Кое надделява възпитанието или генът?

  • 5 547
  • 90
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 584
гена си е ген не може да се промени
_venera като съвет мога да ти кажа да го запишеш на бойни изкуства, сина тренира тайкуондо и виждам как се променя, става по уверен в себе си, по дисциплиниран и най-вече не се занимава с глупости, все пак е на 16г.

# 61
  • София
  • Мнения: 44 133
За мен - гена е основата, а възспитанието моделира....
Като цяло - двете неща се допълват.
Със сигурност възпитанието може много да повлиае върху един човек, но гена винаги ще си остане в наго...това няма как да се промени...

И наистина спорта прави много понякога в такива случаи...както rut пише за бойно изкуство, хубаво е за момчетата....
Ако не го привлича, то дори неща като, плуване, тенис и т.н. също им влиаят добре....

# 62
  • Мнения: 1 817
Благодаря на всички, че се включихте с мнения по темата...интересно е Grinning

rut , благодарско и на теб за съвета! И аз съм си го мислила за спорта. И това в най-скоро време ще стане, защото още е на 6 години голямото ми момче Heart Eyes

# 63
  • София
  • Мнения: 44 133
На 6 години е идеална възръст - направо го записвай Wink

# 64
  • Мнения: 2 839
Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.

# 65
  • Мнения: 1 550
Venera, ти задаваш един от фундаменталните въпроси в психологията: природата(генетичната заложеност) срещу възпитанието. Безспорно генетичната заложеност е важна, но възпитанието и семейната среда са също определящи.
За въздействието на семейната среда е писано много и доста приучвания са правени. Известен случай е с осиновени румънски сираци, които в дома за изоставени деца са били третирани ужасно. Тези от тях, които са имали късмета да попаднат на любвеобилни и всеотдайни родители са превъзмогнали травмата.
Лично аз смятам, че семейната среда е определяща. Генетичната заложеност е количествени и качествени натрупвания, които при определени условия могат да бъдат изразени.

# 66
  • Мнения: 9 052
въzпитанието. едно чувствително и предпаzливо дете лесно можешда го направиш страхливец например и параноик, но можешида го насочиш и в съвсем друга посока. От теб zависи. Или едно активно и темпераментно дете може много zле да кривне при неправилно въzпитание, но може и да стане иzследовател, предприемчив и ...
Та има си наследствени качества, но те могат да се приложат в коренно раzлични насоки  Wink

# 67
  • Мнения: 2 757
Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.

И с подход и внимание пак резултатът или не е траен или си отглеждаш нещастно роботче без мнение, което дори не осъзнава, че е нещастно и си го  направляваш цял живот докато не пукнеш. А после то или  продължава да се носи по течението или му се обърква жовота тотално, понеже няма кой да му казва кво да прави, а той не е научен сам да се оправя

# 68
  • София
  • Мнения: 17 592
По - скоро възпитанието е решаващо. Но... Има начин да му вдъхнеш самочувствие. Повтарянето, обаче, едва ли става. Само че не знам кой е подходящия.

# 69
  • Мнения: 2 839
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.

Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.

# 70
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Много интересна тема!
И аз съм на мнение, че генът е водещ, т.е. съвкупността от гените, астрологията и заложеното от природата. Възпитанието е само насока. Всяко едно дете си е индивидуалност, не можеш да приложиш едно и също възпитание на две деца, дори и да са братя или сестри. Детето само насочва родителите си и ако те се оставят на инстинкта си и не се опитват да робуват на някакви рамки наложени от обществото, съм убедена че ще възпитат един истински човек. Родителя е този, който трябва да познава детето си и ако види, че има някакви заложби примерно рисуване да не настоява от детето си да стане астроном. Много е важно доверието между родителите и децата, също и любовта (когато са малки, пък и после). А относно музиката мисля, че каквато музика слушат родителите, такава ще харесва и детето (просто от малко слуша едно и също и е нормално да започне да го харесва).

# 71
  • Мнения: 2 757
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.
Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.


Защо реши, че гледам едностранно на нещата. Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ и ако не бях избягала от него сега сигурно щах да съм на село да паса овце и да си мисля, че майка ми ме е спасила от гладна смърт.  Сигурно си забелязала, че аз също имам близнаци и от сега им личат разликите в характерите и ги третирам различно според нуждите.  А малко по-нагоре казах, че характерът е определящ, ако му се даде възможност да се изяви. Накратко - определящо е това, което се е развило понеже му е дадена възможност от обстоятелствата да се развие

# 72
  • Мнения: 2 757
Много интересна тема!
И аз съм на мнение, че генът е водещ, т.е. съвкупността от гените, астрологията и заложеното от природата. Възпитанието е само насока. Всяко едно дете си е индивидуалност, не можеш да приложиш едно и също възпитание на две деца, дори и да са братя или сестри. Детето само насочва родителите си и ако те се оставят на инстинкта си и не се опитват да робуват на някакви рамки наложени от обществото, съм убедена че ще възпитат един истински човек. Родителя е този, който трябва да познава детето си и ако види, че има някакви заложби примерно рисуване да не настоява от детето си да стане астроном. Много е важно доверието между родителите и децата, също и любовта (когато са малки, пък и после). А относно музиката мисля, че каквато музика слушат родителите, такава ще харесва и детето (просто от малко слуша едно и също и е нормално да започне да го харесва).

 Peace Това е и моето мнение, но не можах да се изразя толкова точно

# 73
  • Мнения: 2 839
Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ ........
Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.

Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.


Точно. Вие сте много хубав пример за целия комплект от характеристики, с които се ражда всяко от децата.
И ние сме в подобна ситуация, само дето са породени. Няма как на едната година с едното бебе да съм била една, а на следващата да съм станала различна.

Общи условия

Активация на акаунт