Аз съм против изневярата, защото това означава измяна на човека до теб. И тези, които го правят нека не търсят успокоение на съвестта си, че действа благотворно на връзката им. Ако съм загубила тръпката към съпруга ми просто ще се разделим, но никога не бих действала зад гърба му, защото е много подло. Разчитам и той да действа по същия начин. И не - не бих простила изневярата! Може и да съм старомодна, но аз все още вярвам в любовта!
- Публикувана: 20 апр. 2008, 13:48 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 12:20 ч.
Изневярата ??
Аз съм против изневярата, защото това означава измяна на човека до теб. И тези, които го правят нека не търсят успокоение на съвестта си, че действа благотворно на връзката им. Ако съм загубила тръпката към съпруга ми просто ще се разделим, но никога не бих действала зад гърба му, защото е много подло. Разчитам и той да действа по същия начин. И не - не бих простила изневярата! Може и да съм старомодна, но аз все още вярвам в любовта!
И аз не адмирирам изневярата и вярвам в любовта, но има неща, които просто се случват.
И аз не адмирирам изневярата и вярвам в любовта, но има неща, които просто се случват.
Много ми хареса това изказване. Поздравления.
Много искам да кажа нещо по темата, но не знам какво - честно..
Всяка една от вас е права, всъщност. Няма абсолютна истина, точно над това се замислих сега - има светоглед, който ни налага начин на поведение и мислене, и който (не) оправдава изневярата. Както и всяко друго нещо в живота, всъщност.
Всяка една от вас е права, всъщност. Няма абсолютна истина, точно над това се замислих сега - има светоглед, който ни налага начин на поведение и мислене, и който (не) оправдава изневярата. Както и всяко друго нещо в живота, всъщност.
шегувам се Рени, просто представям друга гледна точка.
подписа ми е верен ...
подписа ми е верен ...
Аз пък познавам хора, които обичат майките на децата си, но въпреки това изневеряват... Крият се усърдно и не искат да развалят семействата си, търсят еднодневки, а не извънбрачна връзка, харесват различни (и много) жени и не могат да си представят, че цял живот ще спят само със жена си...
Мен пък друга една мисъл ме мъчи относно изневерите. Ако има някой преживял подобно нещо ще ми е интересно да отговори. Как се преживява? Не болката и унижението, а как се преживява съмнението? Как продължавате да живеете заедно и да си вярвате? Как си лягаш с половинката знаейки, че е бил с друг/друга? Ей това ми е интересно на мен. Аз лично смятам, че не бих простила изневяра ако съм сигурна. Просто ще се разделим, защото не си представям живота в непрестанни съмнения дали не го прави пак. Това би ме побъркало.
В живота нищо не е нито само черно ,нито - само бяло .Освен твоите наранени чувства , твоето его , твоето женско достойнство и прочие , има и дете или деца .Те не разбират защо възрастните се карат , защо се разделят .Те само виждат ,че мама и тати вече не са заедно и не се обичат .А тъй като децата са много чувствителни , те няма как да не го разберат и да не страдат .Помня , когато моите родители имаха подобен проблем - баща ми си беше намерил някаква и понеже аз разбрах първа ( наглото копеле влизаше при брат ми и мен в хола , където спяхме тогава , и говореше по телефона със "звездата " ) , страдах много .ПОсле някак си тези неща избледняват в съзнаенито . Освен това ти живееш с човешко същество , което се променя , независимо дали на теб ти харесва или не .Предизвикателствата са много и никой , ама никой не може да бъде сигурен дали няма да изневери един ден , независимо колко е сигурен в себе си .Има обстоятелства ,които предразполагат , хора , които те грабват въпреки твоята воля .МОмент на слабост .
Имам щастието да съм вярна съпруга , независимо от предизвикателствата около мен .Но внимавам много ,защото и аз чувствам , и мечтая ...
Имам щастието да съм вярна съпруга , независимо от предизвикателствата около мен .Но внимавам много ,защото и аз чувствам , и мечтая ...