Център vs. периферия

Отраснах в центъра на София и наистина дори като слизах да хвърля боклука гледах да съм в някакъв приличен вид, не държах да съм чак нагримирана
Причината е една - хората са излезнали на главна улица на разходка, натокани, облякани по последна мода, абсурд е да се появя по домашни дрехи.
Един единствен път си позволих да изведа кучето по джапанки и всички ме гледаха все едно съм извънземна.

Сега живея на село, кеф ми е, че мога да отида до магазина по анцунг и джапанки, и съм ОК. Чуствам се комфортно и това е най-важното.
Само съседката ми, която е от провинцията, ходи по токчета до магазина, а няма да ви казвам през какви дупки минава 

С един много добър приятел ,гледахме кокошки в двора на кооперацията му - на Славейков .
А къде ще срещнеш някой хубав човек - не се знае .
На село хората ходят на мегдана на сгледа  .Така и в центъра вечер -или събота и неделя .И на морето също . Суета .
Струва ми се също ,че и центъра е превзет, и вече не е онзи център .Повечето хора заминаха ,други се изнесоха сред природа близко до София .

Сдухна, аз съм точно пето поколение софиянка по бащина линия, а и родът на майка ми е градски. Не виждам каква връзка има въпросът ти с темата. Нито какво лошо има да си роден на село.  
А това, че кореняците живеят в центъра е доста спорен въпрос.
П.П. Сийке, има си София стъргало. Някога е бил Царя, после "Витошка", сега се стърже навсякъде.  

18-то поколение селянка. Мога да живея, където си поискам. Но завиждам само на Надя79. Днешните аристократи живеят на село. В центъра на СФ живеят всякакви.

Темата изобщо не е замислена като отчетна на пето поколение софиянците  И няма нищо лошо да си роден където и да е. Интересно ми беше хора, които са живели на различни места как усещат не само околните, но и себе си, влияе ли средата на обитаване, променя ли се поведението им, ей такива неща. Но ако искате, можем да продължим да обсъждаме модните тенденции при анцузите, явно е по-интересно 

Летяща, на село, ама не в българско село.   В английско село заживявам веднага. Ей сега стягам куфара и бягам...  
И все пак, идва "модата" да се живее на село.   Когато бях дете, беше модно да живееш в блок.   В нов квартал. Това беше върха на гъзарията.  
П.П. Аз на Сдухна отговорих, бе Доне. Тя започна първа (моля, другарко!). 

Усещането, Доне, е функция на интелекта, който пък от своя страна не е в каквато и да било зависимост от районирането на местожителството. Вервай ми. 
Василиске, не пренебрегвай бг-селото. Особенно онова, близко до голям град. Оно е рай. Вервай ми. 

Абе интелектът си е интелект, ама защо започнах да излизам с анцуг, а 

По темата: мога да ви разкажа за "Иван Вазов". Един от най-скъпите жилищни комплекси в София, на "Витошка", до Южен парк, пазар и пр. екстри. Обаче не е център (брокерите друго ще ви кажат, ама вие не им хващайте вяра).
В "Иван Вазов" се лее такъв шопски диалект, че дори аз (а съм завършила шопска филология ) не разбирах всичко. Това, да излезеш по анцуг и подпетени чехли из мах'лата за нищо го нямаха. Вярно, не хвърляха така масово боклук през прозореца (като в "Емил Марков"). И входовете на блоковете не бяха мръсни и смърдящи като тези в "Младост" и "Люлин" (а в "Дружба" как мирише, господи!), в които съм си пъхала носа.
Мога да ви направя разбор на всеки квартал, в който крака ми е стъпвал. Най-вече за уханията на мръсни дрехи, кучета и запръжка. И в най-мърлявия и опикан вход в центъра не смърди така.
Друга особеност са хората в предблоковите и квартални заведения. Ха минеш по улицата, ха слезеш от кола или се мернеш наоколо, оглеждат те от глава до пети. Минават те като  със скенер - джвът-джвът.В центъра такова нещо няма. Дори в скришните квартални заведенийца, известни само на местните пияници и зевзеци (луд човек с малко бяло кученце).
Последно ме сканираха на улица "Чехов" - хубава улица, на хубаво място, ама на. Неприятно ми е да ме зяпат така, при условие, че съм се разделила с ексцентричното си облекло (за което писах д вруги теми, който иска да чете.)
В центъра не всички са софиянци, много хора не са даже потомствени граждани. Но поне по-възрастните се стараят да се държат на ниво. Ако щете дори заради "какво ще си помислят комшиите". Знаят даже такива думички като "моля", "извинете" и архаичният израз "Бихте ли". Мърляви и невъзпитани хора има навсякъде, но някъде това се осъжда и прави лошо впечатление. Другаде си е част от панорамата.
П.П. Ако има обидени, моля, ще посетя входа ви и ще се радвам да се убедя в обратното.

