Ами, в автобуса с който ходех всеки ден на работа! Засякохме се един път, втори и трети път... после минаха 2-3 месеца преди да се засечем пак, тогава разбрах с кой точно автобус, в колко часа пътува той за работа и... следващите 2-3 месеца бях първа кипра в този автобус... ! Нищо, че ходех 1 час по-рано на работа! То не беше гледане, то не бяха усмивки, намигания, побутвания, небрежни докосвания по ръцете... Накрая, понеже ни местеха офиса и нямаше вече да пътувам с този автобус - взех радикални мерки. На един Word file написах следната бележка "Свободна съм, покани ме на кафе! Може и на коктейли след работа!" И отдолу име и телефон. Две-три седмици още я носих всеки ден с мен тази бележка, докато накрая събрах смелост и една сутрин му я набутах в ръката като слизах... и оттогава - почти година, сме заедно! Та никога не се знае от кой храст (автобус) ще изскочи зайчето!! 
Много се забявлявах като го четох
то целия свят разбра за мойта автобусна любов докато се престраша... 
щото беше от типа мъже които просто изравнявам със земята, понеже ме дразнят. Той пък се оказа, че не ме е намразил - точно обратното... Две години се опитваше да ми стане приятел - имам предвид наистина приятелство, не друго (за другото не давах и да се спомене), идваше в компанията ми, сприятели се с мои приятели, наши общи приятели пък вложиха много усилия да ме убедят, че не е боклука за който го мисля... 
Но аз просто не можех да го дишам поради някаква причина - беше ми прекалено... хубав и с прекалено... голямо самочувствие - или поне така мислех (оказа се, че не е така...) Подминавах го демонстративно по улиците, извръщах глава като ми казваше 'здрасти', много рядко изсъсквах и аз едно 'здрасти' през зъби...
Тогава работех в туристическа агенция.Една сутрин вървейки към работата той ме видял и ме харесал.Бил е с един приятел,който живееше над агенцията ми и му казал къде работя.И така! Докато отивах на работа той ме спря с думите:А екскурзии до Турция имате ли ? 
