- Публикувана: 21 апр. 2008, 14:30 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2008, 09:59 ч.
Непланирано второ дете
Много благодаря на всички! Не пуснах темата за да поискам от вас решението,а просто за да ми вдъхнете кураж,както и стана;)
Ще си родя детенцето и след време ще умирам от срам заради тази тема;)
Още веднъж ви благодаря.Най-вече че проявихте такова разбиране и не ме нападнахте
Ще си родя детенцето и след време ще умирам от срам заради тази тема;)
Още веднъж ви благодаря.Най-вече че проявихте такова разбиране и не ме нападнахте
Но с тази разлика, че пуснах темата в "Искам бебе"... там ме нападнаха... после им се извинявах и няколко пъти писах , че ще задържа бебето
Но както виждаш вече си имам малко бебче
, обичам ги и двете мнооого. И направо се чудя, как миналата година и на мен ми минаваха лоши мисли през главата Лека бременност!
И двете ми бременности бяха напълно планирани. Въпреки това по време на втората ми бременност изпитвах страх, че няма да мога да обичам второто дете по начина, по който обичах сина си. Дори исках второ момченце, по-лесно ми се струваше да се "науча" да го обичам. В момента, в който видях мъничкото ми момиченце - всичките ми опасения изчезнаха и бях залята от невероятна любов към мъничкото създание. Все едно цял живот го бях имала и него - второто дете. Няма разлика в обичта ми към двете. Да, по-трудно е с две деца, но те са смисълът на живота ми и нито за секунда не съжалявам. А само да ги видиш двамата - така се гушкат и целуват, така си играят! Всекиму пожелавам такова щастие!
И още нещо - трето не планираме, но съм заплашила мъжото, че ако си го направим ще го раждам!
И още нещо - трето не планираме, но съм заплашила мъжото, че ако си го направим ще го раждам!
Ще си родя детенцето и след време ще умирам от срам заради тази тема;)
Мислещите родители са за предпочитане
Лени, очевидно някой трябва да ми дръпне един по-голям бой и да ми извади кофти мислите от главата 
Ако дадете рецепта за положителна нагласа към трудния ни живот ще се навия
Ще видим, може би догодина лятото, иначе няма да се уцели Овен (горката аз
)
Ако дадете рецепта за положителна нагласа към трудния ни живот ще се навия
Ще видим, може би догодина лятото, иначе няма да се уцели Овен (горката аз
)Vache
Не е нужно много - просто се загледай в някоя от безкрайните и прекрасни снимки на Александра - вижадали ли си нещо по красиво?!
Не нали?
Такива очи и аз рядко съм виждала.
Истинските деца са жизнени, бързи неуловими като вятъра. Те имат енергия за още едно дете и обич за още две. Те са талантливи и добри, те са инатливи и изискващи.
Но те са нашите деца - тези които са готови да ни простят дори и лошата дума, дори и шамарчето. Тези деца само след 2 минути са готови да те целунат и да те прегърнат от сърце - познаваш ли друг такъв човек?!
Не нали?!
А можеш да имаш още един такъв до себе си!
Замисли се още веднъж - НЕ Е Късно!
Имаш обич и подкрепа до себе си!
Не се отказвай от това щастие!
Апропо не разбрах какво точно имаш против Овнетата - най-прекрасната зодия на този свят
и да те светна, че и тази година не е късно да си спретнеш овне - юли месец е момента Май стрелец се пада.Не знам.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
amber - малкият ми син е Стрелец - няма такива деца повярвай ми! Нито за миг няма да съжаляваш, че си родила през декември
Май стрелец се пада.Не знам.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
Тъкмо ако попреносиш 5 дни ще се роди на Коледа някой Христо или Христина.
Май стрелец се пада.Не знам.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
Вчера бях на лекар-на 20-ти декември ми е термина.
Голямата ми дъщеря е на 18 Декември.
Невероятно детенце,толкова слънчево,толкова миличко.
Много благодаря на всички! Не пуснах темата за да поискам от вас решението,а просто за да ми вдъхнете кураж,както и стана;)
Днес времето е прекрасно.От сутринта сме с Дени навън, започнах да свиквам с мисълта, че съм бременна и нещата вече не ми изглеждат чак толкова трагични.
Ще си родя детенцето и след време ще умирам от срам заради тази тема;)
Още веднъж ви благодаря.Най-вече че проявихте такова разбиране и не ме нападнахте
Днес времето е прекрасно.От сутринта сме с Дени навън, започнах да свиквам с мисълта, че съм бременна и нещата вече не ми изглеждат чак толкова трагични.
Ще си родя детенцето и след време ще умирам от срам заради тази тема;)
Още веднъж ви благодаря.Най-вече че проявихте такова разбиране и не ме нападнахте
Амбър, радвам се на решението ти!
Лека и безаварийна ти пожелавам!А за срама... няма да се срамуваш, спокойно. Всеки има право на своите терзания и съмнения. Това са си нормални чувства и няма нищо срамно в тях.
Предлагам да се отнеме правото на Vache да раздава банове докато не и дойде акъла в главата
Въх, недейте така бе.. къде ще ми отиде радостта от живота?!
Лени, е това ме замисля и мен... абе полека ми се загнездва тази идея. Ще видим! Тази година няма да е, поне планирано. А за Онетата, няма нищо против, само дето съм потърпевша от рогати. От най-близките ми няма зодия която да не е рогата
А за юни знам... Александра е напълно планирано Овне. Да не се чудя що е такава дива... аз такава съм си я избирала май. П.С. Яко оспамих на Амбър темата
Е, не се радвам нещо.Решихме всъщност да опитваме преди 2 месеца.И то взе,че стана. Само,че съм объркана,че ми предложиха нова работа от септември и приех, а сега това... 
Амбър, лека бременност и много щастие желая на семейството ви!
Разбирам напълно терзанията ти -аз всеки ден съм на различно мнение по въпроса дали да имам второ дете или не, събирам смелост и не знам дали ще я събера и на мен ми минават през главата нещата, които си изброила. Знам, че е егоистично от моя страна. Все имам чувството, че ще лиша дъщеря си от нещо много безценно ако не го направя, макар че никога няма гаранция дали децата ще се обичат и разбират-примери-много. Разбира се, много неща зависят само от нас.
Успех!
Разбирам напълно терзанията ти -аз всеки ден съм на различно мнение по въпроса дали да имам второ дете или не, събирам смелост и не знам дали ще я събера и на мен ми минават през главата нещата, които си изброила. Знам, че е егоистично от моя страна. Все имам чувството, че ще лиша дъщеря си от нещо много безценно ако не го направя, макар че никога няма гаранция дали децата ще се обичат и разбират-примери-много. Разбира се, много неща зависят само от нас.
Успех!