Чужд човек да се кара на детето ви?

Хехе, нали само се правиш, че не си разбрала какво се опитвам да кажа - че на 5 години не само запомня реплики, но и добре знае какво е изнервен...не е просто папагалстването на 2-3 годишните 
Дано така е по-ясно! 

Когато на пясъчника някое дете хвърля пясък по моето ,ако не се появи неговата майка да го спре,го спирам аз.
Аз също съм от майките,които са близо до децата си и винаги реагирам при нужда.

Темата се отнасяше за две годишно "агресивно" дете. Етапите през които минават малките, са много и са свързани с израстването им. И докато при едно две годишно емоциите имат превес, често пъти са бурни и дори неадекватни и то е защото детето не умее да ги изрази по друг начин/ много дечица дори още не говорят, тогава гневът доминира, тъй като не намират начин да дадат израз и облекат в думи вълнуващото ги/, то при едно пет годишно дете нещата не стоят по този начин. Изобщо дори.  При малките чувството за собственост е изключително силно развито и те все още не умеят и не разбират да делят. Посегателството върху тяхното буди реакцията им, често бурна / за някои агресивна/ по гореизборените причини.
Считам, че примерът е неуместен в конкретния случай.

Не не бих позволила макар и да е виновна някой чужд човек да и прави забележка.В случая бабата се е престърала, при положение че ти си реагирала на момента.

Хриси, имах среща, чаках.Там няма къде другаде да чакаш.Срещата ми беше важна.Пък там си уговорих среща, защото се движа с две деца.Едното е на повече от 3, разбира, умее да се пази и не му бе дадена възможност от залягане по земята да се пази от хвърчащи камъни-да се попързаля.За бога-това е място за игра на малки деца главно-има малка пързалка и люлки.Що за постъпка щеше да е, ако бях казала-да си ходим, щото батковците не дават тук да се играе, или-да отложа важната среща, пък какво ще ядем година след това-не е важно, щом някакъв келеш не чува какво му се казва...
Проблемът е в теб, аз на моето дете не разрешавам да се забавлява така сред други деца.Ако е само в гората-да си метка камъни , ама сред хора-ц...
А непълнолетният е имал 7 години...не случайно си е казано-първите 7 са важни.После пак първите 7, ма в училище....след това-вари го, печи го-се тая.Сиреч.Ако на 7 години на моето хлапе някой направи забележка за подобно нещо, защото това си е сериозно, и ако детето не разбере от една забележка-вината ще е в мен, защото аз съм допуснала да не разбира какво му се говори на 7 години, да прави разликата между забележка, каране, заяждане и прочее.

И аз така мисля.  При положение, че самата аз регирам веднага и се извинявам на детето и родителя или близкия. 

Това,което твърди Додо скоро го четох мисля в Спок,защото  се бях притеснила да не е агресивно 2 годишното ми дете.Наистина и чувството за собственост и пазенето и са напълно естествени за възрастта .Също и когато на две годишен се изтръгне играчката,най нормалната реакция е да си я вземе обратно и да удари натрапника.
Именно за това майките на две годишни трябва да сме наоколо и да реагираме навреме.

Позволявам, стига да е с подходящ тон. Семейни приятели правят забележка на детето, да, бабите и дядовците му също, роднините и те, учителките в градината също. И не виждам нищо лошо в това. Когато сме в градинки и паркове внимавам повече, защото не знам кой родител какъв цветущ речник ще извади и доколко ще е прав и обективен.

пенелопа, не вярвам чак толкова да не имало място 5 метра по-встрани докато се изясни ситуацията и възрастният, който е с децата да се намеси. Хайде, моля те. Очевидни са нещата, но родителят преценява риска за детето си. Както и родителят преценява доколко детето му е заплаха за околните. Детето ми е в първи клас. Имаш ли представа колко пъти се връща плачейки от шамарите на едно или друго дете. Но редът е такъв: оплакване до учителката, тя - до директора, и той привиква родителите за разговор. Каква ми е на мен работата да възпитавам чуждо дете? Има си педагогически способи, но от хората упълномощени да го направят.
Пак казвам, аз понесох последствията от тази история, които касаят моето поведение. Но моето дете също е наранено и то не само физически, но и психически от това непознат възрастен да го влачи по този начин. Тук нещата вече не опират до възпитание на дете, а до липсата на първите 17 години у възрастен екземпляр. Без предупреждение и без изясняване на обстоятелства. Просто с голяма злоба. И недей да твърдиш с такава сигурност, че твое дете няма никога да направи подобно нещо на друго дете. Никога не казвай никога, защото за това застраховка няма. Само ще се изненадаш.

