Жалко че са го изнесли. Сега завинаги ще си остане неразбран и обгърнат от тайнствена мистерия и с това привличащ още повече почитателки ...

O, Борисе!
Тази висша форма на съвременното хайку стихосложение бе отнесено дълбоко в съзнанието ми, където ревностно ще бъде пазено, далеч от останалите твои почитателки. И тази жива плетеница на мисълта, чувството и въображението, хармонично вплетени във виртуозния ти изказ ще си остане ненарушима! Обещавам!


Тъкмо пишех, че Sedada ме радва много и натъжава същевременно, все още не разбирам защо се случва второто.
Не съжалявай за пропуснатата красота - задължение й е да липсва понякога. Както любовта.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 01:32 от Silvy A