Да, бих позволила. В ситуацията може би не, но няма да напарвя скандал. ТВърде много агресия наблюдавам аз и у малките деца. Също така и една тенденция родителите д ане дават и думичка да им каже чужд човек. Днес замахнало с лопатка, утре хвърлило камък( не товето дете конкретно). НЕ знам...
- Публикувана: 8 апр. 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2008, 19:28 ч.
Чужд човек да се кара на детето ви?
Подкрерпям. Ни+о не е станало кой знае какво, че чак да побесняваш, е бабата се е скарала.
"Ох, ма маааами, недей такаааа" си е реакция. Друг е въпросът, че може да ми се струва, че това не е правилната реакция. Само че не съм аз тази, която определя кое е правилно и неправилно във възпитанието на чуждо дете, още по-малко да го налагам.
Т.е. възпитана съм, затова не съм хванала някой за косата още.
aunt Ogg, нямаш право. Има един документ, който се нарича Конвенция за правата на детето. Както ти смяташ, че твоето дете е наранено и унизено, то ако ти се скараш на чуждо дете, без да си упълномощена да го възпитаваш, или го накажеш или унизиш, се приравняваш директно до равнището на майката, която не е контролирала детето си и е допуснала това да се случи. Нещо повече - физическата саморазправа е дребно хулиганство според един друг закон, публичната обида - също. Мисля, че нещо ви се разминават желанието за морално поведение и възможностите ви да ги наложите на другите. Не е това начина. Хубаво би било всички да са безкрайно внимателни, но живота, уви, доказва друго. С чуждите деца - само внимателни забележки и то след сигнализиране на родителя и той не вземе мерки. Така мисля аз.
Моето дете сега прохожда. Не знам с какви очаквания сте от 2 годишните, но аз всеки път много внимавам. От мои лични наблюдения те са толкова малки и не разбират, за тях е нормално да се бутат, дърпат и тръшкат за играчките помежду си.
Понеже не е стабилна и аз съм на около няма и 30 см от нея , пак се случва да се бутнат с деца на около 2г.
Не се карам, не очаквам чудеса от толкова малки деца - правя забележка, независимо дали на моето или чуждото /според ситуацията/, не крещя а обяснявам спокойно.
Има ефект най-малкото децата ме зяпат учудено
, но по важното е че спират да се бутат. Галила съм другите дечица като по този начин им показвам че не трябва да се удрят, а да са внимателни, че е по приятно да те погалят отколото ударят, да играят заедно и т.н.
До сега никой не се е нахвърлил срещу мен че съм направила забележка или съм погалила детето му.
Забележки от други родители също приемам, стига да не са под формата на крясъци и обиди.
Понеже не е стабилна и аз съм на около няма и 30 см от нея , пак се случва да се бутнат с деца на около 2г.
Не се карам, не очаквам чудеса от толкова малки деца - правя забележка, независимо дали на моето или чуждото /според ситуацията/, не крещя а обяснявам спокойно.
Има ефект най-малкото децата ме зяпат учудено
, но по важното е че спират да се бутат. Галила съм другите дечица като по този начин им показвам че не трябва да се удрят, а да са внимателни, че е по приятно да те погалят отколото ударят, да играят заедно и т.н. До сега никой не се е нахвърлил срещу мен че съм направила забележка или съм погалила детето му.
Забележки от други родители също приемам, стига да не са под формата на крясъци и обиди.
Не знам кой ги определя тези "общи норми, които важат за всички", но за мен в тях трябва да се вклчва не само "Никой няма право да удря детето ми!", ами и "Никой няма право да му държи тон!" На мен също... Всъщност, не е въпрос на норми, а на възпитние.
Цитат
имам моми4енце на 4 години - достатъ4но беснее и дори пове4е от 6 годи6ни , но има норми които спазва - на които явно аз съм я нау4ила , няма кои друг . не е удряла ,зака4ала , била и т.н друго дете. дори люлката си спира когато минава бебе .
ззатова о4аквам 6 годи6ни(птимерно ,защото с твоя пост ми говори6 и ти за 5-6 годи6ни деца, може и по- големи ) да не осакатяват 2 годи6ни . когато играят помежду себе си е добре , когато оба4е грубо запо4ват да зака4ат други деца (не само дъщеря ми ) не мисля 4е тряябва да стоя и гледам . то4но защото играта на 6 годи6ни не е като на едно току що проходило дете ! има достатъ4но място и ако слу4аино няма кои да му подскаже на детето , 4е така не трябва, го правя аз . може нещо да му се каже , но не да се наказва 4уждо дете .
в интерес на истината тук децата са много толерантни ,посто защото семеиствата са големи и с много деца - и големите (пове4ето ) са много внимателни и грижовни . това например да се замярват с камъни не съм го виждала .
ззатова о4аквам 6 годи6ни(птимерно ,защото с твоя пост ми говори6 и ти за 5-6 годи6ни деца, може и по- големи ) да не осакатяват 2 годи6ни . когато играят помежду себе си е добре , когато оба4е грубо запо4ват да зака4ат други деца (не само дъщеря ми ) не мисля 4е тряябва да стоя и гледам . то4но защото играта на 6 годи6ни не е като на едно току що проходило дете ! има достатъ4но място и ако слу4аино няма кои да му подскаже на детето , 4е така не трябва, го правя аз . може нещо да му се каже , но не да се наказва 4уждо дете .
в интерес на истината тук децата са много толерантни ,посто защото семеиствата са големи и с много деца - и големите (пове4ето ) са много внимателни и грижовни . това например да се замярват с камъни не съм го виждала .
Хубаво, постъпваш както намериш zа правилно. Какъв е проблема?
ехо, 2 двегодишни си играли, едното цапнало другото леко с лопатката и въzрастните около тях вzели, чЕ се сдърпали. ПРедполагам сас и намерили начин да си иzкарат нервите. И ето вечЕ втори ден по повода куп нямащи какво да правят майчета пишат глупости 
Когато едно 2 годишно нахранио моето 2 годишно с пясък го смятам zа жест на добра воля, а не на агресия. Все пак се опитало да го нахрани с каквото има детето
Когато едно 2 годишно нахранио моето 2 годишно с пясък го смятам zа жест на добра воля, а не на агресия. Все пак се опитало да го нахрани с каквото има детето
Да, бих позволила. В ситуацията може би не, но няма да напарвя скандал. ТВърде много агресия наблюдавам аз и у малките деца. Също така и една тенденция родителите д ане дават и думичка да им каже чужд човек. Днес замахнало с лопатка, утре хвърлило камък( не товето дете конкретно). НЕ знам...
, а всъщност синът ми не удряше със сила децата, по-скоро ги тупваше леко, от което те оставаха учудени, а не наранени. Пояснявам, за да не помислите, че нещо ги е тормозил, пък на мен не ми е пукало 
Има разлика между случайно побутване, сдърпване за нещо, тръшкане и АГРЕСИЯ.
Затова по- нагоре писах, че не може да се даде еднозначен отговор. Никога до сега не съм повишавала тон на дете ( а това ми е второ). Много от пишещите тук ме познават лично и знаят що за човек съм. Напротив, обвиняват ме че съм с биволски нерви. Но и до сега не съм имала случай на такава агресия спрямо детето ми. И двете ми деца не са удряли, не са обиждали. Ако беше само бутнато и аз нямаше да реагирам така. Но да го влачат за косата ми дойде в повече. Все пак за толкова време съм имала възможност да контактувам с различни деца на различна възраст. Но такава агресия, наистина не съм виждала.
Затова по- нагоре писах, че не може да се даде еднозначен отговор. Никога до сега не съм повишавала тон на дете ( а това ми е второ). Много от пишещите тук ме познават лично и знаят що за човек съм. Напротив, обвиняват ме че съм с биволски нерви. Но и до сега не съм имала случай на такава агресия спрямо детето ми. И двете ми деца не са удряли, не са обиждали. Ако беше само бутнато и аз нямаше да реагирам така. Но да го влачат за косата ми дойде в повече. Все пак за толкова време съм имала възможност да контактувам с различни деца на различна възраст. Но такава агресия, наистина не съм виждала.
Нямам обяснение за постъпката си. Нямам представа правилна ли е или погрешна. Истината е, че след като молбите и обясненията ми към другото дете не дадоха ефект, след като не срещнах и подкрепа от майка му в разрешаването на ситуацията се почувствах безсилна.
-явно много има с подобно мислене да не седиш до детето НЕ означава да си пиеш кафето и да не го гледаш
Нямам обяснение за постъпката си. Нямам представа правилна ли е или погрешна. Истината е, че след като молбите и обясненията ми към другото дете не дадоха ефект, след като не срещнах и подкрепа от майка му в разрешаването на ситуацията се почувствах безсилна.
-явно много има с подобно мислене да не седиш до детето НЕ означава да си пиеш кафето и да не го гледаш
А на 2 години малко деца се отегчават от майките си ,поне моето все още иска да съм до него
Днес станах свидетел и участник на нещо друго. Прибирам си каката от училище. Децата си играят в двора и са си струпали връхни дрехи и чанти на една пейка както обикновено. Дъщеря ми отива с нейната приятелка да си вземат нещата и в този момент върху тях скача една леля и почва да им крещи веднага да си преместят нещата на земята (валяло е дъжд, земята е цялата в кал), защото трябвало да седне. Децата стоят и гледат ошашавено и си глътват граматиката. Питам я госпожата - защо се кара на децата и защо им нарежда да си оставят нещата в калта, а тя решава и мен да ме възпита - ако не искали в калта да си оставят дрехите на асфалта. Тя имала нужда да седне (място да седне имаше или поне можеше да се направи). И я насметох - ще ми крещи на детето без причина.
После се оказа че е госпожата от занималнята на 1 и 2 клас. И се питам - след като в къщи полагаме огромни усилия да научим детето да уважава учителите и училището - защо педагог си позволява да се държи толкова грубо и неадекватно. На кварталните баби вече не обръщам внимание, но това доста ме вбеси.
После се оказа че е госпожата от занималнята на 1 и 2 клас. И се питам - след като в къщи полагаме огромни усилия да научим детето да уважава учителите и училището - защо педагог си позволява да се държи толкова грубо и неадекватно. На кварталните баби вече не обръщам внимание, но това доста ме вбеси.