Обидна ли е професията Секретарка?

добре си се махнала щом си се чувствала така..
И аз съм от секретарките филолози (бивша).. те тез инжЕнери едно изречение без грешка не могат да напишат..

Иначе обичах да се шегувам, че 90 % от заплатата ми е за да мълча и да не не раздувам това, което съм чула..
нали за това съм секретарка..

                      Самата професия не е обидна, нито пък е унизително да отвориш вратата. Или да направиш кафе. Или да поръчаш консумативи. Или да раздадеш заплати. Нашата секретарка обаче това очевидно я обижда. Да не ти дотрябва служебна бележка за нещо  ... Луд те прави... Отделно консумативи никога няма, винаги е намръщена, и винаги и досаждаш... Нае си помощничка и я инструктира да се държи по същия начин. Не смята за нужно да отговори на въпрос. Абе ужас е... Не знам как и защо я търпят още  ... С умиление си спомням за всички предишни секретарки, които имахме...

За съжаление така е.
Макйа ми вече 25 год. работи като секретарка.И кафе прави и врати отваря и...много работа върши за такава неудовлетворителна заплата.

Зависи от самият човек, дали ще се постави в ролята на Пепеляшка. Зависи и от възпитанието на шефа си, но тогава няма да става въпрос само за секретарската професия, а за всички служители във фирмата му.

А на твоите колеги можеш да размахаш длъжностната си характеристика и да им кажеш, че това и това не влиза в задълженията ти! 

Няма обидни професии. Всеки камък си тежи на мястото, са казали хора, по-стари и мъдри от мен. 

Професията според мен е изключително важна,трудна и значителна.Но все пак зависи секретарката дали е наета,за да бъде дясната ръка на своя шеф или просто да си откопчава и закопчава сутиена.

Понеже темата пак започна да се обсъжда, аз да питам-смятате ли, че има обидна професия? Обидне ли е професията сервитьорка, чистачка, разносвач на пици и т.н?
Обидно ли е в задълженията ти да влиза да правиш кафе? А да миеш офиса? А да отваряш вратата?
Защо темата е зададена с това заглавие?
Не мислите ли, че всеки труд трябва да се уважава?
Благодарна съм на родителите ми, че са ме възпитали да нямам предразсъдъци и да уважавам всяка една професия. Майка ми и баша ми са физици. Когато бяха трудните години баща ми карзше такси, когато не беше на работа (беше доцент по това време), а майка ми продаваше недвижими имоти (също като 2-ра работа). После емигрираха в САЩ, отначало работеха като продавачи в магазин, а баша ми допълнително разнасяше пици по домовете. След това баща ми започна работа в университета, като физик. Но първата година заплатата му беше малка, та продължи да си разнася пици. Брат ми също разнасяше докато беше студент. Тази година защитава PhD по компютърни науки.
Мога да давам още много такива примери и смятам, че когато един човек е готов да работи, без да се срамува от някакви клишета и предразсъдъци е много по-лесно да се докаже и да пробие.
Ако някой колега иска от мен услуги, които ме затормозяват просто учтиво го моля да не го прави.

.. и това си проличава още на първото интервю 

Убедена съм,че няма обидни професии.Има хора,които обиждат професията.

Зависи от това, в какво се изразяват задълженията на една секретарка. Както се казва - има секретарки и секретарки. Преди да постъпя на настоящата си работа, мислех като повечето хора, че да си секретарка е равно на руса, хубава, с дълги крака, които умее да вдига добре, тъпа, която прави кафе и записва часове за срещи на шефа си, а вечерите прекарва с него. Това - в кръга на шегата, но с известна доза истина.
Мен ме обучаваше секретарката на шефа ми, която беше неговата "дясна ръка", както той обичаше да се изразява. Та тази ми ти секретарка нямаше нищо общо като външен вид с онова, което описах по-торе, да не говорим, че беше на 30 и.... години. Общо взето, всичко във фирмата като информация задължително минаваше през нея. И без нейното позволение нищо не можеше да се направи. Сега вече е зам. търговски директор и си има секретарка, така да се каже. Но бившата вече секретарка можеше всичко - знае английски, италиански, руски, на "ти" е с компютрите, знаеше закони - общо взето - половин адвокат, половин PR, половин преводач и какво ли още не, и никой от фирмата не можеше да я достигне, ама наистина. Чувала съм, когато при шефа са идвали на гости или на среща разни високопоставени личности, много от тях са й казвали, че такава секретарка никога не са срещали. И тези ми ти личности също уважаваха нея така, както уважаваха и шефа.
И никой, ама никой не си беше позволявал да й каже пренебрежително:"Я, направи едно кафе." Просто тя е толкова интелигентна и възпитана, че когато дойдеше някой, сама го питаше, дали желае да го черпи с нещо. Даже когато аз отидох на интервюто с шефа, тя ме попита, дали искам да ми предложи нещо. С колегите си също се отнасяше така, но когато имаше време да прави кафе или да сипва безалкохолни.
Сама си направи извода.

защото имат

 Добре де, може заглавието на темата да не е съвсем коректно. По времето, когато я започнах бях малко афектирана и нещата оттогава в моя случай се поизгладиха, но въпреки това продължавам да смятам, че за съжаление това не е от най-уважаваните професии в обществото. Говоря и от опита ми от предишни фирми, в които съм работила. Впечатлението ми е че в много случаи секретарката върши работата на шефовете и на другите служители, но винаги какъвто и гаф да стане тя е виновна - един вид изкупителна жертва дори за чужди грешки.
 Освен това според мен това е професията с може би най-широко тълкуване на длъжностната характеристика, най-разнообразни отговорности, но и най-малко призната и като възнагараждение и като признание.
 Аз самата не смятам да оставам още дълго на тази длъжност и при първа възможност бих я сменила и то най-вече заради липсата на признание.

                      Стана ми любопитно кои са уважаваните професии в обществото  . Или имаш предвид, че не е от най-благодарните професии? Да, работата на секретарката е много, но пък аз лично не познавам човек, които да се тръшка, че нещо не му влиза в задълженията и да отказва да го направи(с изключение на секретарката ни, ама тя пък и със задълженията си не е наясно, тъй че...)... Още повече, когато става дума за нещо дребно... Всички вършим каквото е необходимо, спазваме някъв етикет и това е...

miramar, радвам се, че нещата при теб са се оправили.
Има много длъжности, на които длъжностните характеристики не са ясни, пък и във всяка фирма различните длъжности съвместяват различни неща. Без да съм секретарка в един момент чистенето на офиса беше мое задължение. Без да ми е задължение редовно предлагам кафе на шефа ми, както и на колеги-просто защото аз съм "домакин" в офиса, останалите идват веднъж седмично (тук шефа прави оперативки) и логично-нямат ключове от офиса и не знаят къде е кафето.
Когато започнах работа в предишната ми фирма ме назначиха като секретарка. Постепенно обаче, виждайки, че се справям с лекота с работата си шефа ми даваше все нови и нови неща за вършене. И постепенно се оказа, че заедно управляваме фирмата. Работата ми стана много и взехме още едно момиче да ми помага. Същото нещо се случи и на сегашната ми работа. Лично аз се оплаквам ако задълженията ми станат прекалено много и не ми стига времето да ги свърша, а не че например ми е под достоинството да чистя или да правя кафе. Или да пращам договори по пощата, да принтирам документи и т.н. Но ако не ми достига времето веднага съобщавам на шефа и заедно решаваме кои задължения могат да се поемат от друг човек и кой да е той.
В твоя случай, ако не си претоварена с друга работа-мисля, че няма причина да отказваш на колегите да им отвориш братата или да направиш кафе (аз бих отбелязвала с гордост всеки път, че никой друг в офиса не умее да прави хубаво кафе ). Ако обаче едвам смогваш да се справиш с работата можеш учтиво да отказваш (напр. като те помолят за кафе да кажеш "съжалявам, в момента съм много заета, но ако ти правиш кафе може ли да направиш и на мен?") и т.н.
Самият факт, че задаваш темата с това заглавие показва, че ти допускаш такава мисъл-а не бива. Ако ти сама не уважаваш себе си и професията си колегите ще усетят и може да се отнасят снизходително.
Относно превръщането в изкупителна жертва-това зависи от организацията на работа. Имах преди време една колежка, която все не си свършваше работата, а аз и я възлагах и излизаше, че аз не съм си свършила работата. Обаче започнах да и пращам електронни писма за всичко-напр. говорим си нещо и разпределяме работата, но след това и описвам всичко в писмо. Молех я да потвърди, че го е получила. После, като пита шефа защо това не е свършено-вадя писмото и показвам кога и кой е трябвало да го свърши. И проблема се реши.