А зне чаках повече от половин година, но минах през повечето негативни емоции покрай чакането- депресия, съмнения, че някога ще имам дете, увереност, че сигурно имам проблем. Лъжливи признаци за бременност и горчиво разочарование при настъпване на "гости от Червен бряг"... И вманиачаване - до толкова, че за нищо друга да не мисля и говоря..
А чмудото стана, когато с таткото се скарахме и разделихме.. "Ирония на съдбата"...
Сега малкия ДАниел ме сгрява и ми показва, че въпреки, че нещата не вървят така както искаме, въпреки, че идват когато най-малко ги очакваме... важното е да не се предаваме и да не спираме да вярваме, че всичко е за наше добро, за всичко си има причина и трябва само малско да почакаме, за да разберем целта и да дочакаме щастието си!
Не спирайте да вярвате в себе си! В щастието си, което ще дойде когато най-малко го очаквате! Бъдете силни и не се предавайте на отчаянието - и вас ви чака някъде някой... само го дочакайте търпеливо да дойде при вас