Детето отделна личност ли е?

  • 4 269
  • 94
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 547
2. Човекът от гледище на характера, поведението, общественото си положение.

Ето от тази гледна точка разсъждавам аз. Предполагам, че в тази връзка на хората се позволяват някои самостоятелни действия чак след навършване на пълнолетие - просто защото приблизително тогава личността е вече формирана. В социален аспект. А инак, разбира се, че всеки е отделна личност/субект/индивид/същество/твар, откак се е родил - това подлежи ли на разискване изобщо?!

# 76
  • София
  • Мнения: 2 840
Личност, според тълковните речници, които имам наблизо, означава:
1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества;
2. Човекът от гледище на характера, поведението, общественото си положение.

Направо тръпна в размисъл за духовните качества на пеленачетата, характера и общественото им положение.

# 77
  • София
  • Мнения: 2 840
А инак, разбира се, че всеки е отделна личност/субект/индивид/същество/твар, откак се е родил - това подлежи ли на разискване изобщо?!

И аз го казах това, ама нейсе, оказа се, че за друго иде реч.
Именно за Личности говорим - оформени, самостойни още от раждането.
За мен от момента, в който се роди детето е личност. Независимо дали може да си избърше задника самичко.

Ако изобщо може да се прави разделение на момент, от който детето е личност, то най-логично ми звучи да се сметне моментът, от който се наблюдава наличието на самосъзнание, т.е. кога детето се осъзнава като отделен индивид. Ако не се лъжа, това е доста преди 2-годишна възраст.

# 78
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 951
Интересни сте. Има различни тълкувания на понятието. Някои обаче решават, че трябва да наложат своeтo.

Последна редакция: пт, 06 юни 2008, 11:28 от Че Ка

# 79
  • Мнения: 24 467
Интересни сте. Има различни тълкувания на понятието. Някои обаче решават, че трябва да наложат своята.
Тъй де, одеве питах същото. Посочих и още едно тълкувание, както и призовах да се върнем към поставените конкретни въпроси. Иначе можем да си философстваме до безкрайност.

# 80
  • Мнения: 827
Личност, според тълковните речници, които имам наблизо, означава:
1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества;
2. Човекът от гледище на характера, поведението, общественото си положение.

Направо тръпна в размисъл за духовните качества на пеленачетата, характера и общественото им положение.
Дали тръпнеш, или не в размисли за каквото и да е, няма да направи написаното в тълковните речници по-малко общовалидно. Както съм посочила - и на други места се използва понятието личност в съответния смисъл и контекст.

# 81
  • София
  • Мнения: 2 840
Една друга тема, както и разговори с приятелки и познати наскоро ме накараха да се замисля.
И така - възприемате ли детето/децата си като отделна личност/и със собствен живот, съдба, интереси и т.н.
Ако да - откога ги възприемате така. Ако не - защо?
Аз мога да кажа, че за мен синът ми е отделна личност от момента, в който се роди, с всички произтичащи от това последствия.
Наистина останах учудена колко много хора възприемат децата си като неразделна част от себе си без право на глас, все едно става въпрос за част от тяхното тяло.
Моля, споделете.

Айде - конкретно:
Да - детето ми има:
- собствен живот/буквално самостоятелно диша и живее/;
- собствена съдба/направо не схващам това  поражда ли у някого съмнения, той е момче, а и момиче да беше, съдбата е нещо съвсем индивидуално/;
- собствени интереси/ да рови в пясъка, да се катери по разни съоръжения,да се прави на Звезден рейнджър - абсолютно негови са си, нямат нищо общо с моите/
- т.н също му е собствено.

Откакто се е родило притежава тези собствености.

Относно правото на глас, собственото тяло също го има - може да ти се ще да припкаш като коза по цял ден, ама ако тялото е неспособно, даже няма да ти говори - блокира си и толкоз. Може да искаш на 70 години да заченеш, ама няма как да стане тая, но пък това не пречи да си фантазираш.
Така че, всичко е самостойно, ако се замислим - тялото, духа, мислите, чувтвата, макар да са ЕДНО ЦЯЛО, наречено човешко същество. В това Едно цяло не всичко е в синхрон, всичко може да изглежда самостойно, отделно, но все пак се контролира централно. Та така.

# 82
  • Мнения: 9 052
абе вие личности ли сте или не? какви са теzи боzи? всички на оръжие  Mr. Green

# 83
  • Мнения: 4 841
Отделен индивид със свои вкусове, потребности и природни дадености - със сигурност е.

Личност (поне по моята лична дефиниция) - надявам се да стане.

# 84
  • София
  • Мнения: 2 840
Дали тръпнеш, или не в размисли за каквото и да е, няма да направи написаното в тълковните речници по-малко общовалидно. Както съм посочила - и на други места се използва понятието личност в съответния смисъл и контекст.
Ако си правиш труда да четеш, би прозряла, че не ти противореча и думите ми изобщо не са реплика към теб. Напротив - ползвах написаното в защита на собствената си теза.

Относно тръпките ми и речниците, не пророкувай пак, всичко се случва Mr. Green

# 85
  • Мнения: 827
Дали тръпнеш, или не в размисли за каквото и да е, няма да направи написаното в тълковните речници по-малко общовалидно. Както съм посочила - и на други места се използва понятието личност в съответния смисъл и контекст.
Ако си правиш труда да четеш, би прозряла, че не ти противореча и думите ми изобщо не са реплика към теб. Напротив - ползвах написаното в защита на собствената си теза.

Относно тръпките ми и речниците, не пророкувай пак, всичко се случва Mr. Green

Ами ако и ти се зеамеш с тази задача, ще видиш, че и аз никак не те оборвам, само съобщавам факти - доказани при това Mr. Green
Аз за тръпките и размислите писах - речниците са си факт   bouquet

# 86
  • София
  • Мнения: 2 840
Аз за тръпките и размислите писах - речниците са си факт   bouquet

Речниците търпят промени. Ето и това е факт Peace

# 87
  • Мнения: 429
Само да ви върна към заглавието на темата. Въпросът, който е зададен е: Детето отделна личност ли е?

Не дали е личност или какво е личност, а дали е отделна личност.

# 88
  • Мнения: 6 783
Не мисля, че въпросите по темата са точно такива. Не е идеята някой да наложи мнение, което определено не би могло и да бъде меродавно за всички.
"...И така - възприемате ли детето/децата си като отделна личност/и със собствен живот, съдба, интереси и т.н.
Ако да - откога ги възприемате така. Ако не - защо?
...Наистина останах учудена колко много хора възприемат децата си като неразделна част от себе си без право на глас, все едно става въпрос за част от тяхното тяло.
Моля, споделете."

По- скоро тук се обръща внимание на честото сливане на майката с детето и поставянето на граница в тази насока. И понятието "дете" не е точно и само "бебе", изобщо.

Judy, благодаря, точно това имах предвид - сливането или разделянето на родител дете.
Много ясно, че едно 2-3-4 годишно дете не може да взима решения за собствената си съдба, но трябва да ли го третираме като нещо абсолютно и изцяло подчинено на нашите желания, защото му бършем дупето и го храним. А, ако детето вече е сравнително голямо, за да задоволява тези си нужди, но все пак дете тогава какво правим и кога точно настъпва моментът, когато започваме да го възприемаме като нещо отделно - както искайте го наричайте (личност, същество, твар, единица и т.н). И не само за бебета ставаше въпрос. Наистина ми е интересно какво мислите всички, нямам желание за заяждане.

# 89
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен по подразбиране е отделна личност. Щом мисли самостоятелно, значи е отделна личност. Дори сиамските близнаци се смятат за отделни личности. Личността е в главата.

 Ако има 2 личности в 1 май нещо на психично разстройство мяза. Wink

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт