Позна! Зайче-джудже с голям перчем и мустаци по наследство от таткото. Все още е бебе на няма 6 седмици.
- Публикувана: 16 май 2008, 18:13 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 16:25 ч.
Нещата, които ни станаха мили
Стана ми мило,след като видях в парка една двойка да разхожда едно съвсем малко пате по тревната площ.
Как така го разхождаха? Моите тук ( имаме си в канала срещу нас) доста се плашат от хора.
Изглеждаше като втората снимка на щастлива.
На мен ми става мило понякога като видя самолет летящ на високо и си помисля какви ли хора пътуват - един се връща при семейство,което отдавна не е виждал, друг пътува към ново място, работа, трети отива просто на почивка,четвърти се качва за пръв път на дълъг полет .....и си представям колко емоционално зараден е един всекидневен(почти банален) полет до някое място 
Двама възрастни пенсионери, на видима възраст над 80 години, хванати за ръце, като тинейджъри и които се гледаха с толкова нежност един друг. Искрено ме развълнуваха- пожелавам на всеки да може да остарее с толкова любов.
и мен това ме развълнува тук...обикновено са облечени в свежи цветове...и ми става болно за моите баби и дядовци - изнемощели и уморени...но това е друга тема...
Не мога да се наситя на зеленината тук - пътувам много през деня по магистрали и тези гъсти дървета внасят толкова спокойствие в душата ми...
Аз също много се радвам като видя как децата тичат голи и боси, че все още играят на улицата, а не на компютрите, може би това важи само за моето село, знам ли
Като че ли хората тук гледат да компенсират това, че прекарват доста време в колите си с уикенди сред природата, на земята...Колкото и да е бедна Белгия на природа спрямо БГ, влюбена съм в нея!