Ами Хриси, повярвай, нямаше.Не съм и длъжна аз да се местя.Хайде сега се върни на първият ми отговор към теб.Нито съм повела детето ти за ухо,нито съм го възпитавала- а съм разказала подобен случай, с едни нечуващи 7-годишни.И да, имам представа от насилието в училище.Хайде , моля те. И аз.А с тези 7-годишни не видях кой е.Всичко се разигра за 5 минути, през това време възрастен друг освен мен не се намеси.И на въпросите ми с кой са тук-не бях удостоена с отговор-ма коя съм аз, че да ми казват...За да не бъде наранявано детето ти от подобни инциденти мисля, че трябва да го учиш да ги парира в зародиш, да не допуска да се стига до там.А това ще стане, когато си отпушва ушите какво му казва--ти си му казала, да не хвърля.Колко пъти му каза?Колко пъти твоето дете е играело по този начин?Ти кога започна да му казваш, да не прави това?Ти сама каза, че често така играят и знаете за това им забавление?Или греша?

И аз не твърдя, че сме застраховани, просто се старая да не стигаме до там, пък ако се случи-ще си понесем последствията-и аз и детето.Детето ти тепърва ще се сблъсква с хиляди неща, с друг вид агресия-нека усети, и нека се учи, не можем от всичко да ги предпазим.Хм, даже сега се сещам за подобен инцидент и набеждаване на моето дете без причина и то на по-малка възраст.Бяхме в заведение с обособен детски кът,Имаше и шадраванче, в което по-големи деца буквално вилнееха.Аз наблюдавах децата, едно от по-големите деца се сблъска с моето, но вместо да и помогне да стане  я нагруби и избута още по-силно.Аз станах, за да дръпна детето от там, но докато стигна, другото вече налагаше, а моята вдигна ръце, за да се защити.Когато стигнах до тях просто попитах-защо се биете?Какво е станало?Не теб приятно ли ще ти е някой да те удря?Без да докосвам детето.В този миг от някъде дотърча майка-орлица и се нахвърли върху ми-че бия детето и и направи невероятен скандал, а аз стоях неразбираща...докато моето дете плачеше от шамарките на каката. Така че-ненормалнички има, видяла-недовидяла се хвърля като орлица в защита на отрочето, а то Е виновно.Не съм съгласна, че това е възпитание.Случи се и моето дете по невнимание или несъобразителност да удари с една пръчка, с която си ровече в пясъчника, не се дуелираше, чуждо дете.Пак отнесе реч, че е опасно, извини се, но въпреки това бе наругано.За тези неща сме си говорили вкъщи.Постоянно говорим, че има хора, които не умеят по друг начин в живота, освен с лошотия.да игнорира такива хора просто.
И не се изненадвам въобще.Напротив.Не съм изненадана защо ти така реагираш спрямо случката с вас и моят коментар.Всеки тук е казал, че чак за ухото да го тегли онази-не е било нужно.Но да е била разярена толкова-сигурно е имало от какво.Ти също каза, че бързо се е развило действието.В моята ситуация-също, но за 5 минути наистина беше станало напечено, само защото 7-годишен не е научен, като му се каже-недей, това е опасно, най-малкото-за хората около теб, ако не за теб самия...може да нараниш някой...

Да, нали казах, че камъни се сипеха и след като детето ми вече не беше на площадката. Била съм свидетел и друг път. Не съм казала, че това е любимо занимание на моето дете, но не прецених, че гледайки от другите може да поиска да опита. Всъщност, досетих се и го предупредих. Възможно е да не е било достатъчно. Аз, лично, ако съм видяла, че играта на децата е груба и агресивна, не бих ги молила да престанат, не бих ги нападала и нагрубявала. Излишна смелост е това да очакваш да те послушат, защото не си им възпитател и нямаш това право, и се плаща скъпо. Бих се махнала от там с цената на комерсиалната жертва, както е в твоя случай.

Хриси, има разлика.Аз не съм нареждала като техен възпитател..Аз помолих-момчета-удряте ни така, опасно е, намерете си друго място за тази игра, ако вас не ви е страх да се удряте.Едно наистина възпитано дете, че живее заобиколено и от други хора, с които понякога трябва да се съобразява, особено на обществено място-е редно да каже-да, извинете ни, заиграхме се, не преценихме.за Бога, на 7 могат да построят това изречение, друг е въпроса дали им е в главите поставено!После-на 7 са леко встрани от подражание.Така че какво значи-смелост да ме слушат-аз не искам мен да слушат.Да са слушали майка си.Аз не бих се махнала, защото не можеш ти да определиш кое за мен е комерсиална жертва и кое не.Ако за теб е, за мен беше  жизненоважно-в такава позиция бях, не е тук мястото личните си драми да допълвам.И не на последно място-всичко стана за 5 минути буквално.Не съм стояла половин час на дъжд от камъни.Докато ги помоля, докато се обърна-ето ти камъка в окото.Ако се бяха сконфузили, че са причинили на някой неудобство, камък, попаднал в главата на голямата и в количката на бебето-нямаше да има.И това не е до слушане, а до възпитание вече на тази възраст.Дали съм стояла статично да чакам, или съм преминавала от там-разлика няма.Постраали-има.

О, да, определено трябва да има разкаяние за извършената лоша постъпка. Иначе няма да знаят кое е лошо и кое добро. Един вид анализ, критика и ако трябва наказание. Така процедирам аз, но не и преди да изслушам. Мисля, че се изразявам неправилно и оставям погрешно впечатление, че защитавам този тип деца. Напротив, чувствам се много зле от това, че аз може да съм неволен и косвен причинител за нещастието на друго дете. Ще се старая да поправя пропуска си и се надявам да не съм закъсняла. Единствено, не толерирам саморазправата.

Определено мисля,че непознат има право да направи забележка на детето ми ако е виновно! И няма да се намеся да го защитя. Но нещата трябва да приключат до там. Има родители и баби, които не се задоволяват с една забележка. Почват да се карат все едно са на пазара, да обиждат, да мрънкат, да сочат с пръст-виждали сте ги. Тогава се намесвам. Не като защитавам сина си, защото той е виновен, а като правя забележка на възрастния-да се държи възпитано.
Една случка от вчера. Прибирам се с баткото от градина и с една приятелка с количките. Спираме зад блока, да си говорим, че 3 часа не ни стигнаха  , Петър тича насам-натам по алеята. Има нещо като кафене(един трафопост) , пред който изваждат 1-2 маси. Отстрани момиченце, малко по-голямо от Пепи и момченце на около 7-8 год. ритат топка. Моят изтича при тях и се подреди и той да рита, как без него! Момиченцето го подгони да го рита и да го блъска, защото не може да рита топката на брат и. Понеже беше по-пълничко и не можа да го стигне, а моят очевидно се забавляваше да го гони, започна да крещи: "Махай се от тука бе, копеле мръсно!" Това стана на 15-ина метра от мен и на 2-3 от възрастните, с които беше детето. Реакция не видях от никого. Аз не реагирах,защото сънът ми не страдаше, търсеше забавление-получи го по малко по-различен начин, но си беше весел.  Реших,че не ми се занимава. Не видях реакция и от родителите на другото дете. Това беше шокиращото за мен. Кажете сега, бих ли била права да направя забележка?

Непознат да направи забележка  - да, но да се кара - не, особено след като аз съм на мястото и съм имала адекватна реакция.
Сещам се за един скорошен случай, след градината привечер синът ми си играеше с още две дечица от квартала в близката градинка. Докато беснееха се хвана за едно младо дръвче (фиданка) и започна да го клати. Аз веднага му направих забележка (обичам природата и смятам и него да го възпитам така, да не чупи клони, да не унищожава растения, да не тормози животни, дори и на игра), той тъкмо се дръпна от дръвчето и от балкона на близкия блок, сигурно от 6-7 етаж по него почна да крещи някакво бабе, ама крещя сигурно 5 минути.
През това време синът ми не само, че не и обърна никакво внимание, ами отдавна беше забравил за дръвчето... Аз странно за мен запазих самообладание и не и обърнах внимание, но едната майка така се възмути, не издържа и започна да овиква бабето да млъкне - голям резил...