На нас диети не са ни потребни - имаме си деца породени! - 15

Благодаря за новата темичка 

Карчита да си здрава и щастлива! Много прегръдки! Честит Рожден Ден!

Отивам на разходка, че сме на път да откачим 

Здравейте!
Да взема и аз да се разпиша,че след малко пак изчезваме навън и време никакво не остава.
Анту,чудесно оформление на темата и заглавието е супер!
Фурия,получи ли ми писмото?Че вчера нещо ми забиваше форума.
Мимоза,твоите слънца не са съвсем породени,но заповядай!
Билииии,в петък пътуваме за Димитровград!Нямам търпение вече!Ще правим балът на племенницата в два поредни дни-първо с родата,после с приятелите.Ако искаш,изпрати ми на лични някакъв телефон за връзка,от понеделник съм свободна за срещи.
Целувки на всички от нас.

Здравейте!
И аз съм в списъка на хубавата темичка, но вече съм мама на трима  
Джорджиа се роди на 20.03.2008, с "баткото" имат разлика 2г1месец, той е роден на 15.02.2006  
Имаме и кака на 14години, но тя е втора смяна на училище и общо взето, помага вечер с бебетата  
Можете ли да препоръчате някоя жена от центъра, да глади и чисти 3пъти седмично у дома?
Как правите ремонти при две малки деца/бебета вкъщи?
Как се справяте с предоставянето на разнообразие на по-големите дечица?

Анту, прекрасно оформление на темата, БРАВО!
сори, че не бях конкретна съвсем, много мило, че си ме сложила в списъка,
пиши за децата- Danny Boy и ... ще знам през октомври още кой ...

Докато го напиша това- 2 пъти ставам да успокоявам ревящия бъдещ батко, който има проблем със спането, откак се е родил, но напоследък се боря с това по- усилено...

Дали да ви занимавам с историята ни незнам, но хайде да пробвам, току виж от някоя трънка изскочил заека:

1. До 4тия си месец Данни спеше в нашата стая, будеше си се регулярно на 2-3-4 часа за кърмене... после го изнесохме в неговата стая... 

2. В отделната стая, вместо да започне да спи по- добре, стана много, ама много зле... още помня "режима" му. Заспиване в 8 вечерта, събуждане и рев след 45 минути до 1 час... после 3 часа непробуден сън докъм полунощ (в това време се наспивах аз понякога). И от 12 натам следваше будене в 2, в 4, 6 и 7 сутринта... А денем ми дремеше 3 пъти по 45 минути... Значи, повече от 3 часа подред много рядко ми се случваше да спя покрай него и бях абсолютно зомби...
3. Към 9тия месец положението стана съвсем нетърпимо, защото беше започнал да реве без да се е събудил даже и то страховито ревеше, направо ни настръваха косите на мен и на мъжа ми... И се успокояваше, само ако му пуснем някаква музика, на която започваше да подскача полубуден в ръцете ни, ама поне се успокояваше...

Значи близо 5 месеца се опитвах да го уча да спи сам, в неговата стая, в неговото креватче... и тогава ако ставах 3 пъти на нощ, за да го кърмя или успокоявам го броях, за наспиване от моя страна... Но средно между 5 и 7 пъти се будехме
всяка нощ...
 
Някъде във периода между 4тия и 9тия месец опитвах на няколко пъти тукашните (американски) номера с оставянето да плаче, но той нашия се дереше жестоко по повече от час и само 3 пъти общо ми беше заспивал така- размазан от умора от реването... а, и аз повече от 3 дни не издържах да си тормозя така детето, като виждах, че не поддава на тая система (последния път по настояване на педиатъра го мъчих   )... От последното ми такова "възпитание" Дребосъчкин така си намрази леглото, че и досега- 9 месеца, след като последно е "спал" вътре се дере, ако го сложа там, дори и с махната предна решетка- просто да поседне и да се махне сам ако поиска тц- реве още докато го приближаваме даже...

4. Някъде в периода с "изправянето" на косите (разбирай, като беше на 9 месеца Дребния) си купихме най- голямото възможно легло и до съвсем скоро си спяхме тримцата там, и което е най важното- аз най- после започнах да се наспивам като почти бял човек... За себе си съм сигурна, че кърменето ми разглези толкова човечето, а и то трудно се отказа от него, чак когато стана на около 15 месеца...

