Как постъпвате, когато............

Аз винаги казвам:не ме интересува Х какво прави,какво яде,как се държи.Има си майка,проблемът си е техен.Аз искам ти да постъпваш така,както сме говорили,да ме слушаш и никога да не забравяш,че както аз правя всичко,за което ме помолиш,така и ти трябва да не забравяш аз какво съм те помолила.
Обикновено действа безотказно.Един "сериозен" разговор някак си кара детето да се чувства по ангажирано.Извъртам нещата така,все едно обсъждаме глобални проблеми като равни същества.И някак си мозъчето му почва да щрака и да помни какво евентуално сме си говорили.Е,или поне част от разговора.
Какво му трябва на едно дете?Да му кажеш:аз ти вярвам,знам,че мога да разчитам на теб,ти си голяма...и то вече започва да се държи подобаващо.

Моят съвет е да ограничиш контактите с другото дете.Неговата майка би трябвало да се съобразява,като знае че си против чипса или нещо от сорта.Ще дава на детето си чипс,когато не сте заедно.Или и кажи,че се притесняваш,когато излизате заедно,че детето то ще хукне да пресича след нейното,кажи и че имаш принципи и държиш да се спазват.Можеш да и предложиш да играят у вас или у тях,а не навън,за да няма пресичане...Нещо от този род.

Момичета, много ви благодаря за отговорите. Определено намерих полезни съвети  и ще продължа с обясненията и прочие.
Относно дали с всички деца има проблем - отговорът е не. Както казах през деня само това детенце е на площадката на неговата възраст и той затова много си играе с него. Вечер - когато другите деца са се завърнали от ДГ нещата стоят по различен начин и всичко в общи линии е наред.
както и да е - ще опитам съветите - голяма част се препокриват с това, което аз самата правя, но се радвам че открих и други идеи тук. пак БЛАГОДАРЯ!!!!!!

Щом не ти допада поведението на другото дете, не събирай толкова често твоето дете с него. Аз имах подобен проблем със съседско дете, на което не му правеха забележка за нищо. В един момент аз започнах да се карам и да потупвам моето, заради другото дете. Децата копират поведението на другите понякога. За това ограничих до минимум срещите с въпросното дете и нещата си дойдоха на мястото.
Що се отнася до чипса и другите подобни храни аз също не съм им почитател. Не купувам такива храни. За този проблем трябва да разговаряш с майките, с които се събираш.

когато нещо ме напряга стоя надалеЕч, та ако нещо ми съzдава толквоа главоблъсканици и въпроси просто ще го отбягвам

Подхождам по същия начин. При синът ми действа на 100%. Когато сме с по-малки дечица, дори не се катери нависоко, защото "Аз съм баткото, и трябва да давам пример, а той/тя е малък и може да се нарани"... Гордее се, когато трябва да носи отговорност за нещо или някого, а реплики като "Знаех си, че ще се справиш и мога да разчитам на теб" правят чудеса 

От друга страна много пъти съм имала конфликти с родители, които неимоверно ме дразнят с въпросите си: "Защо му разрешаваш да скача в локвите?", "Защо му разрешаваш да се цапа сега?", "Защо му даваш сладолед през зимата?", и още куп неща, които просто не им влизат в работата. Гледам детето си според моите собствени разбирания, не се бъркам в начините на възпитание на околните, но и не обичам да се бъркат в моя.
Намирам подобни разговори за напълно безсмислени - когато нечие поведение твърде много се конфронтира с приемливото за мен, просто се дистанцирам и не общувам с този човек.

Мдаа, още си спомням баща ми, който не ме пускаше на дискотека - аз: "Моля те, бе, татиии, ама другите деца ги пускат всяка седмицаааа!", той - "Не ме интересуват "другите деца", аз отговарям за теб, техните родители - за тях!"
Тогава, разбира се, го мразех от дън душа за това, но сега установих, че аз действам по същия начин - всяко семейство си има правила - и всички от това семейство трябва да ги спазват.

Например, моето дете е страшно злоядо. Имаше периоди, в които просто съм се чудела от какво расте като нищо не яде. Изчела съм тонове книги по въпроса и съм се оплакала на всички съседски майки. Такаа. Обаче имахме едно съседче, което обичаше са му чупят парченце от хляба, когато пазаруват всеки ден. Хубаво.

Ама моито ако хапне и троха между яденетата - край, с обяда (вечерята) е свършено, абсурд е да хапне вкъщи и една лъжичка. Майката на въпросното детенце много добре знаеше това, но всеки път, когато дадеше на своето дете хляб, предлагаше и на моето. Пак добре, любезна е жената ще кажете. Тук се намесвам аз - моля я да не му предлага, че после си знам какво ме чака. Тя явно пренебрегва моята молба и тика коричката хляб в ръцете на сина ми. Аз вече по-остро казвам "не, не му давай", което тя пак "не чува" и така, докато детето ми се убеди, че майка му е една лоша жена, която му забранява да яде 
До лудост ме е докарвала тая съседка! Да не споменавам колко пъти, докато аз се карам на сина ми за някоя поразия тя с най-мазния си гласец го викаше, за да го гушка  . "Горкото, не му се карай".
Нарочно го правеше, няма съмнение.
Слава богу, разделихме се географски с тази майка, че иначе може би щяхме страшно да се изпокараме.