Трябва ли жената да продължи да работи.......

И аз не съм имала такъв проблем, дъщеря ми тръгна на 3г. и 1м. и обожава градината, още от преди да я запишем  съседчето ни пък ходи от 1.5 г. на ясла и си рева всеки ден, и в яслата, и после в градината, докато стана на 4 г.  така че конкретно ранното тръгване не е гаранция за абсолютно нищо, всичко зависи от характера на детето

Така е,но ранното свикване със "стадото" помага донякъде.
Умението да общува във всякакъв вид с връстници се гради от раничко,поне за мен е така.Аз мога да го посъветвам как да се интегрира в обществото,но това няма да е достатъчно.Освен това този тип заведения приучват към някаква степен на самостоятелност.

Преди 3 г. детето си е бебе, отделяне от родителите оправдавам само в крайна финансова нужда, когато просто няма начин.
Това не значи разбира се, че бащата е длъжен да работи, а майката да гледа детето, ако те предпочитат обратното  важното е да бъде с поне единия от двамата родители, това е моето решение 

Nuclear Аttack, ти си взела друго решение, което мислиш, че е добро за теб и детето ти, не е нужно да се оправдаваш  защото посочените агрументи могат да се разгледат и от друг ъгъл:
 
За ранното сивкване със стадото - освен болести, седене в затворено помещение, недоспиване, ядене на нездравословна храна и явно дресиране, никакъв плюс не виждам.

За интегрирането в обществото - на площадката пред блока дъщеря ми играеше по цял ден (на въздух!!!) с деца на брой дори по-голям от бройката на групата й, мисля, че достатъчно се интегрира  оставяхме ги да се оправят сами и се намесвахме само, ако стане напечено, доста полезно, според мен, свикна да общува с всякакви възрасти, а не беше ограничена само връстници, общуването с по-големите определено я дръпна напред. 

Самостоятелността пак си е до характер - тя е самостоятелна повече, от колкото ми се иска като за неща от рода на обличане, хранене и т.н. никога не съм я учила, оставих я сама да ги открива, когато тръгна на градина се оправяше абсолютно сама, но и възрастта си казва думата, на 3 г. детето вече е достатъчно голямо и "узряло".

Покрай майка ми (бивша детска учителка) и сестра й (настояща), познавам доста педагози, всички ми дадоха съвет до 3 г. да е я пускам.

Не се оправдавам никак.
Последствията от моето решение са си мои.
Съгласна съм като цяло с теб,но.......

За мен и 10 месечно бебе си е личност и характер.
На детската площадка въздуха не е никак по-чист от където и да е другаде.
Боледуването - да,само че изграждането на  естествения имунитет чрез това боледуване къде го слагаме
Няма да ходи на ясла-щото ще боледува и мога да си го гледам....ОК!
Няма да ходи на детска-щото ще боледува и мога да си го гледам.....Ок!
Няма да ходи на училище - щото до сега не е боледувало и е "отворено" към всякакви бацили и ще боледува....а сега де!
Този спор съм го водила и с майка ми - не може да ме убеди,че е правилно Нима аз не съм боледувала,или детето ми не е възможно да лепне нещо от пазара,водейки го с мен,докато се гледаме,или играейки в двора на същата детска,в която ходи сега:thinking:
Не натрапвам мнението си,но не се и оправдавам

Къде съм казала, че е чист въздухът  Избрала съм да живеея в голям град, съответно с мръсен въздух, но това не означва, че ще си хвърля бебето да седи по цял ден м/у 4 стени, в развъдник с вируси. Въздухът е мръсен и вътре и навън, но за едно дете не е нормално да не се извежда навън, както е в яслата, това е една от причините децата там да са по-болнави.


За теб може и 1 месечното да е изградена личност, но природата го е измислила - до към 3 г. децата са си кърмачета (не буквално при мен, не съм кърмила).


До 3 г. имаш достатъчно време да създадеш перфектния имунитет  после няма проблем да пускаш детето, където и да е 
Това, че не ходи на ясла, не означава, че не контактува с деца съответно вируси. Моето дете си ги караше, но когато се заразеше, спирах контактите й, докато се възстанови напълно, почиваше пълноценно, ядеше добра храна и не я паращах пак в развъдника на вируси, след като оздравее, което й даваше възможност да се възстанови напълно, болестите да минават без усложнения и на 3 г., когато тръгна на градина, добрият имунитет вече беше факт.

Такава съм - зачитам характера дори и в животинката,която и след 3г. възраст си остава бозайник
Майкъл Джексън и барокемерата ...просто винаги се сещам за него СТАНЕ ЛИ ВЪПРОС ЗА БАЦИЛИ:hahaha:
Последния ти пост е добър - но за мен си остава теоритичен

Благодаря ти за цивилизования спор  Мисля,че няма какво повече да дъвчем едно и също

Здравейте,
Този спор - на ясла или вкъщи сигурно се води откакто има детески заведения .
Аз мисля, че това дали да си остане майката вкъщи е основно въпрос на мироглед - за едни жени е радост и удоволствие да се грижат да дома и децата си, за други това е изнервящо и тежко... не че вторите са лоши майки, в никакъв случай не искам да кажа такова нещо, но някак си не са призвани да са домакини...
Ясно е, че за жените от първия тип - най-доброто е да гледат детето си колкото се може по-дълго, а за втория - при първа възможност да се върнат на работа. И двете решения за мен са правилни.  За съжаление, ако решението се взема поради финансови причини ... всички знаем, че в България, за съжаление те са най-определящите, но какво да се прави...

За протокола - дадох дъщеря си на ясла на 1 г и 3 м. Нито за миг не съм съжалявала за взетото решение. Да, тя наистина боледува малко повече от другарчетата си, но наистина е самостоятелно и уверено дете и мисля, че определено яслата изигра за това своята роля.
Желая на всички ви да вземете вашето най-правилно решение и да не съжалявате за направения избор. 

Зависи от много неща - дали имаш възможност ( финанскова ) да си останеш до 3-годишна възраст, защото не мисля, че 220 лв. стигат за каквото и да било ; дали имаш желание за това да си стоиш с детето или се чувстваш непълноценна и ти се ходи на работа. Според мен до 3 години ако имаш възможност и желание си го гледай. Аз лично мисля на 2 да я пусна ясла.

Много точно казано!Подкрепям това мнение!

Важното е как ти ги чувстваш нещата . Аз гледах моя дивак до 2,5 години и тръгнах пак на работа (свърши ми майчинството и неплатените отпуски ). Нямах голям избор, защото си обичам работата  през повечето време и не исках да я загубя. Факт е, че това, което най-много си харесвах в работата сега най-много ме мъчи - командировките. Много ми е хубаво 1 седмица в Мадрид, но ми е убийствино 1 седмица в Мадрид да не мога да си прегърна детето. Товa може и да е пресилено за някои, но аз така го усещам - хем ми е хубаво, че съм на работа хем ме боли Добре поне, че бабата идва на повикване и мъжа ми не с моето работно време.
А по въпроса дали бащата може да замести майката - не! не, защото не е майка, а просто защото си е друг човек. Детето има нужда и от двамата си родители, колкото и да е изтъркано (това пък ми е една друга мъка  ) С мен се държи по един начин, с баща му - по друг, и игрите са ни различни, и гушкането .

Абсолютно подкрепям мнението.
Аз се върнах на работа, когато малчо беше едва на 5 месеца. Това обаче не ни попречи да се кърмим до 2 годишна възраст. Никога и за нищо не съм се застоявала в нас толкова дълго време. За човек, като мен, който е свикнал с работа, хора и разнообразно ежедневие определено беше шок затварянето вкъщи. Връщането на работа ми помогна отново да си върна баланса. Разбира се всяка свободна минута съм с Наско.

Децата получават възпитанието от майките си/предимно/.Така че най добре да е близо до детето си поне до 2-3 годишна възраст.

До 3 години тр да си го гледа майката. Ако може.