5. Сега сме в нов период- по повод 18тия му месец, му купихме креватче без решетки и шаренко- с формата на влакчето Томас, Данни "помагаше" на баща си да го сглоби с една отверчица... харесва си  го и ходи да скача по него... понякога дори сам си ляга вътре... и аз най- накрая се осмелих да започна да го оставям там да спи нощем- казвам осмелих, защото хич не исках да си припомням какво беше допреди да си го вземем при нас... Положението наистина се ядва... вече цяла седмица спи там, буди се към 1 след полунощ за мрънкане и после около 5-6 сутринта за млякото... 

Изписах целия този ферман, защото се надявам, ако някой може да помогне със съвет къде може да съм сбъркала с приучаването на бебе за спане- да ми го каже... Вече не мога да различавам кое е до дете и кое е до грешки на родителите, защото половината ми мозъчни клетки "изтекоха с кърмата", а другата половина умряха от недоспиване  ...

И единствената ми надежда е Номер 2, да е по спокойно бебче от батко си...

Благодаря ви за търпението и лека нощ от мен!   

П.С. bini_og , до колко години разлика между децата се брои за породени, че и аз незнам?

За разведряване на бебешко-проговарящите затруднения ще ви кажа още едно нещо, с което сме си направо на далавера с породените - обясняваш на един, а двамата учат.
 Като започнаха моите да ходят на училище установих, че малкият научава покрай сестра си поне половината от материала за нейния клас. Понякога тя идва да ме пита за някоя по-сложна задача или урок по география или история и като започна да й обяснявам, брат й уж се мотае наоколо, но се оказва че много активно слуша. На моменти се включва с въпроси и така се оказва, че той научава много покрай нея. Че са ми мноооого умни децата, това не подлежи на съмнение, обаче тъй като разликата между тях е само 1 година малкият е много близо до нейния начин на мислене и много лесно и ефективно се възползва от обясненията, които всъщностт са предназначени за нея. Така беше и преди години, но като че ли сега ефектите се виждат и носят измерими резултати. Например, покрай нея той се научи още миналата година как се пише преразказ или съчинение и сега се справя чудесно и на мен не ми се налага да обяснявам.
Така че съвет от мен - когато правите нещо с едното дете гледайте другото да е наоколо. Дори и да няма желание да се включи и външно да излгежда незаинтересувано със сигурност слуша за какво се говори и запомня.

Може да звучи гадно, но е успокоително да видиш, че не си единственото извънземно на света. Истината е, че след 6 месечните ревове, денонощни ревове (незнам как ни изтърпяха съседите), реших да се пробвам в кошарата...Няма да го описвам вече го има написано, постоянно будене на 30-40 мин максимум час, приспиване около час и след още 30-40 мин пак. Сутрин, когато голямото ставаше аз бях абсолютно неадекватна и го прибрах при мен в леглото. Когато се буди 4-5 пъти не го броя въобще, защото цоква и заспива...поне и двамата спим. От 2-3 нощи обаче въпреки, че е при мен пак почна да се буди с рев през 30-40 мин и леко ми е настръхнала косата...На обяд заспивам с тях, чувствам се толкова ужасно уморена. sfkbfk, доколкото съм наблюдавала около себе си само едното е така криво...поне при мен каката беше спокойна, а бебето ме цеди до край...Аз за себе си отчитам като най-голяма грешка ужасно неспокойната си бременност. С първото бях щастлива и спокойна и то беше такова. С второто бях ужасно потисната, притеснена, разтревожена и каквото се сетиш и то е така.

ПС: Ужасно изгорях 

Здравейте и от мен.

Ани, и аз имам РД на 08.06. - ставам на . . години, всъщност държа се като жена на 33, но още се чувствам като тинейджърка.
Също така и моят мъж има РД на 08.06. - той се чувства като мъж на 35, но все още се държи като тийнейджър.
О..забравих, имаме и годишнина от сватбата на 08.06. - стават 11години, откакто се оженихме.

sfkbfk, съжалявам, че не мога да ти дам съвет, защото моите и двете спят като кученца край леглото ми.
Колкото и да ги гоня, все идват при мен. Даже ми е смешно, момиче на почти на 5години да се примъква в леглото на майка си.  Понеже ми е трудно да спя с толкова народ в едно нормално легло, съм намислила да си направя по-широка спалня и така да си реша въпроса.
В края на краищата не са много годините, в които ще се радваме на такава близост, после цял живот ще бягат надалеч и ще се надяваме поне на един тлефонен разговор.

И аз за себе си така мисля. Дани е по-нетърпелив, доскучава му сам, малко повече поплаква (не нон-стоп, но си има ревливи периоди от време на време), по-привързан е сякаш към мен, буди се нощем. И аз го отдавам на по-неспокойната си бременност - просто стресът ми идваше много - бременност + малко дете, в началото и кърмене, и наааай-вече ходенето на работа (хем шефката като разбра, че съм бременна доста се съборазяваше и ми понамали задълженията).

Аз пък не виждам връзка между моите бременности и децата. Със Стефан бях ужасТ  - няма такава нервачка просто! То не беше крещене, ядове, ревове, сълзи, сОполи и т.н. 2 пъти лежах за задържане в Тина Киркова, щото с тези нерви а-ха да загубя бебето. А той беше най-кроткото бебе на света! Будех го, за да яде, до годинката му не знаех какво е това да ти плаче бебето. Ако нещо не му харесва, измрънка малко и толкоз. Рядко даже.
С Максим имах прекрасна бременност - хахо-хихи, почти не работех, нямах нерви, а до 6-тия си месец ме побърка това дете. Чак сега се кротна и хората го смятат за "много послушен".
Радостина, много ми хареса това с ученето! А не помисли ли да ги дадеш в един клас? Аз много искам да ги шитна моите наведнъж, че едни и същи домашни да пишем, но разликата им е 1.5 и не знам дали ще се съгласят да ги вземат.
Софко - и аз не мога да ти помогна - Стефан си се буди нощем и най-нахално си идва при нас, а понякога направо отказва да заспи в леглото си.
Олимпия, радвам се, че пак пишеш, включвай се по-често. Хлапетата ти са много сладки!
Хайде, че съм си у дома днес и поне да взема да сготвя на Максим домашно пюре, че от тез купешките сигурно и на него му втръсна.

Имахме чуденки по въпроса, но в крайна сметка решихме, че за децата ще е по-добре всеки да си кара с набора. Те са родени съвсем в края на годината и без това са с почти година по-малки от съучениците си януарчета. Ако бяхме пратили малкия със сестра му той щеше да е почти 2 години по-малък от някои свои съученици. В допълнение, те не са близнаци и малкият беше като гербова марка към сестра си - затова искахме да ги пооткъснем и всеки от тях да си създаде свои приятелства и да има своя среда. Съмнявам се дали на нас щеше да ни е по-лесно, защото пък щяхме да се чудим как да се справяме с някои психологически ефекти - липса на самостоятелност у децата, момичетата и без това са настроени покровителствено към по-малките си братя, а това щеше да е кофти и за двамата.

Здравейте и от мен. Ще ни включите ли в списъка. Хлапета ми са Стоян 02.08.2000 и Георги - 20.02.2002.

Рядко се вясвам в тази темичка и то за да си припомня какво ми беше на главата до преди няколко години  .
Истината е, че моите диваци са по-големи и вече като RadostinaHZ усещам повече предимствата на малката разлика, отколкото проблемите, та няма какво толкова да напиша, освен че всичко минава  .

Но заглавието ми хареса, поздравявам създателя и   , все още съм под нормата на килограмите и не се знае дали ще я стигна скоро .
А за бременността и децата, ами не знам какво да кажа. И двете бременности бяха доста "притеснителни", с малкия даже беше по-страшно, защото големия ме беше зомбирал. Накрая баткото, както сигурно вече разбрахте, беше голям ревльо (и сега си е такъв ), а малкия беше много спокойно бебе. Но затова пък дребо е с алергия и витилого, което се появи на 1.5 годинки - все автоимунни заболявания, за които обвинявам бременността си. Но за нещо което не можеш да промениш, няма смисъл да се терзаеш.
За спокойствието на малкия обаче имаше голямо значение и моето спокойствие. Просто след като баткото ме направи на луда, защото слушах педито, за малкия бях категорична, че ще слушам само бебето - давах му да суче, когато иска, а не по часовник, нощно, не-нощно време - без значение. Изобщо режима го наложи той и всички бяхме доволни. Е имаше и смешки. Баткото не успях да го отделя на друго легло, но малкия още с раждането си прие детското легло (което е плътно до нашата спалня). В един момент обаче се научи да се изправя и като видеше батко си между нас и той се прехвърляше през преградата. Падаше точно на главата ми - от малък е с добър мерник . Един ден спалнята не издържа и мъжа ми се намери на земята .
След този инцидент вкарахме в стаята и един разтегателен диван и аз се прехвърлих на него с баткото, а малкия с татко си на спалнята. Да обаче сутрин редовно аз се намирах приклещена на тесния диван м/у двете хлапета, а татко им се ширеше на спалнята . За щастие това беше за няколко месеца, после ги заведохме на море и им казахме, че ще ни изгонят от хотела, ако всеки не си спи на леглото  . Когато се прибрахме в къщи пак си ги разхвърляхме, та така установих, че на чуждо място по-лесно се налагат нови изисквания  .
И аз се бях замислила дали да пратя по-малкия една година по-рано на училище, защото покрай батко си вече може да чете и смята, а е в 3-та група, но се отказах.
Това е, малко дълго стана, пожелавам на всички майчета весел ден   .

Аз бързам да се включа за спането. Ами Ирен си е глезла още от бебе. Коликите като чели не бяха толкоз силни, тя просто искаше мама или тати да я гушкат. И това си беше до 4-5 месец. А пък след това започна и сама да заспива, но смучеше палче. И така до към 9 месец и пак стана АДДД, нямаше заспиване, нямаше спокойствие, а и никой не е бройл по колко пъти на нощ се става или дали въобще се ляга. След като направи една годинка я преместихме в самостоятелна стая и сега пак се буди по няколко пъти на нощ, а може и да не се събуди. Но при нас най-лошото е че все я приспиваме или заспива на спалнята докато гледаме телевизия и после я местим така и не я научихме самичка да заспива. За сега Алекс и тя ни се буди нощем и на нея й харесва да спи върху мен. Кога ли ще дойде момента тези две госпожици да заспиват сами и да не ставаме по 100 пъти на вечер
А за темата ... СУПЕР е 

Анту аз пак забравих да ти кажа утре имам имен ден и годишнина от сватбата  . Аз почти сигорно утре ще забравя покрай тия деца, всички дето имат празници ги забравям  .
sfkbfk при мен и двете спят спокоино  , но ева и до сега се буди в 00.36 часа всеки ден, а ако пропусне ми е някак странно и дълго време се въртя в леглото и я чакам да се събуди.
Аз да се похваля на 01.05 преместихме децата в тяхната стая и най накрая си имам спалня  само за мен и мажо. Първите дни бяха кошмар, с мъжа се редувахме през 1 час да ходим и да ги успокояваме и сутрин се редувахме кой да ги гледа, за да поспим малко. Но чак сега се видя резултата (да чукна на дърво) тая нощ не се будиха изобщо. Само сутрин Жени се буди към 6.30 да яде и буди Ева съответно, а тя като види че е светло въобще не иска да заспива. Но това да му е кусура дет се вика.

Ех, дами,
поне се успокоих, че не съм единствената, та не се самообвинявам толкова  ...
Отивам на ранносутрешен набег към хладилника и се извинявам за часовата разлика, ако мога така да се изразя.

Хубав ден от мен   ...

П.С. А, по прекрасно, естествено и полезно нещо за децата от това да са с малка разлика- няма... Казвам го от опит, щото с брат ми сме с разлика от 1 година и 18 дни- и е стимулиращо и никога не е скучно...  ... за децата...

Здравейте и от мен!
Моите съкровища спинкат сладко,а аз съм тук!
[sfkbfk],и аз не мога особено да ти помогна,но като за начало не се обвинявай,децата наистина са много различни.Ние спим в една стая,защото сме в гарсониера /изгледи за промяна очаквам след година,две./Всеки си знае леглото,но понякога се събуждаме с двете деца,тати гушка каката,аз Ивето.Има време за отделяне,толкова бързо се изнизват годинките,че някой ден ще ми липсва всичко това!
А,отговарям и на въпросът ти-породени деца са тези,чиято разлика е малка.

С Нати изкарах много лека бременност,но тя ми е проблемното дете.Пък с Ивето бях супер изнервена,подложена на купища стресови ситуаций,а тя ми е доста кротичка и спокойна.

Remisteri,добре дошла! И ти,като Радостинчето ще даваш съвети,че си опитна мама.
luda,и ти ли на 8 юни?!
Олимпия,много са ти сладки дечицата!
Весел ден на всички!