Не е баш по темата, но са ми пресни впечатлениятя, та да споделя: бях оня ден в Свищов и останах очарована. При всички поражения от соц и пост-соц епохата, европейският дух се усеща. И се усеща дори в начина, по който се отнасят с теб сервитьорки, продавачки, администраторки. Просто на един град му личи кога жителите му са си свалили цървулите  Това във връзка с интелекта и предполагаемата му (не)зависимост от средата. 

По тоя въпрос... аз лично предпочитам истинско село и истински град. Селото в близост до голям град ми е... от два стола, та по средата 

Хаха, нашият вход е точно след ремонт. От кога се каня да те поканя на гости. Ей сега е моментът. 

Доне, не забравяй, че сме с деца в училищна възраст, все още не всички институции работят с електронен подпис и все пак се надяваме на реализация и кариера.

Представете си с Василиса, след работен ден сме пуснали децата в овощната градина, само по гащи за да не перем после петна от череши, наложили сме морни клепки с резенчета краставици, свръх-екологично-чисти, пием водка с нектар от на'що киви на двора, котки се галят в краката ни, мъжете изстудяват бира във фонтанчето, а ние си се клатим в хамаците и си спомняме как ни е тровил живота едни спиращ трамвай, разцепил въздуха над София с оглушителните си спирачки. Спирачки, способни да направят лоботомия и на най-издръжливия мозък.

А ужасът е на 15 мин път с кола и чака благоволението ни да се потопим в него. 
Василиске, к'во ще кажеш?

Прекарах няколко дни в Пазарджик. Е, дори и да ви разкажа колко е чисто и уредено, няма да ми повярвате. Да дойде някой по-обективен да разкаже.

Пазарджик Плетяща,няма нищо общо със София,и слава богу
Аз им писах вече на дамите столичанки,че двора на който мога да си вея прането,не го заменям с балкона на панелка в Люлин,само защото ще мога да се нарека софиянка

Мен повече ме вълнува феноменът "хвърлям си боклука където ми падне". Няма го това нещо на село. Там дворовете са чисти и дори асфалтът пред къщата е надлежно изметен от събралия се прахоляк. Как става така, че поколението на тези чистофайници, което се е настанило в обикновено краен квартал на  града, изведнъж решава, че може да ръси семки пред входа, да изхвърля боклук през терасата и да ръси фасове в асансьорите? Защото тези хора не са научили това в семейството. Кое отприщва в тях тази огромна мърлявост? Анцузите им не ме притесняват толкова. Да се обличат както си щат. Само, ако може, боклуците да се изхъврлят в контейнерите.  Благодаря!

А, ето това за свалянето на цървулите е много вярно. И който си мисли, че в София това е станало първом, да вземе да го премисли пак.
П.П. Летяща, идвам!
Това за селото не ми го говори. Моите бъдещи планове са си точно селски.  Само че първо ще трябва да изгледам троловете. Защото не може хем къща на село, хем децата на училище, спорт и арфа, хем служебно израстване (министър-председател, главен секретар или мозъчен хирург). 

Флор, за съжаление това не се отнася до шопските села. В тази част на страната Андрешко си чисти двора, но си хвърля боклука на улицата.