Публикувана: 10 юни 2008, 12:19 ч.
Последно мнение: 1 юли 2008, 15:07 ч.

За коловозите..

4 553
79
1

# 60 10 юни 2008, 21:12 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

По коловозите се кара леко и спокойно, но шофирането там често води до амнеза и заспиване на волана. Също така се оказва, че по този път се намират и едни малки камъчета които могат да катурнат колата. Шофирането офроуд от време на време е добро средство за разсънване на пътниците и подобрява уменията на шофьора...
може да редуваш и двата пътя (стига да не изръсиш някой от пътниците извън колата) и да стигнете до там на където сте се запътили.

# 61 10 юни 2008, 21:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: Azzy в вт, 10 юни 2008, 16:30

Говорим за нюанси, дами.
За ярки индивидуалности, може би и за малко здравословен егоизъм.

скоро ми разказаха един виц...
за един нюанс....
голям смях падна...
Аз съм бледа индивидуалност, сори че се изказах Laughing

# 62 10 юни 2008, 21:32 ч.

Мнения: 419

Сега влакчето сладко шепне " пуф-паф-пуф-паф", след като дълго време ме катереше по урви и спускаше по стръмни склонове Crazy

Успокоява ме фактът, че винаги мога да дръпна аварийната спирачка Mr. Green

# 63 10 юни 2008, 23:01 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: Azzy в вт, 10 юни 2008, 16:30

Говорим за нюанси, дами.
За ярки индивидуалности, може би и за малко здравословен егоизъм.

Тук е истината за мен. Отказвам да разбера жените, които се вживяват в нещо (дом, работа, дете) до степен, че забравят истинското си Аз. Явно никак не си го харесват..
Ярката индивидуалност почти винаги оживява, тя не се претопява току-така. Към авторката: самият факт, че си задаваш такива въпроси те прави непретопяема. Wink

(много кофти написана теза, ама съм пийнала, съжалявам Embarassed

)

# 64 10 юни 2008, 23:20 ч.

Мнения: 435

Нямам време да вляза в коловоз Peace

# 65 11 юни 2008, 10:07 ч.

София
Мнения: 3 408

Цитат на: pasinet в вт, 10 юни 2008, 19:12

Цитат на: Azzy в вт, 10 юни 2008, 18:11

Е, хубава работа.
Настоявам, че темата няма общо с щастието от семейния живот, децата и прочие.
И пак настоятелно подчертавам, особено за необвързаните дами, че аз, самата се чувствам щастлива с мъжа си и детето си и ако темата ми е оставила и сянка съмнение, че брака е всъщност тежки окови и влачене на безцелно и еднообразно вегетиране под куп мръсни чинии, моля да прочетете отново.

Работата, децата, домът, изобщо всичко онова, което се превръща в ежедневие, един кръг, в които започваш да се въртиш и неусетно животът влиза в релси, които понякога малко отегчават, независимо, че носят спокойствие, сигурност и прочие.
Въпросът ми е дали понякога ви се иска да излезете от тези коловози?

Ами я ми обясни пак как темата да няма общо със семейния живот и децата, че нещо между тези два твои поста има огромна разлика? newsm78

В началото на темата пишеш, че точно работата, децата и т.н. те докарват до коловоза, после, че нямат нищо общо. Кои са твоите коловози, че не можах да разбера.
Аз за моите съм си ги написала.
Сега започваш да казваш темата няма общо с това, няма общо с онова, аз разбрах, че темата е за коловозите на всеки такива каквито той ги усеща.

Едно момиче написа, че ако чете още малко, никога няма да се реши да има дете.
На нея отговорих.
Не очаквам всички да разберат, но очаквах да започнат да ме убеждават в щастието от семейния живот, децата и прочие.
Доколкото чета какво си написала, смятам, че отлично си схванала върху какво точно ми се говори, но ако имаш нужда от леко заяждане- нямам против да се включа, но малко по-късно, когато съм подходящото настроение.

Ева на сцена, In vino veritas Simple Smile

# 66 11 юни 2008, 10:13 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: M&D в вт, 10 юни 2008, 23:20

Нямам време да вляза в коловоз Peace

Добре,де,как така не си в коловоз?Имаш дете,съпруг,работа,хранене,захранване,разходки,занимания с детето...Всичко това те вкарва в коловоз.Ако не си в такъв,би трябвало днес да си на сафари в Кения,да вечеряш в Le Pre Catalan,а утре вечер да гледаш постановка на Бродуей.

# 67 11 юни 2008, 10:44 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Не съм в коловоза, не бягам. Имало е опасност да вляза. Справям се някакси за сега. Може би защото получавам разбиране и подкрепа в това отоношение.

За мен коловоза е в главата на влезлия в статуквото.
Има си разни причини да си нагазил в рутина, но това не е задължително коловоз. Ако не ти тежи, прави те щастлив и това искаш - не е. Тогава му казвам спокойно щастие по-скоро. Макар че не всеки е създаден за този вид точно. Wink

Няма връзка и с това колко динамично живееш. Може да цепиш секундата и да сменяш по 100 дейности на ден за да се справяш и пак /и въпреки разнооразието/ да си в коловоз.

Аз разбирам въпроса наистина без връзка със семейство и деца. Имате ли свободата да промените ежедневието си? Малко, повечко, за разнообразие, за проба... или изцяло? Искате ли? Смеете ли? Искате ли нещо само за себе си? Или сте забравили как става. Василиса го е описала много добре.

Има едно чувство на обреченост, което може да изпита човек когато всичко е застинало в рутина и досада или пък се движи толкова бясно, но познато и скучно... че няма измъкване. И вече почти не помни какво иска сам засебе си. Коловоза се е оформил вече в този момент. И тогава е по-трудно,

# 68 11 юни 2008, 10:48 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Ева на сцена в вт, 10 юни 2008, 23:01

Тук е истината за мен. Отказвам да разбера жените, които се вживяват в нещо (дом, работа, дете) до степен, че забравят истинското си Аз. Явно никак не си го харесват..

Ммм, не е до нехаресване. Изброените неща, в които се вживяваме, СА част от истинското ни аз, ние сме си ги избрали (ако е обратното, нещата стават много тежки, но говорим за общия случай). Проблемът е, че загърбваме чисто егоистичните си потребности. Че ако по радиото пуснат любима моя песен, а в същото време детето ме дърпа и иска да се къпе, аз ще пренебрегна песента и ще вляза да го изкъпя. Но то не е защото не харесвам истинското си Аз.

# 69 11 юни 2008, 10:50 ч.

Мнения: 2 161

На мен ми харесва да се движа в коловоз,защото така мога да излизам от него.Ако не е така,каква ще бъда?Муха без глава,сплескана на случайна релса.

# 70 11 юни 2008, 10:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Azzy в ср, 11 юни 2008, 10:07

но ако имаш нужда от леко заяждане- нямам против да се включа, но малко по-късно, когато съм подходящото настроение.

Много съм далеч от това да се разнообразявам със заяждане. Wink

Предпочитам доста по приятни неща. Попитах, защото ми се стори , че има някакво размнаване между постовете ти, само за това.

# 71 11 юни 2008, 11:10 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Да, Dona, но има и вариант да го гушнеш или хванеш за ръце /според ръста и килцата му/ и да си спретнете чуден празник преди банята.

Има отговорности, които се трупат, но това не значи да нямаш лично пространство, лични нужди и моменти. Лошото е, че по силата на стремежа всичко за другите да е ОК, понякога човек забравя да се погрижи за себе си.

Chanel, явно ти харесва да си в коловоз. Няма да ти отнемам радостта от това, но според мен не си. Ти знаеш потребностите си и си ги вземаш когато и както решиш според написаното. Ако си in charge, няма коловоз.

# 72 11 юни 2008, 11:14 ч.

Мнения: 2 161

Цитат

Chanel, явно ти харесва да си в коловоз. Няма да ти отнемам радостта от това, но според мен не си. Ти знаеш потребностите си и си ги вземаш когато и както решиш според написаното. Ако си in charge, няма коловоз.

Точно така.Взема си ги когато и както реша.И после се връщам и се посвещавам изцяло на това,което съм избрала да има смисъл в живота ми.

# 73 11 юни 2008, 11:34 ч.

София
Мнения: 3 408

арт мама, говорим за едно и също нещо, но с различни имена.
Коловоза, за който говори Шанел е онова, което аз вложих в тази метафора, повдигайки темата.
Това са неизбежните отговорности, които има всеки от нас, с изключение на така щастливите малцинства и клошари, които живеят без никакви ангажименти и децата им се търкалят по улиците.
Иронията е насочена към хората, които пропагандират липсата на коловози, в смисъла, който АЗ вложих в това, защото звучи леко нелепо.
В този ред на мисли, аз съм в такъв коловоз от ранна детска възраст, когато на наситената ми програма можеха да завидят не БДЖ, а Японските железници с пълно основание.
С днешна дата, моята лична организация е перфектна, но дори и с подобен на моя стандарт и начин на живот, аз от време на време изпитвам някакъв дефицит, а съм сигурна, че не съм единствена.

# 74 11 юни 2008, 11:53 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Мисля си че те бях разбрала още в началото, но как съм обяснила е друг въпрос Simple Smile

Всяко нещо си има цена и тази цена, за която ти говориш не е толкова висока все пак.
Може би ти трябва малко за да намериш повече време за любимите си моменти и най-вече повече време, в което да имаш очи за тях. Това е най-трудното с много задачи. И всички имаме нужда от него май.

Препоръчани теми

Помагате ли на децата си с домашните?

Централна автогара Сф - съхранение на багаж

Помощ за маршрут в София!!

возите ли се на влак?

Причина:

Причина: