Знам, че темата не е за тук.

Мъж с подобно еснафско мислене никога няма да се промени. Преживял е една раздяла заради мама и тате, втора не може да го уплаши. Мисля, че някой ден ще съжаляваш за решението си да споделиш живота си докрай с такова малко човече, но животът си е твой, все пак и решението си е твое.
Толкова ми се иска да греша

За съжаление и аз мисля като Белинда.

Ох, явно този човек се гордее от постъпката си...   Ами след като мама и тате са го похвалили...

Грудке, по начина по който писа, че ти е отговорил ..."че всички сте един дол дренки", почвам да си правя  интересни изводи за твоя мъж...

Явно е, че не му е пукало нито за бившата , нито за тебе сега...и не се притеснява да те изгуби. Иначе ОТДАВНА БИ  ТИ СЕ ИЗВИНИЛ!

Все му е едно как се чувстваш ти, и дали си ранена или не...на мама и тате държи повече ! 

Ами аз такава дуспа бих му била след тези думи, че не може да си представиш....Да  си живее с мама и тати, и да е жив и здрав.

Веднага допълвам защо ще го направя...защото не бих могла да обичам и живея с  човек , който ще ме унижава , сега пред родителите си...утре сигурно пред приятели.

 А и какви са тези родители, които  се кефят на подобно  поведение  на сина си   Как ще живея с такива хора и ще ги уважавам, след като те мен не ме уважават...?

Иначе  ти мила си знаеш най-добре, и избора  си е лично твой. 

Много тъжно ми стана като прочетох.  От мен имаш една прегръдка. Не знам какво да кажа.
В моментите, когато всичко е много трудно - две деца, липса на пари, дългове, интриги от семейството всеки избухва, нервите не издържат и се стига до нелицеприятни скандали. Съжалявам!

...  и моето сърце се разплака Съжалявам, че не знам какво да те посъветвам. Бих казала "майната му", но знам ли дали това е правилното решение Тъжно ми е.

Здравей мила! Стана ми много мъчно за теб. Сега си мисля, че ако моят мъж постъпи така, веднага бих се изнесла, но като ти дойде до главата... знае ли човек?!
Дори и да останете заедно, много те моля, върни му го тъпкано, запази достойнството си и покажи, че не позволяваш да се подиграват с теб!
Имаш и моята подкрепа.

Belinda, ти бавно, но сигурно се превръщаш в моя гуру, тук във форума. Успяла си с две изречения да кажеш това, което аз се опитах в 50...

TarikMom, не й натривам какво е казала, а само давам пример колко можем да се изненадаме от хората да себе си... Пример в полза на тезата, която защитавам... и която, изрично съм споменала, е моето мнение за развръзката на тази история... За съжаление говоря от мноооого личен опит!

И аз така мисля.   Не бива човек да се страхува от промени.

Една  раздяла е много  по-добро решение отколкото компромиси да се живее с някого който те мачка унижава или не те прави щастлив! 

А щастие е когато двама човека се обичат, не само единия обича другия...

Аз също се разделих с първия си съпруг. Имаме син заедно...Ето я и моята история.

 Много ще се учудите предполагам като ви кажа, че  се разбирахме добре, беше хубав човек..не скандалжия. Е имали сме дразги, но не и скандали.

Той  е  силен инат, типичен за предсатвителите на зодия СКОРПИОН. Иначе много пъти ме е защитавал пред техните, за което евала ..и не мога да се оплача. И те се опитваха да се  намесват в   нашия брак, но той ги отряза тотално.

Но при нас имаше друг проблем. Аз много пътувах за  да изкарвам пари и да поддържам семейството ни. Тоест  аз бях "мъжа в къщи" относно финансите аз бях тази която плащаше всички сметки по всичко. Това не ми пречеше, но всичко е до време.

Аз знаех, че няма вечно да пътувам...

В същто време взе да ми тежи, понеже бившия ми постоянно си сменяше работатаи и  не му пукаше, че  може да седи без работа няколко месеца, докато си намери друга работа. Там  не му харесвало, тук не му харесвало....тук му давали 300  а той искал 600 лв?
Взимаше радикални решения на своя глава. Казвах му  300 лева...кой ти ги дава! По-добре 300  от  нула, нали?!!
Но той не можел да работи за "грошове" освен това и здравето му било ценно... а моето здраве не е ли ценно? Това го правеше понеже занеше много добре, че аз ще нося много парички...и няма да закъсаме. Колко е гоистично...

