Цитат
Magesta, всичко зависи до голяма степен и от детето и неговия темперамент.
Много добър отговор. Всичко си зависи от самото дете. Например едно лято, едни мои познати бяха с малко момиченце на море, вечер наистина нямаше ,на кого да я оставят, от друга страна не върви на почивка да се прибират всяка вечер и да заспиват в 9ч. Това детенце никога не му чух гласа, заспиваше на масата в ресторанта, никога не е капризничила, беше като невидима.
Това не мога да си го представя за мойто дете, знам му характера и ще ми е съвестно.
Иначе, аз гледам да балансирам. Като имам дете не значи, че трябва да умирам и всичко да се върти околко него, детето го усеща и после като стане по-голямо може да се възползва вече съзнателно от тази ситуация.
Извинявай, но и най-кроткото дете да имах, нямаше да го оставям десет дни да спи по ресторантските маси, защото аз непременно трябва да седя там до 12 часа 
По-скоро бих оставила мойто диване да търчи и да щурее, ще ми е по-малко съвестно, отколкото да ми заспи на масата. 
Нищо лично, но не си представям как бих поставила съпруга си на четвърто място и как изобщо ще сложа в колонката съседите 
От тях отърване няма. Виждам комшийката всеки ден(по-често отколкото майка ми) пием кафе, шляем се заедно с децата по парковете. Като закъсам за захар, ходя от комшийката да искам, и въпреки всичко съм я сложила (комшийката) на последно място. 
/.
Така че, го водим с нас - приятелите ни и те с малки деца и те си ги водят - съобразяваме се с децата разбира се. Не стоим до среднощите, като го видя, че се оклюмва си тръгваме, избираме не чак толкова задимени заведение - лятото с градина. Но моят син си е дивчо - постоянно търчи нанякъде, иска нещо, бърбори 
