Знам, че темата не е за тук.

Това все едно аз съм го писала!

Аз просто нямам думи и като belinda се чудя в моя телевизор ли е повредата, света ли се е побъркал.
Ще си позволи някой (който и да е!!!!!) да ме удари и аз ще стоя при него и ще се опитвам да си изясним отношенията, а той ще ми мълчи или ще ми обяснява, че аз съм виновна?
НЯМА, повтарям, потретям и ако трябва и плакат ще вдигна - НЯМА оправдание за насилието. НЯМА причина, НЯМА повод. Каквото ще да се случва в живота ви, насилието няма оправдание. За мен лично няма и прошка, ама щом е по-важно какво ще си помислят хората в малкия град ... въпрос на приоритети.
И недей така подценявай родителите си, уверявам те, че ще ти бъдат опора и помощ, родители са все пак.
Крайна съм, но просто вътрешно беснея като чета с какво разбиране пишете всички и аворката сигурно седи и се чуди какво не й е наред, че не се получава. НЕ Е нормално такова нещо да се случва. А той прошка надали ще поиска, ама това е мое мнение.

Как ще поиска прошка, като мама вече е одобрила геройството му.
Да не пиша повече, че побеснях, а пък няма да съм от полза на аавторката, към която имам само едно предложение - да се отучи да преценява нещата с оглед на "данък обществено мнение".

Скъпа Грудка Калудова,

Много съжалявам за това, което ти се случва...

Не знам дали търсиш съвет или утеха, но аз напоследък размишлявам доста за живота, за семейството, за родителите и ще си позволя да напиша своето мнение за ситуацията.

Съпругът ти не съжалява изобщо, той е горд, че най-накрая е показал, че е мъж. Хората са го казали, като се жениш, гледай родителите на човека, защото средата не може да се надскочи, особено, както е във вашия случай, ако продължавате да живеете в тази среда. Той вече е развеждан, което значи, че е имало проблеми и преди, за което и той има вина.

Нищо няма да се оправи, нещата ще стават още по-зле щом и живеете с родителите му, той ще има светъл пример за поведението на кретен в баща си и възхищението в очите и на двамата си родители за всеки следващ шамар. Защото ПОВЯРВАЙ МИ, този няма да е последният. Мъжете или бият, или не бият! Няма средно положение!!!

Малко по малко вие ще се превърнете в майка му и баща му, колкото и да не ти се струва възможно сега... и децата ви ще страдат...

Струва ти се невъзможно??? Нали? Но само преди 2 седмици ти написа:
И тогава ти беше ужасно възмутително как някой може да обижда жена си, нали?
Но животът е пълен с неочаквани обрати...

От друга страна имаш деца, не искаш да тревожиш родителите си, разбираемо е. Затова ще свикнеш! И трябва да свикнеш с тази мисъл отсега, за да страдаш по-малко.

Та мисълта ми е - изобщо не го мисли, дали ще иска прошка или не, дали съжалява или не, а се замисли дали ти искаш такъв живот или не. Дори и в малък град 200 лв са ужасно малко да се изкрават от един мъж, който пък и да се прави на важен вместо да запретне ръкави и да си издържа семейството като хората.

Абе... какво да ти кажа, положението ти не е никак розово... мисли му!

Иги,  !!!

Бих приела да скочи и да се скара с мен, за да ги защити (каквито и да са, са му родители), но да ме удари... Багажчето ми е събрано за отрицателно време и ме няма там. Това е може би едно от малкото неща, които никога  не бих приела и толерирала...

Iggiberry, много некоректно от твоя страна да натриваш в носа на жената какво била казала. Тя няма нужда от това - има нужда от подкрепа. То ясно, че ние можем да си даваме акъли, но нейният проблем е нейната действителност. А е трудно и унизително да се говори за това с познати, за това форумът е идеална медия да се оплачем, да дадем съвет!
Грудка, дано да намериш сили да разрешиш проблема. Лесно ни е на нас да казваме, че бихме си събрали багажа, но когато има и 2 деца, които имат нужда от баща - не е толкова лесно. Ти си направила първата стъпка - говорила си се него. Сега само можеш да чакаш неговата реакция. 

Изумявате ме....
Като има деца трябва да търпи да и треска шамари ли?
Какво ви става бе хора

Не, абсолютно нямах това предвид! Естествено, че не трябва да търпи - просто е много трудно ей така да се грабнеш и да се изнесеш. Няма абсолютно никакво извинение за насилието - та дори и един шамар да е! Моля не ме разбирайте погрешно.

Може би аз не схванах, но ти сега го даваш сърдита и обидена, но какво му е аджеба наказанието на напетия момък шамаро раздавач? По всичко личи, че ще простиш само да ти мине обиденото и що да се напъва той, като просто трябва да изчака?

За мен съжителството е като танц - всеки проверява до къде и как може да прави чупки и да му минат мурафетите. В конкретния случай си направила и правиш голяма грешка - свиваш се в черупката и ревеш, разчитайки на неговото "омилостивяване".

Ти ми кажи, кое в твоето поведение или думи ще го спре следващия път да те тресне пак?

Напълнихте ми душата момичета
с топлите си думи
Днес бях доста заета и чак сега намерих време да пиша.
Просълзихте ме , да знаете

ЧервеноВинце, да, казах му, на което той се обърна и каза
нещо от сорта, че всички сме " един дол дренки".

Daniele, колелото се върти  


Iggiberry, дано не си лош пророк.
Наистина преди две седмици писах в една друга тема, че никога не ме е удрял и Бога ми не съм допускала, че така ще стане.

Най - откровенната глупост, която чух днес , е да кажа на моите родители да не му стъпват в къщата
Те нямали вина , но да ми натриел носа и да разбера как се чувства той
Не искам да се заричам, но не мисля че на този етап ще си грабна децата и ще отида при моите родители.
Ако мислех да го напускам окончателно , да.
Той има не само финансови задължения към децата все пак.
Ако отида, после ще последват помирения в стил
" извинявай другарче , повече няма да правя така ", сигурна съм.
Майка му ще дойде да се прави на света вода ненапита и да твърди, че много е загрижена за нас ЛИЦЕМЕРНО.
При това положение ще останат много неизказани неща между нас.
До следващият път.
Мисля, че сега е момента да поставя някакви граници.
С неговите родители ще се държа дистанцирано и винаги ще имам едно на ум.
А него ще го игнорирам, до тогава, докато сам осъзнае грешката си.
Да, доста момичета ми писаха, че трябва да си събера багажа.
Те сигурно така щяха да реагират, както и на мен това ми беше първото, което ми мина през ума, когато ме удари.
Ако нещата вземат лош обрат от тук нататък ще се замисля сериозно за багажа, да.
Понеже стана въпрос за пари.
Взема чисто 200 лв , но заплатата му е по - висока  - 500, но имаме заеми, издръжки и т.н.т.
Никога, ама НИКОГА не съм му намеквала нещо, че не изкарва повече пари. Ако е станало въпрос за финансови затруднения
( всеки има такива ), съм изхождала от това, че всичко е скъпо и живота е по - труден. Възможностите на малкия град са малки.
Да се гледат две деца не е лесно, но ние така сме решили все пак.
Дане остане някой с впечатление, че му пиля.
малко стана дълго

Какво му било на него да си видела  Какво му е ?
Единственото , което се сещам е , че родителите му го тормозят нещо и го навиват , той вътрешно страда и е избухнал ...
Да знаеш ,че не трябва толкова лесно да прощаваш .
Ясно е , че няма да си събереш багажа с две почти бебета  , но направи така , че да му е ясно - това е било първият и последен път 
С техните не говори изобщо !
Както и с него .
Ако си му казала всичко , което мислиш и което той е трябвало да чуе пълен игнор и мълчание .
Ама истинско мълчание . Дори и служебно не му говори .

Проблемът обаче остава в старите - той винаги ще е между чука и наковалнята и ще се мъчи да им се "доказва" ... трябва да намериш начин това да се промени ...

 

Хубаво е, че имаш някакъв план на действие!! Ясно е, че тук имат пръст неговите родители /да не кажа, че вината е изцяло тяхна....но не искам да съдя никой/ - сигурно доста му мрънкат на главата! Едно само ще ти кажа не допускай свекърите да те тормозят, просто недей, казвам го от личен опит..... опитай се да го привлечеш на твоя страна, все пак ТИ И ДЕЦАТА сте неговото семейство.... не знам на колко години е той, но все пак трябва да го осъзнае.....
Ще те мисля да знаеш.......и стискам палци за хубави новини.... 

П.П. С Pipinka сме на едно мнение 

Не мога нищо да ти кажа, освен че стискам палци и дано това си остане, да нямате повече такива преживявания. Обидно е.
Не се притеснявай за финансовите ви проблеми, малко са хората, които не са ги изпитвали, но опитай когато след време нещата се оправят, върнете си дълговете и т.н да се изнесете от този дом.
 Това според мен е фактор номер едно. Самият факт, че живее в дома на мама и тати е показателен, голям мъж, имал и друг брак. Помисли по въпроса, живота ви ще е кошмарен докато покрай вас живеят такива вампири.
Успех и се дръж на положение, склониш ли глава, така ще е винаги. Накарай го да се замисли би ли преживял още един развод.
 

Ако ти го игнорираш, мама и тате няма да го направят.Познай чия страна ще вземе той!
Говорим за втори шанс, все пак, не за n-ти.
Въпросът май е: искаш ли го този мъж или предпочиташ да се освободиш от него.
А багаж най-лесно се събира,винаги има време за това. Номерът е да не го връщаш обратно-от себеуважение,ако щеш.