Не мисля за това.
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
Може би е грешка..,но предпочитам да не гледам чак толкова напред в бъдещето.
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
страх ли ви е
Мисля и то как,хич не ми е все едно и хич не намирам да има полза от страх и драми-етап от живота е,ако е помислен и подготвен,при липса на непредвидими обстоятелства,от нас си зависи как ще го изиграем. С кого съм не е маловажно,но не е и най-важното,ако си отчуваме децата и не вредим на другите-туй ми трябва
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен 
И аз заставам зад това мнение.
ПОнякога като сезамисля за старостта тайно си мечтая приятелите ми,мъжът ми да ме надживеят. След като станах свидетел на това как бавно и мъчително угасна баба ми,как вече не беше същия мъдър и одухотворен човек,а уморено и безсилно същество, гледащо в една точка по цял ден и молещо се мъките му да спрат,нямам желание за дълъг живот, ако няма да мога да се обслужвам сама. Страхувам се от идеята,да съм безумно стара и самотна и като че ли не ми е важно толкова къде ще съм,а с кого ще съм. За това си мисля и че има смисъл от това човек да създаде поколение (макар и не винаги това да е гаранция,че ще има кой да се погрижи за теб,но все пак....)
Препоръчани теми