Честно да ви кажа, аз такива ужасни нощни преживявания съм имала, че не ги пожелавам на никого. И то в тийнейджърска възраст. Толкова е мъчително, че ако едно дете изпитва такъв ужас, сигурно е направо непосилно да се справи. Случва се. Каква е причината, не съм наясно. Аз самата съм се мятала в съня си с ясното съзнание, че ако не се събудя, ще умра. Опитвала съм се да викам, но не се получава. Тялото отказва да се събуди, да се размърда/ в дълбока фаза на съня сме парализирани/, а съзнанието се бори с това. Абе, кошмар, просто. Не картини на някакви мъчителни преживявания, а самото преживяване, усещане за ужас. Два-три пъти съм преживявала в съня си подобно нещо и още пазя ясен спомен от чувството на паника, безпомощност и ужас.
Ама, като се случи на собственото ти дете е друго. Тогава сме много склонни да се притесним за състоянието му, като забравяме, че и на нас се е случвало. Но отминава. Сега единствените ми кошмари са свързани с детето. Преди такива не съм имала
Във всеки етап от развитието си преживяваме разни неща и като се съчетае това с напрежение, емоции, умора, хормонални промени, в съня ни се случват маса неща, защото мозъкът се чисти от боклука. Преживява нещата, които трябва да сложи в кошчето и да не ги ползва в ежедневието.
Развиват се децата ни и минават по пътя си.
Ако можеха да не преживеят нищо от лошото, което ние сме преживели, щеше да е най-добре, ама няма как да се избегне. Просто ще го надживеят. С времето.
Ама, като се случи на собственото ти дете е друго. Тогава сме много склонни да се притесним за състоянието му, като забравяме, че и на нас се е случвало. Но отминава. Сега единствените ми кошмари са свързани с детето. Преди такива не съм имала
Във всеки етап от развитието си преживяваме разни неща и като се съчетае това с напрежение, емоции, умора, хормонални промени, в съня ни се случват маса неща, защото мозъкът се чисти от боклука. Преживява нещата, които трябва да сложи в кошчето и да не ги ползва в ежедневието.
Развиват се децата ни и минават по пътя си.
Ако можеха да не преживеят нищо от лошото, което ние сме преживели, щеше да е най-добре, ама няма как да се избегне. Просто ще го надживеят. С времето.
Вече съм й свикнала и не смятам, че е нужно да ходим на специалист. Тя е с много богата фантазия като всяко дете на 5 г. Сънува изключително странни неща. Понякога има приятни сънища, понякога кошмари. Например единия й кошмар са някакви блузи 
, които имали очи и зъби и размятали късите си ръкави 
На мен ми е смешно, ама на нея положително не й е. Иначе не е страхливо дете, а точно обратното, смела чак до глупост. Забелязала съм, че когато изпадне в такава нощна истерия и аз я разтърся, за да излезе от състоянието тя отваря очи, сяда в леглото, но всъщност спи 
Изобщо съзнанието й не е будно. Освен това много говори на сън...