Как ще реагирате ако непозната майка удари детето ви пред вас?

Да, това наистина е така. Ако детето е по-буйно просто майката няма друг избор освен да е близо до него...При плахите деца е същото. Моята дъщеря докате поотрасне и се поотпусне винаги като ходехме на клубове аз бях до нея и помагах да се социализира с другите деца....а и тактично да я отдалеча"по-буйните", за да не стават непиятни сцени.

Децата са малки и в повечето случаи не осъзнават какво говорят и правят. След като родих получих възпаление на кожата и това трая 3-4 месеца. Веднъж бях извела бебето в градинката и едно момченце се приближи към мен и започна да ме пита защо съм "шарена, цветна, намацана" и други такива. Майка му видя, че ми говори нещо, но изобщо не тръгна да си го прибира. И в крайна сметка аз се изнесох от градинката, защото те децата се събраха и ме гледаха. Много се издразних, но не съм удряла никого.

В интерес на истината аз веднъж съм стигала до физически сблъсък ( да не казвам думата бой ) с друга майка по повод недопустимото и поведение. Нейното дете упорито тормозеше всички по малки (забележете избирателно само по малките от него деца) на един детски кът и тя не само че не му правеше забележка, ами се подхилкваше отстрани и видими се кефеше от цялата ситуация.
Отидох при нея, казах и да направи забележка на детето си и тя ми отговори "ха, щото твоето е по малко, ако беше по голямо нямаше да ти пука нали".  При което ми прикипя, залях я с кафето и се сдърпахме доста лошо. След което и казах, че ако нейното дете доближи до моето и тя не му направи забележка да не се сърди, ако го ударя. Не го ударих, но така лошо му скръцнах със зъби при един сблъсък с моето, че повече не го доближи.
Говоря за около 6 годишно дете, а моето беше на 2.

Добре, че си я заляла с кафе  Това пък просташко майчино поведение от къде се взе? Как може да говори така  То верно ще излезне, че децата от нас се учат на държание, приличие и пр.

Боже, начетох се на толкова простотия, че реших повече да не отварям темата 
Иначе по темата- честно казано не знам, какво бих направила, нямам сценарий.

Аз присъствах на случка подобна на описаната от авторката на темата: детски РД в клуб, в който пускат и странични родители с деца от най-различни възрасти. Детето на приятелка /на около 2г/ бута /но леко/ едно около 1г момченце, което ходи с помощта на майката докато тича покрай тях. Майката на по-малкото дете му удря един хубав шамар и то пред очите на моята приятелка, която тръгва към тях да се извини и отдалечи нейното дете...... Стана голям скандал /без физически сблъсъци/ и другата майка си тръгна, но ако аз бях в тази ситуация и някоя майка постъпеше така....Не ми се мисли какво щеше да последва. 
ТОВА КОЕТО НЯКОЙ МАЙКИ СИ ПОЗВОЛЯВАТ е повече от непростимо. Направо си е ПОДСЪДНО!!!
Дано говорим що за елементарен човек трябва да си, за да постъпиш така.

П.С. Не е важно в случая дали всеки като родител е възприел някакви определени методи на възпитание /да прибягва до физически наказания или други такива/за своето дете, но никой няма право да удря чуждо дете.

Не знам как бих реагирала в такава ситуация....Не съм конфликтна, ама никак даже и познавайки себе си просто бих си тръгнала  Факт. Иначе самата аз съм удряла веднъж такова дете, през ръката.Ставаше въпрос за едно буйно и агресивно дете, което непрекъснато буташе дъщеря ми, щипеше я , хапеше я и се биеше с нея.Майката виждаше, но просто си стоеше от страни и се хилеше.При поредното ухапване, при което и разкървави ръката, станах и го плеснах доста силно през ръката.Казах му че ако още веднъж доближи дъщеря ми, ще го набия.СТресна се.Не я доближи повече, нито пък аз се доближих някога до него и майка му..... Майката как реагира ли ? Никак.Тя редовно му раздаваше шамари пред нас в парка и май вече и беше писнало да се разправя с необуздания си син.....

Дори  дете, което не е агресивно  понякога  може да удари друго дете.Случва се.Но майка да удря чуждо дете- това е прекалено, каквато и да е белята.Ако моето  го блъсне или удари друго и аз ще си го взема.После ще потърся родителя и така.

Незнам защо е толкова популярна тезата, че никой нямал право да удря чуждо дете . Дали е моето или чуждо - къде е разликата, да не би да има закон, който позволява да се бият собствените деца, а чуждите не?
А и чак пък да е подсъдно  да плеснеш някое безобразно държащо се чуждо дете, за да защитиш своето  ...Не мисля така........

Много зависи от ситуацията и зависи за какво дете и естествено за какви родители става въпрос. Има един типаж нагли /деца и родители/ които си заслужават сблъсъка, но по-скоро родителите са за бой, отколкото децата. Все пак деца са, но пък знам ли.... не ми се е случвало, дано и да не ми се случва.

Виждам, че въпросът е доста отдавана, но по всяко време е актуален, затова мисля и аз да дам своето мнение.

Не ми се е случвало, но може би за в бъдеще...... знае ли човек какво го чака
Опитвам се да се поставя в твоята ситуация, със сигурност при гледката на някоя госпожа как удря детето ми хич не би ми било приятно да видя. Оххх, мисля, мисля и не мога да кажа кое би било най-правилно. Дали първичното поведение което ще излезе от мен или обмисленото.

Но мисля, че не би било добре ако и аз я ударя защото ще дам лош личен пример, и после с какви очи ще му обяснявам, че не трябва да удря други хора като аз го правя.

Не би било добре и ако се карам с нея, защото пак ще дам лош пример пред очите на децата.
Може би бих й обяснила съвсем спокойно ( това е обмислено действие което измислям сега, не мога да гарантирам, че в напечена ситуация както ти е било на теб ще постъпя толкова дипломатично, въпреки че в момента смятам за правилно), че не е редно да се намесва в детските отношения, при положение че няма пребити деца.

Мисля, че въпросната жена не е постъпила правилно. Според мен:

- не трябва да се меси в отношенията на децата. Много родители си мислят, че да наглеждат децата си по време на игри с други деца означава те да се месят постоянно в контактите им помежду им и да ги пречупват през призмата на възрастния поглед. Родителя трябва да се намеси, ако види, че детето му би се наранило сериозно, прави нещо лошо или нередно и ако се бие с някой до такава степен, че да се наранят много сериозно. Иначе съм на мнение, че децата сми трябва да се разбират и оправят. Който е по-силен, по-хитър, по-бърз няма значение. Сами помежду си трябва да се доказват.

- ако пък се стигне до там, че да удря по-правилно е да попита детето ти коя е майка му и да се обърне към теб

Като се сетя по наше време как беше... Излизаме навън, няма обезопасени места, единственото което родителите знаят е че сме пред блока или зад блока и с кого сме и това е. Сами се разбирахме с околните. Биехме се, падахме, плачехме, ставахме, карахме се, сдобрявахме се, но разчитахме на себе си и така мисля станахме по-отговорни.


А, на въпроса по принцип как бих реагирала ако някой непознат удари детето пред очите ми? Ще ми стане неприятно и бих поискала обяснение за постъпката. Ако сметна, че  е основателна ще се извиня на човека и така.

Абе, примерът по наше време също не беше кой знае колко добър. Мен не са ме били нашите, но от доста деца знаех, че ядат пердах редовно, независимо дали ще се изрази само в шамар или нещо повече. Дори съм чувала отгоре комшиите какво правят, много съученици също са казвали. Но се смяташе в реда на нещата и почти никой не обръщаше внимание. Неслучайно съществува приказката "малко съм те бил навремето". Родителите също се месеха в игрите ни, стигало се е и до по-сериозни неща от правене на забележка. Дъпрането на ухото беше най-малкото. Хайде, нека не идаелизираме "едно време". И в училище малко ли са дъпрани уши, наказания с вдигнати ръце и т.н.?!

А за примера - някой ако посегне на моето да му мисли! На мига ще забравя всичкото си добро възпитание, цялата си цивилизованост и ще бъде нещо като империята отвръща на удара.  Хич няма да питам прав ли е, крив ли е. Всякакви неща стават в градината или в училището, но много родители не ги виждат. Обикновено най-много подскачат родителите на съвсем малките деца, което е обяснимо. Но те не виждат какво се случва, докато детето е на ясла или градина.

Зависи от ситуацията. Аз не го одобрявам като постъпка, но съм сигурна,че има хипотетична ситуация , в която и аз бих ударила чуждо дете. Дразня се, когато агресивното дете е по-голямо от тормозенитеи когато майката не реагира. Преди около месец в патиланци едно дете реши ,че трябва да вземе нещо от дъщеря ми и без тя да очаква така я оскуба,че  двете му шепи останаха пълни с кичури от главата и. По главата и също стоеше кичур отскубната коса.Стана ми много мъчно, тя беше много изненадана ,но реагирах много спокойно, защото детето беше по-малко ,а и майката много се притесни. Ако беше колкото моето или по-голямо и родителите му не бяха реагирали, щях да го ударя сигурно. Дъщеря ми никога не е посягала на непознато дете. Щом тя на тази възраст знае какво може и какво не -очаквам го и от другите на нейна възраст. И не ме интересува,че децата били различни.Като са различни ще получават и различно отношение. И на мен ми омръзна да ми тормозят детето ,защото е научено да не удря и да отстъпва.Не мисля ,че трябва да страда ,защото не е агресивна.
Как бих реагирала аз , ако ми ударят детето -ми не знам.Зависи от ситуацията .Ако е било нахално и агресивно , ако е наранило несправедливо по-малко или по-слабо дете и не е реагирало на устни предупреждения- ами да го плеснат. Това е живота.Ще му е необходимо да знае,че поведението  му може да доведе и до такава реакция. Защото живее в България. Искам да отбележа ,че в целия си пост не визирам деца на 1-2, та и 3 годинки.

Като стана въпрос за големи и малки деца..
Синът ми се вижда на колко е... Но доста често налита на по-големи 5-6 годишни.. И дори се е случвало баткото да се разреве, затова че синът ми го е съборил на земята 
Тук изобщо не ми е ясно как трябва да реагирам 

 Ако дете удари детето ми-ще го взема и ще си тръгна,но ако майка удари пред очите ми синът ми, който чаках 8 години......може би "ще и се нахвърля"така бих реагирала в първия момент като се замисля сега Извинявайте,ако прозвуча ужасно но е така