Бременност и Великден???????

Няма проблем да се ходи на църква и да се боядисват яйца...всъщност от религиозна гледна точка смисъла е голям, но  не и за съвременността.
Смята се, че бременната жена е омърсена жена (според религиозните догми) и едва когато роди  и се изчисти от лохиите (около 40 дни) детето се кръщава и тогава им се "опрощават" греховете.
Смятам, че така както жена в цикъл не трябва да ходи на църква, същото важи и за бременните.
Аз обаче мисля, че няма нищо по мило и прекрасно от жена носеща живот в себе си...и точно заради това ако ми се иска да отида и да запаля свещичка ще го направя....

А Дева Мария, като " омърсена"  ли да я броим?, и по Коледа може ли да се ходи на църква? И бременните жени по-грешни ли са от "не- омърсените" или просто повече им личи?
Въпроси, въпроси.... 
Голяма глупост е това-да не се ходи в Божия храм и да не се боядисват яйца!
И като си в цикъл по-малко вярваща ли ставаш?????
Голяма глупост ,ей!

Св. Дионисий Александрийски казва:
"Относно жени, когато са във време на очистване (месечно течение) дали им е позволено, докато са в това състояние, да влизат в Божия дом, мисля, че е излишно да се пита, понеже не допускам, че и самите те, ако са вярващи и благочестиви, ще си позволят в такова положение да пристъпят до светата трапеза или да приемат тялото и кръвта Христови... Никак не е забранено да се молим в каквото и състояние и в каквото разположение да се намираме, ...но стъпването в светая светих на всекиго, който не е досущ чист и по душа и по тяло, трябва да се забрани".
Това правило не бива да се разбира в смисъл че забранява на жените, когато са в месечно неразположение да влизат в църква и да посещават богослужение. Те могат да правят това, но трябва да стоят по-назад, да не целуват иконите и да не се причестяват.

МОЛИТВИ, ОБИЧАИ И ВЯРВАНИЯ ЗА ПОСТРОДИЛНИЯ ПЕРИОД 1
д-р Маргарет Димитрова
Югозападен университет „Неофит Рилски”

Сред богослужебните книги, требникът е най-тясно свързан с бита и влиянето на местните традиции върху църковния ритуал през Средновековието. 2 Тъй като той съдържа текстове за всички по-важни моменти от живота на един човек, би трябвало да очакваме, че ритуалите, молитвите и предписанията в него ще са известни на миряните. Освен това, текстовете в тази книга се облягат на такива библейски събития модели, които са най-добре познати на християните. В настоящата работа се спирам на онова, което знаеха моите информаторки за предписанията на църквата във връзка с раждането на дете. Информацията е извлечена от разговорите ми с жени майки, родени в началото на века, не по-късно от 1915 г., от Тетевенско (2), Белоградчишко (1), Радневско (6), Самоковско (2), Асеновградско (2), Самоков (каракачани – 1). 3 Сравнявала съм и с публикуваното най-вече от Димитър Маринов и др. 4, но съсредоточавам вниманието си главно върху онова, което знае и помни поколението, отгледало децата си през 20-те и 30-те години на XX век, след което, поради прокламирания атеизъм, църковните ритуали не са били широко популярни.
1. Християнската църква санкционира и трансформира в нов дух важните моменти от постродилния цикъл, които са белязани с определени ритуали, забрани и тип поведение в повечето култури. 5 Молитвите за родилка и дете след раждането до 40-я ден, макар и да не се откриват във всички гръцки и славянски ръкописни требници, са чест елемент в тези книги. Южнославянски требници от XV-XVII век 6 съдържат специални чинопоследования за бабата (една или две молитви) 7, която отива с вода и босилек в църквата, за да й чете свещеникът след раждането и после я занася обратно при родилката. 8 Такива молитви не са специално отделени в печатните църковнославянски требници от XVIII-XIX век 9; в съвременния Требник на Българската Църква след двете молитви за жена родилка е поместена осветителна молитва, която да се чете над т.нар. „бабина вода”, ако първите две молитви не се четат от свещеника над самата родилка в дома й. 10 Голяма вариантност на видове текстове и текстологични редакции има сред молитвите за родилката в славянските ръкописни требници – според заглавията: за деня на раждането или за третия ден след раждането 11 – обикновено две, понякога три, че и повече молитви (различни в различните групи ръкописи), които се четат от свещеника в дома на родилката и той благославя и дошлите там жени. 12 Случва се молитви от други цикли (предназначени за други случаи) да фигурират под такива заглавия; например, една древна молитва за еже назнаменати отроче (наричане на християнско име на детето) в осмия ден след раждането – гЃё бЃе нашь тебэ се молёмь ё тебэ мёль се дэемь да знаменает’ се свэть лёца твоего на рабэ твоемь 13 – в редица требници е втора молитва за родилка 14; или очистителната молитва за замърсен съд се открива също и сред молитвите за следродилния период. 15 Църковнославянският требник съдържа молитви за жена родилка, които са редки в разгледаните южнославянски ръкописи до XVII век, но те доминират в по-сетнешната традиция поради авторитета на църковно-славянските богослужебни книги в България през XVIII и XIX век. Съвременният требник е близо до традицията на източнославянския Требник.
Сравнително устойчив е цикълът молитви за 40-ия ден 16 (една обща и по една за майката и детето), r{TЯ,r{\; тези молитви са най-чести (и то като цикъл) сред останалите молитви за родилка и дете в ръкописните требници. Не са особено големи текстологичните разлики между отделните ръкописи. 17
2. Да се обърнем към етноложкия материал. Сравнително малко са информаторките, които споменаха за „бабината вода”, без изрично да бъдат питани. През 1986 г. покойната сега Радка Ненова Краева от с. Брестница, Ловешко подробно ми разказа обаче, без специално да я питам, за отиването на бабата в църквата за „опяване” на вода с китка здравец и босилек. С тази вода се ръси родилката и новороденото. Дошлите на питата жени при тръгването си се мият и/или се напръскват с нея, като към очистителната й сила се прибавя и тази на огъня – това се прави над жарава, като има и конотации, свързани с древни представи за плодородие. „Кату капне по въгленете и то пръа, и те си правът джумбиш (‘майтап, смях, шега’ – бел. зап. – М.Д.), викът: „Айде невястътъ напреди довечера да тъ напръа”, а бабичката (която е бабувала – бел. зап. – М.Д.) рече: „И язе ли да съ мия?”, а те й викът: „А мини, мини, може и за тебе да съ сети.”
Нито една от моите информаторки не отбеляза специално попът да е идвал да й чете молитви след раждането. Но за всички денят на раждането и/или третият ден са силно маркирани: тогава се канят жени в къщата на родилката, прави се пита („малка пита”, „пануда”, „смидаль”, „второ кадене”), тогава става закърмването, осолява се новороденото, слага се в люлка, до третия ден родилката не става от постелята, а на този ден се мие и бабата я слага на „парала” и й връзва „опасалката”, на третата нощ идват орисниците.
Всички неизменно говорят за „четене на молитва” („сарандисване” от гръцки в Югоизточна България) на 40-ия ден след раждането. Дори ако няма църква в селото, са ходили в друго село. Според православния номоканон, през този период лехусата е нечиста и не може да влиза в църква и да се причестява. За моите информаторки този период е маркиран не само с предписанията как да се пази лехусата от злите сили и как тя да пази другите, тъй като е и застрашена, и опасна за другите, широко разпространени представи в много култури 18, но и с християнското знание, че е „грешна”: „И като стори читирсе вече са сарандисва, да не греши вече нящо ... „ 19
Най-широко в разказите на моите информаторки бе представено кръщаването – с подробно описание на действията на свещеника и кръстника, включително и с ключовите реплики на „отричането от дявола”. Добре се знаеше от всички тях предписанието, което го има в почти всички изследвани требници, че ако бебето „клони към смърт”, трябва да се кръсти веднага, а да не се чака петият или осмият ден. 20 Записала съм в с. Джурково, общ. Лъки през 1992 г. случай на кръщаване на болно бебе веднага след раждането му: бабата го поднася към иконата в стаята и изрича „Отче наш”. 21
В изследваните требници почти не се срещат молитви за пометнала жена. Такава молитва обаче неизменно присъства в църковнославянските печатни требници и в съвременния требник. Знае се обаче от интервюираните, че абортът е грях, както пише в требниците. От с. Долни Лом, Белоградчишко съм записала вярване, че ако жената умишлено абортира, Господ ще я накаже за тази смърт и ще й отнеме и другите й деца. 22
Основната образност в молитвите за родилка е пряко свързана с Рождество Богородично и Рождество Христово. 23 Основните библейски персонажи, споменавани в тези молитви, са Иисус Христос, св. Богородица, праведният Симеон, пророк Исая, св. Елисавета, св. Иоаким и Анна. Женското божество, покровител на бременната, родилката и детето, в разказите на моите информаторки е неизменно св. Богородица. В с. Овчарци, Радневско документирах, че на бременна не се минава път (широко разпространена забрана), защото „тя като бременна става Богородичка и ако някой й мине път, Богородица може да са разсърди.” 24 Богородица помага при раждането, за св. Богородица бременната раздава сапун „да съ исули детето като сапун” 25, при трудно раждане се мие с вода иконата на св. Богородица и с водата с китка босилек се напръсква родилката 26, на 40-ия ден лехусата носи дар на иконата на св. Богородица, и малката, и голямата пита на родилка и питата за прощъпулка се правят за св. Богородица (прощъпулка се прави в сряда в Радневско, защото е денят на св. Богородица) 27. Речевият етикет изисква на пита гостите да се канят с израза „Ха, земи, да помага св. Богородица !” и, съответно, взелата отговаря: „А, да помага св. Богородица !”. По-рядко в родилната обредност се споменават други светци, напр. св. Петка, св. Неделя и св. Богородица са смятани за трите орисници 28, на св. Прокоп се пали свещ и се носи дар на иконата му, за да ходи добре детето, по народна етимология да не се „прекопва” 29 и др. Християнското начало присъства и в това, че като се повие бебето, се прави кръст върху него 30, че жените оставят „кръст” на бебето и др.
Като цяло християнската обредност, представи и митология имат значимо присъствие в разказите на моите информаторки за практиките и вярванията за следродилния период.

Ти си бременна, не си болна или анатемосана.

Е, стига с тези глупости вече  .
Бременните могат да боядисват яйца, ходят в църквата на Великден, се подстригват, боядисват /ако не им се драйфа от миризмата/, лакират, пътуват, и въобще да правят всичко, което им се прави.