А аз  нямах право да кажа, че това или онова  не ми харесва, трябваше да работя постоянно. Много пъти съм го питала, какво ще правим ако реша да спра да пътувам? Отговора беше...Е добре де, сега не  си спряла да пътуваш, Като спреш ще го мислим"   Да ама имаме и дете...и него трябва да го мислим, то ще расте, ще иска да учи...и т. н. Исках да осигурим на сина си  нрмален, сигурен  и стабилен живот.
Това безразличие към бъдещето ни взе да ме изнервя, неговата безотговорност към работата и към сина си.  Тези мои пътувания...едно и също говорихме и нямаше промяна.

 И той съвсем спокойно винаги  ми казваше, че няма да работо за "без пари"...и така си  седеше месеци без работа... 300 лв не били нищо, нямал да си разваля здарвето заради 300 лв. Почнахме да се отчуждаваме един от друг...Не сме се карали, не сме се наранявали...Аз просто  лека полека се дръпнах.. някак си взех да губя респект към него.
Мислих си, какво ще правим ако аз спря да пътувам или се разболея...тези мисли не ми даваха мира. Не се чувствах сигурна и спокойна за сина си . Трудно ми е  да ви  го опиша с думи, но вече гледах на него със съвсем други очи...

Не можех повече така, вътрешно се терзаех, а и детето взе да усеща нещата.  Просто не бях вече  щастлива, заспивах и се събуждах в стрес... какво ще е утре!!!  Реших, че и за двамата ще е по-добре да се разделим. Не можех повече да бъда "мъжко момиче"...исках да обичам и да уважам съпруга си.
Дълго мислих преди да взема това решение...

Така и направих...казах му че искам развод. Той не се съгласим с предлога, че ме обичал безумно мен и детето и не можел да живее без мен. Да, но аз вече нямах респект и тези чувства към него както преди...казах му го.

Бях искрена, бях себе си! Ужасна съм, ще кажете...но по-добре ли щеше да е, ако се самозалъгвах, че нямам избор и че трябва да продължавам така..без никаква сигурност??

А майка ми плака, моли ме...какво щяли да си помислят съседи и роднини...? Да , ама аз не живея за тях!

А това, че не съм щастлива и че жертвам щастието си заради някой, който не мисли за мен и детето, не мисли за нашето утре?

 И аз имах право на щастите...точно като всеки друг !

Дълбоко в себе си вярвах, че ще намеря щастието си което всеки човек на земята заслужава. Исках го много, търсех го...И сега не съжалявам за решението си...че го напуснах.

Намерих втория си съпруг, мъж който много ме обича и се грижи за мен. Той има две деца от предишен брак, той е добър баща и чудесен съпруг и към моя син и към неговите деца.

Сага майка ми вижда разликата, вижда че съм една  ведра и щастлива жена... И тя и моя татко  обожават сегашния ми съпруг, за това, че прави щастлива дъщеря им.

Не знам кого съм обичлала повече от двамата...но сега се чувствам щастлива жена!  И то благдарение на моето решение да търся щастието си...

Но хората са различни...всеки знае за себе си.   Знам обаче едно нещо...."Който търси, намира!"

Така че Грудке, каквоти  и да решиш...мисли винаги, че заслужаваш щастие.

 Или накарай човека да се промени куъм теб и да започна да те уважава, или му обърни гръб и продължавай напред! Не губи ценно време от живтота си...той е безценен!

Каквото и да решиш...пожелавам ти кураж!     

Червено Винце, ти си смела жена, наистина.
Уважаваш себе си, което е най - важното.
Аз го обичам и ми е много боло, че се случи това и все още немога да си го обясня.
И той е Скорпион.

Не е че токова уважавах  себе си, колкото исках да бъда щастлива именно  с този човек. И аз много го обичах. Може ли скорпион да не те накара да го обичаш... 

 Опитах се...направих всичко възможно,  15 години бяхме заедно...но не се получи. Живота ни е даден за да обичаме и бъдем обичани.

Не можах да живея в несигурност, имах син и  трябваше да мисля за него. А след като детето ми е щастливо, и аз съм щастлива.

 В моменат в който се развеждах, малкия беше в трудна възраст пубертета...беше ми много тежко, но се справихме и двамата 

Но сърцето ти ще ти подскаже истината! 

 Аз не разбрах довода - какво му било на него, ти си обидила неговите родители ли, че така се нахвърля на твоите? Нали просто си обяснила "къде са ви парите"? Каква е неговата теория за това избухване? Кажи му, че отново върви по същия път- ако продължи по него и резултатът ще е същият, дано се замисли!

Не изчетох всичко...

Майка ми навремето каза нещо което си припомням от време на време
"Истинските мъже, много рядко са с чиста съвест"

Аз съм губила контрол от гняв и ярост, чувството ми е познато... може би затова бих се опитала да простя. Или да игнорирам.

Виж това че е имало свидетели е отделен проблеми то немалък.

