Публикувана: 30 март 2008, 22:20 ч.
Последно мнение: 5 апр. 2008, 14:41 ч.

Мъката ме задушава

5 517
51
1

1
2
3
4
Всички

30 март 2008, 22:20 ч.

UK
Мнения: 1 351

Съжалявам, че ще напиша следващите няколко реда но няма с кого да споделя.
Преди една седмица майка ми ми се обади и ми съобщи, че са убили човек който обичах с цялото си сърце и душа преди години Cry

Имахме силна и дълбока връзка която траеше 2 години. Обстоятелствата ни разделиха но аз продължавах да си мисля за него (той ми беше моята голяма незабравима любов) Убили са го хладнокръвно пред една бургаска дискотека където е работил като охрана. Още не мога да се отърся и няма с кого да споделя. Не мога и да си поплача за да не ме разпитва свекърва ми. Мъката ме разяжда а аз не мога да си простя, че не си простихме за всичко което си причинихме Cry

# 1 30 март 2008, 22:31 ч.

Мнения: 25 633

А мисълта, че ако бяхте останали заедно, сега детето ти щеше да е сираче, ще облекчи ли мъката ти?

# 2 30 март 2008, 22:38 ч.

Мнения: 183

Болката е голяма, макар че всичко е свършило и явно има дста незказани неща............ Tired Face

# 3 30 март 2008, 23:01 ч.

София
Мнения: 5 074

Не си го позволявай Naughty

Имаш семейство и детенце, нали.
Всичко е минало, не връщай назад Peace

# 4 30 март 2008, 23:05 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Цитат на: Как' Сийка в нд, 30 мар 2008, 22:31

А мисълта, че ако бяхте останали заедно, сега детето ти щеше да е сираче, ще облекчи ли мъката ти?

Как' Сийка ,
с удоволствие те чета, но понякога прекаляваш, не мислиш ли?

# 5 30 март 2008, 23:09 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 672

Цитат на: Как' Сийка в нд, 30 мар 2008, 22:31

А мисълта, че ако бяхте останали заедно, сега детето ти щеше да е сираче, ще облекчи ли мъката ти?

Да де, ама има едно нещо, дето в едни филм са нарекли "ефектът на пеперудата"...

Мегита, няма друго какво да направиш, освен да си поплачеш.
Не си позволявай да се обвиняваш, че нещо не е изяснено - така или иначе, начин за промяна няма.
Ако можеш спокойно да говориш с някой за това, направи го.
Това е животът - каквито и планове да си правим, всъщност живеем секунда за секунда.

# 6 30 март 2008, 23:19 ч.

София
Мнения: 16 042

Както казваше баща ми/бог да го прости/ живота е за живите. Тъгувай сама, пиши си тук, но живей сегашният и живот. С времето мъката ще намалее, понякога ще се връща и така. Нали казват, че на небето ще сме заедно с хората, с които ни е било най-добре.

# 7 30 март 2008, 23:26 ч.

Мнения: 2

поплачи си на воля,така поне малко ще ти олекне,болката ще намалее след време,но никога няма да отмине.намери начин и иди на гроба му том си кажи всичко,така малко ще се поуспокоиш.бъди силна заради детето ти.

# 8 30 март 2008, 23:38 ч.

София
Мнения: 309

Съжалявам за загубата ти!Нека почива в мир!Не се чувствай виновна,заради чувствата си или това,че не си му се извинила за нещо.Вечер,преди да заспиш,мислено му кажи всичко,което си искала да му кажеш-може и да се почувстваш малко по-добре. Sad

# 9 31 март 2008, 00:06 ч.

Мнения: 2 673

Добре е, че споделяш - така се освобождаваш. Но не влагай МИСЪЛ за него. Това вреди на семейството ти и се отразява на детето.
Бог да го прости човека!

# 10 31 март 2008, 00:13 ч.

Мнения: 3 376

Ами първо се наплачи на воля,а когато свекърава ти те попита,кажи и,че е бил добър твой приятел преди време.Не бива да таиш чувствата си,дай воля на мъката,поне мъничко ще ти олекне така.

Не се обвинявай,говори мислено или на глас с него и бъди сигурна,че той всичко чува и вече го знае Wink

Вярвай,че е на по-добро място сега...незнам какво да ти кажа,всяка загуба е тежка,след време ще отшуми мъката малко.

# 11 31 март 2008, 01:04 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Затвори се в банята и си поплачи тихо на воля....излей всичко което чувстваш ...а след това се усмихни и продължи живота напред....

# 12 31 март 2008, 08:57 ч.

Мнения: 25 633

Цитат на: Грудка Калудкова в нд, 30 мар 2008, 23:05

Как' Сийка ,
с удоволствие те чета, но понякога прекаляваш, не мислиш ли?

Не, не мисля. Мисля си обаче нещо друго - че въпросният младеж може да си има жена и деца, или сериозна приятелка, за която е мислел да се жени... Със сигурност е имал родители, други близки, чиято скръб някак си ми е по-реална и искрена, отколкото тръшкането за нещо минало и заминало.
Авторката на темата си има мъж и дете, нали? Нека да си страда по бившия, човешко е, но чак пък да го прави такава трагедия... newsm78

# 13 31 март 2008, 09:28 ч.

UK
Мнения: 1 351

Нищо не правя трагедия. Знам, че е минало но е имало неща които не си казахме а трябваше. Защо винаги когато искам да споделя нещо в този форум се намира някой който да ме нападне... newsm78

Благодаря за съветите ви, олекна ми наистина Sad

# 14 31 март 2008, 09:44 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Мила, Мегита! Под твоя аватар си написала"Има неща в живота, които просто се случват"
Това е самата истина и понякога ние не сме подготвени за това. Не съм в твоето положение и ми е трудно да си представя как се чувстваш. Това което се е случило е голяма трагедия и за съжаление се случва и ще се случва! Не те познавам, но съм почти сигурна, че си силна жена и ще съумееш да продължиш напред. Защото знам, че има за какво да го направиш! Мъката сигурно е голяма! Не прикривай чувтсвата си, излей ги на воля... Казват"Времето помага" но аз си казвам - не времето помага, а това което ние правим през това време!
Прегръщам те!

Да почива в мир!!!

# 15 31 март 2008, 10:31 ч.

...на безопасно
Мнения: 3 020

Миналото си е минало. Поплачи си и ще ти олекне. Кураж!

# 16 31 март 2008, 11:26 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Мегита, знам как се чувстваш, защото на мен ми се случи абсолютно същото. Поплачи си, ще ти мине. Днес малко, утре малко и после ежедневието отново ще те завърти. Не разбирам защо трябва да обясняваш на свекърва ти каквото и да било. Нали все пак, няма да плачеш пред нея?
И обърни внимание на думите на Как'Сийка. От лошото има по-лошо, можеше сега да си вдовица, а детето ти да е без баща. Sad

И както са ти казали другите - каквото било, било. Остави миналото там, където си е. Имаш съпруг, имаш дете, имаш живот.

# 17 31 март 2008, 11:49 ч.

Мнения: 1 243

Мегита, аз също съм от Бс и чух за случилото се преди няколко дни и доколкото знам , му правиха животоспасяваща операция, но не знаех, че е починал. Искрено съжалявам за момчето и те разбирам , защото явно все още означава нещо за теб! Поплачи си тайно, запали една свещичка за него и ще ти олекне! Cry

За съжаление такива неща се случват все по-често...

# 18 31 март 2008, 11:54 ч.

Мнения: 54

Цитат на: Грудка Калудкова в нд, 30 мар 2008, 23:05

Цитат на: Как' Сийка в нд, 30 мар 2008, 22:31

А мисълта, че ако бяхте останали заедно, сега детето ти щеше да е сираче, ще облекчи ли мъката ти?

Как' Сийка ,
с удоволствие те чета, но понякога прекаляваш, не мислиш ли?

Съгласна съм.
Мегита, аз също споделям мнението на другите това е минало и го остави там,не се чувствай виновна,нормално е д си тъжна и да ти е мъчно то чисто човешка гледна точка,опитай да се успокоиш и запази само хубавите спомени за това което е било. Hug

# 19 31 март 2008, 12:40 ч.

Мнения: 4 734

Съжалявам, Мегита. Чух за нелепия инцидент и за още по-нелепата смърт на този млад човек. Животът продължава, имаш прекрасно детенце...радвай му се. Животът е за живите Hug

# 20 31 март 2008, 13:48 ч.

Мнения: 1 322

Отиди на църква, запали свещичка и си поплачи на воля.

# 21 31 март 2008, 13:48 ч.

Мнения: 1 277

Мегита, много съжалявам Sad

. И аз като другите момичета ще ти кажа- не затваряй мъката в себе си и намери начин да си поплачеш. Мини през църква и запали свещичка за него.
Кураж Hug

# 22 31 март 2008, 14:12 ч.

Мнения: 1 085

Искам да ти кажа че и аз съм изпитвала такова нещо.Преди година и половина почина един много скъп за мен приятел.Беше ми децката любов ако може така да се нарече.Не сме били заедно но много държах на него.Плакала съм по цели нощи , дори и пред сегашният ми приятел.Все още ми е много мъчно и най - вече за това че той никога не разбра влечението ми към него.А той беше само на 20 години.Винаги ще си спомням за него и ще ми е много мъчно.Сега винаги когато ходя на църква си запалвам по една свещичка за него и се надявам да е чул това което имах да му кажа, дори една вечер го сънувах след което се събудих ревейки.Много емоционално беше,но някак си ми олекна.Съжалявам за приятелят ти много е гадно наистина. Cry

# 23 31 март 2008, 16:39 ч.

Мнения: 3 016

Мегита аз също ще ти кажа да си поплачеш на воля , за да излееш мъката си . Не мисля че щом е минало трябва да не обръщаш внимание . Все пак си била с този човек. Имали сте радостни и тъжни моменти няма как да ги забравиш . Но имаш и семейство . Живей с настоящето. А за миналото което е било иди и запали свещичка в негова памет.

# 24 31 март 2008, 17:04 ч.

София
Мнения: 7 097

Мегита, разбирам какво изпитваш, защото съм го преживяла.
Преди години убиха близък мой човек, с когото имахме 3-годишна връзка. И аз нямах право да скърбя, защото по това време имах вече друга връзка и може би тъкмо поради тази невъзможност да излея мъката си и да я споделя, страдах много дълго. Дори и сега, доста години по-късно, като се сетя за него, все още много боли.
Тази болка ще се притъпи, но ти трябва време.
Едно от нещата, които си повтарях е, че ако бяхме останали заедно, страданието ми щеше да е още по-голямо, когато го загубя. Може би Господ ти е спестил много по-силна мъка...
Hug

# 25 31 март 2008, 17:07 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Мегита

,
който не е попадал в такава ситуация, той не знае за какво става дума. И не става дума за чувства или какво би станало ако това или онова. Става дума за факт, че този човек вече не е тук и по този начин ти нямаш възможност / шанс да му кажеш недоизказаното. Напълно те разбирам, защото моята първа любов също почина преди няколко години, а беше само на 30. Не съм таяла никакви чувства към него, не съм мечтала да бъда с него, но все пак ми е мъчно, че никога няма да го видя. С него си отиде и времето, когато бях на 13 и лудо влюбена за пръв път.
И за теб това е вид раздяла с част от теб. Трябва време....след това ще си спомняш с малко тъжна усмивка, но болката няма да я има. Дай воля на чувствата и сълзите си...

( ако си вярваща и си направила нещо, което евентуално го е наранило или оскърбило, бих те посъветвала да се изповядаш).

# 26 31 март 2008, 20:00 ч.

UK
Мнения: 1 351

Цитат на: Kalinka в пн, 31 мар 2008, 17:07

Мегита

Твоя пост описва точно това което чувствам Sad

Благодаря за подкрепата и съпричастността, опитвам се да не плача заради детето но понякога се отпускам за малко и си поплаквам Cry

Свещ запалих още на следващия ден в който разбрах за случилото се като си мислех, че ще ми олекне но уви Cry

.
Определено се замислям за изповед, може би това ще ми помогне да си излея всичко което исках да му кажа и остана премълчано Cry

# 27 31 март 2008, 20:08 ч.

Мнения: 487

МилА ПРИЯТЕЛКО поплачи си олеква. Аз имах подобен случай с първата си любов. Бях на 18 когато почина, щях да се побъркам. Киснех с часове на гробището, давах луди пари за цветя, накрая го преодолях и се варнах към нормално съществуване. И сега след толкова много години ве4е съм над 40 мимолетно болката ме пронизва с пълна сила, но какво да се прави живея с нея и се радвам на живота.

# 28 31 март 2008, 21:32 ч.

Мнения: 1 030

Случаят ме разтърси..Още повече, че синът на мой познат е бил охрана в тази дискотека и кръвта на момчето е изтекла в ръцете на сина му...Да не дава Господ на никого да се случва, за съжаление в днешно време подобни случаи не са рядкост и май никой не е застрахован. Аз се възмутих от думите на шефа на охраната/или управителя, не разбрах точно/ - "Трябва да свиквате с тези неща!"..С какво да се свиква- да убият колегата ти пред очите ти и ти да си кажеш: "Е, нормално е.."И да продължиш нататък с надеждата, че утре няма да е твоят ред...
Какви времена настанаха, не е истина...Много съжалявам за нелепата смърт на момчето, а също така и за многото други, пострадали в подобни ситуации! И за войната по пътищата, и за безотговорността, и за жертвите на наркотици...

# 29 31 март 2008, 23:54 ч.

Мнения: 957

И аз съжалявам много. Разбирам те прекрасно..все пак той е бил частица от твоя живот..и няма как да ти е безразлично и да ти мине за един ден..виж се с твоя приятелка..която го познава и него..и знае за твоите чувства към него..и сподели на нея или някои друг близък какво си искала да му кажеш ..Той ще те чуе.. и знаи..че той отива на красиво място.. и винаги ще си част от живота му и в бъдеще (съжалявам ако звуча пcихопатски..но силно вярвам ..че има прераждания.). Поплачи си докато детенцето ти спинка..разходи се..

# 30 1 апр. 2008, 00:17 ч.

Мила Мегита, преди 5год. също загубих близък до сърцето ми човек и зная как се чувстваш. Нас ни раздели "най-добрата ми приятелка". Ако не беше тя сигурно щяхме да сме заедно. Той беше първата, голямата любов. Но годините минават и се срещнах със сегашния ми приятел и сме заедно вече 7год. Понякога се сещам за последната ни среща и за това, което си казахме. Беше няколко дни преди да катастрофира. Искаше да се върна при него, макар добре да знаеше, че ходя със сегашния ми приятел вече 2год. Каза ми, че най-голямата грешка, която е правил, е да ме остави и че ме обича. Казах му, че аз също съм го обичала и той го е знаел и въпреки това ме е оставил. Последните ми думи към него бяха "където плюя-не ближа". Когато разбрах, че е починал, бях с приятеля си /той знаеше, че сме имали връзка/. Попитаме дали ми е тежко, отговорих му-да! И той ми каза: "поплачи си, ще ти олекне". Така и направих - плаках един път и повече не съм. Така че поплачи си, помага. Извинявам се, че писах много, дано да ти стане поне малко по-леко. Времето лекува.

# 31 1 апр. 2008, 14:51 ч.

Мнения: 654

мъката трябва да излезе,ще плачеш или ще викаш,ако трябва и ще строшиш нещо.ти реши,но защо говориш за свекървата,а не за съпруга си.поговори с него той е най-добрия ти приятел.

# 32 1 апр. 2008, 15:16 ч.

Мнения: 1 975

Цитат на: Bellucci в пн, 31 мар 2008, 11:49

За съжаление такива неща се случват все по-често...

Такъв е живота мила, не се измъчвай за нещо, което не можеш да промениш. Гушни бебчо и гледай напред Hug

# 33 1 апр. 2008, 16:16 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

значи, понеже не става дума за момиче - твоя приятелка, а за бивше твое гадже, трябва да се радваш, че не ти е мъж и сега не си вдовица. ГОЛЯМА теория, а?

Реви си, пали си свещичка, опитвай да не си прикриваш чувствата пред никой. Какво значи- ще ме разпитва свеки... ай да си гледа работата. Човек има минало, настояще и бъдеще...
Хората не са бездушни същества... И не всички са прикрити душици или катили.
Така, че напълно те разбирам и съчувствам. Гуш Hug

# 34 1 апр. 2008, 18:02 ч.

UK
Мнения: 1 351

Имам нужда да чета толкова позитивни постове Hug

Благодаря ви, имах нужда от вашата подкрепа и за това споделих болката си. Наистина не трябва да ми пука от никой, важното е, че мъжа ми ме разбира и ме подкрепя.
Олеква ми когато ви чета Hug

# 35 1 апр. 2008, 18:07 ч.

Мнения: 125

Напълно те разбирам.Миналия месец преживях същия шок.Научих,че братовчед на майка ми е бил застрелян,както си е обработвал нивата.Беше чудесен човек.Още не се знае кой е убиеца и защо е бил убит.Но се съмнявам,че някога ще разберем.
Кураж,живота продължава.

# 36 1 апр. 2008, 21:09 ч.

Мнения: 2 414

Ужасно много съжалявам за загубата ти. Cry

Не знам какво друго да кажа-пожелавам ти по-бързо да преодолееш загубата. Hug

# 37 1 апр. 2008, 21:21 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: A05 в пн, 31 мар 2008, 13:48

Отиди на църква, запали свещичка и си поплачи на воля.

# 38 1 апр. 2008, 21:25 ч.

Мнения: 884

Естествено е, че се чувстваш тъжна, че скърбиш, щом става въпрос за скъп човек...независимо дали той е част от миналото или от настоящето ти.Една жена не може да изтрие от спомените си всички мъже, които е познавала, преди да срещне съпруга си, особено тези, с които е свързана първата целувка, първия секс, или просто е запазила приятен спомен за нещо друго.
Мисля си за "моите" мъже-разбира се, ще се почувствам тъжна, ако на някой от тях се случи нещо подобно...Поплачи си, запали свещичка , и запази явно добрия спомен за него!

# 39 1 апр. 2008, 21:47 ч.

София
Мнения: 11 711

Мегита влез в банята и под душа се нареви.Там вероятно няма да има кой да те чуе.
Отиди на църква и запали свещичка.

Цитат на: Мегита в пн, 31 мар 2008, 20:00

Определено се замислям за изповед, може би това ще ми помогне да си излея всичко което исках да му кажа и остана премълчано Cry

Нпарави го!Вероятно ще ти олекне...
Не знам защо хората смятат,че миналото се зачертава с лека ръка.

# 40 1 апр. 2008, 23:36 ч.

Мнения: 2 908

Знаеш ли-не съм губила гадже,съпруг,но го приравнявам,като да изгубиш който и да е близък,любим човек.Нищо не може да помогне,освен да си поплачеш,както са казали всички тук-аз плача най-добре,най-пречистващо под душа,там никой не ме чува,разбира,всичко се отмива,свещ вече си запалила,ако смяташ,че може да ти олекне-изповядай се Peace

Всичко ще отмине,трябва време....С всичките си роднини и приятели имаме неспоменати неща,несподелени думи,които е трябвало да бъдат казани...за съжаление,винаги,когато човек си отива разбираме,че е имало много още какво да му кажем,а не сме го направили. Tired

# 41 2 апр. 2008, 19:58 ч.

UK
Мнения: 1 351

Всеки ден когато съм си в Бургас минавам покрай тази дискотека, докато се разхождам с детенце Sad

...
Днес си поплаках доста и малко ми олекна Sad

Наистина не осъзнаваме нещата докато не се случи нещо такова и съжаляваме за много неща Cry

След месец ще се прибера там и ще мина покрай дискотеката и ще положа цвете защото на гроба му едва ли ще имам смелост да отида Cry

# 42 2 апр. 2008, 22:33 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: didito. в нд, 30 мар 2008, 23:38

# 43 2 апр. 2008, 22:42 ч.

На планетата Земя
Мнения: 6 325

Винаги боли, когато близък човек си отива. Съжалявам!
Помни за него само хубавите неща, споменът ...

# 44 3 апр. 2008, 09:09 ч.

Мнения: 261

http://www.vbox7.com/play:a59562a8 - Мегита послушай тази песен,аз често го правя,поплаквам си и поне за момент ми олеква,до следващият път есествено,когато отново си я пускам

# 45 3 апр. 2008, 14:52 ч.

Мнения: 214

И аз имах подобен проблем, с тази разлика че не съм изпитвала толкова силни чувства. Всъщност това е бащата на детето ми и не почина от насилствена смърт. Много е тежко но времето лекува всичко , повярвай ми.

# 46 4 апр. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 1 195

здравей
много съжалявам за загубата ти Cry

сърцето ми се сви от мъка...познавам момчето което е убило приятеля ти и ми е страшно криво.
Не мога да си представя каква мъка гори сърцето ти, но важното е че човека до теб те подкрепя и разбира. Поплачи си потъгувай и след това погледни напред bouquet

# 47 4 апр. 2008, 20:48 ч.

UK
Мнения: 1 351

Снощи го сънувах Cry

...
Сънувах цялото му семейство, аз говорих с баща му и брат му а майка му беше някак странна. След малко го сънувах как ме беше прегърнал а аз го моля да се видим по- късно за последно за да си поговорим но той ми казваше, че не може да ми обещае защото трябва да си отива Cry

и не знае дали ще го пуснат. След този разговор го видях до семейството му как стоят всички и си говорят а той стои до тях и никой не го забелязва Cry

Много мъчно ми стана Cry

# 48 4 апр. 2008, 23:54 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Мегита,
не отлагай с изповедта. Hug

# 49 5 апр. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 158

Много съжалявам.Мисля че всички наши близки които сме обичали са с нас и ни виждат.Живота е всичко онова което се случва извън плановете ти.Много пъти са ми казвали че времето лекува но има една част в душата която винаги страда.

# 50 5 апр. 2008, 14:26 ч.

В момента преживявам нещо подобно. В началото на месеца при катастрофа почина човек на когото много държах. Имахме по - скоро странни отношения. Много си го харесвах, но не се осмелих да му кажа. Държах се студено от страх да не се впусна в нещо необмислено. Факт беше, че когато бяхме заедно се чувствахме чудесно. Той беше много добър приятел и в същото време луда глава. Говорили сме с часове по телефона и ми е казвал, че държи на мен, аз просто мълчах. Така и не му казах. След като почина сънувах, как ми каза, че докато не му кажа не може да си отиде. Каза ,ми че иска да говорим. Също и че не иска да ходи. /Къде не разбрах, но ми стана мъчно/ Така и не му казах много неща, отиде си бързо. Просто остана на един завой. Плаче ми се, но няма да го върна. Дори и да можеше, пак нямаше да съм с него. Но просто трябваше да знае, че много държа на него. Може и да го е усещал, но не го чу.

# 51 5 апр. 2008, 14:41 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

Поплачи си, връщане назад няма. Знам ,че страдаш, но нищо не може да се промени. Кака Сийка е права!

Препоръчани теми

Кога решихте да имате дете ?

42
Искам бебе

Тежест в стомаха след хранене

Той не се обажда

Той не иска бебе

Причина:

Причина: