Имах една приятелка,която докато се смееше се тресеше цялата и подпръцкваше
- Публикувана: 28 март 2008, 04:08 ч.
- Последно мнение: 29 март 2008, 01:35 ч.
За Пръцкането
Лелеййй... да не посмееш да му разкажеш виц на такова
Имах една приятелка,която докато се смееше се тресеше цялата и подпръцкваше
Буба, фасня или фъсня 
Имаше един виц за французин, турчин и българин в едно купе и на тримата им се припръцквало...
Признавам си: аз съм по-пръдлива от мъжа ми, но тактично се изнизвам на терасата. Е то му става ясно какво правя там, но все пак се въздържам от злоупотреби в семейното ложе ...
Поздравявам ви с този линк:
http://forum.bmo.bg/index.php?showtopic=5740
Поздравявам ви с този линк:
http://forum.bmo.bg/index.php?showtopic=5740
Пърдиада
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!
автор: Пеньо Пенев
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!
автор: Пеньо Пенев
А за това ще кажете, че е сладичко, а?!
http://www.vbox7.com/play:c55e7324
Ама като порасне кой знае какъв пръдльо миризлив ще стане...
http://www.vbox7.com/play:c55e7324
Ама като порасне кой знае какъв пръдльо миризлив ще стане...
Боже, щях да умра от смях!
Мен пък това ми е любимо:
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
Иначе другото стихотворение и аз знам, че е от Смирненски, на което сериозните хора не вярват, но пък и Смирненски е бил човек и е можел да сътвори и простотии, нали?
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
Иначе другото стихотворение и аз знам, че е от Смирненски, на което сериозните хора не вярват, но пък и Смирненски е бил човек и е можел да сътвори и простотии, нали?
Иначе другото стихотворение и аз знам, че е от Смирненски, на което сериозните хора не вярват, но пък и Смирненски е бил човек и е можел да сътвори и простотии, нали?
Близката ми много дълго го убеждавала,че това не е нормално в нашата държава,а той много неразбиращо я гледал... 
Моя близка беше преводачка на един австрийски бизнесмен,който си пърдял и оригвал съвсем спокойно в тузарски ресторант...
Хаха, баси ужаса, честно
