Номинации за най-голяма муня

 
Много се забавлявах с тези наименования.
Момичета, не разваляйте боя с кавга. Нека всеки нарича мунката на щерка си, както иска. Ако ще и пикачу да е. Важното е да са живи и здрави дечицата.


И тъй като много задълбахме в темата да я сменя малко. Вчера ми писа един колега от университета и се сетих нещо да разкажа. Първите дни на първия семестър. Много неловко, никой никого ни познава, едни такива плахи, всеки сам, не говори с другите. Ама аз нали съм намахана, веднага сформирах една групичка от 5,6 чавета. Имах 2 приятелки, с които се оказахме в една група и още 3,4 нови агенти. Минава 1 седмица пием кафе, обядваме заедно, почна леда да се пропуква. Втора седмица, уикенда излизаме на вечеря всички. Трета седмица вече си знаем кой кога за първи път се е млящил, кой е дете на разведени родители и прочие. Четвърта седмица знаем вече кой си пие кафето без захар. Минават няколко месеца. Втори семестър е забележете. В група по английски сме 5 човека. Единият колега ме помоли да предам, че ще е на работа и няма да може да присъства. Първата ми работа е да кажа на преподавателката, че Радо ще отсъства. При което тя не отреагира НИКАК. Изобщо не ме отрази. Отдадох го на това, че е рано сутрин и сигурно мисис не е получавала ласки скоро. Минават няколко дни и въпросния колега се появява. Пием кафе всички и казвам на другите "Поръчайте едно кафе с мляко на Радо, че отиде за цигари". При което моите вече приятели са пълен шок и ме питат защо подяволите му викам Радо. Ядосах се и викам " Е как да го наричам РАдостин ли??? ". Не бях виждала толкова недоумяващи погледи. Гледаха ме така, все едно имам три глави или 7 ръце. Като извънземно. Питам пак " Е как да му викам бе... Радостче ли? ". Тишина. Моята приятелка много неловко и тихо казва: " Ама мило, той се казва Романн ".
Леле, чувствах се като разстройство при кашлица. Щеше ми се да потъна в земята. Това са месеци наред и ежедневни разговори, обръщения.... Връща се моя колега и аз нали не падам по гръб му вдигам панаир, че не ме е поправил и месеци наред се излагам. Момчето един свит и доста развеселен ми обясни, че в началото му било неудобно, после вече свикнал, а накрая чак му било странно като се обръщат с истинското му име. 

Е честно ви казвам, няма такава плака. До ден днешен в телефона ми е записан Радо, въпреки че вече минаха 5,6 години от случая.

не си сама систър

дълго време Кирчосвах един познат, а той се оказа Краси.
ама и той си отговаря всеки път на "партизанското" име.
направо да се чудиш кой е мунята

И аз две години по ник се обръщах към приятелка, вместо да й казвам рожденото име. Ами, така бях свикнала - първо общувахме в един форум, после докато ми се пречупи езика... Обаче и досега с ник е записана в контактите ми.

Преди години, наскоро родила, се разхождаме с други майки в парка. И един ден обяснявам на една от тях за детето на другата "Ама този Майкъл е много хубаво дете", при което жената се ококори и ме пита кой е този. Посочвам детето и тя ми казва "Ха, той се казва Иван". При което беше мой ред да зяпна. В случая не аз го бях кръстила така детето, а майка му - винаги за него така говореше "Майкъл това, Майкъл онова...".
(Имената са примерни)

Ахахахаха ами тъй де, те ли ще ни казват как се казват. 

Дано ника е бил по-нормален, че ако се обръщаха към мен с никове..... жална ми майка.

Което ме подсеща, че потребителското ми име като малка за интернета беше palavata_tonka. Много заухав нет, още първите кабеларки. И духне ли вятър, няма. Звъня аз в офиса и момичето ме пита за потребителско име да провери. Казвам палавата тонка и усещам пълни бузи със смях и ръка на слушалката, докато се насмее. А чичковците техници, дойдеха ли у дома, което беше често и като ме видят 1,30 с терлички и блузка на Том и Джери... и като въведат palavata_tonka , се задавяха от смях.   

1:1 имах такъв случай с бивш колега, че и Краси беше и го наричах Кирчо. Докато не ме чу една колежка и не ме светна 

Не е кой знае какъв героизъм да объркаш Краси с Кирчо   Аз обаче удрям в земята всички муни-кръстници - вече повече от 20 години наричам един състудент Иво с името Пламен. Или пък беше Пламен, пък аз му казвам Иво   Абе без значение, НИКОГА не мога да уцеля вярното име. И така и не знам как всъщност се казва този човек   Едното от двете е със сигурност 

Аз пък съвсем нарочно представих гаджето си като Иван. С цел да му спестя конфликт 
Имах една кисела хазяйка, по времето на телефони с шайби и той ми звъни една вечер в 9ч. докато тя си гледа сериала. Беше издивяла и искаше да се оплаква в полицията, задето я притеснил. Съответно той се извини и обясни, че е неотложно, неможеше да бъде на лекции сл. ден.. или нещо подобно, ма тя си знае своето - КАжи ми как се казва този за да се обадя в полицията!!

Пословична съм с бъркането на имена. Един колега, който се казваше Румен мисля, го пратих на оглед в ДАИ с имена Огнян Дойнов  Добре, че там им е по-важно номера на колата и рамата. А пак там забравих собственото си име при приемането на една лицензия. До последно ме бъзикаха служителките и момичето на гишето за лицензите не ме питаше за име, като си ги получавах след този случай. Добре, че работех с цифри, а не с имена. На шефа и жена му дори разменях имената. Няма по-голяма трагедия от мен в това отношение

Аз до 15годишна като говорих за чинка си,я наричах "леля чинка" 
Абе знаех, че се казва Роса, обаче от малка така ми беше останало...че нали така казвахме на комшийки, приятелки на майка ми - леля еди си коя, че мама ми е казала "чинка" и е станала леля чинка 

По темата с имената моя приятелка си кръсти детето на свекъра - Спас. Това име обаче явно не ѝ беше на сърце, защото му викаше Пепи: "Хайде миличък, хайде Пепи, излизаме на разходка." Обаче когато му се ядоса, сърдито се провикваше: "Спасеее, ела тука веднага!"
Заминаха за Германия и останаха да живеят там. Е, тогава пък го прекръстиха на Денис, защото Спас на немски значело нещо майтап.

Ние с ММ понякога си говорим на "Майкъл", когато трябва да си откажем нещо или нещо не се получава, по онзи стар виц "Сори, Майкъл, бизнес!". Особено по Виденовата зима, зяпахме витрините и Майкъл си ни беше постоянно на устата. Съответно една комшийка от квартирата ни, която е в делови отношения с ММ, чак наскоро, след 20г. установила потресена, че той не се казва Михаил. Вялно, говори му на фамилия, но често разнася документи с напечатаните му имена.

Аз имам леля Вуйна  До ден-днешен така й казвам и отказвам да призная, че си има друго име. 40 години вече 

Или пък чичо Вуйчо (моя милост към вуйчо ми като малка). 

Малкия казва на баба си леля Т.- така й вика братовчедчето му и така той си запомни, а и младее баба ни.
Та, една вечер звъня на госпожицата в училище и казвам че детето ще го вземе баба му. Обаче малкия казал че това е леля Т., а не баба и се доуточнявахме с учителката по телефона.

На фона на последната дискусия, реших, че тава дума пак за "онова" място. Само чинка не бях чувала да се нарича