Не я наказвам,не се карам,няма смисъл,тя не разбира и това е,просто я залисвам с нещо друго Аз съм на същото мнение 
- Публикувана: 30 апр. 2008, 15:36 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 17:08 ч.
Не така!!!
В една книга пишеше, че колкото повече казваме "Не", толкова повече детето просто не чува тази думичка!
Да не говорим, че ако се казва по сто пъти на ден и аз да съм, и аз ще се правя, че не я чувам.
Ми, така де. Когато нещо ми е интересно правя всичко възможно да го пипна или видя.
Аз качих всичко на високо, което успях сложих предпазители...а останалите неща, просто се правех, че не виждам, че пипа.
Видях я, че просто ме пробва как ще реагирам.
Ако изкрещя с НЕ, тя точно отива там, на набелязаното място.
Ако съвсем спокойно и кажа, че може да пипа топлата печка, но после ще тичаме при чичо Доктор, а тя ще реве от болка....изобщо не си и помисля да пипа.
Това е малко като с нас, големите и "умни" възрастни
...хитрост, търпение ииии здрави нерви.
Да не говорим, че ако се казва по сто пъти на ден и аз да съм, и аз ще се правя, че не я чувам.
Ми, така де. Когато нещо ми е интересно правя всичко възможно да го пипна или видя.
Аз качих всичко на високо, което успях сложих предпазители...а останалите неща, просто се правех, че не виждам, че пипа.
Видях я, че просто ме пробва как ще реагирам.
Ако изкрещя с НЕ, тя точно отива там, на набелязаното място.
Ако съвсем спокойно и кажа, че може да пипа топлата печка, но после ще тичаме при чичо Доктор, а тя ще реве от болка....изобщо не си и помисля да пипа.
Това е малко като с нас, големите и "умни" възрастни
...хитрост, търпение ииии здрави нерви. 
Оооохххх.... Болна тема. Не съм намерила ефикасен начин.
ефективен.
вместо не така, можеш да кажеш , така не се прави, zащото, добрите деца не правят така, zащото и подобни
Опитвам се да не използвам често думичката "не". По-скоро много търпеливо обяснявам защо не бива да се прави или да се пипа дадено нещо. Трябва да си много търпелива. Рядко детето разбира нещо от обясненията. Понякога просто го оставям сам да изпита последствията от това, което е направил и повече не го прави.
Синът ми е от беладжиите. И при него "Не" не помага, нито пляскане. Обезопасили сме колкото можем вкъщи. Дръжките на кухненските шкафове са махнати. Калпазанина обаче си взема лъжица, подпъхва я между двете чекмеджета и така ги отваря. Единственото чекмедже с останала дръжка е това под фурната. Много пъти си е прищипвал пръстите там, но не се е отказал да го отваря. Програматора на пералнята го направихме подвижен, махаме го и го слагаме, че беше почнал много да пере самичък. Саксиите са обезопасени с мрежички за да не може да си вади пръст от тях. Това, че пипа компютъра или пуска телевизорите не ми е проблем. Обаче с катеренето е страшно. Мести си навсякъде столчето за хранене и от там на масата или се опитва да се качи на котлоните и от там да си пусне аспиратора. Най-новото е да го замъкне до мивката и да си пусне водата да се мие. Когато столчето е върху масичката, височината на която се покатерва става внушителна. Качва се на стола за да стига микровълновата. Абе голям хулиган - от едната бела на другата. Не се страхува и от падане. Дори ако падне, става и се опитва да повтори същото движение. Все едно се опитва да разбере как точно е станало падането. Разбрах, че при него забраните не помагат. Гледам да не се нарани и когато съвсем прекали тогава му се карам.
Ние също обезопасихме до колкото беше възможно жилището: пералнята се покрива с калъф, на шкафовете се махат дръжките, поставят са ключалки или райбери, някои шкафове се пренареждат, за масата се купува балатум който се реже по формата и и се поставя вместо покривка и т. н. Понякога удрям през ръцете, за да разбере, че там не есе пипа. Оставям я да си пореве, че не е станало по нейната. Притеснявах се при посещения у близки, защото тя и там проверяваше какво има в шкафовете. Естествено всичко това е много изнервящо, но трябва да се изчака този период да премине. Цялата подредба в жилището, ако се съобрази с наличието на малко дете човек се изнервя по - малко.
На тази възраст и позволявах да задоволява любопитството си и да пипа навсякъде, където иска, стига да не е опасно. Забраните са ограничени до минимум - контакти, остри неща... позволено и беше да пипа всичко по земята навън - камъни, пръчки, листа. Позволени бяха всички шкафове да се отварят и да се вадят от там чинии и всичко, чупливото просто е нависоко. Много рядко съм казвала не така или не пипай там... защото така най-малкото и предизвиквам интереса. Просто я махам от въпросното място и и предлагам друга занимавка. Ако пък има голям интерес, а нещото е опасно - гледам да съм наблизо и да обезопасявам доколкото мога или съм нащрек за бърза реакция. Според мен не е добре да се гледа дете със страхове - че ще падне, ще се оцапа, ще се разболее...пък микробите, пък незнам кво си..
Затова е хубаво бащите да се намесват отвреме навреме и да отрязват притесненията на майките, в повечето случаи са по-джаста праста, така и детето става по-смело и самостоятелно.
Затова е хубаво бащите да се намесват отвреме навреме и да отрязват притесненията на майките, в повечето случаи са по-джаста праста, така и детето става по-смело и самостоятелно.
Моят е от бесните и любопитните! Прибрах всичко на високо. В хола и в кухнята съм му освободила по един шкаф за него и съм ги напълнила с разни дребни, непотребни неща Така докато готвя той си се занимава- вади ги , прибира ги , крие се в шкафа. при нас е плюс, че печката е на остъклена тераса и се затваря с врата, пералнята е в мокро помещение и така. Но за компа сме в постояно НЕ.
.. Но за компа сме в постоянно НЕ.
Що бе
...аз пък и извадих на отделна икона http://paint.dechica.com/paint13.htm и сама се научи, че това е само нейно.Научи се да борави с мишката, само там си цъка и е щастлива, че си има нещо нейно.
Сега пита кога може. Сяда, оцветява малко и понеже съм изчела лекция, че повече от 10мин, е много лошо за очичките, сама става и го заявява, че се е уморила и трябва да си почива!
Единият вариант е да се прибере всичко, което не е за пипане или да се сложи на недостъпно за детето место, а другият вариант е да се прави забележка с по строг тон. На тази възраст е безмислено да се обяснява защо не се пипа там според мен. По строгият тон в случая върши работа.
Децата на тая възраст имитират родителите си. Всичко до което се докосне мама или тате значи, че и те могат да го правят. Ако не искаш да пипа нещо, просто и ти избягвай пред неговите очи да го пипаш. В противен случай то ще продължава да го прави. Дъщеря ми е същата. Но вместо забрана просто я залъгвам с нещо друго или оставям я да си задоволи любопитството. Така и двете сме доволни. Иначе как ще изучат околния свят? Даже и позволявам да ровичка в градината с малка шпакла 
Не обича да и се забранява. Пък и забраненото е сладко. След като веднъж опита нещо не значи, че винаги ще го прави. Някои забранени неща са интересни докато са забранени. Ако и позволиш може и да не проявява такъв интерес. Въпреки всичко има неща, които не трябва да опитва/напр. застрашаващи нейното здраве/.
Не обича да и се забранява. Пък и забраненото е сладко. След като веднъж опита нещо не значи, че винаги ще го прави. Някои забранени неща са интересни докато са забранени. Ако и позволиш може и да не проявява такъв интерес. Въпреки всичко има неща, които не трябва да опитва/напр. застрашаващи нейното здраве/.
За да огранича използването на НЕ доколкото е възможно, му позволявам да прави и пипа доста непозволени неща, които не са опасни разбира се. Когато проходи и започна да щъка навсякъде, думичката НЕ се чуваше постоянно из къщи, от което тя стана и една от любимите му и непрекъснато я повтаряше. Наложих си да я избягвам. Днес например на пясъчника на детската площадка го оставих да прави каквото си иска. Заливаше се целия с пясък и усещайки, че ще му се скарам и ще кажа НЕ ме поглеждаше дяволито. Аз се направих че не го виждам и го оставих да си играе. Пет минути беше и това е. Като видя, че не възразявам и не му беше вече интересно явно. След това започна да си хапва и от пясъка. Нищо не казах, хапна два пъти и го изплю. И двато пъти се разминахме без НЕ, стърпях се, а иначе бих го казала поне 10 пъти и щях да се изнервя. Като се прибрахме се изкъпахме и това беше.