Страх ли ни е от различните?

  • 6 346
  • 142
  •   1
Отговори
19 март 2008, 13:05 ч.
  • Мнения: 3 268
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1175738
Как ще коментирата статията и какво е вашето мнение по този въпрос.Надявам се да бъдете откровени,защото за себе си аз ще призная,че трудно приемам хора с  недъзи.По реме на разправиите в Русе за децата от Могилино,разбрах колко много хора около мен биха реагирали по същия начин,ако до домът им се настанят такива деца.Излиза,че сме готови да помогнем,но искаме проблемът да е далече от нас.

# 1 19 март 2008, 13:11 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Ще коментира само с две думи-ядосах се Close

 Аман от хилядите им агенции за изследвания и правенето на психологични портрети.До кога трябва да слагат всички в един кюп?Все едно в другите държави всички по един калъп са првени и има единомислие!

# 2 19 март 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 957
Няма какво да ме е страх. Достатъчно съм умна,че да знам ,че това не е заразно (тогава би ме било страх). Моите родители също са различни (не по този начин,но пак ).

# 3 19 март 2008, 13:14 ч.
  • Мнения: 8 999
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

# 4 19 март 2008, 13:15 ч.
  • Мнения: 3 034
как да коментирам статията - за съжаление, не съм изненадана.
за себе си мога да кажа, че не се притеснявам от различни хора и деца, работила съм с такива, при това без да имам финансови облаги.
сама избрах да работя с тях.
водя децата си на тържества с деца с увреждания и се надявам да ги науча да не ги гледат втренчено, а  да си играят с тях.
голямата ми дъщеря има детенце с увреждане в групата, обсъждали сме го и т ями разказа, че другите деца не му се подиграват, го изчакват да се облече и съблече напр., защото е по-бавен. не му и помагат, за да се научи сам да се справя.

мисля, че е крайно време да се променим. това идва отвътре, никой няма да ни промени, ако самите ние не го пожелаем.

# 5 19 март 2008, 13:17 ч.
  • Мнения: 6 167

А Русенци защо не искали децата от Могилино да са в Русе?

# 6 19 март 2008, 13:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Не ме е страх. Неприятно ми е, че са третирани само и единствено като различни. Хора са.

# 7 19 март 2008, 13:20 ч.
  • Мнения: 2 386
Цитат на: baibibi в ср, 19 мар 2008, 13:14
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

Точно! Прекалено много съпреживявам и това ми вреди, имайки предвид колко дебелокожи хора има..

П.П. Преди малко имах силноразстройваща случка с дете от сайта на Дари, именно по този повод, но не ми се разказва за това. Sad

# 8 19 март 2008, 13:21 ч.
  • Мнения: 5 940
Баща ми е учител. В един от класовете, в които преподава, има дете с психическо увреждане. Разказвал ми е, че детето е много любеовилно, мило, прекрасно , но има моменти, които посяга и удря другите деца, посяга и на учители. Без да е провокирано, без видима причина. Те съответно не знаят как да реагират, защото не са преминали през специален курс как се работи с деца с проблеми. Затова разбирам част от страхуващите се.
Иначе на мен ми е тъжно, а не страшно. Яд ме е, че така се случва.

# 9 19 март 2008, 13:30 ч.
  • Мнения: 2 161
Изпитвам страх от хора с психични отклонения.Защото са непредвидими.Аз имам приятелка с такова дете,тя ме е връщала от вратата,когато детето е било в криза.Винаги се притесняваше,когато синът й приближеше столчетото,в което седеше моето дете.Интересно,аз не се притеснявах за детето си.Но що се отнася до хора с други недъзи,изобщо не изпитвам страх или погнуса.Е,не прикляквам като Блонди до тях,за да им чуя житието битието,но и не ги чувствам различни от мен.Някои хора нямат крака,други ръце,трети мозък.

# 10 19 март 2008, 13:38 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не ме е страх, точно обратното. Обичам и милея за тези дечица. Някога кандидатствах дефектология в СУ. Нарочно избрах точно тази специалност. И когато другите пишеха всичко наред в молбата, белким все нещо влязат, аз писах само това.
Възнамерявах и да работя по специалността, но по време на следването разбрах, че не се иска само да обичаш и разбираш децата. Аз не съм търпелива, а това е голям проблем. Джаста-праста като мен нямаше да бъде добър педагог.  Rolling Eyes
В крайна сметка, намерих най-доброто решение за себе си и за децата. Така ще им бъда повече от полза, мисля.

# 11 19 март 2008, 13:40 ч.
  • Мнения: 2 388
За съжаление, аз съм точно, като посочените в статията.
Пращах смс- и, защото искам да им се помогне, но ако кажат, че домът им ще е до нас, ще съм против. Просто няма да мога да го понеса. Всеки път, като гледах предването очите ми се напълваха със сълзи, сърцето ме болеше направо, вечер не заспивах.
Не мога да си представя, че ще ги виждам всеки ден, това ще ми разбие психиката направо. Просто съм егоистка.

# 12 19 март 2008, 13:44 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: palavata_monahinq в ср, 19 мар 2008, 13:40
Всеки път, като гледах предването очите ми се напълваха със сълзи, сърцето ме болеше направо, вечер не заспивах.
Не мога да си представя, че ще ги виждам всеки ден, това ще ми разбие психиката направо. Просто съм егоистка.
Не си егоистка,а си дебелокожа.Метнала одеало от сълзи и секрети върху непукизма си.Ако беше написала,че не ти е приятна грозната гледка,нямаше сега да пиша това.Но да твърдиш,че от мъка по децата не желаеш да живеят близо до теб е върха на цинизма.

# 13 19 март 2008, 13:47 ч.
  • Мнения: 1 134
Страхът идва от незнанието.

Тъкмо сега една позната ми цитира неин преподавател по психиатрия в университета: "Как може да разпознаем хора с психотични разстройства?" Започват спорове, предположания, дебати. Отговорът: "Никак, колеги, никак!"

Какво излиза: не ни е страх от проблемните съседи; от това, че детето ни учи, заедно с детето на мутрата Х; от това, че в някои градини и училища половината персонал съвсем спокойно може да бъде освидетелстван... Но от най - беззащитните и безобидни деца сме вцепенени.

# 14 19 март 2008, 13:51 ч.
  • Мнения: 2 388
[[/quote]Не си егоистка,а си дебелокожа.Метнала одеало от сълзи и секрети върху непукизма си.Ако беше написала,че не ти е приятна грозната гледка,нямаше сега да пиша това.Но да твърдиш,че от мъка по децата не желаеш да живеят близо до теб е върха на цинизма.
[/quote]
Може и така да е. Но наистина това усещам, дори и в твоите очи да съм дебелокожа или в очите на много други. Авторката е написала да бъдем откровени и аз си казах мнението.
Не ми е грозна гледката. Мъчно ми е за тях, страх ме е, че един ден може на мен да се случи, никой не е застрахован.
И да, като видя такова дете на улицата отвръщам глава, защото ме боли сърцето.
Ходила съм в такъв дом, бях разбита после един месец. Повтарям, че няма да издържа да ги виждам всеки ден.

# 15 19 март 2008, 13:58 ч.
  • Мнения: 24 467
За мен общо понятие "различни" не съществува. Обобщаване по този начин е огромна грешка.
Не мога да се страхувам от хора с физически недъзи- нямам причини за това. Старая се да ги третирам като хора без такива. Лично от такива хора знам, че не се чувстват добре, когато им се отделя специално внимание, предпочитат да бъдат част от останалите, доколкото това е възможно.
За хора с психически недъзи- тук също е доста различно, в зависимост от характера и степента на недъга. Понякога имаме основания да се притесняваме от хора с психични заболявания. Имахме в класа на сина ми дете със заболяване, което беше агресивно и с поведението си застрашаваше сигурността на останалите деца. Освен, че правеше глупости посягаше без причина. Беше опасно. Естествената му среда определено не беше сред останалите деца в класа. Те и не могат и не биха могли да реагират "адекватно"- първо, защото са деца, второ, защото не са обучени какво да правят и трето, защото не са длъжни да се съобразяват непрестанно. Тук въобще не става въпрос за липса на толерантнокст, а за здрав инстинкт за самосъхранение. Наложи се детето да бъде преместено, не знам къде.
Та не само незнанието поражда страх. Понякога той е мотивирано проявен.

# 16 19 март 2008, 14:00 ч.
  • Мнения: 6 167
Палавата монахиня, как точно мислиш, че ще ги виждаш всеки ден? Затова ли русенци не искат децата в града? Защото ще се разхождат из Русе и ще разстройват населението?
Ти всеки ден ли виждаш съседа на етажа, например...
Аз живея до старчески дом, на около 200 метра е. Не е същото, разбира се, но пак е институция.
Не ги виждам всеки ден. А когато ги виждам много им се радвам. Ставам една такава добра, усмихната... 
А някои са много тъжни гледки. Но не ме е страх да се разстроя. Оценявам си ситуацията.

# 17 19 март 2008, 14:00 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз не се страхувам от децата.Моята маминка живее срещу училище,в което учат деца с психични проблеми.Няма нищо страшно в тях.Както вече казах,имам приятелка с такова дете.Гледат го като писано яйце,дори не посещава учебно заведение,няма ваксини.Гледат го само те,все е около тях.Мен ме познава,аз контактувам с него.Казах само при какви обстоятелства не ме допускат в тях,когато детето прави кризи.Изпитвам ужас от възрастни хора с повредена психика.Те за мен са страшни.А преди време едно дете със заболяване на Даун ми разби сърцето.Искам тези деца да бъдат гледани повече от добре.Искам за тях да се отпускат много средства,предполагам,че тяхното състояние зависи най-вече от добрите грижи.

# 18 19 март 2008, 14:02 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
Нито ме е страх, нито нищо. Гледала съм филма за Могилино. Няма да имам нищо против да живеят до нас.
Нали все пак и те са хора.
Понякога си мисля, че съм си сбъркала професията. Не ме е гнус и страх от нищо. Единствено ми е жал за горките дечица, че са се родили в тази скапана държава.

# 19 19 март 2008, 14:08 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: Lennie в ср, 19 мар 2008, 14:00
Палавата монахиня, как точно мислиш, че ще ги виждаш всеки ден? Затова ли русенци не искат децата в града? Защото ще се разхождат из Русе и ще разстройват населението?
Ти всеки ден ли виждаш съседа на етажа, например...
Аз живея до старчески дом, на около 200 метра е. Не е същото, разбира се, но пак е институция.
Не ги виждам всеки ден. А когато ги виждам много им се радвам. Ставам една такава добра, усмихната... 
А някои са много тъжни гледки. Но не ме е страх да се разстроя. Оценявам си ситуацията.
Знаеш ли Lennie, като гледах за пръв път въпросния репортаж по новините бях възмутена. Защо русенци не искат  горките деца, малко ли са наказани, че и хората да ги отхвърлят?
Аз незнам защо те не ги искат, дали това е причината, аз друга не мога да видя.
Ти може би ставаш добра и усмихната, но при мен не е така, на мен ми става мъчно.
Ясно ми беше, че като си напиша мнението много форумки ще скочат върху мен, забелязала съм, че тук различно мнение не се толерира. Но съм такава, егоистка или "дебелокожа и цинична".
Сещам се за един израз "Далече от очите, далече от сърцето", при мен важи с пълна сила.

# 20 19 март 2008, 14:09 ч.
  • Мнения: X
По-скоро ме е страх от това,че ги изолират Confused
В училище имахме съученици с недъзи. Наистина изглеждаха различно.Имахме съученици,които се гнусяха от тях,но общо взето бяха единици и ставаха за подбив на целия клас. Ние и без това живеем в съседство със психично болни хора,така че и детски дом за деца със заболявания да направят до нас,не виждам какво толкова ще ни бърка.

# 21 19 март 2008, 14:09 ч.
  • Мнения: 3 268
Когато съм до такова дете,сърцето ми се обръща,направо ми става лошо от жал.Психирам се,не знам какво да направя.Знам от iviche,защото тя работи с такива деца,че човек трябва да ги приема с отворено сърце и контактуването с тях е нормално.Аз обаче не мога да преодолея една граница,срам ме е,но е така.

# 22 19 март 2008, 14:11 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Не ме е страх от различните, ако мога да направя нещо, с което да съм от полза - ще го направя.
Страх ме е от различните с агресивно поведение, там където нещата не се контролират, просто няма как да бъдат контролирани.
Живея близо до дома за сираци в Св. Троица, често ги виждам в градинката, където ги разхождат, има дечица с Даун, има и много агресивни, има и тихи.
Нямам против детето ми да учи с различни деца, стига състоянието им да не застрашава живота  и здравето на моето.
Страх ме от дебелокожите, от хората без чувства, от тези, които се подиграват, от мишките, които са се затворили в техния свят и не смеят да си покажат носа на вън, за не им се случи нещо, от пускащите смс-си за да успокоят съвестта си, но в действителност не чувстват нищо.
Не не ме страх - повръща ми се от тях....

# 23 19 март 2008, 14:14 ч.
  • Мнения: 6 167
Палавата моняхиня, аз не ти скачам, опитвам се да те разбера. Животът не е филм да си сложиш ръката и да мине 'страшното' или ' мъчното' или ' тежкото'. Аз също се натъжавам и ми става мъчно,  когато видя някой от старческия дом до нас.
Но сякаш ставам по-добра от това. И затова не се страхувам да са наблизо.
Когато се усмихнеш, когато поздравиш, когато дадеш 5 приказки внимание виждаш, че ползата за него е Х, а за теб е 10Х.
Облагородява близостта с такива хора. Не наранява. Прави те по-силен, по-добър, по-мъдър.
Идват ти едни такива мисли за Бог, за смисъла...

# 24 19 март 2008, 14:17 ч.
  • Мнения: 61
Страх ме е дали ще намеря правилния начин да се отнасям към човека с проблем. Имам такава роднина и много я обичам, но нея я познавам от дете. Но ако човек има желание, смятам че ще намери пътя. И друго - забелязала съм, че децата много по лесно и свободно приемат различните, отколкото ние - възрастните. Преди години се случи дъщеря ми няколко дни да си играе с такова дете и се оказа, че тя се държи много по-адекватно и спонтанно от мене, макар тогава да беше на пет.

Иначе, ето нещо по темата.

http://pravoslavie.bg/content/view/9488/235/

http://lead.actualno.com/news_152392.html



# 25 19 март 2008, 14:18 ч.
  • Мнения: 2 388
Знам, че не ми скачаш, съжалявам, ако е прозвучало така. Подкрепям това, което си казала, разбирам го много добре. Опитвам се да действам така, но това не променя мнението ми по въпроса.

# 26 19 март 2008, 14:21 ч.
  • Мнения: 2 563
Ужасява ме думата "недъзи".

# 27 19 март 2008, 14:26 ч.
  • Мнения: 6 167
Просто не разбирам защо русенци не искат децата, какво  толкова ще се разстроят...

Някой ще се разстрои и затова трябва да си стоя в гората...

# 28 19 март 2008, 14:29 ч.
  • Мнения: 3 268
Защо в западните държави да имаш или отглеждаш дете с недъг е нещо напълно в реда на нещата.Никой не те сочи с пръст,не шушука за теб,не се подиграва.В България има изглежда култ към красотата,към съвършенството.Всеки иска неговото дете да е най-хубаво,най-умно,най-можещо и знаещо.Ако не е такова,се срамува,терзае се,изоставя го.Изглежда това е наслагвано в психиката ни с векове,още от древността,когато синът е трябвало да бъде достоен продължител на бащиния род.

# 29 19 март 2008, 14:30 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: Lennie в ср, 19 мар 2008, 14:26
Просто не разбирам защо русенци не искат децата, какво  толкова ще се разстроят...



Не русенци, а жителите на квартал Средна Кула в Русе. Причините им бяха, че не искали да се разстройват от децата, да ги чуват. Знаели ги как изглеждат и прочие. Явно на тях тия причини им се струваха сериозни. На мен ми се струват глупави, нямам нищо против децата да са на моята улица.

# 30 19 март 2008, 14:34 ч.
  • Мнения: 6 167
Стефани, и в другите държави има стигматизация , как не. Не в такива мащаби, обаче.
Ето, случаят на английското семейство, което иска да направи пластична операция на дъщеря си Даун, за да й е  по-лесно в живота. Разликата според мен е, че ако в Англия ( и др. ЕС страни) дискусиите се въртят около критикуването на това решение, у нас ми се струва, че биха заваляли питания къде, кога, колко струва...

# 31 19 март 2008, 14:36 ч.
  • Мнения: 3 268
Даун не можеш да го скриеш с операция.А мозъка кой ще оперира?А говора?Това не го бях чувала.

# 32 19 март 2008, 14:41 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: stefani6 в ср, 19 мар 2008, 14:36
Даун не можеш да го скриеш с операция.А мозъка кой ще оперира?А говора?Това не го бях чувала.

ето тук можеш да прочетеш малко за случая.
http://www.dailymail.co.uk/pages/live/articles/health/healthmain … p;in_page_id=1774

имаше разни дискусии, призиви да не го правят, вкл. тук даваха един младеж с Даун в неговата работна среда в офис на компютър да ги призовава да не я променят, момчето се разплака, много беше трогателно.

# 33 19 март 2008, 14:45 ч.
  • Мнения: 2 386
Хиър, мисля си, че където и да опитаха да настанят децата, все щеше да има противници - и в Русе, и в София, и в Мало Конаре.. Страх ме е да си помисля сега, че някои от тези селца и градове, които си предлагат услугите го правят с користна цел..
Не знам, за мен не сме дорасли, не сме общество. Обичлив народ сме, иначе...

# 34 19 март 2008, 15:28 ч.
На мен тези причини направо ми звучат естетични . искам хотел с изглед към морето и без болни деца, старци и инвалиди моля. Съгласна съм със Шанел.

# 35 19 март 2008, 15:53 ч.
  • Мнения: 4 585
Какво се плашите и гнусите, не проумявам. Свиква се с тях много бързо.
Различните не искат нищо от вас. Нито искат вашето по-специално внимание,
да им изслушате битието. Искат да не се изписво погнуса на лицата ви.
Да не чукате на дърво. Да оставите децата да си играят заедно.

# 36 19 март 2008, 15:57 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: Вълкът в ср, 19 мар 2008, 15:53
Какво се плашите и гнусите, не проумявам. Свиква се с тях много бързо.
Различните не искат нищо от вас. Нито искат вашето по-специално внимание,
да им изслушате битието. Искат да не се изписво погнуса на лицата ви.
Да не чукате на дърво. Да оставите децата да си играят заедно.

Към кого се обръщаш тук конкретно?
Не срещнах подобни писанки. Така че тук може би няма да ти отговорят на точно тези въпрос.
За страха лично аз отговорих защо и се мотивирах- кога, в какви случаи.

# 37 19 март 2008, 16:05 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: Judy в ср, 19 мар 2008, 15:57
Цитат на: Вълкът в ср, 19 мар 2008, 15:53
Какво се плашите и гнусите, не проумявам. Свиква се с тях много бързо.
Различните не искат нищо от вас. Нито искат вашето по-специално внимание,
да им изслушате битието. Искат да не се изписво погнуса на лицата ви.
Да не чукате на дърво. Да оставите децата да си играят заедно.

Към кого се обръщаш тук конкретно?


Към широката общественост, която може и да не е писала тук, но чете.

# 38 19 март 2008, 16:06 ч.
  • София
  • Мнения: 1 344
Не ме е страх от различните,дори смятам,че състоянието им е стигнало до дъното,именно заради нас,никой в тая държава не прави нищо за да ги социализира,да ги стимулира,учи,да им помага да живеят един що-годе нормален живот,а се случва точно обратното,затворени са в домове,които са в някви затънтени селца и гори,заобиколени са от себеподобни и нямат никакво развитие,а аз смятам,че ако човек расте в здрава среда,неминуемо ще попие и ще расте нормален човек-доколкото е възможно,разбира се,така,че ако дадем шанс на тези деца да видят що е то нормален живот,мисля,че ще имат огромен напредък.

# 39 19 март 2008, 16:16 ч.
  • Мнения: 24 467
Питах и от къде се очакват отговори.
Тук хората са толерантни към "различните", каквото и да означава това обобщение.

# 40 19 март 2008, 16:19 ч.
  • Мнения: 2 018
До колкото знам, са искали да преместят дома в Русе, но на центъра. Не мисля, че е много правилно.

Не мисля, че ме е страх от деца с недъзи. Въпреки, че ще се чувствам потисната от факта, че ще съм принудена да чувствам ежедневно болката им / по мой си начин/.  Но, ако това да живеят до дома ми, ще им помогне по някакъв начин съм "за"!  Peace
Не трябва да бъдат осъждани хората, които са против това!

# 41 19 март 2008, 16:22 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: Бо_ в ср, 19 мар 2008, 16:19
Въпреки, че ще се чувствам потисната от факта, че ще съм принудена да чувствам ежедневно болката им / по мой си начин/. !
Точно това исках да кажа и аз, но сега съжалявам, че написах поста си.

# 42 19 март 2008, 16:33 ч.
  • Мнения: 2 018
Цитат на: Вълкът в ср, 19 мар 2008, 15:53
Искат да не се изписво погнуса на лицата ви.

Има ли такива хора?
Ако има, аз съм сигурна, че са единици! Това са хората, които с погнуса гледат на целият свят!
Не бива да се обобщава така.

# 43 19 март 2008, 16:43 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: Бо_ в ср, 19 мар 2008, 16:33
Цитат на: Вълкът в ср, 19 мар 2008, 15:53
Искат да не се изписво погнуса на лицата ви.

Има ли такива хора?
Ако има, аз съм сигурна, че са единици! Това са хората, които с погнуса гледат на целият свят!
Не бива да се обобщава така.

Разсмя ме. Единици били.  Grinning Не е така за съжаление, Вълка от собствен опит говори, аз от собствен опит говоря и колко още могат да проговорят...

И мисля, че не бива да бъдем благосклонни към онези, които се гнусят и които отпъждат такива деца. Това е вредно за всички. Аз ги съдя!

Колкото до съпреживяването на болката на "тия деца", моля ви, това са деца като деца, с хубави и лоши моменти, като всички други. Не ги превръщайте в ходеща трагедия. Много от тях дори не знаят, че са различни. Докато не срещнат обществената реакция.

# 44 19 март 2008, 16:48 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: stefani6 в ср, 19 мар 2008, 14:29
Защо в западните държави да имаш или отглеждаш дете с недъг е нещо напълно в реда на нещата.Никой не те сочи с пръст,не шушука за теб,не се подиграва.В България има изглежда култ към красотата,към съвършенството.Всеки иска неговото дете да е най-хубаво,най-умно,най-можещо и знаещо.Ако не е такова,се срамува,терзае се,изоставя го.Изглежда това е наслагвано в психиката ни с векове,още от древността,когато синът е трябвало да бъде достоен продължител на бащиния род.

stefani6,  защото в бг доскоро такива хора "нямаше". те биваха скривани. за тях нямаше /и все още няма/ условия за излизане. за социализация.
не знам дали е насаждано с векове, но поне в близкото минало е било точно така.

# 45 19 март 2008, 16:53 ч.
  • Мнения: 22 432
Няма какво да ме е страх от деца и хора с недъзи. Те нямат никаква вина за това, което се е случило с тях, нито по някакъв начин представляват заплаха за околните (в редки случай при някой психични заболявания).

# 46 19 март 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 2 388
Hear again много си права, не са единици, стотици са тези, които изпитват погнуса от тези деца. Виждала съм отношението конкретно към децата от Факия, за други не мога да говоря, но мога да предполагам.
Има различни хора, които ги е страх от тях, които ги е гнус от тях, които ги съжаляват, които са съпричастни, които разбират...
Но са много малко хората, които могат да кажат какво наистина изпитват към тях.
Мен лично много повече ме подразниха хората от Русе, които се скриха от камерата и не казаха, защо не ги искат, отколкото самия факт, че не ги искат.
Сигурна съм и , че има и такива хора, които четат тук, но няма да пишат никога, за да се скрият от общественото презрение.
Съжалявам, че писах по темата, както и че отговарях на някои постове, насочени директно към мен, вместо да натисна бутона - информирай модератор.

# 47 19 март 2008, 17:26 ч.
  • Мнения: 1 479
Повече ме е страх и гнус от нормалните.Те са много по-опасни.Обществото ни не е дорасло за приемане на хора с недьзи!

# 48 19 март 2008, 18:24 ч.
  • Мнения: 3 835
“Различните”, кое ги прави различни? Това, че са се родили със здравословен проблем?( Не харесвам думата увреждане, както и думата недъг). Фактът, че ние не сме се родили с такъв проблем, дава ли ни право да ги искаме или да не ги искаме някъде си, кои сме ние, какви сме, защо си мислим, че имаме право да ги игнорираме и ние да определяме къде ще живеят? Тази страна и всички градчета и селца в нея са точно толкова техни, колкото и наши, откъде накъде ние ще им казваме, не ви искаме, ами може те пък да не ни искат. Защо си мислим, че те искат нещо от нас или пък очакват? И аз подобно на Лени съм си мислила, че всъщност, това което те могат да ни дадат е много повече от това, което ние можем да им предложим. Търпимост, смиреност, добрина и един поглед отвъд, зад сцената, под повърхността. Не сме дорасли за да ги погледнем и възприемаме като равни, тогава какво можем да им предложим? Съжаление? Та то може да е по-неприятно дори и от отвърнатия поглед. Защо са всички тези въпроси и терзания, можем ли или не можем да живеем с тях? Въпросът е по-скоро, дали те могат да живеят с нас, такива каквито сме, себични и „съвършени”.

# 49 19 март 2008, 19:09 ч.
  • Мнения: 2 897
Цитат на: Василиса Умница в ср, 19 мар 2008, 13:38
Не ме е страх, точно обратното. Обичам и милея за тези дечица. Някога кандидатствах дефектология в СУ. Нарочно избрах точно тази специалност. И когато другите пишеха всичко наред в молбата, белким все нещо влязат, аз писах само това.
Възнамерявах и да работя по специалността, но по време на следването разбрах, че не се иска само да обичаш и разбираш децата. Аз не съм търпелива, а това е голям проблем. Джаста-праста като мен нямаше да бъде добър педагог.  Rolling Eyes

Все едно за мен се отнася.Завършвам точно Специална педагогика, но не съм достатъчно търпелива, за да работя по специалността. Освен това много се разстройвам и не съм убедена, че с времето ще стана по-твърда Confused

# 50 19 март 2008, 19:21 ч.
  • Мнения: 275
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам.  Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...

# 51 19 март 2008, 19:38 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: Anelia11 в ср, 19 мар 2008, 19:21
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам.  Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...
Не само, че не са агресивни даже напротив. Виждала съм ги по проверки как галят колата, не те пускат да си тръгваш, носят ти сок. Изобщо наистина са едни порастнали деца.

# 52 19 март 2008, 19:53 ч.
  • Мнения: 94
За съжаление е така  Sadбългарите сме готови да подадем ръка,но само ако не ни намесват в проблема.Много е тъжно,защото какъв пример даваме на децата си като отблъскваме различните.За мен всички деца са еднакви и с еднакво право да растат нормално и да имат хубаво детство Rolling EyesАко искаха до моя дом да правят дом,където децата ще живеят добре бих се подписала и съгласила.Това че са различни не значи че не трябва да бъдат обичани и да се игнорират по този грозен начин Sad

# 53 19 март 2008, 20:03 ч.
  • Мнения: 2 388
Deizy права си, Като малка в основното училище имах съученичка и приятелка с която бяхме родени по едно време, израстнали заедно и записани в един и същи клас. Тогава незнам дали имаше специални домове за децата с някакъв проблем.
Повечето деца и викаха "олигофренката", а на мен "приятелката на олигофренката", накрая и на двете - "олигофренките". Дори "другарката" я обиждаше.
Така, че незнам кое е по-правилното, има лоши деца , има и такива, които не са.

Последна редакция: ср, 19 мар 2008, 20:14 от palavata_monahinq

# 54 19 март 2008, 20:05 ч.
  • Мнения: 6 167
олигофрени.
какви проверки?

# 55 19 март 2008, 20:16 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: Lennie в ср, 19 мар 2008, 20:05
олигофрени.
какви проверки?
Взех си веднага бележка. Embarassed
Проверки от институция за определени неща-например осигуровки и други.

# 56 19 март 2008, 20:48 ч.
  • Мнения: 2 152
Стеф, много хубава тема
Радвам се,че пак се повдига

Първо едно уточнение
Кварталът, т.нар. квартал на Русе, в койото искат да настанят дечицата "Средна Кула" си е чисто и просто село
Село в близост до Русе, но от няколко години е вписано в рамките на града
Та става дума за едно малко селце,тип махала,което е много близо до големия град
Спокойно е и според мен мястото е идеално за построяване на такъв дом за тези деца

Пишете русенци не искат Могилино....
Нека да се уточним
Жителите на това селце не искат
Та тези селяни  не желаят ,когато друснат хорце на селския мегдан някой "да  им разваля гледката"
Ясно ви е,че става дума за възрастни, по-закостенели и направо ограничени хора
Яд ме е ,че всички се поставят под общ знаменател
Някакви си 400 човека не правят град Русе, който е поне 120 хил.

По темата
Доскоро ме беше страх.Както повечето хора видех ли различен човек,извръщах неволно глава, или гледах със съжаление
Незнам как утрезнях, явно с времето просто станах малко по-зряла, разбрах че това, че не са като мен не ги прави по малко хора, в никакъв случай.Всеки има право на щастие и собствен живот, независимо кой как изглежда ,трябва да се приема еднакво

Сигурна съм,че погледите на съжаление са последното нещо,което искат да видят различните
Сигурна съм,че искат да ги приемат за нормални хора, такива каквито се чувстват те самите

# 57 19 март 2008, 21:53 ч.
  • Мнения: 3 835
Забравих да спомена, че много се радвам за честното и откровено мнение на Палавата монахиня, независимо дали е успяла да изрази правилно това, което искаше да каже. Независимо, че не мисля като нея, в първия й пост, не знам и дали успявам да я разбера, я уважавам за откровеността, има отношение, което не е малко. То е най-трудното, да преодолееш първата крачка. масово хората нямат отношение, не искат и да знаят, не ги касае, не се отнася за тях.

Цитат на: Anelia11 в ср, 19 мар 2008, 19:21
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам.  Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...

Толкова простичко и лесничко изглежда, а всъщност това е великата реформа, която трябва да се случи и тук. От нищо друго няма нужда, просто да са сред нас, до нас, това ще реши всички проблеми, и техни и наши.

# 58 19 март 2008, 22:27 ч.
  • Мнения: 4 753
Цитат на: Chanel в ср, 19 мар 2008, 13:30
Изпитвам страх от хора с психични отклонения.Защото са непредвидими.

И аз съм така до някъде. Не ме беше страх, докато не отидох в с. Куделин да взимам проби от Дунава. На 20 м от реката има Дом за възрастни с умствена изостаналост. Още докато спирахме с колата от дома се чуваше едно мучене, вой, нещо, което не мога да опиша, но много странно и страшно в тая пустош там. Попитах шофьора какви са тези звуци (въобще не звучаха като хора - честно) и той ми каза, че от дома мучат така. А освен това там си се разхождат свободно, няма къде да бягат, много са любопитни и веднага ни начоколиха да видят какво правим. Шефката така се стресна, че влезе и тя в Дунава с мене. Общо взето нямахме проблеми, бяха миролюбиви и ако им се усмихваш и говориш благо не те закачат. Но все пак винаги си имам едно на ум, не се знае какво може да им дойде на акъла, а е страшничко, защото са много, а местността е една дива... цялата обстановка там ми влияе малко психо...

# 59 19 март 2008, 22:31 ч.
  • Мнения: 183
Страх ме е от болката,която изгаря душата ми,страх ме е от страхът,но от тях самите НЕ...Страх ме е че не мога да им помогна,че не мога да ги утеша поне,но от тях самите НЕ...Страх ме е от това което съм допуснала да се случи с моето бездействие,страх ме е от самата мен,но от тях НЕ...

Мами,като неправителственни организации,можем да кандидатстваме по Еврофондовете,за да ги спасим...До колкото си спомням за подобни пари са кандидатствали,и са спечелили много ромски организации,защо ние да не можем?!

# 60 19 март 2008, 23:27 ч.
  • Мнения: 660
Истината е,че изпитвам  страх и мъка за  тях,знам,че не правилно,но така ми идва отвътре.Погнуса никога не бих изпитала,просто огромна мъка,когато гледах филма плаках доста,повлия ми зле на психиката честно казано.Може би не всички хора могат да издържат на такива гледки,аз не бих възроптала все пак да живеят в близост.Те са си хора,просто са различни,както всичките хора по света...

# 61 19 март 2008, 23:52 ч.
  • Мнения: 2 792
   Първичен страх като към нещо опасно, не съм изпитвала, не възприемам по този начин хората с видими отклонения във физическото или ментално развитие. Имам някакъв страх за своите реакции спрямо тях,  защото не съм сигурна как се общува и как се реагира, мисля че за всеки отделен случай се налага по специално отношение за опознаване, не можеш да подходиш  като към тригодишните примерно само защото е на три, цялата вселена е обърната в съвсем различен ъгъл... Но всъщност точно тези различности не са от значимите фактори, да ми лепне някои на сърцето, така че на този въпрос съм категорична, не, не ме е страх от тях.

# 62 20 март 2008, 00:06 ч.
  • Мнения: 804
Не ме е страх! Сигурно е от възрастта... Сигурно е от нещо, което получих в детството си. Рядко разказвам лични неща...
Имахме близки, чийто син беше олигофрен... грамаден, грозен и добър. Ходехме у тях често. Всички възрастни внимаваха да не ме прегръща много силно. Той играеше с мен, строяхме замък от дървен конструктор, рисувахме, носеше ме на конче и ми беше приятел. Почина на 32. И на 32 беше същият добър, грозен и огромен приятел.
Имах съученичка. Учи с мен от 1 до 8 клас. Беше "ненормална" (по това време имаше две определения - бавноразвиващ се и олигофрен). Не знам от кои беше тя - говореше бавно, изглеждаше смешно, но беше една от нас.

# 63 20 март 2008, 07:43 ч.
  • Мнения: 183
Аз пък имам приятели които впоследствие откачиха...Никой не е застрахован...Едната от булимия,и въобще не е добре момичето,сега постоянно я тъпчат с лекарства...А другият от страхова невроза,та за шизофреник го водят,но не съм съвсем наясно...И двамата са ми добри приятели,никога не ме е било страх,срам,или каквото и да е от тях...Все повече млади хора бръмват,сигурно от лек живот...Пак казвам-НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!!!

# 64 20 март 2008, 08:17 ч.
  • Мнения: 1 547
Ами, зависи колко са "различни"... Има такива, от които ме е страх, да. И точно дом за подобни не бих искала близо до моя. Едно е човек с увреда, който чрез специализирана помощ или специализирани средства ще се интегрира и изявява успешно, друго е тежък олигофрен без човешки облик и грам шанс за социален живот. Хубаво е да се прави разлика между двете неща, щото инак темата звучи лицемерно. По света, доколкото зная, децата със забавено развитие, зрителни или други физически проблеми /не само сираците/, са в домове, които не се отличават от кварталните училища и градини. Тези обаче, при които увредите са непоправими и застрашаващи тях и околните, са в изолация. За човек, роден с половин мозък, няма бъдеще - никакво - и няма особен смисъл вегетацията му да се прави достояние на стотици хора, унизително е.

# 65 20 март 2008, 08:41 ч.
  • Мнения: 2 018
Сещам се за един случай, когато родих средният си син и на 15 дни се оказа, че има пароксизмална тахикардия. Наложи се да лежим в терапията /варненци я знаят/.

Бяхме в една стая с една жена и малкото И бебе. То се оказа, че е болно от Синдрома на Даун. Тази жена имаше още две деца. Съпругът И като научи каза, че това дете не го иска в дома си. Всички от персонала я съветваха, да го остави - нямало да  може да обръща внимание на семейството си от грижи по това дете. Не спеше по цели нощи - плачеше и го прегръщаше. Тогава разбрах, че щом една жена е минала 35 години, риска от раждане на дете с тази диагноза се увеличава многократно.

Не зная како решение взе тя, но този случай се запечата в съзнанието ми. И сега, когато решихме да си имаме 3-то дете /бях минала вече този праг/, проучих до къде е стигнала медицината и си направих изследвания /генетични изследвания на плода/. Много болести могат да се предвидят и да се предотврати нещастието на много хора.

# 66 20 март 2008, 10:13 ч.
  • Мнения: 2 388
teo7777 тази тема винаги поражда у мен много мисли и преди и сега, когато се тръби повече за нея, около децата от Могилино.
За мен нещата не са черни и бели. Встрани от моето мнение, което може да е единично.Това, от което наистина ме е страх, дали обществото ще ги приеме наистина или всичко е лицемерие.
Дали едно дете в начално училище, което тормози съучениците си, защото са различни от него ( смотани са, цайсати и т.н,) и най - лошото, че има такива, които му подражават, дали такива деца биха били толерантни към едно друго различно дете, биха ли му помогнали, биха ли го разбрали. И ако не, как ще се почуства различното...
 Ако наистина се създадат тези домове и след това децата станат конкурентноспособни и излязат на пазара на труда, като готвачи и озеленители ( това са професиите, които запомних, като подходящи за тях).
Дали работодателят ще ги наеме, защото:
1. Държавата ще му даде някакви преференции
2. Ще му плаща по-малко
3. Ще успокои гузната си съвест.
4. Защото момчето е наистина конкурентноспособен човек.

Все си мисля, че повечето ще действат по първите три точки.
Това решаване на проблема ли е или не?
Може би случаите, които аз съм виждала са изолирани, бих се радвала, ако е така.

 Говоря за тези деца по принцип, като цяло, защото не е само Могилино.Проблемът съществува и не е от сега.

# 67 20 март 2008, 10:52 ч.
  • Мнения: 1 037
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 08:17
За човек, роден с половин мозък, няма бъдеще - никакво - и няма особен смисъл вегетацията му да се прави достояние на стотици хора, унизително е.
Само да те питам, унизително за кого?
Какво разбираш под,  "човек роден с половин мозък" /не съм много интелигента и не схващам лесно/?
Знаеш ли, ще съобщя днес на приятелките си, чиито деца/то и моето  не е със  здрав мозък/ да вземат да си вкарат децата в миша дупка, че няма смисъл да ги даряват с любов и грижи и да ги  извеждат навън, все пак голяма част от тях, според някои знаещи люде е добре да си вегетират скритичко, за да избегнат унижението.

# 68 20 март 2008, 11:01 ч.
  • Мнения: 3 540

Да донякъде преди година си нямах и представа колко много са дечицата с увреждане.Но никой не е затрахован от страшното.
Непредвидим е човешкия живот.
Пиша всичко това ,защото детето ми е с увреждане ,но за околните й няма нищо!
И така миналата година разбрахме причината а увреждането и се запознах с много родители на деца с увреждания!
Но така аз намерих истински приятели и се научих да приемам децата,та те искат само обич и ласка!
Вие които не искате да приемете различните я ми кажете кой ще предпочетете човек е епилепсия или рецидивист!
Ако трябва да избирате между проститутка и ДЦП какво ще изберете!
Требва да погледните и от ДРУГ ЪГЪЛ! Naughty

# 69 20 март 2008, 11:01 ч.
  • Мнения: 47 981
в моя квартал има център за рехабилитация на инвалиди- с физически недъзи, има помощно училище, а точно до дома на свеки има център за деца с детска церебрална парализа
понякога срещам хора, посещаващи тези заведения, но не бих казала че ми пречат по някакъв начин
имам близки с различни заболявания, някои вродени, някои придобити впоследствие
все се питам- за хората, за които това е непоносима гледка и смятат че такива деца и възрастни най- добре да си отидат и да не им се пречкат- ако вие бяхте на тяхно място, ако сега ви открият хронично заболяване, което ви инвалидизира, или при инцидент осакатеете, как ще реагирате? как ще живеете?ами ако детето ви стане инвалид?
ама нали всеки си мисли, че на него не може да му се случи...

# 70 20 март 2008, 11:45 ч.
  • Мнения: 3 268
Благодаря ви момичета за откровените отговори.Радвам се,че има различни мнения и така можем да се поучим една от друга.Много ме трогна историята,която разказа Бо за майката,която е трябвало да се раздели с болното си от Даун детенце.Разплака ме.Аз също родих детето си на 36г. и изпаднах в нервен срив по време на раждането именно от притеснение,че нещо може да не му е наред.Сложиха ми успокоителни,които още повече бяха влошили състоянието ми,но това е друга тема.Явно подсъзнателно във всеки от нас живее този страх и в определен момент се отприщва.На всички майки на дечица,които искат по-специални грижи пожелавам да бъдат силни и да дадат много обич на своите деца.И дано всички ние станем по-толерантни към "различните" хора.

# 71 20 март 2008, 11:50 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: stefani6 в чт, 20 мар 2008, 11:45
Благодаря ви момичета за откровените отговори.Радвам се,че има различни мнения и така можем да се поучим една от друга.Много ме трогна историята,която разказа Бо за майката,която е трябвало да се раздели с болното си от Даун детенце.Разплака ме.Аз също родих детето си на 36г. и изпаднах в нервен срив по време на раждането именно от притеснение,че нещо може да не му е наред.Сложиха ми успокоителни,които още повече бяха влошили състоянието ми,но това е друга тема.Явно подсъзнателно във всеки от нас живее този страх и в определен момент се отприщва.На всички майки на дечица,които искат по-специални грижи пожелавам да бъдат силни и да дадат много обич на своите деца.И дано всички ние станем по-толерантни към "различните" хора.
Stefani6 а аз се радвам, че имаше смелостта да пуснеш тази тема. Съжалявям само, че малко хора писаха по нея, независимо какво мнение имат. Мисля, че темата не е само страх ли ни е или не ни е страх. Обаче знам, че темата няма да се развие повече.

# 72 20 март 2008, 12:24 ч.
  • Мнения: 2 232
Дали ни е страх от различните?Това е въпрос, който може да се погледне от различни страни.Зависи кой какво има предвид под различни....
Не ме е страх от хората с неравна съдба, от децата с различни заболявания-физически и ментални ....Те имат нужда единствено от разбиране и любов.
Ще кажа от какво мен ме е страх погледнато от мойта гледна точка, като майка на различно дете, без да искам да засягам някого.:
-страх ме от ,,нормалните'' мутри които ако им се изпречиш на пътя или ги питаш защо са спряли на инвалидното мqсто,  биха те помляли  без да си задвижат, и двете си нормални мозъчни клетки.
-страх ме е от хората , които не правят разлика м/у опасен и  болен, но безащитен.
-страх ме е от реакцията нормалните родители, които като заведа децата си на площадката и разберат, че едното е със СД ( а за някои може и да е с половин мозък) биха си дръпнали децата настрана, от това би го заболяло и здравото ми дете....Затова ме е страх да давам и обяснение защо две годишното ми дете е по-дребно на ръст и още не говори например, предпочитам да му се радват какъв е сладур без да влизам в подробности.....Тук гледам, често се дават примери за деца със Синдром на Даун, повечето мислят, че това е най-тежкото увреждане което може да има едно дете, но далеч има по-страшни  заболявания, някои от които може да се получат и на по-късен етап.....Не всички хора знаят какво е Синдром но Даун, дори не разпознават по външните белези, но чуят ли това се стряскат, плашат....
И в тоя ред на мисли, дали пък не е унизително да изведеш детето си с проблем  сред другите деца например...не се бях сетила за това.За кой всъщност е унизително??Ако на ваша приятелка или роднина се роди такова дете дали ще ви унизително да продължите да контактувате със семейството както до преди да се случи това?
Стана дълго и спирам, не знам има ли смисъл...

