализъм. света е едно голямо село, границите падат, бъдещето е мултикултурно.
както критикувам немците, така критикувам българите. с тази разлика, че нещата, случващи се в българия действат на субстанцията ми.
страх ме е от народ, който тепърва иска да създава чиста нация, арийска. който счита болни, недъгави и цигани за втора ръка хора. по презумпция. това е факт, а не оплюване.
анализирането на причините е хубаво нещо, борбата също, само за да тръгнеш на борба е нужна бяла, неопетнена риза и мозък чист от предубеждения.
на мен критиката ми носи полза. решавам как искам да живея аз, взимам своите решения, за да съм в хармония най-вече със себе си.
отказвам да се боря за една изгубена кауза и да глобализирам. отказвам да се боря за превъзпитаването на мисленето на цял един народ. мисля различно и това е мое право, както е мое право да го изказвам гласно. елементарни правила на демокрацията.......
в килера ми не седи знамето с надпис горда съм, че съм българка, не го вадя и не го развявам при удобен случай.
не споменавам с гордост най-младата история на родната си страна, включваща възродителни процеси и геноцид спрямо деца.
не желая да се бия в гърдите, че съм българка и съм мълчала през времето, когато това се е случвало.
не понасям да ми правят разбори и да ме критикуват.
темата не е с партиотична, а с човешка тематика. факт е, че децата със специални нужди са низвергнати в българия, факт е, че нацията ни е расистки настроена. да анализирам причините за това мога, но кел файда. процеса на превъзпитание е дълъг и сложен и за него се искат десетилетия. и човек трябва да почне от себе си.
аз съм се заела с много по-дребна кауза, която ше доведа докрай. да възпитам себе си, децата си и близките си в човеколюбие, толерантност и войнстващ антирасизъм.
егоист съм и избирам да живея сред хора, които правят тази ми борба по-лесна.
така че, тео7777, ако обичаш не се обръщай лично към мен. това е МОЕТО мнение. аз съм свободен човек и го изказвам свободно. времената, в които различното мнение беше забранено, минаха.
приятелите ми са българи, немци, холандци, американци, цигани и какви ли не още. виждам по-далеч от носа си и съм мислещ човек. и когато нещо не ми пасва, го казвам, както аз намеря за добре.
обичам си родната страна, но не харесвам много от хората, които живеят в нея. и това отново е МОЕ право. преборила съм се да живея където искам и ползвам това си право. живея там, където е най-добре за мен и моето семейство.
СТРАХ ме е от хора, които са нетолератни и расисти, които делят децата на циганета и българчета, на здрави и болни, които са с убеждението, че са по-добри и по интелегентни, само защото са родени в средностатистически условия и ще продължава да ме е страх.
Понеже съм русенка, която дори не живееща от 8 години извън Русе, винаги ще си остане такава, искам да кажа същото, това не е мнението на русенци, а на хора от квартал Средна кула. Нямам нищо против хората там, някой сега да не придаде на моето мнение различен привкус. Но това си е отделен квартал на Русе, който дълго време е бил село, и може би като такова си има собствените си особености. Не защитавам хората там, не ги и обвинявам, ако дома се намираше до моят собствен, сигурно всеки ден щеше да ми е пълен със сълзи от нещастието на децата, но в същото време, щях да съм спокойна за това, че децата са в сигурни ръце, обгрижвани и т.н. Аз не се страхувам от различните, моите деца са различни, макар и външно да нямат голяма разлика. Но да ви кажа се страхувам от децата на тези, които се страхуват или не искат да приемат различните. Страхувам се от момента в който Мишо ще го ударят на лошо място, ще го нарекат какъв ли не заради многото му белези и т.н. Но имам следния проблем, ще си пренеса мнението от седмичната ни тема, аз пиша във форума с увреждания, ето сред такива хора аз живея и ми се налага всеки ден да се боря дори за външно здраво изглеждащите ми деца! Това не ми е първия случай и съм сигурна, че няма да е последния:
"....Никак не ми е смешно обаче днес, направо си дойдох разтреперана, днес имах голяма разправия с една от майките от забавачката в която ходи Мишо, прави ми проблеми за детето, за това че много кашля, а Мишо освен, че е с непрестанно увредена трахея, от стомашния сок, който навлиза там понякога, но си има и алергична астма като диагноза, с нощни пристъпи и знаете и друг път съм се оплаквала, как се спасяваме и т.н. Е тази персона говори неща от рода на, че чела в интернет, как всъщност алергичните астми и пристъпите им се причиняват от вируси, и че детето ми е заразно, и трябва да си го държа в къщи, настройва и другите майки по този начин, а и госпожата, която води забавачката, никога не ме подкрепи и не защити Мишо през това време, даже беше казала в началото на годината точно на тази особа за да и се хареса, "Ами ето, довели са ми го Мишо болен, кашля като за световно!" Той ходи втора година и знаят за проблемите му, как може така да се държат и да постъпват? Тази майка, иска точен отчет, какво ми имало на детето, кога, какво, защо...направо ме ядоса толкова много, аз не се смятам длъжна да разправям личните си драми на всички, казала съм за какво става дума, но това се подлага на съмнение. Заяви ми днес, че всъщност си измислям, че нищо ми няма на децата, а те са си непрестанно вирусно болни, и да съм вземела да си сменя джипито, за да може най-после новия лекар да ми излекува децата и да не ходели непрестанно болни!!! На вас случвало ли ви се е такова нахалство? Чудя се какво да правя, как да постъпя, първата ми реакция е, че не искам вече Мишето в тази забавачка, после си мисля, от къде на къде, някаква си неграмотница, ще налага правилата. И ще ме обижда, че лъжа и т.н. На всичкото отгоре понеже и Лъчо е с алергична астма(той си беше с увреден дроб преди сърдечната си операция, и сега това не остана без последствия) му потича прозрачен секрет от носа докато се разправяме и тя заявява, ами ето и другото дете има сополи от носа, а видите ли аз и говоря глупости, просто нямам думи да ви опиша как се разтреперах от това чудо насреща ми. Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."
"....Никак не ми е смешно обаче днес, направо си дойдох разтреперана, днес имах голяма разправия с една от майките от забавачката в която ходи Мишо, прави ми проблеми за детето, за това че много кашля, а Мишо освен, че е с непрестанно увредена трахея, от стомашния сок, който навлиза там понякога, но си има и алергична астма като диагноза, с нощни пристъпи и знаете и друг път съм се оплаквала, как се спасяваме и т.н. Е тази персона говори неща от рода на, че чела в интернет, как всъщност алергичните астми и пристъпите им се причиняват от вируси, и че детето ми е заразно, и трябва да си го държа в къщи, настройва и другите майки по този начин, а и госпожата, която води забавачката, никога не ме подкрепи и не защити Мишо през това време, даже беше казала в началото на годината точно на тази особа за да и се хареса, "Ами ето, довели са ми го Мишо болен, кашля като за световно!" Той ходи втора година и знаят за проблемите му, как може така да се държат и да постъпват? Тази майка, иска точен отчет, какво ми имало на детето, кога, какво, защо...направо ме ядоса толкова много, аз не се смятам длъжна да разправям личните си драми на всички, казала съм за какво става дума, но това се подлага на съмнение. Заяви ми днес, че всъщност си измислям, че нищо ми няма на децата, а те са си непрестанно вирусно болни, и да съм вземела да си сменя джипито, за да може най-после новия лекар да ми излекува децата и да не ходели непрестанно болни!!! На вас случвало ли ви се е такова нахалство? Чудя се какво да правя, как да постъпя, първата ми реакция е, че не искам вече Мишето в тази забавачка, после си мисля, от къде на къде, някаква си неграмотница, ще налага правилата. И ще ме обижда, че лъжа и т.н. На всичкото отгоре понеже и Лъчо е с алергична астма(той си беше с увреден дроб преди сърдечната си операция, и сега това не остана без последствия) му потича прозрачен секрет от носа докато се разправяме и тя заявява, ами ето и другото дете има сополи от носа, а видите ли аз и говоря глупости, просто нямам думи да ви опиша как се разтреперах от това чудо насреща ми. Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."
Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."
Taka е Мама Иги, това се опитвах да обясня и аз,но както Тео е написала, типичната българска черта на оплюване и критика се прояви и тук и Шанел побърза да обобщи мнението си за русенци.
Сигурно това е един от малкото бг градове с адски много домове за деца и възрастни.Домове,които се посещават редовно,организират се най-различни забавления и благотворителни мероприятия
Но както и да е...
Мата , много хубаво си го написала.Това обаче е техния свят,тяхната държава и реалност
Докато повечето млади и способни българи бягат в чужбина,защото тук "не се живеело" няма да се оправим
Лесно е да идеш на готово,където са утвърдени правила и ред,закони...Тогава е много лесно и да се плюе обстановката тук, да се сравнява с чуждата
По-трудното е да спрем да плюем и критикуваме, да злобеем и съдим. По-трудното е да се усмихваме, да отворим сърцата си и да направим нещо за тази страна.
Не съм излязла извън темата,въпреки,че леко се отклоних, но съм адски бясна,когато започне да се говори,колко хубаво било там,
пък тук.... и т.н.
Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...
Сигурно това е един от малкото бг градове с адски много домове за деца и възрастни.Домове,които се посещават редовно,организират се най-различни забавления и благотворителни мероприятия
Но както и да е...
Мата , много хубаво си го написала.Това обаче е техния свят,тяхната държава и реалност
Докато повечето млади и способни българи бягат в чужбина,защото тук "не се живеело" няма да се оправим
Лесно е да идеш на готово,където са утвърдени правила и ред,закони...Тогава е много лесно и да се плюе обстановката тук, да се сравнява с чуждата
По-трудното е да спрем да плюем и критикуваме, да злобеем и съдим. По-трудното е да се усмихваме, да отворим сърцата си и да направим нещо за тази страна.
Не съм излязла извън темата,въпреки,че леко се отклоних, но съм адски бясна,когато започне да се говори,колко хубаво било там,
пък тук.... и т.н.
Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...
кръци, май не си погледнала на колко години съм. на 45 съм. заминах преди 20. защото се влюбих. щях да отида и на марс, ако се бях взела с марсианец.
прибрах се в българия, защото исках да остарея в държавата, в която съм се родила. опитвах се две години.
много добре обезпечена. можех да си карам скъпата кола, да пазарувам от бутиците, да живея в 160 квадрата жилище в престижен квартал в софия. да дарявам пари за благотворителни цели и да ходя по социални заведения в свободното си време, което, тъй като не се налагаше да работя, беше бол.
но имам дълг към детето си и затова реших да се върна тук.
действителността ме смачка, хората ме разочароваха. задушавах се. мъката ми дойде вповече. бездушието също. избрах да се върна. в държавата, която не ми е родина и да работя.
да живея в доста по-малко жилище, да срещам смъртта всеки ден очи в очи. защото освен, че работя, работя и като интензивна сестра с хронично тежко увредени пациенти, понякога деца.
решението ми не е плод на прищевки, а на тежко и дълго отлагана равносметка. живота ми е повече от преполовен. искам да живея в мир, човещина и спокойствие.
боря се и оттук за накои каузи. но съм изморена и обезнадеждена. и което казвам, го казвам с огромна мъка и тъга, а не със злоба.
Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...
това няма да го коментирам. прекалено елементарно е.........
прибрах се в българия, защото исках да остарея в държавата, в която съм се родила. опитвах се две години.
много добре обезпечена. можех да си карам скъпата кола, да пазарувам от бутиците, да живея в 160 квадрата жилище в престижен квартал в софия. да дарявам пари за благотворителни цели и да ходя по социални заведения в свободното си време, което, тъй като не се налагаше да работя, беше бол.
но имам дълг към детето си и затова реших да се върна тук.
действителността ме смачка, хората ме разочароваха. задушавах се. мъката ми дойде вповече. бездушието също. избрах да се върна. в държавата, която не ми е родина и да работя.
да живея в доста по-малко жилище, да срещам смъртта всеки ден очи в очи. защото освен, че работя, работя и като интензивна сестра с хронично тежко увредени пациенти, понякога деца.
решението ми не е плод на прищевки, а на тежко и дълго отлагана равносметка. живота ми е повече от преполовен. искам да живея в мир, човещина и спокойствие.
боря се и оттук за накои каузи. но съм изморена и обезнадеждена. и което казвам, го казвам с огромна мъка и тъга, а не със злоба.
Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...
това няма да го коментирам. прекалено елементарно е.........
40 години Бай Тошо ги пращаше в домове в дън гори Тилилейски. Как искате хората да ги приемат без страх и с отворени ръце.
Няма условия в обществото да се гледат различни деца у дома или в града. Няма алеи за колички, няма рампи, няма достатъчно занимални за деца с увреждания, няма специализирано обучение извън домовете.
Страх ги е хората, защото едно време всички луди бяха по лудниците, а всички различни деца в домовете. Дори познавам родители, които са нямали избор дали да си дадът детето в дом или не. Партийния секретар казал "вие луди ли сте", фелдшера на селото и той, свекъра и свекървата седмици ревали "какво ще кажат хората за нас", дори селския кмет идвал да ги уговаря, че така е най-добре за детето.
За страх, не виждам от какво да ме е страх.
Няма условия в обществото да се гледат различни деца у дома или в града. Няма алеи за колички, няма рампи, няма достатъчно занимални за деца с увреждания, няма специализирано обучение извън домовете.
Страх ги е хората, защото едно време всички луди бяха по лудниците, а всички различни деца в домовете. Дори познавам родители, които са нямали избор дали да си дадът детето в дом или не. Партийния секретар казал "вие луди ли сте", фелдшера на селото и той, свекъра и свекървата седмици ревали "какво ще кажат хората за нас", дори селския кмет идвал да ги уговаря, че така е най-добре за детето.
За страх, не виждам от какво да ме е страх.
Гръмки фрази, гръмки изрази, съчетани обилно с местоимението „Аз”.
Толкова ли е сложно да се проумее простата истина, че отношението на хората е следствие, а не причина за всичко.
Следствие на дългогодишна изцяло сбъркана социална политика, започнала вероятно през социализЪма, по инерция и поради неразбиране продължаваща и досега. Политика, която разпределя хората на годни и негодни за живот още от родилния дом. „Негодните” праща в изолация, далеч от годните, където ще получат уж професионалните грижи, които собствените им родители не могат да им осигурят. А родителите праща обратно при годните, да продължат безоблачно здравия си семеен живот. Политика, при която всички сме унифицирани, проверени, прошнуровани, здравички и годни. Политика, която хвърля огромни средства за поддържането на огромна система от институции, която влачи със себе си цяла армия от служители, които естествено се нуждаят от друга армия от чиновници, които да ги контролират и проверяват, които на свои ред също, и така до безкрай. Така се решава проблема с безработицата, децата кучета ги яли. А е простичко, тези средства биха могли да ги получат родителите и друга система, която да се погрижи за тяхното благосъстояние и възможността им сами да отгледат децата си, вместо да се поощрява с псевдо социална политика изоставянето на децата. Цялата ни ситема, структура и организация на живот така бяха устроени, че в тях нямаше място за „различни”, не са се вписвали в идиличната картинка на социалистическия ни живот. Това са няколко поколения възпитавани и живяли във въпросната „идилия”, информационен вакуум и стерилност откъм „различните”. Няма как сега с магичекса пръчка тези хора да запълнят празнината, липсващото, трябва време. В същото това време въпросните германци, англичани и прочие европейски страни са решавали точно същия проблем, който имаме сега, а те са имали преди 50-60 г.. Същите проблеми, че и по-страшни вероятно. Беше дадена за пример една държава от тези (не помня вече подробности коя беше), как точно подобен филм и последвалите го реакции, съвсем аналогични на нашите тук, преобръщат цялата система и започва промяната. Нищо ново, нищо изключително, просто сме с 60 тина години назад.
