Увеличават детските

Охоо,ама то чак януари щяло да стане 

Е,то дотогава инфлацията ще скочи тройно и тези пери ще са си жълти стотинки направо 

Ихааа, сега забогатяхме! 
Ще им уврат май скоро главичките, че ако държавата дава надбавки на всички дечица, ще й струва по-малко, отколкото издръжката на тази част на Агенцията за социално подпомагане, която е ангажирана с приемането на документи за детски и отсяването на "богатите" родители.

само за информация "детски добавки" беше когато всички взимаха, сега се водят "семейни помощи за отглеждане на дете до 18г.възраст". Досега не съм имала проблем с подаването на молба, но откакто ги увеличиха на 25 лв затегнаха мерките,  и искат трудови книжки, осигурителни книжки, какво ли не, няколко пъти ме връщаха, това не било така, онова не било иначе в трудовата книжка. И още не знам дали ще получавам макар че имам правото.
Та представям си като ги вдигнат на 35лв сигурно ще искат 1.бележка от психолог,удостоверяващ че родителите не са егоисти и че няма вероятност отпуснатите пари  да изхарчат за себе си.
2. ежемесечно представяне на касови бележки пред социалните за изхарчените пари за нуждите на децата, като при представяне на неверни данни родителите следва да носят наказателна отговорност. .

  Смех в залата настана.
Те и сега 10лв са си жълти стотинки за количките в парка най-много.

Мале, кво ще ги правим тези пари бе

Защото там където германците отиват, ние оттам се връщаме...
Едно време в училище се разписвах за някакви пари, па нещо "детски беше" за над 16 години...

А там ергенски данък има ли?

  Прииска ми се да ви го постна това само за сведение. Съжалявам ,че е дългичко...



                                               "Ще се превърне ли демографската криза в катастрофа
Дата: 2004-10-06

    Промените в етно-конфесионалната структура на българското население крият редица опасности, свързани с нейния облик, название и политическа структура

През последните 15 години се засилиха негативните тенденции и в половата структура на българското население, като неравновесието води до ограничаване на възпроизводствените му възможности. Под влиянието на емиграциите, застаряването и поддържането на по-голяма продължителност на живота им относителният дял на жените бързо нараства до 51,4 на сто от жителите на страната. Делът им в трудоспособна възраст е 47,4%, а в надтрудоспособна - над 63 процента.

На 1000 мъже вече се падат 1056 жени

Нарастването на несъответствието води и до отлагане сключването на бракове при мъжете - възрастта при сключването на първи бракове при тях нараства до 27,2 години. Същевременно тя намалява при жените и е 23,7 години. Наред със застаряването на населението и промяната на ценностната му система, това води до намаляването на брачността в България.

Негативните тенденции влияят и върху раждаемостта. През периода 1960-1989 г. тя намалява от 17,8 на 12,2 на хиляда, а през последните 15 години се задържа на 7,7-9 на хиляда. По стандартите на ООН подобни стойности на раждаемост са "изключително ниски" и затрудняват нормалното естествено възпроизводство на населението.

Наред с това през последните 15-тина години бързо намаля и броят на живородените деца. И ако през 80-те годишно се раждаха между 105-110 000 деца, то през последните 5 години броят на живородените е около 67 000 годишно. Същевременно абортите се увеличават и са 2 пъти повече от ражданията. Нараства и броя на "извънбрачните раждания", които достигат 44 на сто от живородените (12% през 1989-а). Разбира се, значителна част от тези раждания са следствие и от увеличаването на т.нар. консенсусните бракове у нас.

Намаляването на раждаемостта в България е пряко свързано и с намаляването на тоталната плодовитост на жените. В началото на ХХ век стойностите й са достигали близо 6, през 80-те години са около 2, а днес са приблизително 1,2 -при 3 средно за света. В нивото на раждаемостта и тоталната плодовитост на жените обаче съществуват съществени регионални и етно-културни различия, което подсилва негативната оценка на демографската ситуация. С най-висока плодовитост и раждаемост е населението в Родопите, Източна Стара планина и някои общини от Североизточна България. Максимална е плодовитостта на жените от ромската група, докато българките православни християнки имат най-ниска плодовитост - под 1.

В последното десетилетие се очертава и тенденция към отлагане на ражданията - през 90-те родените от майки под 30 години бяха над 85% от всички живородени деца, докато днес делът им е 81 на сто. Това се дължи и на отказът от раждането на 2-ро и 3-то дете в българските семейства, което се доказва и от увеличаващата се възраст на майките при първо раждане - 24 години през 2002 г.

