Публикувана: 24 март 2008, 21:07 ч.
Последно мнение: 31 март 2008, 15:03 ч.

Знам, че темата не е за тук.

8 279
139
1

# 105 26 март 2008, 09:29 ч.

Мнения: 2 441

Мъжът ти е проявил слабост защото в онзи момент на върха на всичките трудности се е почувствал предаден от тебе.

За какво предателство става дума?
За никакво.
Грудка е казала един достоверен факт - че толкова средства са нужни за децата й. При положение, че дядото си е позволил нахалството да държи сметка на парите й.
И това е било повод за унижение от страна на мъжа й. Малко като на калпавата ракета космоса й пречи. то комплексаря винаги ще си намери повод, ама в един момент и това го мързи да прави, да си тръска мозъчните гънки, за да оправдава поведението си спрямо жената. Ми тя нали е второ качество човек, защо изобщо да си търси повод. Тогава става страшно, защото задръжките падат тотално. И това не е холивудски сценарий, а реалност.
Като прочетох отначало в първото си мнение едвам се сдържах от гняв.

Грудка, Hug

В момента се налага да потърсиш помощ - едва ли майка ти ще ти откаже помощта си. Поговори с нея, после премисли още веднъж нещата, но не дали да оставате заедно, а как сама да се грижиш за децата си. Някъде пишеше, че свеки щяла да лицемерничи, нека майка ти я отсвири.
На мъжа си кажи, че ще потърсиш съдействие от отдел "Закрила на детето".

# 106 26 март 2008, 16:41 ч.

Мнения: 553

Грудка сама каза че няма обяснение, още по-малко неговото обяснение за случилото се.
Емоциите и гордостта виреят по други правила, не \винаги разумни, често несправедливи и едностранчиви- особено когато резултата е някакава такава изцепка, винаги има някакава солидна грешка в логическата верига, но то кой ти мисли като е афектиран
Прав или крив, на Грудка предполагам е необходимо да разбере макар и порочната логика на реакцията му.
какато казах опитвам се да разбера, - не го оправдавам.
Но все пак има разлика между човека и постъпката му, нали?
Всеки допуска грешки, понякога допуска ужасни и непоправими грешки, но нека съдим деянието, а не човека като цяло.
това че е посегнал няма оправдание, но това не го прави автоматично насилник. това са две различни неща. Грудка каза че дори не я е нагрубявал преди.
нещата не са само черни или само бели.

Грудке, не знам какво да те посъветвам, мога да ти кажа какаво предполагам че бих направила аз. Бих послушала сърцето си, бих изчакала да се уталожи бурята от изненада обида и гняв.
Лично за себе си, за да реша принципно как да постъпя Ще чакам да усетя дали има пътечка за прошка в сърцето ми или няма.
Дотогава бих се оставила на рутината, и сигурно бих останала доста хладна към него, но показвайки болка, но без обвинения, на този етап.

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 16:50 от oceanid

# 107 26 март 2008, 20:14 ч.

Мнения: 19 338

Много тъжна история. А има ли вариант да спрете да виждате и чувате неговите родители, за да не ви създават допълнително проблеми.

# 108 27 март 2008, 09:13 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

oceanid

Цитат на: В_и_В_и в ср, 26 мар 2008, 20:14

Дори след тази грозна история, аз немога да поставя ултиматум
да не се виждаме с родителите му.
Те са негови родители.
Те са баба и дядо на децата ни, въпреки всичко.
Не искам изборът му да бъде " Те или Аз".
От тук насетне моето отношение спрямо тях ( свекърите )
няма да е същото, никога.
Вчера мъжът ми отново отвори темата.
Обясних му как се чувствам , така , както на вас.
Върша си семейните задължения, а друго всичко е на нула,
както добре го каза oceanid .
Вечерта , дойде при мен , извини ми се и ме целуна.
Не му отвърнах на целувката.
Казах му , че ми трябва време, и че не съм му простила.
Казах му да ми се извини пред тях. Казах му, че му давам време
да преосмисли поведението си.
Нищо не каза.
Тази сутрин, се опита ( само се опита ) да ми повиши тон за нещо.
Досега никога не съм му била толкова време сърдита.
Не че сме имали такива поводи за каране де.
Винаги ми е минавало да не кажа за 15 минути, както и на него.
В момента, като че ли аз владея ситуацията, а той се чувства несигурен.
Вие момичета имате пръст в това Wink

.
Ако не ми бяхте вдъхнали увереност със съветите си, може би
щях да почна да търся вина в себе си bouquet

# 109 27 март 2008, 09:27 ч.

Мнения: 474

Дръж се Грудке ...... с теб сме

# 110 27 март 2008, 09:53 ч.

Мнения: 4 668

oceanid - преди време нещо се сдъвкахме в една тема / вече не помня защо Simple Smile

/ , но искам да кажа , че те поздравявам за това , което пишеш . Подкрепям на 100 % Peace

и винаги те чета с удоволствие Hug

Към авторката - радвам се , че нещата започват да се оправят . Но не отстъпвай толкова лесно . Сама казваш , че владееш ситуацията - нека така да бъде .
Правилно си посъпила , като си казала , че още си обидена . Нека разбере ,че постъпката му е ужасна .

# 111 27 март 2008, 10:11 ч.

Мнения: 337

Браво Грудка, само така! Hug

Важното е да покажеш и на ония вещери, че не ти пука, защото когато те знаят, че си наранена, удоволствието им е още по-голямо. Не им позволявай да се месят в семейството ти, и ако можеш им прави напук, ако не просто ги игнорирай съвсем дипломатично и нека знаят, че те за теб са просто нищо. smile3534

Малко силно звучи, но това което са ти причинили също е такова. Heart Eyes

# 112 27 март 2008, 10:18 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Грудка Калудкова в чт, 27 мар 2008, 09:13

В момента, като че ли аз владея ситуацията, а той се чувства несигурен.

Ти владееш ситуацията?
Боже Господи...
Той те удря, държи се просташки, ОПИТВА се да ти повишава тон, но иначе ти владееш ситуацията.
Евала
Вбесява ме женското овчедушие и повече няма да пиша тук Sick

# 113 27 март 2008, 10:35 ч.

Мнения: 4 668

Е какво овчедушие е това пък Confused

Почвате да прекалявате с позицията на силно еманципирани ССФ Confused

Какво да направи жената ? Къде да отиде с две бебета ?

Ама така отстрани е ного лесно ...
Сама казва - мъжът и даже тон не повишавал досега . Случката е гадна и непростима , ама чак пък да си събере багажа на момента и да го напусне окончателно не ми се вижда много реално .
Има семейство все пак , има две малки деца , за съжаление нямат собствен дом ...

Ама не - трябва да се разведе и да го напусне . И все пак, смея да твърдя , е в техният случай не става дума за домашно насилие , а до онзи ден авторката не е предполагала ,че мъжът и е способен на това .

# 114 27 март 2008, 10:48 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Никси, много си крайна. Ти защо не напусна съпруга си, а реши и второ дете да му родиш ( ако не се лъжа беше писала, че нещата отиват към раздяла)?

# 115 27 март 2008, 10:52 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Стискам палци да се разберете Hug

Стискам палци да изтриеш неприятният миг от живота си Peace

Стискам палци да остане само един единствен път и дечицата ти да растат в нормално и сплотено семейство bouquet

# 116 27 март 2008, 11:22 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Грудке, дано мъжът ти се вразуми и не те унижава повече така. Бъди силна заради децата, не се предавай. Дръж положението под контрол. Не е лоша идеята да ти се извини пред майка си и баща си. Hug

# 117 27 март 2008, 11:40 ч.

Мнения: 398

Леле , колко мразя лицемерни роднини.За жалост на съпруга ми са точно такива , но добре ,че той не им се връзва.А и аз му спестявам много от изцепките им де.Но скоро ще ми кипне.

Дръж се на положение и му покажи ,че трябва да се стегне и да промени отношението си към теб.Обясни му ,че си във фазата на обмисляне и анализиране на ситуацията и ,че плагаш огромни усилия да забравиш и промениш случилото се.

Успех. Hug

И дано му щъкне на човека , че те е наранил и се постарая да се промени.

# 118 27 март 2008, 11:49 ч.

София
Мнения: 2 271

Грудке, ако искаш да запазиш семейството си, ще трябва да се научиш да отстояваш и да поставяш ултиматуми... На никой не му се започва война, но когато от едната страна те атакуват, ти трябва да отговориш подобаващо.
Не говоря от личен опит - моята свеки е свястна, но наистина не бих позволила на никого да влияе на семейните ми отношения.
Обясни на мъжът ти точно как се чувстваш и какви мисли ти се въртят из главата. Бъди му опора, а не съдник. Като види приятел в теб, семейството ви ще стане по-здраво.
Успех.

# 119 27 март 2008, 11:56 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: ИраМира в чт, 27 мар 2008, 10:48

Мила, напуснах го с корема и с две годишния си син.
Затова съм крайна, защото виждам в историята собствения си ужас от самотата и знам какво е.
Знам и че никой не заслужава подобно отношение...

Препоръчани теми

Как да подходя и да си я върна

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Искам да напусна.

Причина:

Причина: