Надеждата?

здравеи Ева,като 4етох поста ти имах 4увството 4е си описала нашето семейство,само 4е аз не се подавам на 4ерни мисли,и при нас мъжът ми у4аства активно в къпането на децата,по4истване на къща.баня и т.н.Естествено 4е невинаги е доволен и понякога ми подмята недотам хубави изре4ения,но аз като ли не обръщам дълбоко внимание.Просто подминавам нещата,естествено когато се намесят децата,работа,сметки,романтиката избледнява,така е при пове4ето средностати4ески българи,нормално е мъжете да са изнервени и те да проявяват раздразнителност и недоволство.Но по важното е 4е макар и с мърморене прави нещата,а не се запилява по кръ4ми и приятели.когато обстановката е напе4ена премъл4аване и толкова,а за хубавите мигове,сигурна съм 4е и тях ги има,но все пак не живеем в  Холивуд изискванията ни трябва да са реални

Само мамините синчета си "мечтаят" майките им да живеят със семейството им. Това е лудост(освен ако не  е наложително)

Какво означава, че прекарва доста време у дома? Някой работи ли при вас или?
Просто се чудя...


Ами може би не е зле да обърнеш малко внимание, за да не се появиш след време като пълноправен член на форума...

Ето ти го отговора! 
Имате бебе, нов член на семейството нови отговорности.... Не е лесно да се нагоди човек.

Говори с него за това какво ти чувстваш и какво ти искаш. Така както си го казала тук го кажи и на него.

За майка му съм против още повече, че ти и без това не се разбираш с нея.

Няма смисъл да се надпреварвате кой ще свърши повече работа или да броите/измервате кой колко е направил. Всеки има нужда от почивка, стреса е и за двама ви, проявете разбиране....

Според мен това е само криза която много често е и причина за раздели. Ако четеш по форума ще се убедиш, че поне 90% от мамите тук са се разделиели с бащите преди навършването на 2 г. от раждането на детето. Всичко зависи от вас и това как ще се справите със ситуацията. Желая ти успех и дано израснете в едно щастливо семейство   

Не му казвай в прав текст какво е мнението ти за гостуването на майка му, нито че не искаш тя да живее у вас. Опитай по обиколен начин. Мъжете винаги защитават майките си и това е нормално. Не е невъзможно обаче с малко манипулации да го накараш сам да стигне до това заключение.

Ако наистина искаш да си бъдете близки отново, не влизай в този подфорум и си избий от главата мисълта "може да съм една от вас". Опитай по другия начин. Има една поговорка - Каквото повикало, това се обадило. Той ще се държи с теб така, докато обстановката не се промени. Ще има мнение за теб такова, каквото ти имаш за себе си.

Опитай да мислиш позитивно и да вършиш нещата с лекота, да си доволна от себе си. Парите не са всичко, хората могат да бъдат щастливи и с малко. Беден е не който няма, а този, на когото никога не му стигат.

 
О да, в никакъв случай н влизай тук, ще си провалиш живота, ако ни четеш
Тук сме все прораднали, може да се окаже заразно
Чети сълзливи истории и пускай анонимни теми е ДиС.

Че защо пък не трябва да му казва в прав текст, че не понася майка му? Мъжете ( и по-специално моят) не разбира от никакви намеци. Аз директно съм му казала, че с майка му сме твърде различни като личности, винаги сме на коренно противоположно мнение, и ако живеем заедно ще се караме непрекъснато и за всяко нещо. Това беше достатъчно, за да го откажа завинаги да иска да живеем с майка му.

Мдааа и аз не разбрах защо трябваше това да пишеш  Много е убидно. Ние да не сме прокажени? Смятам, че жената правилно се е ориентирала, пита патило а не старило!
Или реши, че ние тук все мъжемразци сме се събрали и непремено ще я разведем, ей така да си имаме още едно попълнение 

Нито сте прокажени, нито пропадбнали. 
Написах го в смисъл /да се чете/ да не допуска мисълта, че може да се разведе. Докара ли го там, изходът е ясен.

Опитвала ли си да кажеш нещо лошо за свекърва си и каква е реакцията?

Поне аз не познавам мъже, които да не скачат да защитават майка си от "нападението". Колкото и да обичат жените си. Повечето предпочитат сами да го направят, но да не идва отвън.

Понякога това е по-добрия изход.
Ти нали не мислиш, че ние тук не се усмихваме и ревем от самосъжаление по цял ден.
Защо да не и минава мисълта за развод?

Как пък не помисли малко преди да напишеш някога тъпотия 

А ти всъщност как пропадна до там, че да влизаш тук и да четеш, или и ти си допуснала мисълта за развод 

Еее, аз тази работа я свърших преди доста години. 
За щастие деца от брака нямахме, та решението беше по-леко.

Виж сега, аз чета, 'щото обичам да чета. Чета ви тук, чета я и нея. Чета какво пише, а чета и между редовете.
Обича си мъжа и търси съвет как да не стигне до положението да се развежда.

Та, написах каквото мисля.
Ти може да смяташ, че са глупости. Другите също.
Но аз смятам, че започнеш ли често да мислиш за нещо, да се притесняваш дали няма да се случи, е, случва се.. Затова е по-добре да се мисли позитивно.

Всъщност, ако имаш някакво друго предложение, ще се радвам да го чуя.

Човек не винаги се разделя с партньора си, защото не го обича...
Аз мога с ръка на сърцето да си призная, че все още обичам бащата на децата си, но и съм абсолютно убедена, че без него съм по-спокойна и по-щастлива, по-човек, по-себе си и по-майка.
Което пък е по-добре за децата ми.

И имах дързостта да почета тук доста преди да взема решение да се разделим, за да знам какво ме чака и дали бих могла да се справя.

Но ти гарантирам, че четенето на тази част от форума по никакъв начин не ми е помогнала да взмема решение

По темата - Ева, звучиш много спокойно и разумно. Приспете децата, сипете по чаша вино и поговорете с мъжа ти кой къде го стяга обувката. Без обвинения, а с грижа за другия...

Що се отнася до другото - Мъжете от намеци не разбират.  Повярвайте ми - от дете си играя най-вече с мъже. Сега работя основно с мъже. Те са директни и прями. Ако искат за намекнат нещо... така го правят, че е като в оня виц за Иванчо и Марийка...

Къси изречения, ясна мисъл, без лирични отклонения, с една тема на разговор - това е начинът мъжа до вас да ви разбере. 

Най-много ми хареса отговора на Иса.
Ева, считай, че съм ти казала същото. Дума по дума.

На моята половинка съм казала, че няма женска и мъжка работа. Единствената женска работа е раждането и кърменето. Щом живее в този дом, той трябва и да се грижи за него. Ами тежи му. И то доста. Ама имах наглостта да му кажа, че не съм му майка и колкото и да го обичам, никога няма да бъда. Така, че активно да се включва в домакинството!
Свекървите са хубаво нещо, особено когато готвят и чистят. Кофтито е, че се намесват във възпитанието на децата. 

Не само съм се опитвала, ами съм му го и казвала и то много пъти. Аз просто съм човек, който обича ясните взаимоотношения, при мен няма място за манипулации. Не виждам защо трябва да се правя на маймуна и да го манипулирам , след като то различията между мен и майка му и това, че не се разбираме са очевидни. Мъжете не са чак толкова прости, те много добре виждат какви са ви отношенията с майките им и какви мнения имате за тях.
Явно аз съм попаднала на някакъв различен вид мъж, но странното е, че дори познавам още двама-трима от същия вид.

Забравих да напиша каква е реакцията му. Цитирам: " О, моля те, не ме занимавай с такива глупости. Отиди се разбери с майка ми, кажи й на нея какво мислиш, защо ме занимаваш с такива неща. Достатъчно големи сте, оправяйте се сами - не ме намесвайте във вашите взаимоотношения". Няколко пъти съм чувала да казва същата реплика и на майка си.

Ева! 
Имаш бебе на 5 месеца. Има и по-голямо детенце. Още не си влязля в нормален ритъм след раждането и бебето тепърва има да се мъчи със зъбки и какво ли не...

Чудесно е, че мъжът до теб ти помага с приспиването на децата - ама...това не е някакъв подвиг, заради който сега паметник да му издигнем, нито пък му дава правото да те тормози, че не се справяш. Главата си залагам, че ако го оставиш него вкъщи, а ти ходиш на работа, няма да е по-подредено и изчистено, няма да има вечеря със седем блюда ежедневно и т.н.

А освен това си мисля, че мъжът ти просто си минава през кризата, че е пренебрегнат заради бебето и всички останали ангажименти - но това е съвсем нормално! Ще го преодолеете, след като се обичате! Никаква огромна драма не виждам.

Освен заплахата свеки да се нанесе при вас  Ако е разбран и добър човек - няма лошо да помага (и финансово, след като парите не достигат, и всякак) Обаче...ако ще е като онова съкровище, дето спяло на пода до детското креватче в спалнята на младите, щото...майката не се справяла 

Ева, мила, предлагам ти смяна на ролите за извесно време за да му покажеш колко ти е лесно.  Съвсем сериозно ти го предлагам. Поговори с него и ако това е мнението му, предложи за няколко дена да се размените. Или даже предложи ти да си намериш работа а той да остане в къщи с децата. Сигурна съм няма да иска  Аз лично съм го пробвала този вариант и.... след дори час той се убеждава, че не е толкова лесно колкото изглежда.

Според мен е хубаво първо да си поговорите за да си изясните проблемите.

Пак повтарям - майка му не бих приела  . Моята свеки постоянно му дуднеше как това и онова не правя като хората и той много се влияеше. След като родих бях категорична - "няма да живея с майка ти! ако искаш ела с мен и децата, ако не, ходи при майка си"

При всички положение ще те посъветвам да запазите добрия тон и ако може да не се обвинявате...
Като цяло всички тук казваме едно и също но с други думи 

Да, така е.
И моя съвет е да не бъдеш крайна. От личен опит знам колко ти е трудно. Много е лесно да го изгониш, но ако знаеш после какво те чака... А и няма да си решиш проблемите по този начин.
Този период, с бебетата в семейството е много труден. Най-важното е, че любовта все още я има. Признай си пред него, че ти е трудно, че виждаш и на него не му е лесно..., но децата ще пораснат. Просто трябва да си помагате и всичко ще е наред.
Не му прави намеци. Говори директно. "Обичам те! Имам нужда от помощта ти. Не ме мързи, просто не ми стига времето за всичко. Нямам нищо против майка ти да ни помага, но не искам да живее при нас. Децата ще пораснат и ще имаме повече време за нас..." И т.н.
И не забравяй да го хвалиш колко много ти помага и за най-малкато да му благодариш! Последния съвет ми го даде една жена с дългогодишен стаж в брака. Първо се изхилих, но след като го приложих у дома, бях очарована от резултата. След всяка свършена "женска" според него работа, го целувах с усмивка и му казвах: " Благодаря ти, миличък! Ти си най-прекрасния мъж на света!" 

Успех, мила!   

Иса ти ме разбиии 
Но си абсолютно права - за мъжете.
Ако искаш да постигнеш нещо с един мъж - говори кратко точно и ясно, а най-добре вземи прочети книжката "Мъжете са от Марс, жените от Венера" 

Виж с това не съм много съгласен. Ева е написала, че предимно мъжът и се занимава с къпането и приспиването на децата, което ме връща назад във времето, когато се прибирах вечер от работа, къпех детето, доста често го хранех, защото някой нямаше нерви и след това го слагам да спи...събота или неделя чистене и т.н. мисля, че съм го разказвал.
И на мен ми се викаше "Ми ти са к'во? Паметник ли да ти вдигнем"
Не бе хора, никой не иска паметник, всичко е въпрос на отношение и ако не друго, поне елементарно уважение.
И на мен ми обясняваше, че не съм и обръщал достатъчно внимание...ама кога? Докато съм на работа или вечер докато къпя детето? Ааааа сетих се докато хапна два залъка, просто ей така, "щото само храната, ще спаси света от гладна смърт".

Та за това зададох на Ева един два въпроса, на които все още няма отговор.

Такааам...
Това, че има възможност да я върши от вкъщи, не означава, че не е на работа и че не е уморително...
В момента, това което казвам е от моята, мъжка гледна точка и от позиция на това, че подобно нещо ми е минало през главата...
1. Опитай се да разбереш, че когато е вкъщи, все пак работи...(не знам каква му е работата, но в България някак си е възприето, че щом седиш пред ПЦ-то, а не копаеш на нивата,това не е работа и не е уморително)
2. Казваш не приемаш обвиненията му...добре де, не ги приемай като обвинения, а като оплакване, че му идва в повече (повярвай ми, никак не е лесно да работиш цял ден, след това да се прибереш, да къпеш дете(деца), да ги приспиваш и т.н., още повече при мисълта, че жената цял ден си е била в къщи...)
3. Майката...ами дали не е възможно, тази промяна след дългото гостуване на майката, да е дошла, защото просто тя го е отменяла за неща, с които ти си го натоварвала, докато той е трябвало да върши работа (не ме нападайте и не говорете за мамините синчета, защото не сме вътре в ситуацията и просто се опитвам да разсъждавам...)
4. Обвиненията понякога - ами хубавото е, че не е непрекъснато. За мен тези обвинения идват, когато на човека му дойде в повече...
5. Изнервени от безпаричието - от това, което си написала за човека, оставам с впечатлението, че не е безотговорен боклук, което от своя страна означава, че на него му е 3 пъти по-кофти, че имате финансови затруднения и може би за това се дразни, че докато той се опитва да изкара някакви средства (и от вкъщи), ти се опитваш да го товариш и с неща, които касаят домакинстването.
6. Липсва ти нежноста му...ако, както се твърди те обича, можеш да си сигурна, че и на него му липсва твоята нежност, но също така можеш да си сигурна, че когато човек е скапан  му е мнооого трудно да демонстрира нежност...

От моята гледна точка, бих те посъветвал да седнете и да говорите....
Какво имам предвид: НЕ ДА СПОРИТЕ, а просто да поговорите, да го изслушаш, какво не му е наред и как според него, може да се реши проблема. Като го изслушаш, прецени дали в това което казва има нещо вярно или не и тогава прецени как да действаш...
Гарантирам ти, че ако седнете да говорите и ти започнеш да му обясняваш, че ти липсва нежност, внимание и т.н. нещата ще станат още по-лоши.
Твърдиш, че го обичаш...е да ама Обич и Любов не са само думи, това са чувства, които е по-добре да покажеш...другото са просто думички, без никаква стойност.

Обикновено, не пиша толкова дълго, но според мен сте на ръба на пропаста...опитайте се да направите крачка назад, а не решителна крачка напред.

Мислете, говорете и ела отново след месец-два, за да се похвалиш, че всичко се е оправило, а не като (както вече писах) пълноправен член на този форум.

Пожелавам ВИ много любов (която разбирам, че все още я има), късмет, здраве и разум...останалите неща ще си дойдат сами...

Дани