Върху раждаемостта у нас силно въздействие оказват и промените в брачността и разводимостта. През 70-те години на ХХ век годишно са сключвани близо 70 000 брака, през 80-те те спадат до 60 000, а в началото на ХХI век се сриват до около 35 000. Равнището на брачност в България е под средното за ЕС и е най-ниско на Балканите. Спадът до голяма степен се дължи и на увеличаването на "консенсусните бракове", което пък поставя въпроса за спешна промяна в семейното законодателство. В същото време промените в социално-икономическата ситуация, увеличаването на съдебните такси и отказът от юридическото оформяне на фактическите раздяли на семействата доведоха до спад на разводимостта до около 1,2 на хиляда.

Поради застаряването на българското население, през последните 35 години нараства и смъртността. В периода 1965-1989 г. стойностите й нарастват от 7,9 на 12 на хиляда, докато през последните 15 години те достигнаха 14,3 на хиляда (11,7 в градовете и 20,5 в селата). Страната ни има по-висока смъртност от средната за света (около 9 на хиляда) - за Африка (близо 12%о) и за Европа (в рамките на 11%о). България, наред с Русия, има максимален дял в Европа на смъртните случаи, причинени от болести на кръвообращението и ракови заболявания. Нарастват и смъртните случаи от травми, самоубийства и др., което е отражение на влошените жизнени условия.

След 1989 г. нараства и разликата в равнището на смъртността при двата пола, като днес сред мъжете тя е с около 4 пункта по-висока от тази сред жените. С най-висока смъртност са регионите със застаряло население - Северозападна България, Централна Стара планина и Предбалкана, Краище, Странджа и Сакар - средните стойности там са над 30 на хиляда.

Точен показател за жизнения стандарт на българското население са равнището и динамиката на детската смъртност. В средата на ХХ век тя достига около 140 на хиляда, през 1989 г. спада до 13,6, а в последните 5 години е между 13 и 14 на хиляда - стойност 2-3 пъти по-висока от тази в ЕС (4-6%о) и Япония (4%о). С максимални стойности изпъкват Северозападна и Югоизточна България, като основният фактор е равнището на здравното обслужване. Това е видно и от ниската детска смъртност в София - средно 6 на хиляда.

Средната продължителност на предстоящия живот в България се задържа през последното десетилетие на 71,7-71,8 години (68,5 за мъжете и 75,2 за жените) - около 7-8 години по-малко в сравнение с най-развитите държави в Европа и света.

Тези негативни тенденции определят и високите отрицателни стойности на естествения прираст на българското население. През 1997 г. те достигнаха до -7 на хиляда, докато през 2002 г. спаднаха до -5,8%о, което обаче не означава, че вече има тенденция към подобряване на демографската ситуация.

Българското население се отличава през последните 15 години и с високата си миграционна подвижност - от страната са емигрирали около 760 000 души, като почти половината от тях са етнически турци.

Над една трета от емигрантите са под 30 години, което благоприятства още по-бързото застаряване у нас. Особено негативен е фактът, че емигрантите са основно хора с високо образование и квалификация, а така страната ни губи и своя интелектуален потенциал.
За кратък период след 1989 г. бе отбелязано значително намаляване на обема и интензивността на вътрешните миграции, но днес годишно в границите на страната мигрират около 200 000 души. В търсене на работа те се насочват основно към урбанистичните центрове, а това затруднява трудовото и социалното им устрояване, което се отразява негативно върху социално-екологичната ситуация в големите градове.

От краткият анализ на демографската ситуация в България в началото на ХХI в. могат да се направят следните изводи:

    * Българското население има изчерпани възпроизводствени и трудови възможности, което в перспектива ще влияе отрицателно върху демографското и социално-икономическото развитие на страната.
    * Демографската ситуация в България има ясно изразени регионални и етно-културни особености. Като относително по-благоприятна може да се посочи демографската ситуация в Западни Родопи, поречието на Струма и Места, Източна Стара планина и силно урбанизираните територии. Най-неблагоприятна е демографската ситуация в регионите, населени от българи християни - Северозападна България, Краище, Централна Стара планина, Предбалкана и др.

Перспективата

При запазването на сегашните тенденции до 2010 г. населението на България ще намалее до 7,5 млн. души, през 2025 г. - до 6,6 млн, а в средата на ХХI в. - до 5,3 млн.. Очаква се до 2025-а мъжете да намалеят с около 17 процента, а жените - с близо 13 на сто. В същото време относителният дял на децата под 14 години може да спадне под 14%, а делът на лицата над 60 г. да достигне 28 на сто. Неблагоприятна е и прогнозата за обема на родилния контингент жени - до 2025 г. броят на жените на възраст 15-34 години ще намалее с около една трета. През същият период се очаква и намаляване на населението в трудоспособна възраст с около 20 на сто.

Подобни прогнози крият редица опасности за съществуването и развитието на България. Намаляването на общия брой на населението може да стане причина за политическото, икономическото и военното й отслабване. Намаляването на лицата в под трудоспособна възраст пък ще доведе в бъдеще до липса на работна ръка. А при очакваното влизане в ЕС и икономическия растеж, тази липса ще провокира наплив на имигранти от Азия и Африка, което ще изправи пред нови проблеми управлението на страната.

Застаряването води и до нарастване на натоварването върху икономически активното население, до натиск върху здравеопазването и пенсионното осигуряване и, в крайна сметка, до напрежение върху бюджета на страната. Промените в етно-конфесионалната структура на българското население също крият опасности, свързани с нейния облик, название, политическа структура и др.

Възможната политика

Сегашната ситуация в България освен от силния фактор безработица е предопределена до голяма степен и от липсата на целенасочена, диференцирана и ефективна демографска политика. И особено на т.нар. пронаталистична демографска политика, която включва мерки, стимулиращи раждаемостта и плодовитостта на жените - най-често детските парични надбавки, данъчните и кредитни облекчения за млади семейства с деца, забрана на абортите, увеличаване на отпуските за отглеждане на децата, налагането на ергенски данък и др. Пример за подобна ефективна политика са страните от ЕС и основно Франция.

През последните 30-тина години у нас бяха взети редица мерки, насочени към преодоляването на посочените проблеми. Първите датират от 1967-а, като до 1989-а основните инструменти на демографската политика бяха паричните помощи при раждане и детските надбавки, кредитните облекчения и преференциите при получаването на държавни жилища за младите многодетни семейства, увеличаването на отпуските за гледане на деца и др. Тези и редица други мерки бяха насочени към създаване и поддържане на 3-детен модел на българските семейства, чрез който се целеше леко разширено естествено възпроизводство на населението. Положителното им влияние обаче бе минимално и кратковременно. Неефективността им се дължеше основно на непоследователността при тяхното прилагане и на занижените параметри. Пример са детските месечни надбавки, които са фиксирани, нищожни и далеч изоставащи от темповете на инфлация. Същевременно те се дават на всички семейства с деца, което говори, че страната ни няма ясна концепция за демографската си политика.

А концепция за демографска политика е наложителна, тъй като България е в криза, която се изразява не само в намаляването на трудовите и възпроизводствени ресурси на населението, но и в промяна на етно-културния му облик. Необходимата днес демографска политика трябва да отговаря на следните изисквания:

    * да бъде с обосновани научно цели и мерки
    * да се използват подходи и решения, вече доказали ефективността си в чужбина
    * да се използват мерки с постоянен характер, които не изискват чести промени
    * те да са насочени не само към количествени резултати, но и към качествено възпроизводство на населението
    * демографската политика трябва да съдържа цели, които имат времеви и регионални измерения
    * да се предприемат мерки за ограничаване на емиграциите и за привличане на имигранти (основно етнически българи)
    * да бъде създадена управленска структура със съответните ресурси, която пряко да контролира изработването и провеждането на демографската политика
    * да се приеме пакет от закони, които са законовата база на демографската политика - за защита правата на децата, за подпомагане на семействата, за демографско стимулиране на региони с напреднала депопулация и др.

Доц. д-р Петър Славейков,
декан на Геолого-географския факултет в СУ "Св. Климент Охридски""

Имам един въпрос :това за което говорите са 18 лв който превеждат всеки месец ли?Защото аз сега разбирам че са станали 25 или са други помощи това? Ако е нещо различно да се наредя и за там....моите не съм ги теглила от година може би   

25лв. са от първи януари тази година.
Таз' година 7лв., догодина 10лв.(евентуално), с такава прогресия, може би някой ден ще станат стотина лева, а ние ще ходим с ранички до магазина.

Днес в магазина дадох 36 лв., а си дойдох с две малки найлонови торбички - бутилка зехтин, 2 халви, 700 гр. скумрия за скара, 5 кисели млека и едно прясно и 1 опаковка замразен грах. Ето какво можем да купим за децата си с тези пари, ако добавим и малко от нашите, де!

Ох и аз това се чудех 

вие пък сериозно ли се чудите ще ходим във версаче и фере да пазарим как какво.те да ми ги дадат и ще видиш ква екскурзийка до америка ще направя с тях

Това е и моето мнение по въпроса, Рокси ми е написала мислите 1:1   

П.С. Не искам да звуча расистки , но слушах за някакви прогнози,че след около 15-20 г. ромите в БГ, ще са 50% от нацията ни, ако не и повече с темповете им на раждане.    А като знам колко от тях посещават училище уж. Представям си каква ще е грамотността в България.

Е, пък то едно увеличение. Как им се е  откъснало от сърцето да отпуснат такова "голямо" увеличение от 25 лв на 35 лв, направо се чудя.

Любимата ми темичка!Запис

Съгласна.