По въпроса, че сме расисти, ако не ми беше смешно подобно твърдение, щеше да ми е тъжно, пък и точно да ни сравняват с германците. И циганите ли са единствените представители на малцинствата, които са показател за расизма ни? Ами турците, евреите, арменците и т.н…? Циганите са възможно най-толерираното малцинство у нас, надали има някой, който да има повече права от тях и да се ползва повече от социални облекчения и помощи. Последните се осигуряват именно от данъците и редовно плащаните задължения от останалите. 90% от циганите не плащат нито данъци, нито дължимите си задължения за използвани услуги. Плащат ги пак останалите. Няма какво и да си говорим глупости, в домовете преобладаващия процент е на деца от ромски произход. Домовете се издържат горе-долу наполовина от държавата и наполовина от благотворителност. Въпросната благотворителност идва пак от останалите, неромите. Така, че да се вменява на хората, че са расисти е меко казано несериозно. На хората просто им е писнало, но въпреки това, пак помагат на децата.
Толкова ли е сложно да се проумее простата истина, че отношението на хората е следствие, а не причина за всичко.
Следствие на дългогодишна изцяло сбъркана социална политика, започнала вероятно през социализЪма, по инерция и поради неразбиране продължаваща и досега. Политика, която разпределя хората на годни и негодни за живот още от родилния дом. „Негодните” праща в изолация, далеч от годните, където ще получат уж професионалните грижи, които собствените им родители не могат да им осигурят. А родителите праща обратно при годните, да продължат безоблачно здравия си семеен живот. Политика, при която всички сме унифицирани, проверени, прошнуровани, здравички и годни. Политика, която хвърля огромни средства за поддържането на огромна система от институции, която влачи със себе си цяла армия от служители, които естествено се нуждаят от друга армия от чиновници, които да ги контролират и проверяват, които на свои ред също, и така до безкрай. Така се решава проблема с безработицата, децата кучета ги яли. А е простичко, тези средства биха могли да ги получат родителите и друга система, която да се погрижи за тяхното благосъстояние и възможността им сами да отгледат децата си, вместо да се поощрява с псевдо социална политика изоставянето на децата. Цялата ни ситема, структура и организация на живот така бяха устроени, че в тях нямаше място за „различни”, не са се вписвали в идиличната картинка на социалистическия ни живот. Това са няколко поколения възпитавани и живяли във въпросната „идилия”, информационен вакуум и стерилност откъм „различните”. Няма как сега с магичекса пръчка тези хора да запълнят празнината, липсващото, трябва време. В същото това време въпросните германци, англичани и прочие европейски страни са решавали точно същия проблем, който имаме сега, а те са имали преди 50-60 г.. Същите проблеми, че и по-страшни вероятно. Беше дадена за пример една държава от тези (не помня вече подробности коя беше), как точно подобен филм и последвалите го реакции, съвсем аналогични на нашите тук, преобръщат цялата система и започва промяната. Нищо ново, нищо изключително, просто сме с 60 тина години назад.
По въпроса, че сме расисти, ако не ми беше смешно подобно твърдение, щеше да ми е тъжно, пък и точно да ни сравняват с германците. И циганите ли са единствените представители на малцинствата, които са показател за расизма ни? Ами турците, евреите, арменците и т.н…? Циганите са възможно най-толерираното малцинство у нас, надали има някой, който да има повече права от тях и да се ползва повече от социални облекчения и помощи. Последните се осигуряват именно от данъците и редовно плащаните задължения от останалите. 90% от циганите не плащат нито данъци, нито дължимите си задължения за използвани услуги. Плащат ги пак останалите. Няма какво и да си говорим глупости, в домовете преобладаващия процент е на деца от ромски произход. Домовете се издържат горе-долу наполовина от държавата и наполовина от благотворителност. Въпросната благотворителност идва пак от останалите, неромите. Така, че да се вменява на хората, че са расисти е меко казано несериозно. На хората просто им е писнало, но въпреки това, пак помагат на децата.