Последна редакция: чт, 20 мар 2008, 13:11 от Deja Vu

# 73 20 март 2008, 12:45 ч.
  • Мнения: 838
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 08:17
Ами, зависи колко са "различни"... Има такива, от които ме е страх, да. И точно дом за подобни не бих искала близо до моя. Едно е човек с увреда, който чрез специализирана помощ или специализирани средства ще се интегрира и изявява успешно, друго е тежък олигофрен без човешки облик и грам шанс за социален живот. Хубаво е да се прави разлика между двете неща, щото инак темата звучи лицемерно. По света, доколкото зная, децата със забавено развитие, зрителни или други физически проблеми /не само сираците/, са в домове, които не се отличават от кварталните училища и градини. Тези обаче, при които увредите са непоправими и застрашаващи тях и околните, са в изолация. За човек, роден с половин мозък, няма бъдеще - никакво - и няма особен смисъл вегетацията му да се прави достояние на стотици хора, унизително е.
И кой определя кой с колко мозък е в главата?
Знаете ли,че за 90% от различните от първия ден казват на родителите:забравете,това дете няма да може да прави нищо,то няма да живее повече от година две(и това е така,когато попадне в институция,в такава и здраво дете не оцелява),а истината е,че всяко от тях има някакъв потенциал,който с упорита работа се постига,и макар и различни голяма част от тях могат да се грижат за себе си па било и с помощ.С половин мозък,безнадежден,пълен аут,давам му още максимум 2г живот-думите на специалиста конкретно за моя син!ДА,АМА НЕ-жив е,обучава се и куп други неща,няма да стане олимпийски шампион ,нито ядрен физик,но напук на всички очаквания и всякаква статистика НЕ УМИРА.
Вместо да умуваме ,да се "гнусим" и прочие,що не вземем да направим референдум по въпроса-евтаназия за различните!
Ама ..

# 74 20 март 2008, 12:46 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: ajeliya в чт, 20 мар 2008, 10:52
Само да те питам, унизително за кого?
Какво разбираш под,  "човек роден с половин мозък" /не съм много интелигента и не схващам лесно/?

Иронията е излишна. Говоря буквално - има случаи, в които детето се ражда с тежки черепни и мозъчни травми, които НЕ позволяват отглеждането му вкъщи; има случаи, в които животът на такива деца е постоянна болка; физически уродства, фатални малформации, защо не се споменава и това, само аутизъм и Даун ли има на света? И да, унизително е, за самите тях е унизително - нима вярваш, че ще им бъде спестено нездравото любопитство на "нормалните"? Имах познат, роден с тежък умствен и физически недъг - не можеше да ходи, нито да говори, нито да се храни, нито да се обслужва по какъвто и да било начин, с дефекти в лицето, в говорния апарат... Влачеше се на ръце и колене из прахта на селото, а комшийските деца го целеха с камъни и пясък, заливайки се от смях. Той само мучеше и очите му сълзяха. Умря не от недъзите си, а от рана в главата. 13 - годишно момиче, умствено и физически здраво, го уби, уж без да иска. Така че не ме иронизирай, хората са били и винаги ще бъдат жестоки. За децата да не говорим - съчувствието, състраданието и толерантността се развиват в една доста по-зряла възраст. Увредените хора имат нужда от помощ и адекватна грижа, а не от това, домовете им да бъдат превръщани в градски сеир...


И още нещо... имам много познати, които не говорят или не виждат, или не чуват, ходят и мислят като останалите, но това не ги прави увредени, поне за мен. С тази дума обозначавам хора, напълно лишени от самосъзнание.


# 75 20 март 2008, 12:48 ч.
  • Мнения: 838
Цитат на: Deja Vu в чт, 20 мар 2008, 12:24
Дали ни е страх от различните?Това е върос, който може да се погледне от различни страни.Зависи кой какво има предвид под различни....
Не ме е страх от хората с неравна съдба, от децата с различни заболявания-физически и ментални ....Те имат нужда единствено от разбиране и любов.
Ще кажа от какво мен ме е страх погледнато от мойта гледна точка, като майка на различно дете, без да искам да засягам някого.:
-страх ме от ,,нормалните'' мутри които ако им се изпречиш на пътя или ги питаш защо са спряли на инвалидното мqсто,  биха те помляли  без да си задвижат, и двете си номални мозъчни клетки.
-страх ме е от хората , които не правят разлика м/у опасен и  болен, но безащитен.
-страх ме е от реакцията нормалните родители, които като заведа децата си на площадката и разберат, че едното е със СД ( а за някои може и да е с половин мозък) биха си дръпнали децата настрана, от това би го заболяло и здравото ми дете....Затова ме е страх да давам и обяснение защо две годишното ми дете е по-дребно на ръст и още не говори например, предпочитам да му се радват какъв е сладур без да влизам в подробности.....Тук гледам, често се дават примери за деца със Синдром на Даун, повечето мислят, че това е най-тежкото увреждане което може да има едно дете, но далеч има по-страшни  заболявания, някои от които може да се получат и на по-късен етап.....Не всички хора знаят какво е Синдром но Даун, дори не разпознават по външните белези, но чуят ли това се стряскат, плашат....
И в тоя ред на мисли, дали пък не е унизително да изведеш детето си с проблем  сред другите деца например...не се бях сетила за това.За кой всъщност е унизително??Ако на ваша приятелка или роднина се роди такова дете дали ще ви унизително да продължите да контактувате със семейството както до преди да се случи това?
Стана дълго и спирам, не знам има ли смисъл...

Наистина няма смисъл,хората добре са го рекли-сит на гладен не вярва.

# 76 20 март 2008, 13:01 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 12:46
И да, унизително е, за самите тях е унизително - нима вярваш, че ще им бъде спестено нездравото любопитство на "нормалните"? Имах познат, роден с тежък умствен и физически недъг - не можеше да ходи, нито да говори, нито да се храни, нито да се обслужва по какъвто и да било начин, с дефекти в лицето, в говорния апарат... Влачеше се на ръце и колене из прахта на селото, а комшийските деца го целеха с камъни и пясък, заливайки се от смях. Той само мучеше и очите му сълзяха.



Доколкото знам и Стивън Хокинг, свален от количката си, ще се влачи така в прахта и ще мучи. И определено някой му бърше дупето и го храни.

Кой имал самосъзнание или не не е твоя работа да решаваш, моето момиче. Всеки има право на живот, независимо дали ти си мислиш, че има или няма самосъзнание.

# 77 20 март 2008, 13:01 ч.
  • Мнения: 2 543
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 12:46
И още нещо... имам много познати, които не говорят или не виждат, или не чуват, ходят и мислят като останалите, но това не ги прави увредени, поне за мен. С тази дума обозначавам хора, напълно лишени от самосъзнание.

Крейзи, примерът, който си дала с човекът, който плачел, докато децата го замеряли с камъни, не ми прилича на пример за човек, напълно лишен от самосъзнание. newsm78 А и това, че ти не намираш за увредени хората, които "само" не виждат, чуват или ходят, не означава, че това важи и за всички останали. Хората имата различна поносимост към "различните". Чувала съм не по-малко презрителни изказвания по адрес на някой пълен, "обратен" или не дотам красив човек. Confused

# 78 20 март 2008, 13:06 ч.
  • София
  • Мнения: 15 464
Не ме е страх от различните, страх ме е от родителите им,които ги оставят, от държавата, която с нищо не им помага, за да могат да си ги гледат сами.Страх ме е от медицинския персонал ,който навива майките да си оставят децата.

# 79 20 март 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 3 540
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 12:46
Увредените хора имат нужда от помощ и адекватна грижа, а не от това, домовете им да бъдат превръщани в градски сеир...







Да и този сейр го правят нормалните така да се каже и по това се разбира колко са човеци!
Ако желаете влезте тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=41409.0 и ще се запознаете с много силни и борбени родители и може да си промените мнението за различните
Помислете си ,че ние с нашето държание възпитаваме децата си,ако ние се страхуваме да приемем различните ,как ще искаме децата ни да са толерантни към техните различни връстници! Naughty


# 80 20 март 2008, 13:15 ч.
  • Мнения: 1 037
Този път ще бъда малко по-многословна.
На авторката , браво за темата, на мен ми е изключително полезна, давам си сметка в какъв свят си отглеждам детето, мисля за това какво трябва да направя, за да и осигуря живот след мен/няма да съм вечна/.
Различни е много общо понятие.
Deja Vu , напълно съм съгласна с всичко , което написа. Hug
Помните ли момчето, което уби свой съученик, разчлени го и го погреба.
Мен ме е страх от хора, които неизглеждат различни, хора, които са около нас и видимо нормални, трезвомислещи, състрадателни, умни, просто идеални, докато един ден без да очакваш.....
crazy chick , моето дете не е аутист, нито е със Синдром на Даун.
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 12:46
има случаи, в които детето се ражда с тежки черепни и мозъчни травми
Да, моето дете се роди така и ми казаха, че е невъзможно да си я отглеждам в домашни условия.
Знаеш ли, хич не ми пука, дали някой счита за унижение това детето ми да е на вън сред другите ако на някой гледката не му е приятна да не гледа.
Тя има право да е част от света, толкова колкото и ти и аз и т.н.
 

# 81 20 март 2008, 13:35 ч.
  • Мнения: 377
Цитат на: stelt77 в ср, 19 мар 2008, 22:27

И аз съм така до някъде. Не ме беше страх, докато не отидох в с. Куделин да взимам проби от Дунава. На 20 м от реката има Дом за възрастни с умствена изостаналост. Още докато спирахме с колата от дома се чуваше едно мучене, вой, нещо, което не мога да опиша, но много странно и страшно в тая пустош там. Попитах шофьора какви са тези звуци (въобще не звучаха като хора - честно) и той ми каза, че от дома мучат така. А освен това там си се разхождат свободно, няма къде да бягат, много са любопитни и веднага ни начоколиха да видят какво правим. Шефката така се стресна, че влезе и тя в Дунава с мене. Общо взето нямахме проблеми, бяха миролюбиви и ако им се усмихваш и говориш благо не те закачат. Но все пак винаги си имам едно на ум, не се знае какво може да им дойде на акъла, а е страшничко, защото са много, а местността е една дива... цялата обстановка там ми влияе малко психо...

Не знам нищо за този дом, но първата мисъл, която ми мина през главата е, че това са порасналите деца от Могилино. Цял живот прехвърляни от една пустош в друга, никой не се занимава с друго освен да ги нахрани, колко от тях ще се научат да говорят сами, какво им остава освен да мучат и вият, докато си отидат от този свят........
Не ме е страх от "различните", страх ме е от хората, които им лепят етикети. Които си "пазят" децата и по този начин им насаждат мнение, че това е нещо лошо и грозно, и се стига до случаи като този описан от crazy chick.
Колко деца ще кажат, че някое от другарчетата им е различно, колко ще се извръщат и ще бягат от него преди мама да ги дръпне без обяснение, или с някакъв абсурден аргумент.
Не съм съгласна, че децата са жестоки. Напротив, преди да се намеси някои възрастен, те инстинктиво реагират по най-правилния начин - без съжаление и излишно съчуствие, без да бъдат по-добри или по-лоши отколкото в отношенията си с всеки друг. 

Последна редакция: чт, 20 мар 2008, 15:54 от Tangerine

# 82 20 март 2008, 13:50 ч.
  • Мнения: 3 268
ajeliya,разгледах снимките на дъщеричката ти.Толкова е красива,наистина е прекрасна.Възхищавам се от жени като теб.Друго не мога да кажа в момента,вълнувам се.

# 83 20 март 2008, 13:56 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: stefani6 в чт, 20 мар 2008, 13:50
ajeliya,разгледах снимките на дъщеричката ти.Толкова е красива,наистина е прекрасна.Възхищавам се от жени като теб.Друго не мога да кажа в момента,вълнувам се.

Да, прекрасни са снимките. Аз виждам едно добре гледано и красиво дете, което радва семейството си.

# 84 20 март 2008, 14:01 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Да  ме е страх  Shocked Не, страх ме е от хора, които охкат "ахх, миличките, ахх колко ме е жал, ама сърцето ми се къса, ама треперя. Но вижте ако може да не живеят срещу нас, нали..."  Grinning
Ей от такива най-много ме е страх, състрадателни, артистични пускат сълзи "ама да не са срещу нас, защото разбирате ли мноо съм чувствителна" 

# 85 20 март 2008, 14:16 ч.
  • Мнения: 3 540
Цитат на: Горгона Медуза в чт, 20 мар 2008, 14:01
Да  ме е страх  Shocked Не, страх ме е от хора, които охкат "ахх, миличките, ахх колко ме е жал, ама сърцето ми се къса, ама треперя. Но вижте ако може да не живеят срещу нас, нали..."  Grinning
Ей от такива най-много ме е страх, състрадателни, артистични пускат сълзи "ама да не са срещу нас, защото разбирате ли мноо съм чувствителна" 

Да точно така ,и мен това ме дразни! Whistling

# 86 20 март 2008, 14:45 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: Hear Again в чт, 20 мар 2008, 13:01
Кой имал самосъзнание или не не е твоя работа да решаваш, моето момиче. Всеки има право на живот, независимо дали ти си мислиш, че има или няма самосъзнание


Не ме момичосвай и мисли малко, преди да бълваш постулати. Право на живот, бла-бла... че да не би някой в тази тема да твърди обратното, м? Някъде написах, че хората с увреждания трябва да се изтребят до крак? Говоря за изоставени деца с проблеми, за деца в неравностойно положение, които разчитат на благоволението на случайни хора - бъди убедена, че на тях изобщо не им дреме къде е ситуиран затвора с решетките - дали в центъра на София, на Париж или в края на Долно Нанагорнище... Важно е какво се случва вътре. Когато тези деца биват захвърляни на произвола - за каквото е и тази тема, освен ако не бъркам - тогава е по-добре да бъдат предпазвани от останалите, от "нормалните". Не ние, а те трябва да се страхуват от нас.


Ieppe, човека, за когото говорех, не беше изоставен от родителите си, дори напротив. Имаше си и съзнание. Споменах го в подкрепа на горното, че не се знае кой от кого трябва да се страхува.


Повтарям - по никакъв начин не засягам темата за деца с увреждания, отглеждани и закриляни от семействата си - говоря за изоставени деца с тежки малформации. Надявам се, няма нужда от визуализации. От мен толкова по темата.

# 87 20 март 2008, 15:00 ч.
  • Мнения: 2 018
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 12:46
... съчувствието, състраданието и толерантността се развиват в една доста по-зряла възраст.


Тук грешиш!  Децата са неприкритото копие на родителите.

# 88 20 март 2008, 15:05 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: crazy chick в чт, 20 мар 2008, 08:17
Ами, зависи колко са "различни"... Има такива, от които ме е страх, да. И точно дом за подобни не бих искала близо до моя. Едно е човек с увреда, който чрез специализирана помощ или специализирани средства ще се интегрира и изявява успешно, друго е тежък олигофрен без човешки облик и грам шанс за социален живот. Хубаво е да се прави разлика между двете неща, щото инак темата звучи лицемерно. По света, доколкото зная, децата със забавено развитие, зрителни или други физически проблеми /не само сираците/, са в домове, които не се отличават от кварталните училища и градини. Тези обаче, при които увредите са непоправими и застрашаващи тях и околните, са в изолация. За човек, роден с половин мозък, няма бъдеще - никакво - и няма особен смисъл вегетацията му да се прави достояние на стотици хора, унизително е.

тежки умствени и физически увреждания са предмет на медицински заведения, мн. специализирани институции.
няма опастност да наскачат на улицата, дори и да се намира в квартала.
причината да са в населени места или близо до тях не е че пациентите трябва да се социализират, а че шансът им за качествена специализирана помощ е по-голяма, ако са в цивилизацията, а не в гората.
пак да кажа, че живея до институция, има и отделение за болни от алцхаймер, но не съм виждала 'изпуснати' на улицата болни.
тоест, хубаво е все пак, че правим разлика между човек, който в някаква степен може да се .. реинтегрира ( не знам какво е понятието) и болен човек.

пробемът до колкото схващам е, че деца, които подлежат все пак на някаква социализация са забити в дарън дере, където шансовете им за качествена грижа са нула.

# 89 20 март 2008, 15:13 ч.
  • Мнения: 6 167
пак аз, че се сетих нещо  Mr. Green

В 'цивилизования' свят почти няма състояние, което да не подлежи на рехабилитация и прогрес.
Всъщност не се сещам за такова състояни, при което пациента да не може да направи прогрес.
Понеже каза 'половин мозък' - да, пациенти с половин мозък могат да функционират нормално, ако са рехабилитирани достатъчно дълго и достатъчно. Била съм студентка, когато разглеждахме случай на мозъчен удар, при който си заминава цяла хемисфера и човекът успява да се възстанови до степен да функционира що годе нормално в пространството и времето.

Последна редакция: пт, 21 мар 2008, 12:11 от Lennie

# 90 20 март 2008, 15:29 ч.
  • Мнения: 3 268
Това,което ми направи най-силно впечатление,когато се коментираше състоянието на децата в Могилино беше факта,че повечето от тях бяха настанени с един единствен недостатък-слепота.Не са имали никакви умствени или други физически недостатъци.Можете да си представите как са били гледани,щом сега изглеждат по този начин.И трябваше да дойдат от далечната чужбина да ни покажат какво правим ние тук с децата си,с различните деца.От тогава нещо ми става като гледам Масларова,направо ми се гади.

# 91 20 март 2008, 15:57 ч.
  • Мнения: 6 167
Държат се домове с малко деца, за да се запази персонала, щата, държавните заплати,  вкарват се деца в институции за тежки увреждания, каквито те изобщо нямат, задържат се деца до 5г. възраст в дом 0-3, за да се запази бройката и да не се съкращава персонал. Нормални и здраво родени деца изостават, разбира се, как няма, като стават от леглото на 5, а не на 1. Естествено, после отиват в следващта специализирана институция за изостанали деца, увредени или посещават училище за умствено изостанали. А нямат никаква изначална причина, болест, просто лош късмет да бъдат обект на злоупотреба.
Сляпо дете, на което никога не е говорено, защото няма смисъл. Никаква рехабилитация 'защото толкова могат". Това не е трагедия, злополука - тези хора трябва да бъдат съдени и осъдени. Какви оставки - аз ги искам зад решетките...

# 92 20 март 2008, 16:31 ч.
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Цитат на: baibibi в ср, 19 мар 2008, 13:14
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

Все едно аз съм го писала! Само ще добавя, че за съжаление повечето забравят, че инвалидите също са хора. Преди години в гимназията имаше едно момче - страшно умно, но физически не беше както трябва - нещо му имаше на краката и ходеше много трудно. И един кретен от класа ни само дебнеше да го види по коридорите и започваше да го имитира пред очите му, като се кривеше максимално грозно... Пълна идиотия! Само ще добавя, че това момче завърши университет, започна хубава работа, а онзи нещастник днес прескача от клиника в клиника за лечение на наркомани и изобщо, нищо не направи с живота си.

# 93 20 март 2008, 17:06 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
Мога да почувствам страх от различните само в случай на непосредствена и явна заплаха, но това няма да е заради различието, а заради пряката опасност от агресия. Повече ме е страх от бездушието и жестокостта, която обитава наглед уж нормални хора.

Страхът от различните хора и деца се поражда единствено от незнание и суеверие. Суеверието е в основата на този страх, че като знаеш за нещо, като го виждаш пред очите си, то може да сполети и теб. Сигурна съм, че това е основният мотив на хората в русенския квартал. Съвсем не са толкова чувствителни, и не са хич загрижени за душевното си спокойствие, ами просто умират от страх, че като виждат тези деца, нещастието може да им се предаде по някакъв мистичен начин. С две думи- тези деца ще носят лоша поличба на квартала им. По-примитивно от това здраве му кажи.  Close

Цитат на: Deja Vu в чт, 20 мар 2008, 12:24
И в тоя ред на мисли, дали пък не е унизително да изведеш детето си с проблем  сред другите деца например...не се бях сетила за това.За кой всъщност е унизително??Ако на ваша приятелка или роднина се роди такова дете дали ще ви унизително да продължите да контактувате със семейството както до преди да се случи това?
Стана дълго и спирам, не знам има ли смисъл...

Дежо, ако на моя приятелка или приятелско семейство се роди такова дете, мисля, че бих се сближила още повече с тях. Възможността да общувам с тях бих възприела като чест и привилегия.
А  дали е унизително.....такъв въпрос за съжаление може да съществува само в България. Всеки живот, независимо под каква форма е увреден от природата, е ценен, достоен за уважение и поучителен за останалите по свой, уникален начин. Той има своето място наред с всички останали.
Душевните недъзи са неизмеримо по-страшни.

# 94 20 март 2008, 18:28 ч.
  • Мнения: 1 479
Преди време бяхме в китайският ресторант в квартала с 2-те ни деца.По едно време дойде момиченце на год. на големият ми син,беше сьс Синдром на Даун.И какво от това?Позволих на това детенце да си играе и с 2-те ми деца .Е не ги нарани или "изяде".Майката остана изненадана от поведението ми т.е.приятно!

# 95 20 март 2008, 18:47 ч.
  • София
  • Мнения: 224
Какво да кажа-ядосах се.Не е честно така.

# 96 20 март 2008, 19:10 ч.
  • Мнения: 3 835
Цитат на: sweetkids_mama в чт, 20 мар 2008, 17:06
Душевните недъзи са неизмеримо по-страшни.

Виж от това ме е страх.

Темата ми е толкова болезнена, че просто нямам сили да пиша. Застава ми буца на гърлото.
Само като видя Сиса на Аjeliya, толкова е лъчезарна, красиво дете, сещам се за писмата, които написаха майките, за адът, през който са минали. Като си помисля колко много мъка, неописуема, само майка може да го разбере, колко майки са минали през това и как се справят сега, с цената на колко усилия.....Сещам се за децата в институциите, че биха изглеждали като Сиса, щяха да греят лицата им като на всяко друго обичано дете.
Агресия има навсякъде, и сред здравите и сред болните и сред умните и сред глупавите. Агресията не е качество присъщо на хората с физически проблеми, агресията е качество присъщо на хората изобщо, на човечеството. Ако има страх към хората с увреждания, той се дължи единствено и само на неразбирането и необщуването с тях, на изолацията им от нас.  На това се дължи и изостаналостта ни в разбиранията ни за тях, като за неспособни и неможещи хора. На това се дължи и жестокостта на обществото ни към тях. Едва, когато нашите деца заиграят заедно с тях в пясъчника, на детската площадка, когато достъпа им до образование стане най-нормалното и естествено нещо на света (както би трябвало да бъде), когато родителите им не е необходимо да преживяват ужас, след ужас и да се грижат за децата си въпреки всичко и всички, едва тогава ще се постави началото на началото. Децата ще пораснат заедно, ще имат разбирането и толерантността едни към други и през ум няма да им мине да си задават въпросите, които ние сега си задаваме. Както и през ум няма да им мине да изолират деца и хора, поради физически несъвършенства.

# 97 21 март 2008, 08:57 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз мисля,че българското общество не само го е страх от различните,ами си умира от страх и погнуса.Какво да говорим повече?Защо да се правим на благородни.То всичко вече е лъснало наяве.И русенци го доказаха.
На много жени,които пишат тук им е трудно да приемат тези,които не искат да имат деца.
Значи някой си решава,че няма да има дете и става обект на гадна,долна тема,в която се изказва куцо и сакато.Под куцо и сакато,разбирайте душевно.Представяте ли си какво безобразие е това?Не можеш да приемеш нещо,което изобщо не те касае.Нещо,което малкият ти като орех мозък не може да побере.И аз как да повярвам,че към болните може да се прояви милосърдие?За какво да говорим тогава?
Тази евтина драма,която се разиграва...нямам думи.

# 98 21 март 2008, 10:34 ч.
  • Мнения: 2 152
Цитат на: Chanel в пт, 21 мар 2008, 08:57
Аз мисля,че българското общество не само го е страх от различните,ами си умира от страх и погнуса.Какво да говорим повече?Защо да се правим на благородни.То всичко вече е лъснало наяве.И русенци го доказаха.

Върни се назад и прочети какв съм написала по този въпрос
Обясних мисля доста изчерпателно кои са тези "русенци" и какъв % са от населението

Не обобщавай така, нямаш право щом не си наясно с нещата
Всяко стадо има черни овце
Тук има много домове, много русенки от ДБМ ,посещават редовно дечицата - правят се благотворителни балове, мероприятия, носят се подаръци,дрехи, но най-вече се показва на самите деца,че не са забравени, изоставени.
Това, че не се пише и парадира в новините е отделен въпрос
Така че по полека с обобщенията

Последна редакция: пт, 21 мар 2008, 10:40 от kръци

# 99 21 март 2008, 12:02 ч.
  • Мнения: 3 268
Шанел,тази тема няма нищо общо с темата за хората,които не искат да имат деца.Не виждам защо ги съпоставяш.Да МОЖЕШ да имаш дете,да имаш партньор в живота и да НЕ ИСКАШ да имаш дете е според мен,повтарям,че е мое лично мнение,висша форма на егоизъм.Обяви ме ако искаш за тесногръда и изостанала,но това е което мисля за тези хора.В същото време се възхищавам от родителите на деца с различни увреждания,които на пук на обществото,на предразсъдъците и с цената на огромни лишения откъм социален живот,кариера и тем подобни неща,се посвещават на децата си и се грижат за тях.Това е да обичаш,истински,безусловно,да обичаш на инат.

# 100 21 март 2008, 12:09 ч.
  • Мнения: 2 161
Съпоставям ги знаеш ли защо?Защото наистина в нашата страна разбиране и съчувствие към различните няма.Исках да изтъкна,че дори към най-най-незначителното различие х,ората проявяват незачитане,неуважение,отвращение.Две деца играят,едното има физически или друг проблем.На съседната пейка скупчени майки обсъждат детето и неговата майка.И да не се задълбочавам.И кръци да не ми обяснява,че русенци искали,ама селяните им не искали.Кръци,ако Владиславово във Варна протестира срещу нещо,значи Варна протестира.
Много се говори за милосърдието във форума.За разбирането.Ахка се и се охка.В действителност,много малко хора постъпват човешки.И се обзалагам,че те не пишат в подобни теми.

# 101 21 март 2008, 12:12 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: stefani6 в пт, 21 мар 2008, 12:02
Шанел,тази тема няма нищо общо с темата за хората,които не искат да имат деца.Не виждам защо ги съпоставяш.Да МОЖЕШ да имаш дете,да имаш партньор в живота и да НЕ ИСКАШ да имаш дете е според мен,повтарям,че е мое лично мнение,висша форма на егоизъм.

Не искам да измествам темата, но ако приемаш нежеланието на някой да има деца, като висша форма на егоизъм, означава ли, че приемаш имането на деца, като висша форма на саможертва?

# 102 21 март 2008, 12:15 ч.
  • Мнения: 2 161
Няма какво да се лъжем.Българинът е готов да отрече всичко,което не разбира.А същевременно с това,той много милее за болните деца,за изоставените деца.Само дето тихичко си плюе в пазвата:пу да не е в мойта манджа.

# 103 21 март 2008, 12:20 ч.
  • Мнения: 3 268
Lennie,не го приемам за саможертва,а за нещо,което е напълно естествено,нещо,заради което си струва да живееш.Не искам да те обиждам в никакъв случай.
А на Шанел ще отговоря,че да,хората,които наистина милеят за изоставените деца,които отделят от личното си време,оставяйки собствените си деца на някой да ги гледа,за да могат те да гушнат онова,чуждото,изоставеното дете са малко и не пишат в клюкарника.Или го правят рядко.Една от тях писа в моята тема и тя знае колко много я уважавам.Това е teo7777,която е почти всяка седмица в някой от домовете за изоставени деца.Ей на такива хора като нея няма как да не се възхитя.

# 104 21 март 2008, 12:27 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: Chanel в пт, 21 мар 2008, 12:15
Само дето тихичко си плюе в пазвата:пу да не е в мойта манджа.


Не мисля, че можеш да смесваш двете неща.
Всяка жена иска здраво дете. Не знам някой да се моли за увредено дете, за да докаже на света колко е благородна.

Въпросът е за страха от различните. А него го има и знаеш ли защо мисля, че го има - не виждам увредени деца по улиците в България. Не виждам деца с Даун. Аз като дойдох тук си мислех, че съм попаднала в страната на .....  деца/възрастни на колички, деца с Даун в пицарията, на плажа деца с ДЦП. Виждах ги постояннно ( сега вече май не ми правят такова впечатление и отдавна не съм виждала).  Във Варна колко деца има с ДЦП на плажа? Ъ? Николко.
Миналият месец бях на край света и само в нашия участък на самолета имаше поне  2 дечица с ДЦП.

Стефани, не се обиждам. Това, че разбирам хората, които не искат деца, не означава че не искам 5.

Последна редакция: пт, 21 мар 2008, 12:48 от Lennie

# 105 21 март 2008, 12:30 ч.
  • Мнения: 2 161
Ето,това което си мисля, се потвърди.Тук,в Клюкарника,става въпрос за чесане на езици.бих осиновила дете,бих гледала болно дете,бих....И все едни хубави думи,красиви думи.но добре ,че ги има грозните теми като тази,за хората без деца.Там вече всичко лъсва.благородните сърца забравят да туптят красиво и хоп!вземат,че покажат истинската си същност.
Не ме критикувайте,че давам за пример постоянно тази тема.Занапред също ще го правя и дори поименно ще цитирам мнения,ако някоя персона реши да се прави на много мила в други теми от тук нататък.

# 106 21 март 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: Lennie в пт, 21 мар 2008, 12:27
Цитат на: Chanel в пт, 21 мар 2008, 12:15
Само дето тихичко си плюе в пазвата:пу да не е в мойта манджа.


Не мисля, че можеш да смесваш двете неща.
Всяка жена иска здраво дете. Не знам някой да се моли за увредено дете, за да докаже на света колко е благородна.

Въпросът е за страха от различните. А него го има и знаеш ли защо мисля, че го има - не виждам увредени деца по улиците в България. Не виждам деца с Даун. Аз като дойдох тук си мислех, че съм попаднала в страната на .....  деца/възрастни на колички, деца с Даун в пицарията, на плажа деца с ДЦП. Виждах ги постояннно ( сега вече май не ми правят такова впечатление и отдавна не съм виждала).  Във Варна колко деца има с ДЦП на плажа? Ъ? Николко.
Миналият месец бях на край света и само в нашия участък на самолета имаше поне  2 дечица с ДЦП.
и т.н. 

Разбира се,че всички искаме здрави деца.Но покрай приятелката ми,която има болно дете съм се нагледала на абсурди и на игнориращи и конфузни ситуации.

# 107 21 март 2008, 12:50 ч.
  • Мнения: 2 563
Не мисля, че всички трябва да ходим да гушкаме деца, за да покажем колко ни пука. На който му идва от сърце ходи, гушка, интересува се. За останалите е достатъчно в ежедневието си да не отблъскват такива деца и възрастни. Да не започват подписки срещу тях, да не си дърпат детето, да не се кръстят уплашено, да не си извръщат главите, да не прекаляват със съжалението.

Случвало се е да ме спират младежи с увреждания на улицата, да си приказваме. Подават ми ръка, питат ще дойда ли на гости, как се казвам, обичам ли моркови.  Grinning Прави ми впечатление, че родителите бързат да ги дръпнат, да не взема да се ужася. Жалкото е, че в такава ситуация повечето хора, като видят, че става дума за различен човек, бързат да отминат, все едно нищо не е сталано, все едно просяк ги е приближил.

# 108 21 март 2008, 12:54 ч.
  • Мнения: 6 167
Оооо, това го има също, Хиър!
Имаме едни съседи  в София, детенцето е психично болно и тя много го дърпа сакън някой да им се усмихне, да ги спре, да ги поздрави... То вече сигурно е тинейджър  де, но от малко майката се държи като .. дива, самата тя е скована отстрах от хората, не детето.

# 109 21 март 2008, 13:02 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Имах колега в университета, който беше с увреждане, но не физическо, а психическо. Беше отличник, най-добрия, но поведението му като на дете. Бях бременна със сина ми, доста ми личеше и той ме покани на среща в кафето на университета Grinning Аз приех, просто ми беше гадно, че всики го отбягваха, момчетата го бъзикаха гнусно, никой не контактуваше с него, защото е дечко. Приех аз срещата и на следващият ден той обиколил  масите в кафето ( всички го познаваха) да се похвали, че има среща с жена. Не мога да ви опиша всички с какво нетърпение чакаха да я видят тази жена  Grinning  Беше като Нова година за него "Ето я, ето я" и ме показваше по масите. Може би съм станала за резил пред хората( т.е със сигурност съм станала), но не ми пукаше, защото той се чувстваше важен и значим.
Покрай тази тема се сетих за това момче т.е мъж, но с детско поведение

# 110 21 март 2008, 13:16 ч.
  • Мнения: 2 152
Изобщо не ми се спори с теб Шанел
Най-малкото пък което искам е и да ти обяснявам нещо
Мисли си каквото си искаш
Само едно - за да си позволяваш да критикуваш когото и да е било,трябва да си наясно, а и би трябвало самия ти като човек да си направил нещо

Биели се повечето в гърдите.
Тези,които ги критикуват не се бият по-малко

И темата на Стеф е ,не кой и какво е направил
Съвсем друга е идеята и насоката

# 111 21 март 2008, 13:55 ч.
  • Мнения: 2 161
Кръци,ще ти задам един много миролюбив въпрос:ти само в петък ли трудно се ориентираш?
И приключвам с тази тема,която толкова много прилича на другите теми,но която ще се повтаря и ще затихва в зависимост от желанието ни да поплачем.Но публично.

# 112 21 март 2008, 14:07 ч.
  • Мнения: 3 268
Съжалявам,че и тази тема се превърна в бойно поле.Желанието ми беше миролюбиво да споделим мнението си по този наболял въпрос.Изглежда това може да стане единствено в темите със сексуална тематика.Там всички сме компетентни,можещи и знаещи.И последното ми желание е било да "плача" публично.Изобщо не съм от хората,които плачат във форума ,това го правя винаги насаме.

# 113 21 март 2008, 14:21 ч.
  • Мнения: 2 152
Разбирам те Стеф
Същото исках и аз ,когато пусках моята подобна тема
Да обсъдим, разговаряме, без тъпи спорове и биене в гърдите

Но тук в Клюкарника е абсурд
Пълно е с потребители, бленуващи да се направят на остроумни, та дори и в подобни теми

Затова няма да отвръщам на миролюбивия въпрос на Шанел - казах ти сто пъти, мисли си каквото си искаш.
Дреме ми

# 114 21 март 2008, 14:55 ч.
  • Мнения: 24 467
За да не се пораждат поне излишни спорове вероятно по- добре би било темите да са конкретизирани.
"Различните хора"- както и в статията, между впрочем, няма нещо, което да е конкретно посочено- какво значи "различни", този проблем поставих още в началото на темата, защото разлики при "различните" има от небето до земята. Писанките в статията са така повърхностни и излишно надъхани с емоции, че освен да породят спорове, неразбиране или голи емоции не виждам какво може да се очаква.
От кого да ме е страх? Ами Даун е едно, кататонна шизофрения- коренно различно. Физически недъг най- обобщено е едно, друго е слепота, трето- тежко вродено заболяване, изискващо скъпо и специализирано лечение.

Кратък пример от статията: "Българското общество се страхува от деца с увреждания..."- ами какво по- голямо обобщение от това? И от там се натрупва и грешката. Ами страх ме е, разбира се, от шизофреникът, който като изпадне в "период" е склонен да ме вземе за пиле и да ми тегли ножа. Ще ме е страх, разбира се и хич не вярвам, че другите няма да се притесняват. И от какво да ме е страх, когато видя сляп човек на морето да си разпери кърпата до мен?

# 115 21 март 2008, 21:08 ч.
  • Мнения: 3 835
Шанел, много добре те разбирам какво имаш предвид. Публичното реване и самоизтъкване ми е точно толкова противно, колкото и на теб. Обаче не заради друго (личните драматични самооценки не ме интересуват), а защото не води до нищо реално и конкретно като резултат. За съжаление и твоите мнения тук също не водят до никакъв резултат, само отбелязваш своите наблюдения и ахкаш и охкаш що за хора са българите. Казвам го с най-добро чувство, дано ме разбереш. Твърде елементарен извод е за мен, да се каже, че просто българите сме си такива, нетолерантни и жестоки, расисти дори, и толкова, това е причината. Дайте сега да си посипем главите с пепел, да си поплачем, да се пооплюем едно хубаво, да ни олекне и кой откъде е. Както знаеш за всичко си има причина или смяташ, че хората се раждат по състрадателни и съчувстващи в зависимост от нацията си, че толерантността се предава по наследство като ген. Да ти кажа доста подобни повърхностни мнения вече съм чела, така че не се учудвам. Неведнъж вече като причина за всичко се изтъкват просто хората и тяхната жестокост и нетолерантност към различните. Видите ли на запад примерно или еди къде си хората колко благородни и добри били, състрадателни и така нататък. Естествено, че ще са толерантни, след като живеят заедно с тези хора, различните, от много десетилетия, след като има традиции и качествена социална политика, която именно е възпитала отношението на хората.

Съжалявам за дългия пост, всъщност исках само едно нещо да попитам Шанел. Каза, че имаш приятелка с болно дете, че си наблюдавала отношението на хората, кажи конкретно, какво според теб трябва да се случи, за да се промени колкото се може по-бързо това отношение и неразбиране на хората към различните. Hug

# 116 21 март 2008, 23:53 ч.
  • Мнения: 1 037
Аз да попиша, последно, обещавам Mr. Green.
Аз като майка на дете със специфични потребности Ви споделям, че "различните " не искат специално отношение, те не искат никой да ги съжалява и да им прави дребни услуги като ги заговори например, искат отношение като към всички останали, ако ги приемате и уважавате покажете го ако ли не, ок, това е ваше право.
Защо няма деца с увреждания по улиците, кафенетата, детските площатки?
Майки си държат децата скрити от света, защото немогат да понесат някой да ги гледа "различно".
Кой е виновен в случая...виновни са и едните и другите.
Ако ние не извеждаме децата си ако не говорим за тях , ако не крещим за това как се чувстваме, а се правим, че всичко ни е наред, е, много хора ще се страхуват от различните, неизбежно е.
Дано ме разберете правилно, всичко това е един порочен кръг, едното води до другото.
Няма защо да се боите от различните, просто се опитайте ако са около вас да ги опознаете и може би мъничко толерантност у всички нас ще направи света малко по-добър за моето дете... за всички деца.
Е, наистина стана дълго, моля да ми простите.

Последна редакция: сб, 22 мар 2008, 00:06 от ajeliya

# 117 22 март 2008, 02:09 ч.
  • средноголям град в България
  • Мнения: 145
Цитат на: baibibi в ср, 19 мар 2008, 13:14
Не, не ме е страх. Просто съм много чувствителна и сърцето ми се къса като гледам такива хора. Но не бих се погнусила или отвърнала поглед от инвалид. Никой не е застрахован от такава съдба.

 Peace

Не се страхувам. Един от най-добрите ми приятели - Васко, е напълно сляп. Той е зам.председател на Съюза на слепите в нашия град и покрай него съм видяла много мъка, но и много мъдрост у такива хора. Васил е с висше образование, изключително интелигентен и талантлив, а на тема история, литература и политика, би сложил много зрящи в малкия си джоб. Многооооооо има да се учи човек от различните.    bouquet

А и само Господ може да каже кое е "норма" и кое "патология".  newsm78

# 118 22 март 2008, 08:23 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: teo7777 в пт, 21 мар 2008, 21:08
Съжалявам за дългия пост, всъщност исках само едно нещо да попитам Шанел. Каза, че имаш приятелка с болно дете, че си наблюдавала отношението на хората, кажи конкретно, какво според теб трябва да се случи, за да се промени колкото се може по-бързо това отношение и неразбиране на хората към различните. Hug
teo7777 ,според мен нищо не може да се промени.Див,черен,балкански народ.Нехаресващ,неразбиращ,допускащ чуждото нещастие само до прага на своя дом.Информационно затъмнен народ,който все още счита болните от спин за заразно боли,дори след ръкостискане.Обществото в по-голямата си част предпочита да гледа на наркоманите като на отрепки,вместо като на болни хора.Абе общество,което още не знае как да си слага презерватива,за да се предпази от нежелана бременост.Много експлоатирана думичка,но необходима в това обяснение-нетолерантност.Нетолерантно,закостеняло общество,което предпочита някой друг да направи филм,някой друг да публикува статия,някой друг да му свърши работата.Аз съм виждала майки  с малки дечица да се посбутват,когато приятелката ми е разхождала детето си.Болно дете не сте ли виждали?Предполагам,че същите тези майки,биха писали в тази тема,че не се страхуват от различните.нищо не може да се направи в момента.Може би,ако децата ни придобият друг мироглед и друга нагласа.Все пак те един ден ще бъдат граждани не на България,а на света.

# 119 22 март 2008, 08:51 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Ще отговоря така:
По Фокс Лайф тече една кампания с анимационни
фимчета, правени от моя добра приятелка и съученичка.
Главния слоган е " Първо сме хора, после сме различни "
Така мисля и аз !

# 120 22 март 2008, 09:13 ч.
  • Мнения: 533
Няма различни деца , има "пораснали" с болни мозъци.Моята дъщеря се роди с подобен проблем , ако бях я изоставила щеше да е по - зле и от дечицата в могилино. Сега е една прекрасна млада дама.

# 121 22 март 2008, 09:19 ч.
  • Мнения: 4 585
Децата се раждат толерантни. За тях различието е като да речем различието между играчките в детски магазин. Като доказателство бих посочил отношението между децата в детските градини, в които приемат деца с увреждания и хронични заболявания.
Но не приемат такива деца във всяка детска градина.
За филмите в това отношение за мен Улица Сезам е върхът.
Под различните май всеки разбира различно, разминаваме се.

# 122 22 март 2008, 09:27 ч.
  • Мнения: 2 131
Ако говорим за хора с увреждания, не ме е страх. По-скоро изпитвам притеснение, когато контактувам с тях. И ще обясня защо. Защото в стремежа си да контактувам с тях както с всички други хора, имам чувството, че се държа изкуствено. А не искам да е така. Повечето хора не го умеят това, забелязала съм. Става някак си пресилено.

# 123 22 март 2008, 09:41 ч.
  • Мнения: 1 400
Вълчо, не съм много съгласна с толерантността у децата. Може би в малките деца - да, но всички сме свидетели на най-различни форми на тормоз в училищата... От деца върху деца.

Страх го е народа от различните. Поне в по-голямата му част го е страх. Без значение с какво точно някой е различен. Нещо, което не може да разбере- поражда страх у човека...

# 124 22 март 2008, 09:53 ч.
  • Мнения: 649
Да мен ме е страх! То зависи до каква степен са различни. Бях писала как едно дете живее в моя блок, даже не мога да кажа дете той е на 22 години. и посяга на родителите си. Удря главата на майка си в стената, разбива врати, че поискало да си играе с някое дете и тежи около 130 кг. Ами мен като ме хване не ме пуска и немога да се отскубна от него и всеки път като го видя настръхвам и го изчаквам той да се прибере и аз след него. Има и пострадали деца от него. Ами честно на никой от блока не му е приятно, но се примиряват.

# 125 22 март 2008, 10:44 ч.
  • Мнения: 4 138
Цитат на: Mi6ina в сб, 22 мар 2008, 09:53
Да мен ме е страх! То зависи до каква степен са различни. Бях писала как едно дете живее в моя блок, даже не мога да кажа дете той е на 22 години. и посяга на родителите си. Удря главата на майка си в стената, разбива врати, че поискало да си играе с някое дете и тежи около 130 кг. Ами мен като ме хване не ме пуска и немога да се отскубна от него и всеки път като го видя настръхвам и го изчаквам той да се прибере и аз след него. Има и пострадали деца от него. Ами честно на никой от блока не му е приятно, но се примиряват.
това не е ок. има си медикаменти, има терапии. примиряването в случая е недобро решение.

за протокола. да, страх ме е от различните. по тази причина и се върнах да живея в германия. тук ще отгледам и детето си.

живеем до една фондация за хора със специални нужди. наоколо бъка от инвалидни столове, механични и електрически. по късни доби лятото е разумно човек да се оглежда, защото може някой подпийнал юнак с фризиран стол да те отнесе hahaha

мой приятел също кара подобна машина, вчера се видяхме, мирише на диорче, кара си, когато не е в стола, последен модел мерцедес с ръчно управление и макар че е на 60 има 30 годишна жена бразилка. разказва вицове за инвалиди. преди десетина години си присади специално устройство, което помага пениса му да е в ерекция по колкото време му се ще. здравната каса плати, защото той им обясни, че му трябва заради определени манипулации.
естествено, че е различен. борбен и положителен човек. работи на три места, всичките ми застраховки той ги е правил. влага си парите в акции и е милионер. хич не ме е страх от него.
любимият му виц е как един спастик спечелил първо място по брейк данс. талнти имал човека.
и затвор си имат, че по едно време се изхитряваха да пътуват до амстердам и да купуват трева и хаш в големички количества. да, ама ръц. сега си имат отделение в затвора. с болногледачи и всякаква медицинска апаратура. който сгази лука, съд и там.

сутрин в училището на фондацията, към което има ясла и градина карат децата със специални бусове. някои са на носилки и на командно дишане. живота си тече нормално. лично аз никъде не виждам различни хора.
виж в българия положението беше друго. цял един народ ми се стори различен. само споменаването на някакво увреждане докарва зениците до разширяване и дишането се променя. родителите на деца със специални нужди или са безумно благодарни, когато се държиш дружелюбно с тях, или се шашкат и се дърпат. при споменаването или присъствието на подобно дете се чука на дърво и се подръпва ухото. и се шушне - пази боже........

интересно защо толкова се споменава даун и аутизъм. даунчетата са най слънчевите деца, които съм виждала, а процента на генийчетата сред аутистите е главозамайващ. незрящите деца са с изключително добре развит слух........
не считам подобни хора за различни от едно общо цяло.
 
виж нашата нация я считам за различна и определено с висока степен на душевна ограбеност. много си пада да дели хората, децата. по етнос, цвят на кожата, секусална ориентация и какво ли не още. който излиза от общия калъп е различен. сива, скучна и
тъжна история.
не искам да живея сред подобни хора, страх ме е от тях.

Последна редакция: сб, 22 мар 2008, 10:49 от matakosmata

# 126 22 март 2008, 15:04 ч.
  • София
  • Мнения: 3 114
Цитат на: Вълкът в сб, 22 мар 2008, 09:19
Децата се раждат толерантни. За тях различието е като да речем различието между играчките в детски магазин. Като доказателство бих посочил отношението между децата в детските градини, в които приемат деца с увреждания и хронични заболявания.

Съгласна съм с това, но за съжаление децата много бързо попиват предразсъдъците на средата.  Те копират най-вече отношението на родителите- ако родителите са толерантни, те ще останат толерантни; иначе копират негативното отношение, доловено в разговори,коментари или личен пример.

# 127 23 март 2008, 22:08 ч.
  • Мнения: 3 835
Мата, не се страхувам от сънародниците си. Това сме аз и всичките ми познати, близки и приятели, включително и от този форум. Искам настоящето да се промени, но това няма да стане с черногледство, самоцелно самооплюване, самосъжаление и хленчене що за черен балкански събект сме. Това е дереджето Минке, гащи на точки, ни са мой, ни са твой, допълвам вица, наши са си. Laughing
Нито се страхувам, нито се срамувам от националността си, от държавата, да.

Българите притежаваме уникална черта, почти съм убедена, че тя се предава по наследство и си е само и единствено наша. Няма друг народ, който да е толкова добър в плюенето по всички, всичко и най-вече по себе си. Където и да живеем, в която и да е част на света, винаги ще я носим със себе си като клеймо. Това най-вероятно се дължи на патологично ниското ни самочувствие и самооценка. На което пък се дължи овчедушието ни и пословичното ни търпение, на което пък от своя страна се дължи цялото ни дередже.

Вместо да търсим решенията на проблемите анализирайки причините за настоящето положение, да гледаме напред и най-вече да си вярваме, ние се самооплюваме, ама където и както ни падне, че и дивиденти даже вадим от това, къде съзнателно, къде подсъзнателно. Laughing

Хубаво е да сме критични към себе си, стига да не се ограничаваме само до самоцелната критика, неводеща нищо след себе си.
Ще се променим, няма начин, особено ако спрем да се подценяваме.

# 128 24 март 2008, 11:14 ч.
  • Мнения: 4 138
не критикувам и не оплювам никого. казвам какво усещам и как се чувствам.
родена съм и съм живяла в българия, но по-дълго съм живяла в германия. не се чувтсвам принадлежаща към един определен народ. българка съм по произход, по усещане съм гражданин на света.
не обичам празни родолюбски фрази и излишен национализъм. света е едно голямо село, границите падат, бъдещето е мултикултурно.
както критикувам немците, така критикувам българите. с тази разлика, че нещата, случващи се в българия действат на субстанцията ми.
страх ме е от народ, който тепърва иска да създава чиста нация, арийска. който счита болни, недъгави и цигани за втора ръка хора. по презумпция. това е факт, а не оплюване.
анализирането на причините е хубаво нещо, борбата също, само за да тръгнеш на борба е нужна бяла, неопетнена риза и мозък чист от предубеждения.

на мен критиката ми носи полза. решавам как искам да живея аз, взимам своите решения, за да съм в хармония най-вече със себе си.
отказвам да се боря за една изгубена кауза и да глобализирам. отказвам да се боря за превъзпитаването на мисленето на цял един народ. мисля различно и това е мое право, както е мое право да го изказвам гласно. елементарни правила на демокрацията.......

в килера ми не седи знамето с надпис горда съм, че съм българка, не го вадя и не го развявам при удобен случай.
не споменавам с гордост най-младата история на родната си страна, включваща възродителни процеси и геноцид спрямо деца.
не желая да се бия в гърдите, че съм българка и съм мълчала през времето, когато това се е случвало.

не понасям да ми правят разбори и да ме критикуват.
темата не е с партиотична, а с човешка тематика. факт е, че децата със специални нужди са низвергнати в българия, факт е, че нацията ни е расистки настроена. да анализирам причините за това мога, но кел файда. процеса на превъзпитание е дълъг и сложен и за него се искат десетилетия. и човек трябва да почне от себе си.

аз съм се заела с много по-дребна кауза, която ше доведа докрай. да възпитам себе си, децата си и близките си в човеколюбие, толерантност и войнстващ антирасизъм.

егоист съм и избирам да живея сред хора, които правят тази ми борба по-лесна.
така че, тео7777,  ако обичаш не се обръщай лично към мен. това е МОЕТО мнение. аз съм свободен човек и го изказвам свободно. времената, в които различното мнение беше забранено, минаха.
приятелите ми са българи, немци, холандци, американци, цигани и какви ли не още. виждам по-далеч от носа си и съм мислещ човек. и когато нещо не ми пасва, го казвам, както аз намеря за добре.
обичам си родната страна, но не харесвам много от хората, които живеят в нея. и това отново е МОЕ право. преборила съм се да живея където искам и ползвам това си право. живея там, където е най-добре за мен и моето семейство.

СТРАХ ме е от хора, които са нетолератни и расисти, които делят децата на циганета и българчета, на здрави и болни,  които са с убеждението, че са по-добри и по интелегентни, само защото са родени в средностатистически условия и ще продължава да ме е страх.

# 129 24 март 2008, 17:58 ч.
  • София
  • Мнения: 2 262
Понеже съм русенка, която дори не живееща от 8 години извън Русе, винаги ще си остане такава, искам да кажа същото, това не е мнението на русенци, а на хора от квартал Средна кула. Нямам нищо против хората там, някой сега да не придаде на моето мнение различен привкус. Но това си е отделен квартал на Русе, който дълго време е бил село, и може би като такова си има собствените си особености. Не защитавам хората там, не ги и обвинявам, ако дома се намираше до моят собствен, сигурно всеки ден щеше да ми е пълен със сълзи от нещастието на децата, но в същото време, щях да съм спокойна за това, че децата са в сигурни ръце, обгрижвани и т.н. Аз не се страхувам от различните, моите деца са различни, макар и външно да нямат голяма разлика. Но да ви кажа се страхувам от децата на тези, които се страхуват или не искат да приемат различните. Страхувам се от момента в който Мишо ще го ударят на лошо място, ще го нарекат какъв ли не заради многото му белези и т.н. Но имам следния проблем, ще си пренеса мнението от седмичната ни тема, аз пиша във форума с увреждания, ето сред такива хора аз живея и ми се налага всеки ден да се боря дори за външно здраво изглеждащите ми деца! Това не ми е първия случай и съм сигурна, че няма да е последния:
"....Никак не ми е смешно обаче днес, направо си дойдох разтреперана, днес имах голяма разправия с една от майките от забавачката в която ходи Мишо, прави ми проблеми за детето, за това че много кашля, а Мишо освен, че е с непрестанно увредена трахея, от стомашния сок, който навлиза там понякога, но си има и алергична астма като диагноза, с нощни пристъпи и знаете и друг път съм се оплаквала, как се спасяваме и т.н. Е тази персона говори неща от рода на, че чела в интернет, как всъщност алергичните астми и пристъпите им се причиняват от вируси, и че детето ми е заразно, и трябва да си го държа в къщи, настройва и другите майки по този начин, а и госпожата, която води забавачката, никога не ме подкрепи и не защити Мишо през това време, даже беше казала в началото на годината точно на тази особа за да и се хареса, "Ами ето, довели са ми го Мишо болен, кашля като за световно!" Той ходи втора година и знаят за проблемите му, как може така да се държат и да постъпват? Тази майка, иска точен отчет, какво ми имало на детето, кога, какво, защо...направо ме ядоса толкова много, аз не се смятам длъжна да разправям личните си драми на всички, казала съм за какво става дума, но това се подлага на съмнение. Заяви ми днес, че всъщност си измислям, че нищо ми няма на децата, а те са си непрестанно вирусно болни, и да съм вземела да си сменя джипито, за да може най-после новия лекар да ми излекува децата и да не ходели непрестанно болни!!! На вас случвало ли ви се е такова нахалство? Чудя се какво да правя, как да постъпя, първата ми реакция е, че не искам вече Мишето в тази забавачка, после си мисля, от къде на къде, някаква си неграмотница, ще налага правилата. И ще ме обижда, че лъжа и т.н. На всичкото отгоре понеже и Лъчо е с алергична астма(той си беше с увреден дроб преди сърдечната си операция, и сега това не остана без последствия) му потича прозрачен секрет от носа докато се разправяме и тя заявява, ами ето и другото дете има сополи от носа, а видите ли аз и говоря глупости, просто нямам думи да ви опиша как се разтреперах от това чудо насреща ми. Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."

# 130 24 март 2008, 19:09 ч.
  • Мнения: 524
Цитат на: Mama Igi в пн, 24 мар 2008, 17:58
Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."
Не бих спряла децата от детска градина, бих си поговорила с директорката, ако имаш решение от ТЕЛК или някаква епикриза, която да доказва състоянието на децата им го покажи. Много е неприятно това, което ти се случва, дано успееш да докажеш правотата си. Успех.

# 131 24 март 2008, 19:23 ч.
  • Мнения: 2 152
Taka е Мама Иги, това се опитвах да обясня и аз,но както Тео е написала, типичната българска черта на оплюване и критика се прояви и тук и Шанел побърза да обобщи мнението си за русенци.
Сигурно това е един от малкото бг градове с адски много домове за деца и възрастни.Домове,които се посещават редовно,организират се най-различни забавления и благотворителни мероприятия
Но както и да е...

Мата , много хубаво си го написала.Това обаче е техния свят,тяхната държава и реалност
Докато повечето млади и способни българи бягат в чужбина,защото тук "не се живеело" няма да се оправим
Лесно е да идеш на готово,където са утвърдени правила и ред,закони...Тогава е много лесно и да се плюе обстановката тук, да се сравнява с чуждата

По-трудното е да спрем да плюем и критикуваме, да злобеем и съдим. По-трудното е да се усмихваме, да отворим сърцата си и да направим нещо за тази страна.
Не съм излязла извън темата,въпреки,че леко се отклоних, но съм адски бясна,когато започне да се говори,колко хубаво било там,
пък тук.... и т.н.

Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...

# 132 24 март 2008, 20:35 ч.
  • Мнения: 4 138
кръци, май не си погледнала на колко години съм. на 45 съм. заминах преди 20. защото се влюбих. щях да отида и на марс, ако се бях взела с марсианец.
прибрах се в българия, защото исках да остарея в държавата, в която съм се родила. опитвах се две години.
много добре обезпечена. можех да си карам скъпата кола, да пазарувам от бутиците, да живея в 160 квадрата жилище в престижен квартал в софия. да дарявам пари за благотворителни цели и да ходя по социални заведения в свободното си време, което, тъй като не се налагаше да работя, беше бол.
но имам дълг към детето си и затова реших да се върна тук.
действителността ме смачка, хората ме разочароваха. задушавах се. мъката ми дойде вповече. бездушието също. избрах да се върна. в държавата, която не ми е родина и да работя.
да живея в доста по-малко жилище, да срещам смъртта всеки ден очи в очи. защото освен, че работя, работя и като интензивна сестра с хронично  тежко увредени пациенти, понякога деца.
решението ми не е плод на прищевки, а на тежко и дълго отлагана равносметка. живота ми е повече от преполовен. искам да живея в мир, човещина и спокойствие.
боря се и оттук за накои каузи. но съм изморена и обезнадеждена. и което казвам, го казвам с огромна мъка и тъга, а не със злоба.

Ми направете нещо за тази държава бе мама му стара, стига сте бягали, стига сте мили чужди чинии...
това няма да го коментирам. прекалено елементарно е.........

Последна редакция: пн, 24 мар 2008, 20:56 от matakosmata

# 133 24 март 2008, 22:11 ч.
  • Мнения: 4 651
40 години Бай Тошо ги пращаше в домове в дън гори Тилилейски. Как искате хората да ги приемат без страх и с отворени ръце.
Няма условия в обществото да се гледат различни деца у дома или в града. Няма алеи за колички, няма рампи, няма достатъчно занимални за деца с увреждания, няма специализирано обучение  извън домовете.

Страх ги е хората, защото едно време всички луди бяха по лудниците, а всички различни деца в домовете. Дори познавам родители, които са нямали избор дали да си дадът детето в дом или не. Партийния секретар казал "вие луди ли сте", фелдшера на селото и той, свекъра и свекървата седмици ревали "какво ще кажат хората за нас", дори селския кмет идвал да ги уговаря, че така е най-добре за детето.

За страх, не виждам от какво да ме е страх.

# 134 24 март 2008, 23:01 ч.
  • Мнения: 3 835
Гръмки фрази, гръмки изрази, съчетани обилно с местоимението „Аз”.
Толкова ли е сложно да се проумее простата истина, че отношението на хората е следствие, а не причина за всичко.
Следствие на дългогодишна изцяло сбъркана социална политика, започнала вероятно през социализЪма, по инерция и поради неразбиране продължаваща и досега. Политика, която разпределя хората на годни и негодни за живот още от родилния дом. „Негодните” праща в изолация, далеч от годните, където ще получат уж професионалните грижи, които собствените им родители не могат да им осигурят. А родителите праща обратно при годните, да продължат безоблачно здравия си семеен живот. Политика, при която всички сме унифицирани, проверени, прошнуровани, здравички и годни. Политика, която хвърля огромни средства за поддържането на огромна система от институции, която влачи със себе си цяла армия от служители, които естествено се нуждаят от друга армия от чиновници, които да ги контролират и проверяват, които на свои ред също, и така до безкрай. Така се решава проблема с безработицата, децата кучета ги яли. А е простичко, тези средства биха могли да ги получат родителите и друга система, която да се погрижи за тяхното благосъстояние и възможността им сами да отгледат децата си, вместо да се поощрява с псевдо социална политика изоставянето на децата. Цялата ни ситема, структура и организация на живот така бяха  устроени, че в тях нямаше място за „различни”, не са се вписвали в идиличната картинка на социалистическия ни живот. Това са няколко поколения възпитавани и живяли във въпросната „идилия”, информационен вакуум и стерилност откъм „различните”. Няма как сега с магичекса пръчка тези хора да запълнят празнината, липсващото, трябва време. В същото това време въпросните германци, англичани и прочие европейски страни са решавали точно същия проблем, който имаме сега, а те са имали преди 50-60 г.. Същите проблеми, че и по-страшни вероятно. Беше дадена за пример една държава от тези (не помня вече подробности коя беше), как точно подобен филм и последвалите го реакции, съвсем аналогични на нашите тук, преобръщат цялата система и започва промяната. Нищо ново, нищо изключително, просто сме с 60 тина години назад.
По въпроса, че сме расисти, ако не ми беше смешно подобно твърдение, щеше да ми е тъжно, пък и точно да ни сравняват с германците. И циганите ли са единствените представители на малцинствата, които са показател за расизма ни? Ами турците, евреите, арменците и т.н…? Циганите са възможно най-толерираното малцинство у нас, надали има някой, който да има повече права от тях и да се ползва повече от социални облекчения и помощи. Последните се осигуряват именно от данъците и редовно плащаните задължения от останалите. 90% от циганите не плащат нито данъци, нито дължимите си задължения за използвани услуги. Плащат ги пак останалите. Няма какво и да си говорим глупости, в домовете преобладаващия процент е на деца от ромски произход. Домовете се издържат горе-долу наполовина от държавата и наполовина от благотворителност. Въпросната благотворителност идва пак от останалите, неромите. Така, че да се вменява на хората, че са расисти е меко казано несериозно. На хората просто им е писнало, но въпреки това, пак помагат на децата.

Последна редакция: пн, 24 мар 2008, 23:14 от teo7777

# 135 24 март 2008, 23:16 ч.
  • Мнения: 2 563
Много мъчно ми стана от това, което Мама Иги разказва. Напомня ми за нещо друго, което наблюдавам в България. За да проявят хората уважение към трудностите ти, те трябва задължително да са силно видими, драматични и наглед безопасни.

Затова се съсипваме да жалим хората в инвалидни колички, но към хора с ДЦП и по-необичайно поведение вече си имаме едно на ум, а кашлицата само ни плаши и подозираме, че ни лъжат. Ужасно се ядосвам на хора, които ми казват "Аааа, ти не чуваш, ама това е бял кахър". Като не можеш да си представиш какво е, поне си мълчи.  ooooh!

# 136 24 март 2008, 23:31 ч.
  • Мнения: 3 835
Цитат на: Mama Igi в пн, 24 мар 2008, 17:58
Чудя се какво да правя, как да постъпя, първата ми реакция е, че не искам вече Мишето в тази забавачка, после си мисля, от къде на къде, някаква си неграмотница, ще налага правилата. И ще ме обижда, че лъжа и т.н. На всичкото отгоре понеже и Лъчо е с алергична астма(той си беше с увреден дроб преди сърдечната си операция, и сега това не остана без последствия) му потича прозрачен секрет от носа докато се разправяме и тя заявява, ами ето и другото дете има сополи от носа, а видите ли аз и говоря глупости, просто нямам думи да ви опиша как се разтреперах от това чудо насреща ми. Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."

Igi, няма да си спра детето от забавачката, ще разговарям и с въпросната родителка, но най-вече ще разговарям пак с учителката и с директорката. Ще представя документи, ако трябва, ще обясня и помоля директорката да ми съдейства в комуникацията с учителките. Но като цяло, ако смяташ, че учителките нямат необходимото разбиране и отношение към децата ти, ако имаш възможност, може да смениш детското заведение. Не заради въпросните инциденти, а заради децата си. Личността на педагога е много важна. Hug

# 137 25 март 2008, 03:08 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 668
Не, и се надявам да съхраня тази толерантност и в децата си.

Иги, ще го спреш само ако той не се чувства добре там. Ай ще им се невиди и конощепиците  #Cussing out

# 138 25 март 2008, 08:01 ч.
  • Мнения: 94
Цитат на: Mama Igi в пн, 24 мар 2008, 17:58
Понеже съм русенка, която дори не живееща от 8 години извън Русе, винаги ще си остане такава, искам да кажа същото, това не е мнението на русенци, а на хора от квартал Средна кула. Нямам нищо против хората там, някой сега да не придаде на моето мнение различен привкус. Но това си е отделен квартал на Русе, който дълго време е бил село, и може би като такова си има собствените си особености. Не защитавам хората там, не ги и обвинявам, ако дома се намираше до моят собствен, сигурно всеки ден щеше да ми е пълен със сълзи от нещастието на децата, но в същото време, щях да съм спокойна за това, че децата са в сигурни ръце, обгрижвани и т.н. Аз не се страхувам от различните, моите деца са различни, макар и външно да нямат голяма разлика. Но да ви кажа се страхувам от децата на тези, които се страхуват или не искат да приемат различните. Страхувам се от момента в който Мишо ще го ударят на лошо място, ще го нарекат какъв ли не заради многото му белези и т.н. Но имам следния проблем, ще си пренеса мнението от седмичната ни тема, аз пиша във форума с увреждания, ето сред такива хора аз живея и ми се налага всеки ден да се боря дори за външно здраво изглеждащите ми деца! Това не ми е първия случай и съм сигурна, че няма да е последния:
"....Никак не ми е смешно обаче днес, направо си дойдох разтреперана, днес имах голяма разправия с една от майките от забавачката в която ходи Мишо, прави ми проблеми за детето, за това че много кашля, а Мишо освен, че е с непрестанно увредена трахея, от стомашния сок, който навлиза там понякога, но си има и алергична астма като диагноза, с нощни пристъпи и знаете и друг път съм се оплаквала, как се спасяваме и т.н. Е тази персона говори неща от рода на, че чела в интернет, как всъщност алергичните астми и пристъпите им се причиняват от вируси, и че детето ми е заразно, и трябва да си го държа в къщи, настройва и другите майки по този начин, а и госпожата, която води забавачката, никога не ме подкрепи и не защити Мишо през това време, даже беше казала в началото на годината точно на тази особа за да и се хареса, "Ами ето, довели са ми го Мишо болен, кашля като за световно!" Той ходи втора година и знаят за проблемите му, как може така да се държат и да постъпват? Тази майка, иска точен отчет, какво ми имало на детето, кога, какво, защо...направо ме ядоса толкова много, аз не се смятам длъжна да разправям личните си драми на всички, казала съм за какво става дума, но това се подлага на съмнение. Заяви ми днес, че всъщност си измислям, че нищо ми няма на децата, а те са си непрестанно вирусно болни, и да съм вземела да си сменя джипито, за да може най-после новия лекар да ми излекува децата и да не ходели непрестанно болни!!! На вас случвало ли ви се е такова нахалство? Чудя се какво да правя, как да постъпя, първата ми реакция е, че не искам вече Мишето в тази забавачка, после си мисля, от къде на къде, някаква си неграмотница, ще налага правилата. И ще ме обижда, че лъжа и т.н. На всичкото отгоре понеже и Лъчо е с алергична астма(той си беше с увреден дроб преди сърдечната си операция, и сега това не остана без последствия) му потича прозрачен секрет от носа докато се разправяме и тя заявява, ами ето и другото дете има сополи от носа, а видите ли аз и говоря глупости, просто нямам думи да ви опиша как се разтреперах от това чудо насреща ми. Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."
Не си заслужава,Mama Igi Rolling EyesПросто хората са злобни и гадни,а на такива майки като теб им свалям шапка.Да се грижат с такава любов за дечицата си и да имат борбен дух.Такива злобари ги прати да пасат....Само гледай хубавите ти дечица да са добре,да не бъдат наранени.Ще кажеш че тая не знам как да я нарека не е майка,ужас гади ми се оттакива.Продължавай да си водиш детенцето на забавачка и хич да не ти пука,защото децата ти наистина са ангелчета.Имаш моята подкрепа! Hug

# 139 25 март 2008, 23:39 ч.
  • София
  • Мнения: 2 262
Този форум не веднъж е бил с мен и зад мен, знам че има много добри хора из тази красива и любима, многострадална България, само едно не разбирам, като сме толкова много, как не успяваме да се преборим с кръвопийците, дето властват и ни обричат децата на толкова тежко съществуване. Много ви прегръщам и се надявам добрите да сме заразни наистина и да заразяваме с добротата си!

# 140 26 март 2008, 00:11 ч.
  • Мнения: 2 032
Цитат на: Mama Igi в пн, 24 мар 2008, 17:58
Не ми стигат всекидневните трудности с децата, ами ще търпя и обиди и разправии заради тях. Как бихте постъпили на мое място? Бихте ли спряли Мишо от забавачката?..."

Не.

Истериите за протекъл сопол са ми безкрайно познати, четейки този форум, и с риск за нечестно обобщение, съм си изградила образ на майката, която припада при вида на сопол, а като се свести, се впуска да пише 186 поста по темата, подкрепени с имотикони със стрелящи пистолети, разбира се. Диващина.

С товара, който ти носиш, не бих си хабила енергията точно за такива женички.
Да, много е лесно да се дават съвети отстрани, знам, но ако ти започнеш да местиш децата си всеки път, като се сблъскаш с тесногърдие: голямо местене ти престои.
Твоето дете има право да е на градина, точно колкото има право и нейното дете. Ако не й харесва това, да си премести детето тя. А и последствия от тормоза, на който те подлага, може да има също.

# 141 21 апр. 2008, 18:12 ч.
  • Мнения: 1 588
Цитат на: dannyangel в чт, 20 мар 2008, 18:28
Преди време бяхме в китайският ресторант в квартала с 2-те ни деца.По едно време дойде момиченце на год. на големият ми син,беше сьс Синдром на Даун.И какво от това?Позволих на това детенце да си играе и с 2-те ми деца .Е не ги нарани или "изяде".Майката остана изненадана от поведението ми т.е.приятно!

Много е вероятно аз да съм била там с моите две щерки, по-голямата е със синдром на Даун и е няколко месеца по-голяма от сина ти Simple Smile

Не мога да се сетя за конкретния случай, защото всички мами в квартала се държат съвсем нормално и приятелски с мен и децата и в това отношение нямаме никакви проблеми!  Hug

Хриси е усмихната, любопитна и приятелски настроена към всички деца, а и възрастни... и околните интуитивно отговарят също с приятелско отношение...

Последна редакция: пн, 21 апр 2008, 19:36 от Мария

# 142 22 апр. 2008, 14:59 ч.
  • Мнения: 2
Може да ни е страх само от самия страх!
Колкото по - запознат е човек с проблема толкова по лесно го приема.
Замисляли ли сте се затова какви хора работят със тези деца (възрастни) независимо дали с физически или психически проблеми?
Колко силни  хора работят в тези домове , и то за смешни заплати.
Още не сме дорасли като общество за да се изправим и решим този проблем!
За българина е лесно да каже "горките деца" , но ако може да не се среща често с тях.
Лично мен не ме е страх /не мисля ,че има от какво/  имам приятелка на която братчето е сляпо и с проблем с придвижването и когато имам възможност да го посетя го правя.Чест прави на родителите , който не си заравят главата в пясъка и оставят тези деца в "системата" , която издиша отвсякъде.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата