Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

  • 7 990
  • 157
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 258
Малко странен въпрос, знам. Четох теми в Reddit и коментарите под тях и ми стана интересно - имали ли сте брак (или дългогодишна връзка), в който нещо ви е човъркало или дори сте били вътрешно сигурни, че няма да сте цял живот заедно? Кое е провокирало тези ваши съмнения?
Нормално е да сключиш брак с човек, с когото искаш да бъдеш цял живот заедно. И е нормално да не мислиш как и защо ще се разделите един ден. Но някои имат съмнението още в началото, а при други интуицията (?) им казва, че бракът ще е до време.

# 1
  • Мнения: 3 195
Някои по природа сме си малко фаталисти или си носим багаж от родителското семейство. "Цял живот заедно", "докато смъртта ни раздели" ни звучи ограничаващо, наивно, неприятно, като капан. Всичко се случва в този живот.

На мен примерно ми е повлияла смъртта на баща ми, беше само на 40. Нищо трайно и окончателно няма за мен в този живот в човешките отношения, може би единственото изключение е любовта към детето.

# 2
  • Мнения: 925
Да, имала съм връзка, 5 годишна, която още след няколко месеца знаех, че ще е до време. Токсична беше и ми трябваха цели 4 години, за да "преживея" и да прекратя.

# 3
  • Мнения: 794
Да, по принцип бях много “традиционно” настроена, мислех че няма нищо невъзможно в това да намериш твоят човек и да сте заедно завинаги. С течение на годините обаче осъзнавам, че това е по скоро рядкост и голям късмет. Човек може да се промени на 180 градуса в рамките на седмици, месеци. В момента минавам през такъв период, от много години съм с човека до себе си, имаме и дете заедно, брак също, въпреки това поради една или друга причина той се промени и от всеотдайният и грижовен мъж стана затворен, егоист, лъжец дори, на моменти има просветление и се държи добре, но след ден, два, три пак старата песен. Виждам че това е сигурен знак за раздяла някой ден, че дори и развод.

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 3 021
До голяма степен съм съгласна с наивница на средна възраст.
Всеки, съзнателно или не, си носи емоционален багаж.

Примерно дядо ми е починал млад и баба ми е вдовица от 42 годишна. Внуците не познаваме дядо ни.

Ако умра млада, не искам мм да остава завинаги сам, защото това би било ужасно.

Иначе родителите ми се разведоха след 40 г брак, като бяха 60+ годишни. Човек никога не знае.

Като цяло не го мисля, не се страхувам от раздяла. По-скоро знам, че ние предполагаме, Господ разполага. И всичко може да се случи.

# 5
  • Мнения: 6 258
А ако няма никакви признаци на токсичност, но въпреки това си с убеждението (не да смяташ, че е възможно, а да си убеден), че ще има развод в даден момент?

# 6
  • Мнения: 7 417
Човек, ако е сигурен, че ще се разведе/ раздели   не би се и оженил.
А какво на всеки е подготвила съдбата е Божа работа.

# 7
  • Мнения: 2 573
В сватбения ми ден (в далечната 1987) се ужасих, че мислено се питах с него ли ще прекарам следващите поне 50 години от живота си. Въпреки че бях много влюбена. Но ми се стори някак скучно и страшно.
Животът ме опроверга.
Прекарах само 5 години.
To be continued Kissing Smiling Eyes

# 8
  • Мнения: 7 278
Аз съм реалист и не съм изключвала възможността да се разведа. Така се и случи с първия ми брак. Преди него имах дългогодишна връзка, която завърши с раздяла и аз знаех, че ще стане така. Все пак това не ме е спирало да се наслаждавам максимално на любовта, да давам и да вземам, все едно ще е завинаги. Не съжалявам дори и за момент.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Не съм. Но ако някой има такава връзка, може изобщо да не иска да си признае причините, защото те не винаги са похвални. Особено при брак, айде, връзките днес всеки ги почва и къса, както си иска. Особено когато са без съжителство и без кой знае какви общи неща. Такива връзки по дефиниция могат да си бъдат неангажиращи, т.е. никой да не се прави, че връзката е сериозна. Та е добре да се направи разграничение.

Класика за брак с планиран развод, особено в близкото минало (понеже в далечното и разводът не е бил приет), е ако двойка е направила дете, но и двамата знаят, че не са един за друг - или поне единият знае; или обратно, попреминала мома или ерген, ЗА ДА има деца - иначе няма от кого друг. Така си ги представям. Иначе редки варианти със сигурност има и други.


П.П. Всъщност имала съм нещо като гаджелък, с излизане и няколко пъти секс, където от самото начало казах на човека, че не сме гаджета и не искам да бъдем. Отдавна беше. Той искаше. Мисля, че тези връзки не се броят, а се пита за привидно нормалните "обвързващи" връзки.
Колега на мъжа ми се беше хванал с едно доста по-младо момиче само уж за секс, ама първо аха да и каже, че я зарязва, щото не иска обвързване, тя пострада леко от инцидент, после забременя и към момента са заедно с две деца. И тези мисля, че не се броят, те са пак от неангажиращите, но "без кръчмар".

Последна редакция: нд, 07 апр 2024, 16:12 от Магдена

# 10
  • Мнения: 6 258
Значи все пак нещо те е човъркало и си се оказала права, че няма да си с този човек дълго.

В сватбения ми ден (в далечната 1987) се ужасих, че мислено се питах с него ли ще прекарам следващите поне 50 години от живота си. Въпреки че бях много влюбена. Но ми се стори някак скучно и страшно.
Животът ме опроверга.
Прекарах само 5 години.
To be continued Kissing Smiling Eyes

# 11
  • Мнения: 2 573
С присъщия ми цинизъм, придобит с годините, съм убедена, че човек трябва да разделя живота си на периоди.
И бракът съвсем не заема челно място.
Животът е един и е нормално в крайна сметка да намерим работещото за нас.

# 12
  • Мнения: 7 417
Аз с такива мисли никога не съм си блъскала главата. Всмисъл, живееш го тоя живот, бориш се  с изникнали проблеми, ситуации, гледаш деца, работа, някаква въртележка.
И като се обърнеш, 20 години минали.
Сега какво ще се случи и дали ще преминем отново заедно, наистина не мога да кажа.
Но, за първия ми за който щях да се женя, бях сигурна и нещо ме чоплеше,  че по- добре да се разделим, не беше моето и отдавна щях да съм разведена.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Питанката не е дали сте допускали, че няма да останете заедно, а дали сте започвали/продължавали брак или сериозна връзка, бидейки сигурни, че ще се разделите.

# 14
  • Мнения: 7 417
Питанката не е дали сте допускали, че няма да останете заедно, а дали сте започвали/продължавали брак или сериозна връзка, бидейки сигурни, че ще се разделите.

За връзка може и да дадеш шанс. Но, чак да се обвържеш с брак, с човек, с който имаш усещане, че не сте един за друг е много глупаво, според мен. То затова се пробва.

Общи условия

Активация на акаунт