Образователните системи по света

eagle,  интересна статистика. И аз не мисля, че в момента българското образование е на ниво, но пък някои моите наблюдения за представянето на българчета, започнали да учат по българската система и дошли тук са с доста еднакъв резултат. Всичките българчета превъзхождат по знания и умения американчетата. Може да е случайно и около мен да са се преместели все някакви такива способни, но е факт. Единственият им проблем в началото е езика, но за около година и там настигат и задминават местните.
Последният пресен пример е на младеж учил в СМГ който за 2 години в гимназия, завърши с honors и си взе стипендия за акъл в UT. А в СМГ е бил посредствен, и английски не говореше.
А пък в отоборът на САЩ за международните олимпиади по математика няма нито един бял. Само азиатци

Определено обаче смятам, че образованието в България запада.

Тук се започва на 5 години - kindergarten.  Всяка година в началното училище има нов преподавател, както и нови съученици - преразпределят децата.
Учебният процес е бавен и за съжаление не всички учители са достатъчно активни и имащи желание да стимулират по-будните деца. Имат обаче специални програми, за които вече писах - занимават по-напредналите отделно. Има и специално тестване за талантливи деца.
Харесва ми, че класовете не са големи, организирането на учителите да работят с малка група деца, специално за нашето училище децата не могат да бъдат оставени сами по никакъв повод - винаги трябва да присъства човек от персонала, харесва ми базата им, библиотеката. Четох по-нагоре че се оплаквате от липса на учебници. При нас има такива, но седят в класната стая - доста са тежки, но ако детето желае може да си ги носи у дома. Вярно е, обаче че не учат последователно, а избрани глави  - особено по математика и наука. Другото, което ме учудва е, че дори и в един дистрикт, но в различни училища академичната програма е различна  , а уж се учи по едни и същи учебници. Но явно учителите имат свобода да преподават това, което те счетат за нужно.
Друго, което ми харесва е възможността да си учиш децата вкъщи, т.е. да не посещават училище.  Имам доста приятели американци, които са много недоволни от нивото на обучение в училищата затова са предпочели те да си обучават наследниците.
Не ми харесва  най-вече дългият учебен ден, възпитанието в доносничество, писането с молив.


А пък тук страшно много рекламират частни програми и училища, с които подпомагат децата, което за мен си е еквивалетно на частните уроци. Ето едно такова място.
А имах и един познат, който се препитаваше от писане на домашни по математика и наука на гимназиални ученици.

Сътрудничеството между учители и родители ми харесва, въвличането на родителите в учебния процес, не-вражеското отношение между учители и родители, способността за диалог. Колкото и да е трудоемко понякога за родителите активното им участие, се вижда ползата.
Създаването на чувство за принадлежност към училището у децата ми харесва, също и радостта, с която децата ходят на училище. Добре изградената система от поведенчески правила също ми харесва - както за ученици, така и за учители, администрация, родители. Така не се играе до безкрайност на орел, рак и щука.
Харесва ми дискретността в провеждането на родителските срещи, очи в очи с конкретния родител, с уважение към личността на детето. Не е като учителката да черви бузи пред буреносна агитка родители, и те да искат "имената на калпазаните".
За България какво е - не смея по-подробно да коментирам. Последните ми спомени и наблюдения са от края на 90-те, откъм учителската страна. Не бих искала децата ми да са в подобна система.

Децата в Холандия започват училище на 4 години. Синът ми току- що започна училище, така че за сега имам само бегла представа от образователната система тук. Намерих една статия с много изчерпателна  информация за образованието в Холандия и всичко свързано с него.

По цял свят се наблюдава една тенденция, представяна най-ясно от училищата , даващи степен IB - произвеждат се посредствени, но адаптивни кадри, които могат да се нагаждат към всякакви условия. На глобаилизираната икономика са необходими хора, владeeщи няколко езика, можещи да боравят с компютри, умeeщи да се изказват гладко и авторитетно на няколко езика по всякакви теми - идеалните служители - днес в Найроби, утре в Хараре, други ден в Ню Йорк.

Идеалът на старата образователна система, която повечето от нас познават от Българя - широката обща култура (Людмила Живкова го наричаше "всестранно развита личност"), уви вече не е адекватен на пазарните условия. Макар че е необходим за човешкото развитие - Нобелов лауреат не се става с познанията от масовото образование, което и не възпитава научните интереси и занимания.

Лошото е, че с приемането на решенията от Болоня за приравняване на европейските дипломи и взаимозаменяемост на университетите, нивото и на висшето образование пада повсеместно. България вече е в кюпа на посредствените, но и Хайделбергският университет, който може би някой ще предпочете за отрочето си, е длъжен да въведе новите международни степени Bachelor и Маster и съответно почва да произвежда взаимозаменяеми посредственици. Защото се гонят определен брой кредитни точки, възможно по-бързо, че се плащат семестриални такси, и в резултат - студентите наблягат на това да отмятат кредитите си най-бързо.

И друг път съм го казвала.
Изключително доволна съм от белгийското училище.

- могат да започнат училище на 2,5г
- задължително е от 6г (има проект да го направят на 5)

Най-важното, е че ги учат и стимулират да мислят, а не да зубрят.
Има някаква база с фактология, останалото е мисъл, методология и умения за работа. Неща, на които в България не се обръща внимание.

Сина ми е в първи гимназиален клас ( на 12години е).
Да със сигурност знае по-малко дати на исторически събития от 12 годишните в България. За сметка на това знае какво е исторически документ или извор. Знае как се работи с документ, по какъв начин историците „предават” историята. Знае, че за някои събития има по много интерпретации. Знае как да търси информация.
Мисля, че част от колегите ми с СУ история и до края на следването не си задаваха въпроса за произхода на информацията и интерпретацията й.  За какво им е? Спокойно можеше да си вземеш изпита назубряйки дати и имена.

Негативните страни на белгийското франкофонско образование:
-   има огромни разлики от училище до училище – много слаби и изключително добри училища.
-   Слабо им е образованието по езици.



Бабина питка, би ли могла да обосновеш твърдението си за падането на университетското ниво в следствие на Болонските реформи?
Тук, това определено не е така. Интересно ми е дали можеш да го обосновеш с факти или само така си говориш?

Аз все още нямам цялостни наблюдения, но засега впечатленията ми са и отрицателни, и положителни, бъдещето ще покаже кои ще са повече.

Отрицателните: дългия учебен ден, до 16.30 ч., плюс съботната сутрин (сега ще махат съботата). Това се компенсира с  почивната сряда и със сравнително многото ваканции - на всеки 6 седмици. Не знам още дали е добре за децата такава система, но за родителите определено е доста трудно

А това, с което ме спечелиха е, че успяха да реагират на индивидуалните способности на сина ми, който малко се отегчаваше в детската градина (още повече, че са слети с една група по-малки на възраст). Измислиха му програма да ходи сутрин на предучилищна, като след това една учителка се занимава с него за да настигне класа. Държат ме в течение за това как се справя, отделно че за всяко дете дават по средата и в края на годината един отчет за постигнатите умения.

Сигурно сте чували за постоянните учителски и ученически вълнения - заради закриването на учителски постове, за това, че класовете стават все по-многобройни. Определено ще има някакви промени, които вече започнаха. Например доскоро не можеше да се сменя учебното заведение - само по местожителство, дори и да не си доволен от училището, нищо не можеш да направиш. Сега това ще се промени, всеки може да се запише в което иска училище.

Вечерница, как точно учат религия при вас? Богословие ли, история на религиите ли? Стана ми интересно, защото тук срядата  затова е почивен ден от училище - била е определена за тази цел. В днешно време също има деца, които ходят към църквите в сряда на богословие, но е по желание.

поздравления за чудесната тема

засега само минавам
но ще пиша задължително и подробно за швецко

 Аз съм още далеч от училищните неволи, но темата ме интересува.
 Искам само да попитам (защото видях, че и някой друг го спомена) дали записването на детето в начално училище в страната, в която живеете се определя по местоживеене? Тук, например е така. Където живееш, там трябва да си запишеш детето в начално училище, а по-късно и в гимназия. Смениш ли адреса, сменяш и училището.

ами поне при нас не е задължително детето да е от района на у4илището,при 4астните приоблема е решен имат си превоз,при държавните-ако няколко деца са горе доло близко живеещи ,а у4илището е по отдале4ено склю4ват договор с микробус който води и прибира децата от у4илище

И тук е по местоживеене. Ако смениш адреса, не си длъжен да смениш училището, но и няма да поемат транспорта, ако училището ти е далеч, а в кварталните училища има места. Нищо не пречи да кандидатстваш в училища не в твоя район, ако имат свободни места, ще те вземат. Частните училища разбира се са на друг принцип, а има и държавни гимназии, които приемат според резултати показани на местните изпити, но те са много малко и на отмиране   

Дано се включи някоя мама от Холандия, там съм чувала, че децата в гимназията ги приемат според показаните резултати от обучението в началното училище. Аз лично предпочитам този вариант. За началното училище варианта по местоживеене обаче ми се струва по-добър 

Възможно е. Имай предвид само, че твоят постинг няма да е първи, тъй като мненията за преместване са пуснати преди да отвориш тази тема. Ако не те притеснява, пиши, ще го свърша.

Таня, логично е да се налага да ходи в местното училище, защото живущите в квартала плащат не малки данъци на съответния дистрикт. Така че, ако не искаш да плащаш, а търсиш добри училища, трябва да живееш под наем.

Има и друг вариант, поне около нас: може детето ти да не учи според местоживеенето, но тогава трябва да плащаш такса на другия училищен дистрикт, нещо като такса за частно училище излиза, макар и да е общинско.

А всички училища в дистрикта ли са валидни или само това в непосредствена близост?

Не съвсем. Да, в смисъл че в кварталното училище, записването е сигурно /изключвам случаите, при които е пренаселено/. Не - ако родителите искат друго училище за детето се подава заявка там и попадаш в чакащ лист. Детето влиза или не в зависимост от това, колко квартални деца има записани за това училище, за текущата година. Може да се подаде заявка за колкото искаш училища.

Извън това, при нас има т.нар. charter /в други щати са с друго име/ училища, където записването на децата не е на основание местоживеене, а се тегли лотария. В нашия щат тези училища са елитни, със setting на частни училища, с много по-високо ниво от пъблик училищата и влизането там става много трудно. В такова учи и дъщеря ми.

В други щати, този тип училища са на по-ниско ниво от обикновените public училища.