Страх ме е...

Ей я в кашона отляво - вятър я вее на бяла кобила.
[/quote]

В началото купувах без да мрънкам. След това започнах да се карам и пак да купувам. След това спрях да се карам и да купувам / като си губиш помагалата ще ходиш без / Намери си решение, с левчетата които му давах си купуваше сам. Без пари немога да го пусна защото те гледа с  ей такива тъжни очи.... немога да си купя кроасан а съм гладен..... нищо че има безплатна закуска и купони за обяд. Е примирих се. Повечето деца ги вее вятъра.

Към Бо
Тук където живея в момента, когато някой ученик сгафи в училище го наказват с отстраняване за 3 дена. Познай как посрещна тази новина сина ми        ще се бия за да ме наказват.

Tова ме притеснява и мен, защото значи, че от септември трябва да е в предучилищна група.

Изобщо не зная как ще се оправям с първокласник.
Разчитам на това, че щом всички могат, значи и аз така
Училището ме смущава.
Нямам идея как ще се справя

До тук бих желала да вметна, че училището е за децата, не за родителите, с него ще се оправят децата, не родителите. Родителят се "оправя" с детето. 
Какво имам предвид- ние създаваме деца основно за да станат същите един ден големи и самостоятелни хора. Поне това е естественият ход на нещата. Има и по- изкривени представи. Началото се поставя точно в І клас, на 6-7 годишна възраст и това е важен момент, в който хлапето е най- добре да вземе участие спокойно, без да усеща, че има нещо притеснително /а то си и няма, това е нормално развитие на всеки индивид/. С моя син се подготвяхме за това от ДГ и той беше навит, че там е по- добре предварително.
Материалът изобщо не е труден, има време за всичко, особено ако родителят не е с прекомерно и неоснователно високи претенции, с които да създава по изкуствен начин проблеми на децата си. Разсъжденията в посока "елитност" било на училище, било на клас, са също изключително вредоносни за малки деца. Часовете не са много, нито са дълги, едно средно статистическо и нормално развито дете просто няма как да не се справи. Не се връзвайте на вечните оплаквачи колко е трудно и колко е лошо, и колко материалът бил не знам какъв си, и колко учебниците били лошо написани, и колко зле били учителите. Това НЕ Е ВЯРНО. Сред приятелите на сина ми няма едно дете, което да се оплаква от учител, а децата учат в различни класове и в различни училища /в нашия квартал има две/. Просто една от лошите черти на нашенецът е приемане ролята му на вечен оплаквач и черногледец. Не е задължително всички да сме такива, не е и полезно- и за нас и за децата ни.
Лично аз не съм била недоволна като цяло от учебниците за І и ІІ клас. Синът ми не ходи на частни уроци, но се справя добре на национални състезания, което е обективна оценка за подготовката му, която пък си идва само от задължителната програма и редовно подготвяне на домашните /І клас, І срок с моя помощ, от там- само негова работа, а от мен- единствено обяснения при срещане на затруднения/.
В първи клас всеки нормален пък учител е наясно, че основното за този етап е не толкова изучаването на материала, колкото привикването на малките деца към новата обстановка и новите отношения. Тогава и род. срещи следва да са /и са/ по- чести, контактите между родителите и между тях и учителя- също. Децата в първи клас просто порастват неимоверно за тази една година. Ако родителят има глава на раменете си ще използва тази година именно за да направи качествен този процес. Защото той е неминуем. Неговото забавяне и отлагане не допринася никакви ползи. Той не е опасен, а е задължителен и полезен.
За цената- един първокласник допълнително струва: една раница, един несесер, набор тетрадки- т.е. не повече от 50.00 лв., ако човек не робува на еснафски претенции. Дрехите са си дрехи, те така или иначе се купуват.

Вярно, че за първи клас има големи истерии, все едно децата отиват на заколение или да покажат възможностите на родителите си. В повечето случаи как се справя детето зависи от изискванията на учителите и родителите. Не го казвам за пръв път - не ми харесват учители в начална степен, които искат да се покажат амбициозни (сякаш това означава загриженост) и започват да затрупват децата с домашни и високи изисквания. Но в повечето случаи амбициозните учители са и при класове от амбициозни родители. Вторите от своя страна очакват децата им да започнат да пишат без грешки още от първия месец и да се научат да четат гладко след втория месец. И се започва с едни диктовки, едни четения по 10 пъти на буквара, едни купища задачи... И всичко това само и само да се задоволи егото на родителите да се поФалят на комшийте в какво елитно училище учи детето и как цял роман ще напише още малко, а учителката да демонстрира висока успеваемост. И децата стават заложници на амбициите и егото на възрастните.

Сори, че пиша всичко това в тема за майки на кандидат-първокласници, но го правя с добро чувство. За мен разковничето за нормално, спокойно справяне на детето е обуздаване на родителските и учителските амбиции за високо спортно майсторство.

Още една вметка- родителят е длъжен да възпита у детето си позитивни нагласи, не само към училището, но и към процеса учене. Това е голям плюс за неговото бъдеще.
Още нещо /споделям личен опит за каквото се сещам/- в І клас според мен е вредно децата да се ангажират прекомерно и с извънучилищни занимания. Децата са хора, а всеки човек има нужда от лично време и лично пространство.

Ерика, един конструктивен съвет, сигурно ти е минавало и на теб през ума - Защо не идеш и не се запознаеш с учителката? Мисля, че след един смислено проведен разговор ще се поуспокоиш.

Това щях да напиша и аз - като си записваше  детето не се ли запозна с класната му. Не става въпрос за основно проучване, но вече би трябвало да имате насрочена родителска среща поне.

Не, не съм се запознавала...пък и не съм ходила лично- на работа съм. За съжаление родителската среща е на 24 юни, а ние от 22-ри сме на море, майка ми ще трябва да пратя...

Няма да пропуснеш много. Преди началото на учебната година обикновено се прави род. среща, тъй като тогава класовете се сформират окончателно и се знае кои деца точно са в даден клас при съответната госпожа. През юли и август още нещата не са се устроили окончателно /при нас имаше промяна точно с класната, щяхме да сме в "а" клас, а през септември се озовахме във "в"- нищо от това, де/. Освен това една среща пролет не прави. Това са организационни срещи /говоря за първите/- какво се иска от родителите, от децата, какво да се подготви, на какво да се обръща внимание и т.н. Истината ще разбереш едва след като започнете училище. Ако много не ти хареса нещо  винаги има възможности за промяна. Не се стряскай.