Мъжът ти е проявил слабост защото в онзи момент на върха на всичките трудности се е почувствал предаден от тебе. Вие сте заедно, вие двамата сте едно семейство а ти си показала слабите ви страни, оплакала си се от него че не се справя че не е мъж на място
ЗНАМ ЗНАМ ЗНАМ че не е така, но за него в онзи момент емоционално е било така.Може той да е градил някакава илюзия пред техните че сте си добре- като защитна бариера, да ги държи настрана, да запази "достойнство".
 Между всеки баща и син има жестоко подмолно съперничество, като си казала това си го "предала" . В това им съперничество, в онзи момент ти си играла на страната на баща му, дала си му повод дълго занапред да го дъвче, мачка и иронизира че не се справя като глава на семейство. Ако години наред е водил борба да накара баща си да го уважава като мъж- върнала си го с години назад в тази борба...

Не че го оправдавам - да не се овладееш е проява на слабост...

Мисля че не си права като смяташ че държи като че е прав, просто толкова много е сгафил че не смее дори да го обсъжда, просто те наблюдава за да се опита да определи размера на щетите, ако в този момент се замисли колко е сгафил просто трябва да ходи да се удави...
чоивек не вижда истините които не може да понесе...
Вероятно от друга страна  е травмиран не по-малко от тебе, от това че се е оказал способен на такова нещо, от идеята че вече е загубил и теб и децата и му остава само да чака развръзката.
колкото и абсурдно да ти звучи.

от твоите постове разбирам че той не е тип насилник...

понякога мъжете са трудни за разбиране...

ако е изгубил контрол, това е тежко, отношенията ви никога няма да са същите,но станалото не променя факта че те обича и че вероятно все така човек убива за тебе и децата.

ако му простиш ще го натовариш още повече защото това не е за прощаване и благодеянието ти още ще го озлоби. Да го напуснеш също... не е решение точно сега имате пътища за оправяне на нещата.
Има  някакаъв вариант тип да му изясниш че това да му е за пръв и последен път и че ако има следващ път няма да види нито тебе нито децата повече, но че още го обичаш и му даваш втори шанс.
а предвид че е скорпион, май премерено хладното мълчание е по-добро. но му дай с действията си да разбере къде поставяш границата, за да спре да нараства и да започне да спада директното напрежение напрежение между вас.
изпълнявай си задълженията каквито са били към семейството ви досега и всичко друго на нула, но без демонстрации и най-вече гледай техните да са колкото може настрана за да не оказват влияние.

за отношенията ти с техните- ти нямаш от какаво да се срамуваш- понесла си нещо ксоето не си могла да спреш, в онзи момент. отношението на мъжа ти в някакъв момент не те определя нито като личност нито като човек, определя него. вирни си носа и се дръж като човек който заслужавауважение. Защото това еименно така. не се поддавай да се срамуваш за неговата постъпка към тебе. това е поведение и психология на жертва а ти не си такава.

Аз искам само да те подкрепя. Не знам какво да те посъветвам, знам че решението да го напуснеш не се взима толкова лесно. Както не може за ден два да се решиш да се обвържеш с някой, така и не може за ден-два да решиш да разрушиш връзката си с него. Сигурна съм, че другото което те спира е факта, че ти го познаваш като друг човек и предполагм, че дори ти е трудно да повярваш, че го е направил. Някой ти беше писал да се замислиш и за това, че вече има един неуспешен брак. Абсолютно не съм на това мнение. Не мисля, че заради такава грешка (развод) човека трябва да се заклеймява, че не е добър съпруг ( съпруга ). Това което е направил съпругът ти е недопустимо и за мен, не знам как бих постъпила на твое място, а и ти си познаваш човека. Аз също винаги съм си мислила, че ако някога ме удари мъж, повече няма да ме види, но е различно когато си в тази ситуация, а не я гледаш от страни. Единственото което мога със сигурност да твърдя е, че по-голямата част от вината е негова, а останалата част е на родителите му. Явно семейството му не е много читаво. Докато сте там ще си имате проблеми. Казвам го от опит. Знам, че се чувстваш в безизходица и според мен най-доброто за момента е ако можеш да се махнеш за малко. Не знам - да отидеш за седмица на гости при роднини или пък при родителите си. Така според мен ще можеш ТИ да се поуспокоиш и да си направиш реална оценка на ситуацията - така, както стоят нещата за теб. Тогава ще можеш и да вземеш някакво решение за твоето поведение спрямо него от тук нататък. В майчинство си така, че проблема с работата ти отпада, просто намери къде да отидеш за малко. Има и нещо друго в малък град- наемите на квартирите са доста по ниски. Според мен това е посоката в която трябва да мислиш. А сега те прегръщам и ти пожелавам положително развитие на нещата и повече спокойствие.

 Знам ,че с нищо не мога да ти помогна,но те прегръщам дано всичко се оправи каквато и стъпка да предприемеш аз те подкрепям