Проблемът с детегледачките, който мен лично ме отказа от услугите им, е, че те очакват да си вършат работата перфектно, защото за това им се плаща и са склонни да премълчават някои факти от ежедневието на децата, защото мислят, че ако се случи нещо, вината ще бъде стоварена върху тях. Ако детето се удари, изпадат в паника как ще го съобщят на родителите. И ако няма видими наранявания, просто си замълчават. Това може да се окаже крайно опасно, защото всяко нараняване, макар и без видими белези, трябва да се наблюдава.
Почти съм сигурна, че и гореспоменатата гледачка на нахапаното дете, ако по него не е имало видими следи от ухапване, няма да каже на родителите, ще го мине като някакво банално одраскване, освен ако детето не е в състояние само да им разкаже.
Малко се отнесох, но като зачекнахте темата, рекох да си кажа.
Иначе, детегледачките са понякога много по-предпазливи от родителите. По-рядко се случват инциденти, когато те са с детето, защото те не му позволяват някои рискови волности.
Но не биха се хвърлили под кола, за да спасят дете, което не е тяхно. Инстинкт за самосъхранение. А майката ще го стори, без да се замисли даже.
Виждала съм аналогични случки - изтичква детето на улицата, срещу него кола, а бавачката надава писък. От тротоара!Колата набива спирачки, детето се сепва, а бавачката тогава слиза на платното и го издърпва. При същата ситуация, майка на дете вече беше пред колата, за секунди се хвърли и си гардира детето, с гръб към колата, даже не я гледаше, погледът й беше впит в детето. И в двата случая говорим за грешка. И в двата случая нямаше последици. Всички грешим - хора сме, но реакциите ни за поправяне на грешките в такива ситуации са в полза на родителя.
Като майка на непредсказуемо дете, което като малко беше все в екшън, а аз нямах и миг покой, и секунда разконцентриране, а въпреки това три пъти посетихме "Пирогов" за две години, си давах ясна сметка, че нито мога, нито желая да се доверя на бавачка. То щеше да е едно живо мъчение за мен непрекъснато да мисля къде са и какво се случва.
Та така, темата е за кучетата, все пак. А аз, както вече казах, по отношение на бездомните съм за крайни мерки. А за домашните - само с намордник по улиците и на каишка.
Почти съм сигурна, че и гореспоменатата гледачка на нахапаното дете, ако по него не е имало видими следи от ухапване, няма да каже на родителите, ще го мине като някакво банално одраскване, освен ако детето не е в състояние само да им разкаже.
Малко се отнесох, но като зачекнахте темата, рекох да си кажа.
Иначе, детегледачките са понякога много по-предпазливи от родителите. По-рядко се случват инциденти, когато те са с детето, защото те не му позволяват някои рискови волности.
Но не биха се хвърлили под кола, за да спасят дете, което не е тяхно. Инстинкт за самосъхранение. А майката ще го стори, без да се замисли даже.
Виждала съм аналогични случки - изтичква детето на улицата, срещу него кола, а бавачката надава писък. От тротоара!Колата набива спирачки, детето се сепва, а бавачката тогава слиза на платното и го издърпва. При същата ситуация, майка на дете вече беше пред колата, за секунди се хвърли и си гардира детето, с гръб към колата, даже не я гледаше, погледът й беше впит в детето. И в двата случая говорим за грешка. И в двата случая нямаше последици. Всички грешим - хора сме, но реакциите ни за поправяне на грешките в такива ситуации са в полза на родителя.
Като майка на непредсказуемо дете, което като малко беше все в екшън, а аз нямах и миг покой, и секунда разконцентриране, а въпреки това три пъти посетихме "Пирогов" за две години, си давах ясна сметка, че нито мога, нито желая да се доверя на бавачка. То щеше да е едно живо мъчение за мен непрекъснато да мисля къде са и какво се случва.
Та така, темата е за кучетата, все пак. А аз, както вече казах, по отношение на бездомните съм за крайни мерки. А за домашните - само с намордник по улиците и на каишка.
