Публикувана: 25 март 2008, 13:42 ч.
Последно мнение: 7 апр. 2008, 01:31 ч.

Роднини и пари

6 425
96
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 26 март 2008, 14:03 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Точно такъв сорт помагане развали отношенията с родителите ми.
Докато живеех в София, работех и имах добри доходи, ги научих, че като се прибера ще пълня хладилника, плащам сметките и оставям пари в брой...
Сега вече не работя, но пък съм омъжена за чужденец. Което за тях си е все едно парите ги берем от дърветата. Да, ама не ги берем. Мъжът ми работи от 5ч сутрин до 21ч вечер, 7 дни седмично, за да имаме доходите си.
Съответно, реших, че мога да помагам като им копувам лекарствата.
Само, че сега станах стиснатата и неблагодарна дъщеря Confused

След последното такова изказване от страна на баща ми, и след като майка ми ми открадна 200 лв, съм ги отрязала тотално.

# 46 26 март 2008, 14:12 ч.

Мнения: 11 747

Ох, виждам, пък и си знаех отпреди, че финансовите отношения при роднините са много деликатна работа. Трудно е явно да се получи така, че всички страни да са доволни, да няма сърдити, кои с право, кои без...
При мен положението е доста сложно и заплетено, трудно бих го обяснила точно, а и не искам..., просто ми се щеше да зная мнението на повече хора, предположих, че не всеки ще мисли като мен... и ако е възможно да се ориентирам за себе си - доколко поведението ми е правилно, ако има правилно поведение, за всеки правилата са различни, все пак.

И, да... аз във въпроса си пропуснах родителите, като страна във взаимоотношенията, но всъщност добре, че някои от отговарящите са ги включили, защото и те са намесени, разбира се.

Моля, продължавайте да давате мнения.

# 47 26 март 2008, 14:36 ч.

Мнения: 800

Много зависи от това какви са отношенията. Докато бях студентка и работех подпомагах сестра си (с нея сме много близки) - тя тогава роди големия си син, прекъсна следването си, мъжа й също студент, започна частна работа и естествено го бяха закършили. Колкото можех и като пари и като покупки за бебето. Живяха у нас 4 години - и родителите ми и аз давахме каквото можем. После един по един родителите ми починаха след боледувания (аз се оправях сама с грижите и разходите, защото тя имаше вече и второ дете). После аз се омъжих и сега имам две дечица - помощ не съм видяла нито материална, нито друга, само когато мъжа ми беше без работа ни дадоха един заем ... В отговор на въпроса ти: Много зависи от половинките, ако сестра ми беше омъжена за друг човек - сигурно щеше тя да ми помага сега (забравих да кажа че тя е с 3 г. по-голяма от мен).

# 48 26 март 2008, 16:03 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Разбира се, че трябва да се помага. Това не е дълг, това е призвание.

Трябва да помага този, който може да помогне. Този който не може - му се помага.

Да не забравяме, обаче че има хора, които злоупотребяват.

Но, това, все пак са си мои схващания.

# 49 26 март 2008, 16:38 ч.

Мнения: 4 965

А, ако всички получават високи доходи, но някой от братята/сестрите получава повече, длъжен ли е да дава, за да е всичко поравно? newsm78

# 50 26 март 2008, 17:17 ч.

Аз сън "За" помагането.Ако не помогна на родителите си и на братята си, на кого.Това са ми най-близките хора.Моето семейство.А и съм 100 процента сигурна в тяхната обич и подкрепа.
За това е семейството, за да си помага.А и в крайна сметка,да завещаеш на децата си-обич,толерантност,уважение,доброта е по-важно от вили и коли.Да им създадеш здрави семейни връзки и устой е над всичко......не говоря за хрантутене и всякакъв вид злоупотреби...но съм за помагането.

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 17:49 от diavol4e

# 51 26 март 2008, 18:10 ч.

Мнения: 649

Аз съм на мнене, че никой не е длъжен да помага, въпрос на разбиране и възпитение. Аз лично ще помагам на семейството си колкото мога. Единственото нещо, което може да ме влуди е това аз да помагам финансово на брат ми, а неговата жена да харчи мойте и неговите пари и да не работи. Направо ще я съсипя, защото такива материални мърли не понасям. В името на семейството си съм готова на всичко.

# 52 26 март 2008, 18:20 ч.

Мнения: 4 753

Винаги сме си помагали с брат ми, в много добри отношения съм и с брата на мъжа ми.... Ако ние бяхме много богати непременно щяхме да помагаме.... Не, защото сме длъжни, а защото искаме... въпрос на възпитание и манталитет... Peace

# 53 26 март 2008, 18:58 ч.

Мнения: 1 950

Ние към момента сме по-добре материално от семейството на сестра ми. Ако ме помоли за някакви пари, било под формата на заем или безвъзмездно бих и дала. Но тя никога няма да го направи. Всеки се простира според възможностите си. Често купувам подаръци на племеничката, помагам финансово на майка ми, която е вдовица и с малка пенсия както се досещате. Майка пък помага повече на сестра ми защото живеят в един град, а и ние още нямаме деца. Когато трябва да се направят някакви по-сериозни семейни разходи обикновено аз давам по-голямата част, сестра ми пък се включва с друга помощ. Примерно баща ми като беше болен, аз не можех да съм там денонощно, помагах с финансови средства, а сестра ми и зет ми бяха там денонощно. Абе с две думи разбираме се.
Никога въпроса за парите не е стоял между нас.
Винаги ще им помогна, ако имат нужда или помолят, но не се чувствам задължена да ги дотирам месечно, нито пък те биха го приели.

# 54 26 март 2008, 19:08 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Помагам винаги с какво мога.....,пари давам,но не на заем.....

# 55 26 март 2008, 19:22 ч.

Мнения: 6 993

Мъжът ми имаше намерение, ако сестра му влезе да учи, ние да я издържаме. Побеснях, когато ми го изтърси, а той ми наприказва глупости, че аз като нямам братя и сестри и не знам какво е кръвна връзка и прочие. А според мен децата са грижи на родителите си. Rolling Eyes

А едното семейство да издържа другото постоянно съвсем не ми се нрави. И аз бих дала като другите - за болест или при неочаквана финансова криза...

# 56 26 март 2008, 19:35 ч.

Мнения: 6 700

Нямам братя или сестри, сигурно затова не мога да разбера това патриархално мислене за подпомагане.
Идеята ми е, че след като имаш семейство ставаш отделна единица. Естествено в случай на нужда се помага нали затова са роднините, но по принцип по-имащият да е длъжен на по-бедния, не го разбирам.
Майка ми цял живот подпомага брат си и сестра си и техните семейства. А леля ми толкова е свикнала с това, че се сърди ако не го получи. Не стига това, но си мисли че аз и мъжа ми също сме им длъжни. Ако съм в командировка съм длъжна да нося подаръци на цялата рода и то големи, иначе настава голяма сръдня. Направо луда работа. Смешното е, че братовчед ми 35-годишен мъж с много добър доход продължава да мисли, че майка ми (леля му) 65-годишна жена е длъжна да му помага с пари, подаръци и по всякакъв начин. Помощ от тях обаче ние не трябва да очакваме, защото те са специални. Ама не е луд, който яде баницата.

# 57 26 март 2008, 22:16 ч.

Много зависи от ситуацията. Да помагаш щом имаш възможност е напълно естествено, но в много случаи някой паразитства на чужд гръб, което е безкрайно некоректно.

# 58 26 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 3 929

Не, не смятам, че е редно да им помагт. Всяко семейство трябва да се оправя сам. Разбира се, изключвам варианта, когато по-бедните помолят по-богатите за заем. Ние с мъжа ми сме от по-бедните. Искали сме пари на заем от брат ми, който има собствен бизнес, и никога не ни е отказвал, но не смятам, че той ТРЯБВА да ни помага, защото ми е брат.

# 59 26 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 4 187

Ръка, която дава, не осиромашава!
Няма нищо лошо в това да дадеш, ако го правиш от сърце, то ти се връща хилядократно!

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Бебеправене, но без много правене

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: