Само аз ли съм така?

  • 1 657
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 169
Мислех си, че само аз съм така, макар че съм с едно дете. Това е защото се стараем да сме перфектни във всичко, за сметка на нервите ни. Мъже, помагайте, ако искате да имате до себе си красиви и любящи съпруги, ами вземете малко участие. Няма по-трудно нещо от това да отгледаш и възпиташ дете, да го превърнеш в стойностен човек Peace

# 16
  • Мнения: 2 910
Макар, че дъщеря ми е от кротките деца, на мен ми идва понякога да забегна не за един, а за повече дни. Обожавам я, но ежедневието ми страшно много ме подтиска, а пък и нервите ми са доста опънати напоследък Confused

# 17
  • Мнения: 686
Не си само ти!

# 18
  • Мнения: 1 062
И моите деца са много кротки, но понякога и на мен ми се струва, че ще полудея. И не толкова от умора, а от 24 часовата ангажираност. Моят съпруг в събота до обяд е плътно до децата. Аз се наспивам, а когато искам да изляза или просто да се отпусна и да погледам филм, да почета, той пак е на среща. Това ме разтоварва много.

# 19
  • Мнения: 523
Добре дошла в клуба ! Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 20
  • Мнения: 3 929
Аз не съм като теб. Имам само едно дете, което гледах изцяло сама до 1 год. и 11 мес. и полудявах от скука и еднообразие. А като прибавим и факта, че трябваше да готвя, да чистя и изобщо - да домакитствам, защото останалите ходеха на работа, а само аз си стоях вкъщи, направо истерясах. Честно казано, тези почти 2 години ми се отразиха зле, станах много нервна, избухлива и истерична на моменти. Но не заради това, че гледах детето - това беше единствената ми радост - а защото свекърва ми прехвърли почти изцяло домакинските си задължения на мен и аз допуснах да се обезлича. Дадох детето на ясла, а аз тръгнах на работа и "влязох в час". Много ми липсваха социалните контакти. Сега вече съм съвсем различен човек.
Така че напълно е нормално дасе чувстваш така, още повече, че си с две деца. Кой казва, че майчинството е лесна работа?!

# 21
  • Мнения: 573
Всяка една майка минава през такъв период.Еднообразието ни убива.От 2 месеца се върнах на работа и си мислих ,че там ще е по  различно,но там пък ми липсва Еди(угодия няма....),като се върна пък в къщи съм изморена и изнервена...абе луда работа ....
Само се моля да ми е здраво детето ,другото се оправя Praynig

# 22
  • Мнения: 770
Споко, мила, не си само ти в такова положение  ooooh!

# 23
  • На тиха улица
  • Мнения: 902
Е, как  да няма други жени като теб.То едно дете плюс повтаряемите ежедневни задачи правят човека луд, камо ли две малки деца...

# 24
  • Мнения: 8 999
Намали готвенето и чистенето. Със сигурност ще ти олекне.
Аз бях три години вкъщи с две деца, просто оставях домакинската работа за дни, в които ще имам повече свободно време, а през останалото време се занимавах само с децата. Всъщност, да си призная, беше ми дори приятно и разнообразно!

# 25
  • Мнения: 3 500
Аз пък съжалявам, че не прекарвам достатъчно време с дъщеря си. Работя и то доста отдавна поради стечение на обстоятелствата. Тя е  на ясла, аз на работа  и вечер след 17.00ч. сме заедно.Тези 3-4 часа не са ми достатъчни и много ми липсва времето, когато бях по майчинство и прекарвахме целия ден заедно. Вечер дълго се гушкаме, говоря й, а тя ми отвръща с много нежност. Така че напълно те разбирам за нервността, и аз не съм от търпеливите майки, но се опитай да мислиш положително на нещата, а именно, че това е най-ценното време в живота ти. Излизай от време на време сама с приятелки, отделяй повече време за себе си и няма да се чувстваш по този начин. И за готвенето и чистенето съм съгласна с  baibibi - остави ги на заден план. На мен тия задачи са ми на последно място, но и мъжа ми много помага, тоест аз му помагам на него  Embarassed.

# 26
  • Мнения: 165
Да, но големият ми син много разхвърля, прави боклуци из всички стаи, а мене ме дразни това. Ако някой ми дойде на гости, ще ме е срам да го поканя, няма къде да се стъпи от играчки по пода.

# 27
  • Мнения: X
Така е  Grinning и с едно, и с две е така. Решението е да намираш поне час за себе си, да свършиш това, което искаш и да не се превръщаш в роб на децата и домакинството, защото от това никой не печели.

# 28
  • Мнения: 1 322
Аз също си мисля, че ще полудея понякога.

# 29
  • Мнения: 800
Здравейте и от мен. Дъщеря на 4 и 1/2 и син на 1 г. В къщи наистина е лудница. Докато каката е на градина, а малкия спи аз се опитвам да свърша поне 150 неща и времето все не ми стига; разходките ги съчетаваме с пазар, плащане на сметки, ходене до офиса ... Понякога имам чувството, че съм изперкала окончателно и ими се ще да се наспя поне един път като хората, ама ...

Общи условия

Активация на акаунт