И аз така даже спрях да гледам новини,а като чух,че във Варна щяло да има торнадо снощи какви мисли ми минаваха през главата не е истина,защо така бе хора направо от това черногледство не мога да се нарадвам пълноценно на живота.
- Публикувана: 23 май 2008, 19:26 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 15:49 ч.
Помощ - психясах от тия страхове!
И аз съм болна от вашата болест 
УЖАСНО ГАДНО Е.
Знам, че не е редно , но е по - силно от мен.
Мислих си, че като имам друго дете, задълженията ще ме погълнат и няма да мисля толкова.
Вече имам две деца ( да са ми живи и здрави ) и повярвяйте, мисленето и филмите, в които се вкарвам са х2
УЖАСНО ГАДНО Е.
Знам, че не е редно , но е по - силно от мен.
Мислих си, че като имам друго дете, задълженията ще ме погълнат и няма да мисля толкова.
Вече имам две деца ( да са ми живи и здрави ) и повярвяйте, мисленето и филмите, в които се вкарвам са х2
Момичета, да се вземаме в ръце, че не е добре работата. 
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле 
но очевидно всички майки имат такива страхове 
Ето това е и моето мнение:
Мисля си, че се дължи на отговорността от това да си родител. Тоест осъзнавам голямата отговорност, която сме поели.
Май е всеобща тази болест. И аз така. Изпитвам панически страх от задушаване на детето, например и стигнах до там, че и заших спалния чувал за матрака в раменната част - да не се обърне докато мен ме няма и спи по корем. Когато съм сама с нея, докато тя спи и трябва да напазарувам, не смея да мръдна по далеч от кварталния магазин /който е в съседния вход/. Ако трябва да отида до бензиностанцията отсреща, звъня на мъжо, че излизам и после, че съм се прибрала. Ако до 10 мин. напр. не се обадя, значи е станало нещо/ блъснала ме е кола - понеже един път за малко да стане/, да се прибира, че детето да не остане само и гладно. Сега осъзнавам, че най-тъпото е, че когато излизам с детето не ме е шубе чак толкова, а е логично точно обратното. Тази вечер чух за накълцания от свой съученик абитуриент и едно от първите неща, които си помислих беше "Боже, как ще си опазя детето?" а пък за гледане от друг човек и дума да не става - и на баща и не смея да я оставя, освен спяща или за игра.
Аз също изпитвам страхове.Най-вече за детенцето ми ,някой да не ми го отнеме или нещо лошо да не се случи с мъжа ми 
Остава ми 1 месец докато почна работа и явно това че сега нямам какво да правя е причината.Не се притеснявай всеки малко или много си ги има страховете в себе си,просто при по-емоционалните хора се изявяват по-силно
Остава ми 1 месец докато почна работа и явно това че сега нямам какво да правя е причината.Не се притеснявай всеки малко или много си ги има страховете в себе си,просто при по-емоционалните хора се изявяват по-силно 
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле
Най-вече се страхувам от катастрофи,а преди не беше така,въпреки че имам не една тежка катастрофа,при една от тях загубих мой много близък човек
а при последната,която не беше отдавна дори бях бременна,може би оттогава непрестанно мисля за тези неща Сега на мъжа ми му предстои да пътува на дълго растояние и то ще трябва да иде няколко пъти и да се върне-без мен и аз все мисля за това как ще го пусна сам,като знам как кара На моменти се усещам и си казвам,че трябва да престана,но то е по силно от мен,дори съм си представяла ако нещо се случи с мен какво ще правя,кой ще гледа малката,или ако нещо стане с мъжа ми... просто не знам как да се отърва от тия мисли От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле
..... само че избягвам да ги споделям/коментирам тези мисли
!
!А и сме млади и всичко ще е наред 
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле