Кога ви беше най-трудно?

  • 5 929
  • 104
  •   1
Отговори
  • Мнения: 991
Интересно ми е кой период от израстването на вашето бебче през първата година ви се стори най-труден? Колики, зъбки, прохождане?..

За мен първия месец -месец и половина беше доста тежко. Възстановявах се от раждането, свиквах с бебето и с това да се грижа за него, свиквах с безсънието, нямах кърма и страшно се тормозех, че не можах да кърмя малката - непрекъснато плачех, струваше ми се голяма трагедия. Като се замисля може и това да се е дължало на хормоналните промени. А и беба имаше колики и много плачеше, не искаше да яде и наддаваше слабо (поне така си мсилех, после се оказа, че е наддала точно толкова, колкото трябва, което си е живо чудо, имайки предвид колко ядеше). Сега коликите попреминаха, моето момиченце поизрасна, поспива си повечко нощем, макар че пак ставаме към 4 през нощта да се храним и съня пак не стига, хапва си добре, свикна да се вози в колата, без да се съдира от рев. С една дума - вече ми е някак по-лесно. Та се чудех - дали всъщност трудното не ми предстои тепърва?Simple Smile

Та на вас кога ви беше най-трудно с първото ви дете? (Да имаш две или повече си е направо висш пилотаж, класира се в друга лига Grinning)

# 1
  • София
  • Мнения: 18 679
Коликите Sad Четири месеца и половина дране Tired То не бе рев, не беше чудо ooooh! Зъбите ги минахме само с безсъние и много нощно кърмене - това се изтрайва. Но коликите...нон стоп бебешки плач, без да можеш да помонеш на детето си - просто ме убиваше Cry

# 2
  • Мнения: 1 572
за мен най-трудни бяха първите дни с бебето , направо като се сетя как се прибрахме у дома и аз не знаех как се казвам дори но после дойде мама и спаси положението

# 3
  • София
  • Мнения: 44 098
Коликите...6 месеца - рев и безсъние...

# 4
  • Мнения: 2 825
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно Simple Smile , а и майка и мъжа ми много ми помагаха.
Сега прохождаме, ще видя този период как е  Wink

# 5
  • Попово
  • Мнения: 687
не си спомням, но баткото беше ревлив и не спеше нощем до 3-3.5 годишна възраст  Crazy

# 6
  • София
  • Мнения: 17 592
Ами... Като се замисля, май не е имало определен възрастов период, в който да ми е било особено трудно. Имаше дни, имаше трудни седмици... равномерно разпръснати май.

# 7
  • Мнения: 5 393
Не се сещам за определен период. Коликите му не бяха силни и изчезнаха сравнително бързо. С кърменето проблем нямах. Зъбите ги изкарваше сравнително безпроблемно. Единственото, което ме тормозеше и с което се борех постоянно беше запушеният нос ooooh!

# 8
  • Мнения: 1 685
коликите ooooh!

# 9
  • София
  • Мнения: 790
Коликите - започнаха още в родилния дом та чак до 4-я месец  Crazy Рев на откат  Tired
И после една кърмаческа стачка, защото не знаех какво става и какво да правя...

# 10
  • Мнения: 491
Първите три месеца са ми били най-трудни и при двете ми деца, заради нощните дежурства. После вече нещата се нормализират и влизаш в релси.

# 11
  • Мнения: 1 121
Първите 6 месеца... в началото го кърмех денонощно без почивка, беше ВЕЧНО гладен Shocked След това към 3-4 месеца искаше постоянно да става, опитваше се да седи, да стъпва и адски се нервеше ако не успееше Crazy освен това искаше постоянно да го разнасям, та по цял ден го носех на ръце и в момента, в който го оставех където и да е, се започваше невероятно мрънкане, постепенно прерастващо в дране ooooh!

Като се сетя кво беше и направо си се чудя как оживях #Crazy Добре, че на 6 месеца взехме проходилка, та спасихме положението Laughing А в края на 9-тия месец и проходи, та най-накрая се спасих от веченото носене на ръце... да не говорим, че си е и едричък (беше 7.200кг на 2 месеца #Crazy) , та накрая буквално изнемогвах... ooooh!

# 12
  • UK/София
  • Мнения: 7 681


 Колики, колики, колики и пак колики Sad Close

# 13
  • Мнения: 3 376
Нощното ставане ме убиваше Tired,добре,че се редувахме с баща му.

Също и миналото лято,когато не искаше да стои в количката ама никак,нито в кенгуру,нито в слинг.Нямах нито една нормална разходка.Откакто проходи и поотрасна направо се родих.

# 14
  • Мнения: 1 674
и при мен бяха коликите

# 15
  • Мнения: 417
На мен лично най трудно ми беше когато взе да прохожда и след това.Постоянното тичане след детето и това да не пипне-онова да не пипне,а пък да не вземе да падне.Направо си беше ужас една минута спокойствие нямах.

# 16
  • Мнения: 21
НАй-трудно ми беше първите 20дни ...когато вместо да си кърмех детето от гърда се цедях денонощно...

# 17
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
най-трудно ми беше ношното ставане - по 10 пъти на нощ се е стигало, през много кратки интервали. Тъкмо легана и се унеса и той се будеше. Май почти израстна този период. Свързвам го със зъбките.
Колики слава Богу не е имал и като бебе беше хиляди по-кротък и лесен от колкото сега.

# 18
  • Мнения: 1 900
Коликите, поне до сега/не се знае какво ме чака/ Tired Joy

# 19
  • Русе, у дома
  • Мнения: 740
При мен първите месеци бяха най-трудни, колкото повече порастват по-лесно става. Като проходи голямата направо се "родихме". Сега чакам малката да започне да сяда, че поне да се заиграва сама, че иначе само се носим... ooooh!

# 20
  • Мнения: 2 849
Определено коликите  ooooh!

# 21
  • Мнения: 266
О ,МИЛА ТЕПЪРВА ТРУДНОСТИТЕ ПРЕДСТОЯТ!!!!ИНАЧЕ АЗ КОЛИКИТЕ НЕ ГИ УСЕТИХ МНОГО,НО СЕГА ЗЪБИТЕ Е НЕЩО УЖАСНО,А ЗА ХОДЕНЕТО МИ Е ПО-ТРУДНО ОТ КОЛКОТО ДОКАТО ПРОХОЖДАШЕ!НО ВСЕ ПАК СА МНОГО СЛАДКИ НАШИТЕ БЕБЕШОРИ,СЛЕД КАТО ГИ ИМАМЕ ЩЕ ГИ ГЛЕДАМЕ.

# 22
  • София
  • Мнения: 7 097
Първите месеци - мъчиха я ужасни колики.
Иначе зъбите не ги усетихме - никога не е вдигала температура от зъби.
Прохождането също мина неусетно - както си пълзеше, изведнъж хукна направо. Нито проходилка, нито каишки сме ползвали.

# 23
  • Мнения: 5 940
Коликите почти ме побъркаха. Бях на ръба на пълно психическо и физическо изтощение. След това всичко друго ми се струва песен.

# 24
  • София
  • Мнения: 18 679
О ,МИЛА ТЕПЪРВА ...................
О, мила, в интернет писането с големи букви се възприема като крещене, а ние чуваме добре, благодаря Grinning

# 25
  • Мнения: 103
Определено първите месеци, когато не спираше да реве. Имах чувство че съм болна от НЕДОСПИВАНЕ!
Сутрин първата ми работа беше да си направя едно яко кафе иначе просто заспивах седнала.
 И така.... после това отмина и другия гаден период беше яслата + болести+работа +липса на това кой да гледа болното дете.
Ужас! #Crazy

# 26
  • Мнения: 1 409
Може би периода с коликите,но и сега ми е малко трудно (ако може така да се каже),понеже все още не може да ходи сам,а не иска в количката,а е доста тежичък и едва го нося.Но се надявам скоро да мине и този момент.
Иначе кота цяло не мога да се оплача,освен че ми липсва сън,ама то защото аз съм си поспалива попринцип

# 27
  • Мнения: 1 586
Коликите определено бяха ужасни,рев,рев  и все рев........... ooooh!
Зъбките израснаха досега сравнително спокойно,но сега също хич не ми е лесно,постоянно тичам след него,все събаря,чупи,хвърля,бърка на всякъде...........просто не мога да се обърна и за секунда...не иска с нищо да играе освен с компютъра,печката,хладилника, и осталалите неща,който не са предназначени за игра............. Crazy

# 28
  • Мнения: 11 003
Първият най-труден период беше между 2-ри и 4-ти месец, когато не искаше да се вози в количка, а само в кенгуру.
Вторият период - между 8-ми и 13-ти месец, когато денем спеше само в количката навън. Ако се случеше да останем вкъщи заради лошо време, изкарваше по 13-14 часа без сън Shocked
За другите неща не мога да се оплача - не е имала колики, нощем спеше и все още спи спокойно, петте й зъба пробиха сравнително леко.

Последна редакция: пт, 27 юни 2008, 23:49 от Linofrina

# 29
  • Мнения: 27 524
Първия месец. Заради недоспиването основно.  Tired

# 30
  • София
  • Мнения: 5 755
Определено коликите. ooooh!  Направо са чудех как хората се навиват за второ, че и за трето дете  Joy Сега ги разбирам вече  Simple Smile Heart Eyes - период е като всеки, и отминава. Но наистина е тежък.
Зъбите го мъчат още, някои излизат лесно, други проблемно.
Прохождането не беше кой знае какъв проблем - не е бил от децата, дето много искат да ги водиш. И проходи късно - на 1г и 1м.
Приспиването по принцип ни е трудно и е имало много малко пъти, в които заспива сам. Да не говорим, че вече страдам от хронично недоспиване.

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Имаше трудни моменти, добре, че се забравят бързо  Simple Smile. Може би най-трудния беше периода, през който трябваше постоянно да се изцеждам, защото сина ми така и не засука. Понякога се случваше да не успея да се изцедя до следващото хранене и започваше рев до засиняване. На второ място поставям коликите - в началото не бяха от най-силните, но към края на 3-ия месец беше кошмар. Тогава наистина ми идеше да си скубя косите  smile3511. В тези моменти баща му го извеждаше навън и го носеше с часове на ръце, докато се успокои и заспи. Труден период. Сега бих казала, че вече ми е по-лесно, въпреки, че постоянно прави бели и нищо здраво не остана вкъщи, но това да е.

# 32
  • Мнения: 4 555
Не ми е било трудно до сега.
Колики нямаше, спи по цяла нощ от втората седмица, зъбите пораснаха без да разберем по други признаци, освен като видяхме, че са се показали. Със заспиването също не сме имали проблеми. Като реши, че е изморена и заспива в кошарката както си играе. Обикновено в много смешни пози, после я снимам  Laughing
Сега прохожда и също  не виждам особен зор. Като загуби равновесие и кляка. Първо на това я научих още щом започна да се изправя сама, а сега като залитне и става много смешно и се хили.

Като се сетя какви страхотии бях чела за първите месеци... зор, трудности, безсъние, депресии, тежко състояние заради раждането... и бях сигурна, че всяко едно от тях ще ми се случи.  Трябва малко по-позитивно да се мисли. Най-трудното е зад гърба ти.

# 33
  • Мнения: 1 367
Трудното идваше предимно от факта,че бях неопитна.А иначе първите дни след раждането на сина ми бяха меко казано ужасни.Той започна с коликите още на 4-я ден,отчаяно се опитвах да го кърмя,но нямах какво да му дам,болеше ме разрезът от секциото...Детето явно не си дояждаше,а аз не знаех това.Нещата лека-полека се нормализираха до степен трудното да останат само коликите.В най-общи линии,разбира се.Но всеки етап от развитието на детето си  има трудности.Сега го мъчат зъбки,не иска да яде,раздразнителен е.По цял ден съм на нокти,защото той не се спира на едно място,а проходи скоро и още го пазя да не падне.Това се оказва почти невъзможно,защото той почти не ходи,а тича,а аз трябва да тичам след него превита на две,за да го спра да не тупне и да се удари лошо.От страхливите майки съм май. Embarassed

# 34
  • Мнения: 540
сега ми е най трудно защото се учи да върви и иска постоянно да го държа за да се движи -нямам сили вече

# 35
  • Мнения: 686
Когато никнеха зъбките

# 36
  • Варна
  • Мнения: 222
Коликите. Даже се заричах да нямам повече деца, че да не гледам толкова обично същество как се гърчи и не мога да му помогна.

# 37
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Най - трудно за мен поне, беше, когато малчо започна да лази,след това и да ходи.Нямах и минутка спокойна, все очите ми шареха, да не вземе да се нарани нещо

# 38
  • Канада
  • Мнения: 494
За мен периода беше мноооого дълъг.Продължи до почти 11-ия месец.Не спеше нито денем,нито нощем.Голямо реване беше и голямо носене на ръце.Направо не искам да си спомням.Колики имахме до осми месец,но със зъбите и прохождането въобще не сме имали проблем.

# 39
  • Мнения: 52
С първото ми дете най трудният период беше от начало (първият месец)Преди това бях свикнала да се наспивам и изведнъж по цяла нощ бях будна,той ревеше на полвин час.Голям кошмар беше.Сега имам второ дете на 5 месеца,но е коренно различно.Все едно няма бебе в къщи.Спи по цяла нощ,става когато станем ние.Може да си играе сама с часове.Направо бебе-мечта. Peace Hug

# 40
  • Мнения: 384
Първия месец. Само в къщи с бебе Cry, няма мама, няма съпруг / той ходеше на работа/ В интерес на истината доста  бях чела ,ама вече се налагаше и да го прилагам и не върху кукла, а върху собственото си дете.За капак имаше и тежка жълтеница, беше като лимон до 3 месец. Когато стана на 3 месеца се върнах на работа, оттогава баща му се грижи за него през повечето време bowuu

# 41
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
На мен въобще не ми беше трудно

# 42
  • Мнения: 2 622
Коликите!!!Никога няма да забравя зачервеното и измъчено бебе,гърчещо се от поредния спазъм CryМалката дъщеря имаше колики до 4-тия месец.Денонощно ревеше-в къщи,на вънка,на ръце,в шезлонга-рев,и пак рев #CrazyСлед това обаче стана най-кроткото и поспаливо бебе на света.
С голямата най-ми беше трудно периода на прохождането.От 8 месечна драпаше да ходи,не искаше да стои изобщо в количка,непрекъснато я разнасяхме на ръце.Приспиването също беше много трудно-часове наред я носех на ръце и я тупах по дупето докато заспи.До 3 годишна приспиването й беше цял ритуал...добре че всичко отминава и се забравя Peace

Последна редакция: сб, 28 юни 2008, 08:21 от dimi73

# 43
  • Мнения: 857
Първия един месец ми беше най-трудно.

# 44
  • Мнения: 7 201
И коликите и никненето на зъбките минаха поносимо. Simple Smile
Но...нищо не може да се сравни с честите му боледувания,високите Т и безсънните нощи. Confused
Няма нищо по-хубаво и по-лесно да гледаш здраво бебе/дете. Peace

# 45
  • Мнения: 2 478
Не ми беше трудно в началото,въпреки че сина ми също имаше колики.Беше много неприятно да го гледам как плаче и да съм безпомощна.Но тогава тук във форума изчетох всички трикове,които се прилагат за коликите и ги прилагах на бебо.Помогнаха ми донякъде.
Не ми беше труден периода и с първите зъбки (на 5 1/2 м.).Не ги усетихме много.
Дори зимата не беше трудно,въпреки че стояхме повече вкъщи.Той щъкаше по цял ден с паяка.
Но сега....Сега вече ми е доста трудно.Синът ми върви стабилно от 2 месеца,пипа всичко,събаря всичко,яде всичко от земята...За 1 минута не се спира.Не иска да стои вкъщи,не го интересуват жегите.Иска да се занимавам нон-стоп с него.ОК-нормално е за неговата възраст,но всичко това е придружено с никнене на 4 кътника едновременно  Cry Cry Cry
Да,сега ми е трудно.По цял ден бягам след него,докато през това време се опитвам да чистя,готвя,гладя и вечер......не спя.

# 46
  • София
  • Мнения: 4 588
Не мога да се сетя за такъв период. Почти от самото начало си спеше по цели нощи. Колики имаше, но не се е будил от тях през нощта. Може би сега е по-трудно, като щъка навсякъде и само прави бели. Crazy

# 47
  • София
  • Мнения: 1 735
Първите 4 мес. и половина-цедене през 3 часа/денонощно/,адски колики,писъци и ревове,постоянно безсъние като транс.

# 48
  • София
  • Мнения: 978
Видях голям зор при прохождането, всичко останало ми се видя като песен на фона на това.

# 49
  • вкъщи
  • Мнения: 2 457
първите месеци с каката бяха кошмар,рев,рев и пак рев.
първите месеци с бебо бяха лесни,беше кроти4ък и спокоен,но след 3 месец спря да спи нощем и така досега,спи на пресекулки или изобщо не спи.а сега и прохожда,пълзи,пипа навсякъде ,за секунда не можеш да го оставиш.като прибавим никнещи зъбки и  неспане ве4ер купона е пълен.но след 2 години вярвам,4е ве4е ще спи и ще е по самостоятелен.всеки периопд е труден сам по себе си и просто трябв а да мине.....а на мен никой не ми помага за децата и 4есто съм много нервна,но..и тов аще мине.

# 50
  • Мнения: 2 090


 Колики, колики, колики и пак колики Sad Close
През първият месец и половина... Sad ooooh! Whistling

# 51
  • Мнения: 4 400
КОЛИКИТЕ СА МИ ФАВОРИТА

# 52
  • Толбухин
  • Мнения: 2 505
Колики,никнене на зъби и прохождане.

# 53
  • Мнения: 4 784
Най - гадното беше повръщането. Имаше рефлукс.  Докато да уцелим подходящото АМ против повръщане беше ад, детето се давеше непрекъснато, имали сме няколко кризисни ситуации.

# 54
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
До момента не съм имала трудности Party

# 55
  • Мнения: 780
Първите 3-4 месеца ми бяха най-лесни.Сега се изморявам много по-бързо.

# 56
  • Мнения: 1 049
Пьрвите месеци ми бяха най-трудни заради недоспиването.  baby_neutral

# 57
  • Oslo
  • Мнения: 659
На мен въобще не ми беше трудно

При мен най-трудно и двата пъти беше в периодите между 1 и 2 годинки.

# 58
  • Мнения: 1 512
Най трудно ми беше първите дни след като ни изписаха от родилното, защото нямах кърма,педито настояваше да не давам АМ дано да ми дойде  и малката се одираше от рев, а с нея и аз.Почти постоянно ми беше на гърдите ,но уви така и не ми дойде кърма.Бях толкова депресирана от това,че нямам кърма,обвинявах се постоянно и се питах защото точно аз.Стоях безпомощна и гледах как бебчо се мъчи от глад и след 3 гадни дълги дни преминахме на АМ, но до ден днешен не преставам да се чувствам гадно от факт,че нямам кърма.После започнаха гадните колики и така от тук нататък дано нещата се нормализират

# 59
  • София
  • Мнения: 5 719
Коликите до 4 месец! ooooh!
След това имаше един месец почивка и от 5 ия до сега все мрънкаме и спим много малко от зъбки Rolling Eyes ooooh!

# 60
  • Мнения: 3 205
Колкото по-голямо е детето, толкова по-лесно става Peace

# 61
  • някъде там
  • Мнения: 1 698
бебка е на 7м. и досега най-трудно от емоционална гледна точка ми беше първия ден когато отидох да я видя, там където раждах бебетата не стоят при майките, родих секцио и първия ден от операцията ми беше непосилно да се предвижвам, бебка си лежеше в креватчето и плачеше, наведох се да я вдигна и просто нямах сили да гушна съкровището си, тогава се почувствах наистина безсилна че немога да я успокоя, но на следващия ден вече бях доста по-добре и си я взех Simple Smile

# 62
  • Мнения: 2 000
Нямаше трудни периоди Simple Smile Даже първите месеци не усещах, че имам бебе, защото то само ядеше и спеше. Второто дете и то така. Колики не са имали и двамата дори за ден, плачеха единствено като огладнеят.

# 63
  • NL
  • Мнения: 520
Досега най-трудно ми е било първия месец и половина.Колики почти не е имала дъщеря ми но храненето през три часа ooooh!(тогава кърмех още) ,пък докато я преобуя и малко внимание ,за час и нещо дремне и аййййде пак всичко наново.Вечно си бях недоспала.След това влезнахме в релси лека полека.

# 64
  • София
  • Мнения: 3 249
Като цяло първите 5 месеца ми бяха трудни. Беба трудно заспиваше, спеше малко, плачеше много, имаше колики и т.н.

Но най-труден ми беше първият месец. Бях много зле след раждането, мъжът ми си пусна всичката отпуска и аз само се вайках как ще се справя, когато се върне на работа. Изпитвах панически страх от отсъствието му. Когато той се върна на работа, се стегнах точно за 1 ден. Организирах се, взех се в ръце и до там беше със страховете, ревовете и несигурността в мен.

Обаче, ако ме питаш, това са били бели кахъри тогава. СЕГА ми е много по-трудно. СЕГА бебето се превръща в дете, активно взаимодейства с хората и децата навън, възпитанието, основите на всичко се полагат сега. Понякога мисълта, че отговорността за бъдещето, за поведението, за умението да контролира гнева си, за осъзнаването и увереността, за интелекта ако щеш на един човек и неговото поведение в обещството лежи изцяло върху плещите ни (на мен и на баща й), ме стряска много повече, отколкото коликите и безсънието. Peace

# 65
  • Canada
  • Мнения: 649
Мисля че бяха два периода: първият бяха първите дни след като се прибрахме от родилното. Нямах идея какво да правя с малкото човече, понеже около мен никой близък не бе имал бебе и аз нямах никакъв опит. Бабите се опитваха да помагат но по-скоро пречеха, хубавото беше че мъжът ми беше много спокоен и благодарение на него и аз се успокоих и нещата потръгнаха. Но най-трудно бе процесът на прохождане. Малката от първия път, в който я изправихме на крака искаше нон-стоп да я държим за ръчички и да се мъчи да ходи. Проблемът е че аз съм доста висока и постоянно трябваше да ходя прегърбена , от което и до сега кръстът ме боли. Това беше доста дълъг период и искрено завиждах на по-ниските мамчета... Simple Smile

# 66
  • Мнения: 135
Ето сега,в този период ми е най трудно!Дъщеря ми навърши годинка на 12 юни,а проходи на 11 месеца,но още ме е страх да я пускам съвсем сама навън да ходи защото понякога залита и  не искам да   падне лошо и да се наран,и и постоянно поради тази причина съм  плътно след нея!Много е жизнена ,да ни е жива и здрава и е много палава и ми израсходва енергията максимално.А аз в момента съм бременна и с второ бебе в 7-ми месец,и представете си за какво става на въпрос при мен! LaughingНе ми е лесно изобщо,защото си гледам дъщеричката сама-тати през деня е на работа и само вечер може да ме отмени,но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ,за положението в което се намирам,защото ние сами си решихме ,че си искаме второ дете,толкова скоро след първото.Предполагам,че и оставащите ми месеци до термина ще бъдат още по-трудни,като се добавят и килцата отгоре който съм качила,а също и горещините,но пък-Целта оправдава ср едствата!После ще си имаме жвот и здраве две дечица,който ще са на горе-долу на една възраст,и за тях ще е по-добре,също и за нас,това си е лично наще мнение,разбира се.Та ето кой период от израстването на нашето слънчице е най-труден,но пък всяка трудност в отглеждането на децата ни, носи своето очарование,нали така! Hug

# 67
  • София
  • Мнения: 39 759
С Дияна най-труден ми беше периодът с изникването на зъбите. Колики не е имала.
Алекс обаче има доста силни колики. Храни се често. През нощта се буди 2-3 пъти. Дано този период ми е най-тежкият.

# 68
  • София
  • Мнения: 1 603
Първите месеци - колики, рев и постоянно носене,  а и за много неща не знаех какво и как трябва да правя - сега като си помисля, е можело да ми е много по-лесно.
Първото боледуване - Зори беше на 4 мес., когато и оперираха херния в Пирогов, не знаех на кой свят съм.  10-тина дни по-късно пипна някакъв вирус... ужасно беше.

# 69
  • Мнения: 1 103
 Ние нямахме колики но мен като чели ме мореше най много това че не спим през ноща.Проходихме рано на 10 месеца и зъбите горе долу не са давали зор  newsm78.

# 70
  • София
  • Мнения: 1 230
Коликите не бяха продължителни, но пък Ани почти не плачеше, а скимтеше. От 3ч. посреднощ до сутринта скимтене, късаха ни се сърцата на двамата с баща й, а аз си ревях всяка нощ. Да не можеш да направиш абсолютно нищо, за да помогнеш на детето си е най-страшно. Какво ли не пробвахме тогава, спираше за 10-15 мин. и отново се започваше. Но сега Ани влезе в бебешкият пубертет и се чудя как да си предпазя нервната система от сривове. Wink

# 71
  • Мнения: 8 242
Все по-интересно става Simple Smile Просто се свиква  Sunglasses
Все си мисля по-зле от това няма накъде.. Ама има имаааа  Crazy Всяка възраст с проблемите си..
Да имаш дете не е като по филмите Rolling Eyes

# 72
  • Plovdiv
  • Мнения: 550
А може ли лесното? Laughing Когато стана трети клас. Joy Смея се, но това е истината.  Laughing Самостоятелен, това дава свобода и на мен. Само, че си имам номер две, за запълване на времето.  Grinning Hug
Сериозно - първите дни, колики, кърмене/хиляди въпроси/, безсъние, непрестанен рев/ и двамата/, прохождане, детска градина. Нужно им е цялото ни внимание и време, това уморява много. Но е хубаво и си струва. Heart Eyes
Скоро си говорехме с половинката, че големия ще го гледаме до 70 г./ щото е много разсеян/, а малкия до 50. Joy
Весел ден. Hug

# 73
  • Мнения: 1 264
Първите 3 месеца.

# 74
  • Мнения: 802
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно Simple Smile , а и майка и мъжа ми много ми помагаха.
Сега прохождаме, ще видя този период как е  Wink
  Peace

# 75
  • Мнения: 1 104
И на мен началото ми беше трудно - много плач и притеснения от моя страна. Следващия труден период ми беше прохождането - не искаше да стои сама или седнала за секунда, а искаше само да ходим.

# 76
  • Мнения: 4 433


 Колики, колики, колики и пак колики Sad Close
И на мен тогава ми беше най-трудно с коликите Peace

# 77
Най-трудно ми е сега, когато трябва да я оставя сама,толкова мъничка и крехка с непознат за нея човек, за да се върна на работа.

# 78
  • Мнения: 227
На мен и в моментая ми е малко трудно, а нямам роднини на близо, да ми помогнат от време на време.... в началото 4 месеца колики...след това зъбки,  а сега е много горещо при нас и Мелисса не спи спокойно, а и по-принцип, никога не е спала добре през нощта... все иска да играе... дори и да не я оставям много да спи през деня... цяла нощ ту спи час, ту се буди и иска игра, (не е гладна)... #Crazy

# 79
  • Мнения: X
Десет месеца имаше денонощни, ужасяващи колики.
На три месеца започна да изкарва зъби.
Освен това е неспокойно, свръх капризно и /явно/ чувствително към болка дете. През първата си година ревеше непрестанно по всякакъв повод и без, с мощен, силен и разтърсващ всичко живо рев.
Ставам между 10 и 4 пъти на нощ, всяка нощ.
Първата година беше ад. Сега реве по-рядко, но за сметка на това не се храни, не дъвче и непрекъснато хленчи.
Благодаря на Бога, че е здрав, колкото и всяко друго нормално дете  Praynig
Ако всички бебоци се гледаха така, хората сигурно нямаше да се решават на повече от едно.

# 80
  • Мнения: 2 015
На мен и сега ми е трудно.То отначало колики два месеца, после известно време застой, но сега пък много ми боледува.Вечер се буди дали от жегата или да яде.Да не говорим, че ми е палав.Ама искам само да ми е жив и здрав пък другото ще го преглътна.

# 81
  • Мнения: 625
първата седмица(бъркотията) и сега когато вади първите си зъби на и след годинка Cry

# 82
  • Мнения: 2 757
С първото прохождането и след това - между 1 и 2 годинки. А близнаците началото беше непоносимо просто, не искам да си спомням. На фона на онова прохождането не го усещам. И май всичко беше заради кърменето, щото държах да го правя. Хем ми беше лесно, хем трудно, понеже си кърмех нон стоп. Недоспиването едва не ме уби

# 83
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Защо ли ми се струва, че ще е когато проходи Thinking
Той сега не стои мирен и да 5мин...........,а тогава ooooh!

# 84
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Homesick    трябваше да пуснеш темата като анкета май newsm78
 

# 85
  • Мнения: 2 005
Когато прохождаше ми беше най- трудно  Peace

# 86
  • Мнения: 9 814
по принцип гледах кротко бебе и нищо не беше проблем до момента, в който проходи. Беше на малко повече от 9 м. и беше доста дребничка- 69 см, аз пък не съм от ниските. Това навеждане, за да я придържам ми тежеше най-много.

# 87
  • Мнения: 575
До втория месец ми беше много трудно, от безсъние не знаех къде се намирам Crazy

# 88
  • Мнения: 1 006
Най-труден ми беше периода на коликите.

# 89
  • Мнения: 1 477
Първият месец като се роди ми беше по-труден...Докато свикнем един с друг и се разберем  WinkПосле всичко си дойде на мястото...все едно винаги си е бил с нас  Heart Eyes

# 90
  • Мнения: 991
Homesick    трябваше да пуснеш темата като анкета май newsm78
 


Ами мислех си за анкета, но реших, че е по-добре да не ограничавам отговорите в няколко опции, които са ми хрумнали на мене.

# 91
  • Мнения: 478
Безсънието ме убиваше, а това беше в началото (първите 3 месеца), но определено имаше и други тежки моменти (болести)

# 92
  • Мнения: 707
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно Simple Smile


   И аз така    Grinning

# 93
  • Мнения: 3 725
Най-трудно ми беше първите три месеца. Синът ми се роди осмаче, не искаше да суче и само спеше. Трябваше да го будя на всеки 3 часа и да го мъча да яде ooooh! А на всичкото отгоре съм го гледала с пелени, памперсите тепърва навлизаха и си бяха лукс Sad.
Всъщност най-трудно е, когато детенце ми е болно- много е страшно. Пустия страх не намалява и с трето, и със сто и трето дете. Confused

# 94
  • Мнения: 29
Големият първият месец плачеше ужасно от колики и недохранване. Другият кофти период беше точно преди да проходи. Мразех постоянното търчене полуприведена да го държа да върви.
С малкият най- трудно ми беше първият месец, докато си установи режима и не почна да спи по цяла нощ. Сега е бебче- мечта. Peace

# 95
  • Мнения: 286
И при нас най-страшни бяха коликите, почти непрекъснато плачеше и я носех на ръце. Като сложим и това, че едва не я уморих от глад, защото исках да я кърмя, а въобще не съм имала достатъчно кърма, за да се нахрани Rolling Eyes...  Вече е на почти десет месеца, сега сме в периода на неяденето, пропускаме хранения и така явно ще бъде, все ще има нещо, което да те притеснява. Иначе няма да е забавно Grinning.

# 96
  • Мнения: 2 438
Авторката е сложила ограничение до едногодишна възраст. Моите бяха кротки деца, нямаха колики /в смисъл възможно най-леките/, ядяха всичко и спяха /случвало се е по веднъж през нощта да измрънкат/, затова отчитам като най-труден периода 1-2 години. Нон-стоп нащрек, за 33 секунди не можеш да седнеш.

# 97
  • Мнения: 537
На мен ми беше трудно първите 2 месеца докато свикна с режима 2 часа сън, 1 час сукане  Crazy Бях станала луда. Но после като направи 3 месеца дребното спря да се буди нощно време и оттогава спя повечко Simple Smile

# 98
  • Мнения: 491
Трудни периоди,кото колики и зъби-не.Но когато легна болна-2 пъти,тогава ми е било кошмар.

# 99
  • Мнения: 486
Най-трудно ми беше докато бях сама в къщи а бебето ми в болницата, от както си е в къщи (и вече голяма мома  Simple Smile ) , нейнаъта 1ва година е най-хубавото време в живота ми.Но Били е спокойно и усмихнато дете.

# 100
  • София, в момента в любимото ми село Железница
  • Мнения: 1 674
Не си спомням да съм имала изразен труден момент. Спяхме по часовник, колики имахме 1седмица,  не й давах да ходи навънка докато не се научи и можеби тогава ми беше най-трудно, защото седеше в количката и гледаше децата и около половин час мируваше и после се разхождахме. Часове разходки и много навъртяни километри! Laughing

# 101
  • Мнения: 2 757
На мен не ми е било трудно ... може би, защото очаквах да е много по-трудно Simple Smile


   И аз така    Grinning

Най-вероятно защото не ти е било наистина трудно. Ако е трудно няма как да не го усетиш. А може и да бъркам трудно с невъзможно, защото с близнаците направо бих го нарекла невъзможно, докато с първото бих го нарекла трудничко само поради 3 причини - не искаше да седи в количка, не искаше да яде почти нищо, много се движеше и само по стъпала се катереше с часове точно като прохождаше и след това цяла година друго не правеше. Направо мразех излизанията, изкривих се да го придържам до припадък по стъпала. Иначе не е боледувал, горе долу спеше....

# 102
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Дъщеря ми беше кротка и точно този период беше спокоен .............Нейния пубертет се оказа най трудния ми момент

# 103
  • Мнения: 396
Свекър ми казва: колкото по-голямо детето, толкова по-големи са и проблемите. Така е!
Най-трудно ми беше в първите дни на кърменето! Не си бях подготвила зърната, а имах много кърма 1 без малко да направя мастит! разрани ми се доста лошо едната гърда- зърното де. Вдигнах температура 38 и не я свалих два дни CryБеше много болезнено и без малко да се предам от болка! Помпата само влошаваше нещата...НО в един момент си казах "я се стягай , Яно!нито си първата ,нито  последната майка с този проблем!" Акушерката ме нахъскваше, че при количеството кърма, което произвеждам Simple Smile ще е грехота да се откажа, а и това е най-полезно за детето ми! Благославям я! До третия месец бяхме само на кърма! Кърмих осем месеца! След това, коликите ми се видяха песен, а и наистина  и пеех всеки ден Heart Eyes! Знам, че , който пее зло не мисли
Сега тя е на шест и половина почти. Въпросите , които задава, стават все по-сериозни и сложни. Искам да я възпитам добре и да я науча да ми се доверява - това вече е много трудно! Трябва хем да си строг , хем да разбира , защо му се караш...
Освен това се готвим за първи клас в чужбина, а сега точно и стана мъчно за БГ... Sad
Така, че: ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО! КУРАЖ Hug

# 104
  • Мнения: 3 929
Най-труден ми беше 1-ят месец и прохождането на сина ми. Трябваше постоянно да го наблюдавам, да вървя след него. Можех да свърша нещо, само ако спи, а той спеше много малко. Не знаех, какво е да си с гости на масата, не знаех, какво е да се нахраниш нормално, не знаех, какво е да се изкъпеш, без да се притесняваш. Поне засега съм на мнение, че колкото повече расте детето, ми става по-лесно да го гледам.

Общи условия

Активация на акаунт